site.btaНавършват се 80 години от най-голямата морска битка в историята

На 25 октомври 1944 г. по време на Втората световна война се води решаващата битка в десантна операция за възвръщане на Филипините от САЩ. Сраженията се водят в залива Лейте, разположен в източната част на Филипинския архипелаг.

След като се оттеглят от Филипините в началото на 1942 г., американците създават своя база за действия в Австралия. Те вече имат подобна база в централния район на Тихия океан, на Хаваите. Регионът се разделя на два театъра на военни действия – Югозападен Тихи океан и Централен Тихи океан. Армията под командването на генерал Дъглас Макартър отговаря за Югозападния Тихи океан, а флотът под ръководството на адмирал Честър Нимиц поема Централния Тихи океан. Базата на Макартър е Австралия, а стратегията му е да се придвижи на север през Индонезия, Филипините и Формоза (Тайван), за да стигне до Япония. Нимиц, чиято база е на Хаваите, иска да напредва на запад през Централния Тихи океан. В крайна сметка и двете стратегии намират приложение. Когато стига до Австралия след изтеглянето от Батаан (през февруари 1942), Макартър заявява: „Аз ще се върна“ (във Филипините).

Към 1944 г. САЩ държи инициативата във войната с Япония. След среща между Макартър, Нимиц и президента Франклин Рузвелт, Филипините се утвърждават като стратегическа цел, но не е взето окончателно решение и спорът продължава още два месеца. В крайна сметка, Нимиц променя мнението си и се съгласява с плана на Макартър – решено е силите на Макартър да нападнат остров Лейте в централната част на Филипините.

За мащабните бойни действия в Пасифика четем в бюлетина на БТА:

Вашингтон, 20 октомври 1944 г. /Ройтер/ От Белия Дом днес бе издадена следната декларация: Тази сутрин, американски войски слязоха на остров Лейте във Филипините. Десантните войски под командването на генерал Макартър са подкрепени от много силни морски и въздушни сили, съсредоточени в Тихия океан. Ние извършихме десанта във Филипините, за да изпълним обещанието си, което дадохме преди повече от две години, когато последните обкръжени американски войски оказваха дълго време силна съпротива пред многочислените неприятелски войски. Ние обещахме, че ще се върнем там и сега се връщаме.[…] Настоящето действие е още едно стъпало по дългата стълба, по която войските на генерал Макартър се изкачват от две години насам. Ние обещахме на населението на Филипините, че ще му върнем свободата и независимостта. Сега ние изпълняваме това си обещание. Когато прогоним японците от островите, Филипините ще станат независима свободна република. Ние се радваме, че сме отново във Филипините, но не възнамеряваме да спрем тук.

Остров Лейте е само една спирка по пътя към Япония. От нашите нови бази ние ще извършим по-бързо нападението срещу Япония и ще й нанесем унищожителни удари. Ние се доверявахме на Япония и се отнасяхме добре с нея, обаче бяхме горчиво излъгани. Ние заплатихме скъпо за това, но и Япония ще ни заплати скъпо. Ние ще удушим Черния дракон на японския милитаризъм.

***

Ню Йорк, 20 октомври 1944 г. /Ройтер/ Генерал Макартър, от една прокламация до населението на Филипинските острови днес казва: „Аз се завърнах. С помощта на Всевишния, нашите войски са отново на Филипинските острови. Ние дойдохме, решени да унищожим всяка следа от неприятелската власт над вашия всекидневен живот и да възстановим свободите на народа. Присъединете се към мене. Възползвайте се от всеки благоприятен случай, за да се вдигнете и нанасяйте удари, за вашите огнища, за бъдещи поколения“

***

Вашингтон, 20 октомври 1944 г. /Ройтер/ В послание до филипинския народ, председателят Рузвелт заяви: „Когато окупаторите бъдат прогонени, Филипините ще заемат мястото си на независим член на семейството на народите. С връщаното на генерал Макартър и на неговите летци, войници и моряци във Филипините, ние потвърждаваме отново това наше обещание“.

