site.btaПровежда се един от най-големите митинги срещу американското присъствие във Виетнам

Най-голямото антивоенно движение в историята на САЩ възниква, като следствие на войната на САЩ във Виетнам. Началото му е поставено с бомбардировките над Северен Виетнам през 1964 г. и въвеждането на все по-големи бойни части през следващата година. През следващото десетилетие стотици хиляди млади хора се радикализират, което ражда нова популярна култура на съпротива срещу войната. Студенти, правителствени служители, профсъюзи, църковни групи и семейства от средната класа все повече се противопоставят на военната намеса. Кулминацията на това движение е през 1968 г., което води до постепенното изтегляне на американските сили. До януари 1973 г антивоенните дейности, особено широкомащабната съпротива срещу наборната военна служба, принуждават в САЩ да прекратят бойните операции във Виетнам.

Връхна точка на антивоенното движение от 1967 г. е „протестната седмица“ (16-21 октомври), в която се организират демонстрации в много американски градове, сред които Оукланд, щата Калифорния и Вашингтон с т.нар. „Поход към Пентагона“, провели се на 20-21 октомври 1967 г.

За събитията в САЩ четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА:

В САЩ: Седмица на протести против войната във Виетнам

Вашингтон, 16 октомври 1967 г. /ТАСС/ В САЩ започна седмица на протести против войната във Виетнам, която ще бъде проведена от 16 до 21 октомври. В рамките на тази седмица организациите, които се борят против войната на САЩ във Виетнам, ще свикват протестни митинги, ще разпространяват позиви и ще устройват демонстрации пред учрежденията, свързани с войната във Виетнам. По апел на комитета за мобилизиране на общественото мнение за прекратяване на войната във Виетнам, младежите, които отказват да воюват във Виетнам, демонстративно ще върнат своите военно-отчетни документи в наборните пунктове в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго и в много други градове. „Нашата съпротива идва от убеждението, че младите американци не трябва да бъдат принуждавани да убиват други хора във Виетнам. Ние стигнахме до извода, че нашите ръководители са ни лъгали за характера на тази несправедлива война и ние смятаме, че системата на военната служба и мобилизацията са необходими, за да продължават престъпленията, които нашата страна върши срещу човечеството“ - се казва в декларация на комитета за мобилизиране на общественото мнение за прекратяване на войната във Виетнам.

Седмицата на протести против войната във Виетнам ще завърши на 21 октомври с масова демонстрация във Вашингтон и с протестна акция пред Пентагона.

***

Масови демонстрации в САЩ срещу „мръсната война“

Ню Йорк, 17 октомври 1967 г. /кор. на БТА Г. Найденов/ Вчера и днес САЩ са залети от масови демонстрации срещу агресията на САЩ във Виетнам и набора във въоръжените сили. Демонстрации се състояха вчера в Ню Йорк, Филаделфия, Сан Франциско, Лос Анджелис, Чикаго и други американски градове пред сградите на повиквателните служби. Измежду няколкостотин арестувани участници в демонстрациите е световноизвестната Джоан Бейз, певица - поетеса на съвременен фолклор, любимка на американската младеж, а също майка й и сестра й, които заедно с три хиляди демонстранти са блокирали входовете на наборната служба в Оукланд /Калифорния/.