***

Лондон, 20 октомври /Ройтер/ Ню-Йоркското радио възпроизведе днес след обяд едно съобщение от Филипините, според което американските войски разширяват позициите си от установените предмостови укрепления. Бойни коли, и моторизирани оръдия се разгръщат ветрилообразно с голяма бързина към вътрешността. В тоя момент - добави съобщението на ню-йоркското радио - американските сухопътни войски действат в средната част на Филипините и се намират на разстояние от 240 мили до столицата Манила. До тоя момент неприятелската съпротива е била извънредно слаба. Не е бил загубен нито един кораб при началните десантни действия. Войските на генерал Макартър не водят действия в джунглите и тоя път ще имат достатъчно поле за маневриране.

***

След като САЩ дебаркира на остров Лейте на 20 октомври, Имперският японски флот мобилизира почти всичките си основни морски съдове в опит да отблъсне офанзивата. Между 23 и 26 октомври 1944 г. във водите на залива Лейте (Филипински острови) се състои битка, определяна като най-голямата морска битка през Втората световна война, а дори и като най-голямата морска битка в цялата история. Участват общо над 300 кораба и стотици самолети, като американските сили силно превъзхождат противниковите. Японците се стремят на всяка цена да удържат Филипините, за да не бъдат откъснати от доставките си на петрол от окупираните територии в Югоизточна Азия. Битката в залива Лейте е първата битка, в която японски самолети, пилотирани от летци доброволци, извършват организирани камикадзе атаки, а пикът на бойните действия е на 25 октомври.

За развръзката в морската война между Императорския флот на Япония и обединените американски и австралийски военноморски сили четем в „Български бюлетин“ на БТА:

Главна квартира на съюзническите войски в Тихия океан

23 октомври /Ройтер/ Известие на генерал Макартър: Американските сухопътни войски разширяват здраво позициите си по всички фронтове на остров Лейте. Японските войски на остров Лейте се оттеглят вероятно към запад след претърпяното поражение. Японският продоволствен въпрос е станал вече мъчен и може още да се усложни.

Японците се опитаха да извършат малки и неефикасни въздушни нападения срещу американски кораби край остров Лейте. Съюзнически тежки бомбардировачи хвърлиха 94 тона експлозиви над Миндамао (вторият най-голям остров на Филипините – бел. ред.), като разрушиха сгради и други съоръжения. Между обектите са Тагаян, главен съобщителен център в северната част на острова.

***

Сан Франциско, 25 октомври 1944 г. /Ройтер/ Радио Токио съобщи, че голяма морска и въздушна битка се водела сега източно от остров Самар, един от островите във Филипинския архипелаг, който се намира точно на север от остров Лейте.

***

Пърл Харбър, 25 октомври 1944 г. /Ройтер/ В комюникето на адмирал Нимиц се казва: Излитащи от самолетоносачи от третата американска флота самолети потопиха един японски самолетоносач, повредиха два групи големи самолетоносачи и 5 или 6 военни кораби, един кръстосвач и няколко други кораби през време на три продължителни сражения край Филипините. Американският лек кръстосвач „Принстън“ трябваше да бъде потопен от наши кораби след като претърпя тежки повреди и барутните му складове експлодираха. Капитанът и 1360 офицери и войници от екипажа бяха спасени.

***

Пърл Харбър, 25 октомври 1944 г. /Ройтер/ Специалният дописник на Ройтер Пърси Финч съобщава, че най-голямата морска битка през тази война бушува сега във водите на Филипините, където американската флота принудила вчера японската флота да влезе в бой и й нанесла тежки загуби. След като излитащи от самолетоносачи самолети забелязали и нападнали две силни японски морски ескадри в понеделник, като засегнали няколко бойни кораба и кръстосвача, една трета морска ескадра била срещната в понеделник след обяд югоизточно от Формоза, приближавайки се от японските води. Според непълни съобщения на японците били нанесени тежки загуби. Най-малко един голям самолетоносач бе потопен и два други тежко повредени. Битката продължава и американците са решени да сломят японската морска мощ, сега когато японците са принудени да влязат в открита бой.

***

Вашингтон, 26 октомври 1944 г. /Ройтер/ Специалният дописник на Ройтер Пърси Финч в Пърл Харбър съобщава: Тридневната морска и въздушна битка във филипинските води, която започна късно в понеделник продължи чак до сряда сутринта докато всеки японски кораб, който бе още на повърхността, обърна в бягство със сериозни повреди.

Не се съобщава нищо ново относно действията в морето Сулу.

***

Вашингтон, 26 октомври 1944 г. /Ройтер/ По случай утрешният „Ден на североамериканската флота“, президентът Рузвелт заяви: „В най-голямата и най-трудната морска война водена до сега, нашата флота се показа в това изпитание като мощна ударна сила. В Тихия океан тепърва ще се запише славна страница в историята на морската война. Аз не се съмнявам, че нашата флота ще изпълни блестящо своята задача“.

***

Вашингтон, 27 октомври 1944 г. /Ройтер/ От Главната квартира на генерал Макартър на остров Лейте (Филипините) бе съобщено вчера: Американските войски на остров Лейте от съединяваното на десетия и двадесет и четвъртия армейски корпуси разшириха до 40 мили предмостието си по източния бряг.

Ние сега владеем източния крайбрежен участък на остров Лейте от северния край на пролива Сан Жуанико до Дулаг, едно протежение от около 40 мили.

Части от първата кавалерийска дивизия, които завзеха южния бряг на остров Самара, отблъснаха едно слабо японско противонападение при Ла Паз.

B средния участък на фронта западно от Пало, 24-та дивизия среща по-силна съпротива. По на юг 93-та дивизия завзе Табон-Табон.

Японската въздушна дейност срещу съюзническите кораби от залива на Сан Педро и в зоните на предмостието на източния бряг на остров Пойте бе отново много ограничена. Нашата противосамолетна артилерия свали 39 неприятелска самолета, нашите изтребители свалиха други 14 и излитащи от един самолетоносач наши самолети сваляха над залива на Лейте други 23 неприятелски самолета.

***

Пърл Харбър, 30 октомври 1944 г. /Ройтер/ Комюникето от Главната квартира на адмирал Нимиц съобщава, че през време на втората морска битка за Филипините, японците са загубили 53 кораба. Двадесет и четири от тази кораби са сигурно потопени, 13 са били така тежко повредени, че загубата им може да се смята за сигурна, а 21 кораба са били повредени и извадени от строя.

***

Вашингтон, 31 октомври 1944 г. /Ройтер/ Комюникето от Главната квартира на генерал Макартър във Филипините гласи: „Американските войски настъпиха по долината на Лейте с 10 мили от западното крайбрежие. Части от 24-та дивизия изтикаха японските ариергардни войски от Джаро, последен важен кръстопът под залива Кариган. След освобождаването на Джаро, войските от 24-та дивизия настъпиха в северна посока, за да се съединят с войските от първата кавалерийска дивизия, действащи по главната японска линия на отстъпление към западното крайбрежие“. Генерал Макартър съобщава, че японските загуби през първите десет дни на военните действия в островите Лейте и Самар се изчислявате на 24 000 души, срещу 703 американци убити, 270 липсващи и 2245 - ранени.

След битката в залива Лейте, Императорският военноморски флот на Япония  претърпява най-голямата си загуба на кораби и екипаж в историята си. Провалът му да отблъсне съюзническите сили от Лейте означава неизбежна загуба на Филипините, което на свой ред означава, че Япония е откъсната от окупираните си територии в Югоизточна Азия. Тези територии предоставят жизненоважни ресурси на Япония, в частност гориво за корабите и самолетите. Не на последно място загубата на Лейте открива възможност за съюзническо нахлуване на островите Рюкю през 1945 г., който е ключовият архипелаг в подстъпите към Япония.