„Младите американци няма да позволят да ги използват като тухли за изграждане на световна империя“ - е заявил пред демонстрантите в Сан Франциско един от ръководителите на организацията „Съпротива“ Дейвид Харис, след което е започнало събирането на наборните свидетелства на младежи, отказващи се да служат в американската армия. Във всеки град, в който са проведени акциите, са били събрани по няколкостотин такива „наборни карти“ и са били хвърлени в помещенията на наборните служби. „Момичетата казват „да“ на мъжете, които казаха „не“ на службата в една агресивна армия“ - е бил един от лозунгите на протестната манифестация в Сан Франциско. Три хиляди демонстранти днес отново блокират наборните служби в Сан Франциско. По непълни сведения само вчера повече от 1000 младежи донаборници са върнали в различни американски градове наборните си документи на властите в знак на протест срещу виетнамската война. Наред с младежта в повечето демонстрации пред армейските служби са участвали майки с малки деца, родители на наборниците, много студенти, свещеници, дейци на културата. Демонстрациите са начало на нова голяма кампания срещу виетнамската война, която ще бъде увенчана с марш на няколкостотин хиляди към Вашингтон на 21 октомври т. г. Според пристигнало в последния момент съобщение най-голямата манифестация срещу набора за Виетнам се е състояла в Бостън с 4000 участници, които са обкръжили бостънската община. Голям брой професори и преподаватели от известния Харвардски университет са се присъединили към демонстрантите, измежду които е имало дори студенти от духовната семинария. На митинга е говорил Уилям Слоан Кофин, свещеник на Йелския университет в гр. Ню Хейвън, който е призовал църквите в САЩ да предоставят убежище на младежите, отклоняващи се от военна служба поради нежелание да се бият във Виетнам.

***

Демонстрации в САЩ

Ню Йорк, 18 октомври /кор. на БТА/ Трети ден подред в най-големите градове на САЩ продължават младежки демонстрации срещу набирането на войници за Виетнам. Най-голямата демонстрация вчера се състоя в град Оукланд /до Сан Франциско/ с повече от 3000 участници и бе разгонена по най-варварски начин от полицията, с помощта на палки и химически средства „мейд“. Сред демонстрантите има десетки ранени и арестувани, но въпреки това техните ръководители са заявили, че акциите няма да спрат.

***

На 20 октомври се провеждат най-големите антивоенни митинги в САЩ едновременно на Западното крайбрежие в град Оукланд (тук е основното пристанище, откъдето корабите с войници отплават за Виетнам) и във столицата Вашингтон, където демонстрантите се събират около Пентагона и протестират до края на следващия ден.

За големите митинги в този ден „Международна информация“ на БТА разказва:

Антивоенната седмица в САЩ 

Ню Йорк, 20 октомври 1967 г. /БТА/ Антивоенните демонстрации на американската младеж, които обхванаха голям брой американски градове, днес заляха град Оукланд, щата Калифорния. Край наборния пункт в Оукланд се събрали 10 000 студенти. ЮПИ предава за ожесточени схватки между полицията и демонстрантите. Когато полицията поискала да разпръсне студентите, които обсадили наборния пункт, студентите започнали да се защитават с камъни и бутилки; обърнали леки коли, за да барикадират входовете на бюрото на военната комисия, полицията започнала да действа с палки. Между демонстрантите има ранени. Властите в щата Калифорния обмислят изпращането в Оукланд на войници от националната гвардия. Младежките демонстрации против виетнамската война продължават вече пети ден в Оукланд. През това време бяха арестувани повече от 250 души. 130 от тях бяха осъдени на 10-дневен затвор. Днес във Вашингтон пристигнаха голям брой младежи, които ще вземат участие в насрочените за края на седмицата демонстрации. Властите са изпратили във Вашингтон 10 000 парашутисти, служещи във военната полиция и части от щатската полиция. Очакват се да пристигнат 70 000 участници в демонстрация, която ще бъде връхна точка на едноседмичните протести против войната, водена от САЩ във Виетнам. Пристигналите днес демонстранти направиха „репетиция“ на насрочената за утре акция-митинг при паметника на Линкълн, протестно шествие до Пентагона и „бдение“ през нощта в събота срещу неделя.

Според последни сведения във Вашингтонски окръг са изпратени войници от 82-ра въздушно-десантна дивизия, която е разквартирувана в щата Северна Каролина, а също така няколкостотин военни полицаи от 6-та армия, намираща се в Калифорния и от 4-та армия - в Тексас. Представители на националния комитет за действия против войната във Виетнам съобщи, че демонстрантите барикадират пътищата към Пентагона. Властите на окръг Колумбия, на чиято територия се намира Вашингтон, заявиха, че няма да допуснат това. Утре се очакват сериозни стълкновения.

***

Обсадата на Пентагона

В арсенала от палки и бомби до изкуствен лед

Аполитичните узряват политически

Ню Йорк, 21 октомври 1967 г. /БТА/ Хиляди демонстранти се стекоха вчера и днес във Вашингтон, за да обсадят Пентагона - прословутата петоъгълна сграда, в която работи 27-хилядният щаб на американското министерство на отбраната. Днешната акция е връхна точка на едноседмичните демонстрации против войната във Виетнам, които обхванаха различни градове в Щатите, но тъй като в събота и неделя в Пентагона работят само 3000 дежурни, а останалите 24 000 души са в почивка, много демонстранти искат да останат във Вашингтон и в понеделник, за да парализират работата на ръководния център на американската военна машина. От вчера следобед Пентагонът е превърнат в крепост, за да отблъсне противниците на виетнамската война. Пътищата и подстъпите към сградата са барикадирани и блокирани. От днес сутринта влизащите в Пентагона - дори тези, които притежават редовен пропуск – биват съпровождани от полицаи. Около сградата е издигната двуметрова стена с бодлива тел на върха. По протежение на укреплението са монтирани високоговорители, по които командващите полицията и военните части да дават нареждания на подчинените си в действията против манифестантите. Полицейски военни части са съсредоточени в околностите, а също на територията на Пентагона, включително вътре в сградата.

Съобразно американската конституция столицата Вашингтон не се намира на територията на никой щат а в „Ди-Си“ – специалния колумбийски окръг, който никога досега не е виждал толкова голям брой полиция - агенти и военнослужещи: 2000 агенти, 2000 души от националната гвардия, 4000 души от военната полиция, 6000 парашутисти от 82-ра американска въздушно-десантна дивизия, командвана от генерал Джеймс Гейвин, известен от действията на италианския фронт и кампанията в Нормандия.

Силите на „реда“ са въоръжени с палки, пистолети, автомати, сълзотворни бомби, бомби с химически вещества, които заслепяват, бомби, чийто газ кара засегнатия да изпадне в летаргично състояние на пълна апатия за 40 минути. В богатия арсенал фигурира и едно нововъведение - химически средства, които се полепват по асфалта и го правят 40 пъти по-хлъзгав от обикновения лед. Това средство се смята за едно от най-ефикасните, тъй като никой, който ходи по такъв асфалт не може да се задържи на краката си. Манифестантите обявиха, че тяхната цел е да парализират нормалната дейност на Пентагона - нещо, което властите окачествиха като гражданско неподчинение и заявиха, че няма да го допуснат.

Дейвид Делинджър представител на движението „мобилизиране на силите за прекратявани на войната“, - организатор на манифестацията, съобщи снощи на пресконференция, че демонстрантите няма да прибягнат до насилие, но в случай на провокация ще се отбраняват. При това положение се очакват сериозни стълкновения.

Според последни съобщения във Вашингтон са пристигнали 70-100 хиляди привърженици на мира. По обед те ще се съберат край паметника на Линкълн, след това ще устроят шествие край река Потомак и привечер ще обсадят Пентагона. Снощи Делинджър заяви, че броят на демонстрантите не е толкова важен, колкото духът на манифестацията, той поясни, че движението за мир включва разнородни сили.

Действително картината на движението е необикновено пъстра. Във Вашингтон пристигнаха младежи от различни прогресивни и леви групировки, а също така младежи, числящи се към организации, които са смятани за аполитични и интересуват повече социолозите, отколкото политиците. Тук са представителите на „младежта против войната и фашизма“, „партията на работниците-социалисти“, на различни движения, окачествявани като умерени, например комитета за разумна ядрена политика и комитета за ненасилствени действия. Тук са също различни младежки групи, обединения на студенти, на преподаватели, различни профсъюзни сдружения, религиозни групировки, а също хиляди „хипстъри“. Младежите-хипстъри например се появиха преди две години в Калифорния. Голям брой от тях са забягнали от домовете си. Сега техният лозунг е „Да се обичаме, а не да воюваме!“ За разлика от битниците, които произхождат от социално онеправдани слоеве, хипстърите са от буржоазни семейства; обявяват се за последователни на Буда, Ганди и философа-писател Олдъс Хъксли, и считат за свой главен враг фашиста Джон Уейн, а също Джон Стайнбек , -след като написа южновиетнамските си репортажи, оправдаващи американската агресия във Виетнам. Във Вашингтон пристигнаха и представители на по-късната разновидност на хипстърите „Децата с цветя“, които пък са последователи на Русо, социалиста—утопист Фурие и американският писател-философ Торо (Хенри Дейвид – бел. ред). Това са само някои от десетките „аполитични“, чието участие показва само какъв широк размах е взело вече движението за прекратяване на американската агресия във Виетнам.

***

Ню Йорк, 22 октомври 1967 г. /БТА/ Стотици демонстранти успяха да разкъсат кордона от войници пред Пентагона и се насочиха към главния вход на министерството на отбраната – съобщават репортерите на ЮПИ и Ройтер. Голямата протестна манифестация на борците за мир във Виетнам надмина очакванията - във Вашингтон се стекоха повече от 140 000 души.

След големия протестен митинг при паметника на Линколн манифестантите тръгнаха към петоъгълния комплекс на военното министерство, което е охранявано от жива стена от полицаи и войници. Първите, които прехвърлиха оградата на парка и паркинга на комплекса, бяха посрещнати с палки. Има голям брой задържани, между които е известният американски писател Норман Мейлър /автор на антивоенния роман „Голите и мъртвите“/. В стълкновението с войниците демонстрантите са използвали празни бутилки. Незабавно към главния вход в помощ на полицията са били изпратени войници с щикове на карабините. Няколкократно манифестантите са се опитали да разкъсат полицейския кордон, при което са станали сбивания. Двадесетина манифестанти са успели да пробият кордона и да влязат през един от входовете на Пентагона. Въоръжената охрана ги изхвърлила с удари на приклади. От сградата излезли нови подкрепления, за да прогонят манифестантите, седнали на стъклата на главния вход. На земята са проснати тридесет души с окървавени лица, пише дописникът на Ройтер.

В полунощ са били задържани още двеста души. Сега сградата е охранявана от 2500 души войска. при един от опитите да проникнат в сградата, манифестантите са били посрещнати от няколко вълни полицаи, които се подхлъзнали по окървавените стъпала на главния вход, а идващите след тях подкрепления прегазили повалените на земята демонстранти. Броят на ранените засега не е известен. На митинга край паметника на Линкълн ораторите призоваха за прекратяване на войната във Виетнам. Някои от тях нарекоха президента Джонсън „враг на американците“. Сега охраняващите Пентагона носят газови маски - според някои съобщения те вече са започнали да действат със сълзотворен газ.

Антивоенното движение продължава да набира сила, докато през март 1968 г. президентът Линдън Джонсън не обявява пауза на бомбардировките над Северен Виетнам, за да започне преговори за мир. В същото време той заявява, че няма да се кандидатира за преизбиране като президент. Джонсън напуска поста през 1968 г., докато войната е все още в разгара си.

Линдън Джонсън продължава да участва тясно в преговорите за мир във Виетнам, в инициатива, която завършва с Парижките мирни споразумения от 1973 г. Джонсън умира на 22 януари 1973 г., пет дни преди подписването на Мирните споразумения.

Въпреки споразуменията, боевете във Виетнам продължават, докато правителството на Сайгон се предава на Виетконг през април 1975 г.