site.btaНавършват се 90 години от Марсилския атентат

През февруари 1934 г. (9 февруари) съседите на България подписват Балканския пакт. Най-активен участник в пакта е кралство Югославия. В клаузите на договора и секретните протоколи към него се съдържат договорености за унищожаване на ВМРО и военна инвазия на територията на Царство България. В тази обстановка на 19 май в България е организиран преврат от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията, като начело на правителството застава Кимон Георгиев.

По думите на френския разузнавач Анри Пози, написал книгата „Черна ръка над Европа“, на власт в София идват „хора, платени от Белград“. И наистина, веднага след преврата новото правителство поема твърд проюгославски курс и започват гонения срещу дейците на ВМРО (Лидерът Иван Михайлов се укрива заедно със съпругата си, а на 9 срещу 10 септември 1934 г. напуска България и преминава в Турция). Следвайки добронамерена политика спрямо западния ни съсед, на 27 септември крал Александър е на посещение в България.

За разведряването на отношенията между България и Югославия и срещата в София четем в бюлетин „Преглед на чуждия печат“ на БТА: 

Посещението на югославският крал в София

27 септември 1934 г. /„Дейли Хералд“/ Дипломатическият кореспондент, отбелязвайки срещите между югославският и българския владетели, най-напред в Белград, а сега в София, пише: „Между тия две посещения стана много нещо, което направи възможно истинското сближение. Българското правителство, най-после се справи твърдо с македонската революционна организация, чиито дейности в пограничните области бе една от главните причини за смутовете през неотдавнашните години. А югославското правителство е проявило нова умереност в отношенията си с българското население в сръбска Македония. Не е вероятно да излезе някакъв формален югославско-български пакт за ненападение от техните разговори. Но много е вероятно, че ще има редица спогодби, уталожващи цялото положение по границата и улесняващи сношенията между двете страни. Каквито и документи да се подпишат, ясно е, че ще бъде направена една голяма крачка към заместването на старото неприятелство с ново приятелство, което ще гарантира мира по една граница, която до неотдавна бе посочвана като сцена на предстояща война. Не само това. То ще тури край на възможността за външни сили с балкански амбиции да нахвърлят България срещу Югославия.

***

28 септември 1934 г. /„Нюз-Кроникъл“/ Срещата в София прави значителен пробив в преградите между победителите и победените, които бяха издигнати от мирните договори. Тя може да доведе също до унищожаването на високата ограда от бодлива тел, която върви по цялата планинска граница между двете страни. Ако двамата владетели се разберат така добре, както, когато Цар Борис посети Белград в началото на тази година, Югославия ще може да гледа на Италия с много по-голяма увереност. Срещата създава известно безпокойство също и във Франция, тъй като България, като една от победените страни, е по-склонна да слуша Берлин, отколкото Париж. Ако България и Югославия станат близки приятели, възможността за един силен германофилски блок в Югоизточна Европа ще се увеличи значително.

***

Крал Александър в София

29 септември 1934 г. /„Журнал де Деба“/ Албер Мусе пише: Дълго време на всеки опит за сближение, Белград противопоставяше дейността на комитите, а София - необходимостта от уреждане на „македонския въпрос“, чието пък съществуване се отрича от югославците. На този безплоден спор най-после се тури точка. Българското правителство разтури революционната македонска организация. Трябва да признаем, че това не бе само една мярка, продиктувана от дипломатическа мъдрост, но и едно смело действие, понеже се касаеше за работа с хора, за които човешкият живот не струва повече от цената на един куршум. Духа на решителност на г. Георгиев и разбрания патриотизъм на г. Батолов, позволиха на Цар Борис да развие политиката, която бе започнали с голяма прозорливост по времето на предшестващия кабинет. Днес за българите не съществува нищо по-желано от успеха на тази политика. Съществува едно неудържимо движение, и срещата на двамата владетели символизира в очите на общественото мнение окончателното подобрение на двата народа. Няма никакво съмнение, че крал Александър ще направи всичко възможно за възтържествуването на това сближение. Чрез това, той, заедно с Цар Борис, е допринесъл за мира в Европа. Защото българо-югославянските обтегнати отношения, заедно с въпроса за коридора, бяха между ония проблеми, които занимаваха най-много европейската дипломация. Но ето че тези два въпроса се снемат от масата, без посредничеството на трети лица, чрез пряко споразумение между заинтересуваните. Сега остава само да се постъпи така, че споразумението между двата народа да не възбуди страх или подозрение у техните съседи. Има вече слух, че Турция, от страх да не би балканските славяни да нарушат равновесието на силите на Балкана, чрез своя съюз, щяла да предложи на Белград и София един троен пакт. Тези предпазителни мерки биха били малко оправдани. Белград, който държа с една безукоризнена лоялност българския кабинет в течение на преговорите за Балканският пакт, не ще напредне в преговорите с българите, освен в отлична хармония с възгледите на своите съюзници. Може да се разчита на г. Йевтич, който придружава крал Александра в София и който следва една непроменена политика, че преговорите в София ще допринесат за общото засилване на балканската солидарност, в което Югославия вижда един основен елемент на независимост и сигурност за целия полуостров.

***

Срещата на владетелите в София

30 септември 1934 г. /„Народна Одбрана“/ През последните дни, погледите на цяла Европа са насочени към Балкана, специално към София и Белград. Става нещо знаменателно: ръкуват се сестра и брат — София и Белград. Югославските крал Александър и кралица Мария пребивават в България, като гости на българската царска двойка. Европейските вестници придават особена важност на тази царска среща, като изтъкват усилията на крал Александър за запазване мира в Европа. […] В Европа винаги е имало някой, а и днес има такива, които се плашат от добрите отношения между България и Югославия и правят всичко възможно, за да разстроят всякакво сътрудничество. […]

Софийската среща е една поддръжка на ония, които се стараят да заздравят мира в Европа и да освободят света от тежката криза, която смущава и правителствата и народите. Заблуждението, че споразумение не може да се постигне, бе разпръснато още през освободителната балканска война, и народите знаят добре това. И днес, туй заблуждение трябва да изчезне, особено когато става въпрос за големи народни интереси, а не за някакви политически суети и заблуждения, тъй като доброто бъдеще на двете страни налага това. Стъпката към разбирателство, направена от Цар Борис и крал Александър, е най-доброто доказателство за нуждата от сътрудничество и най-сигурна гаранция за едно по-добро бъдеще. […] Няма съмнение, че всички честни синове на България и Югославия искрено се радват от това, което става, и стоят зад владетелите си, защото на народите от двете страни на границата омръзна да се карат и бият. Ако досега, в Югославия и България, имаше слепци, които не виждат ползата от приятелството между двата братски народи, срещата на владетелите ще им отвори очите и то в най-скоро време ще се уверят в това.

***

Десет дни по-късно югославският крал Александър е на посещение във Франция. Двете държави са в близки дипломатически отношения, а целта на визитата е да формира блок между Италия, Франция и Югославия, който да допълни Балканския пакт и Малката Антанта. Инициатор на тези съглашения е френският външен министър Луи Барту и цели образуване на антигермански блок.

В такава обстановка, в края на лятото на 1934 г. е взето решение да се извърши операция, имаща за цел убийството на Луи Барту и крал Александър. С организацията на операцията е натоварена Усташа (Хърватско революционно движение), а за прякото изпълнение на убийството трябва да бъдат използвани по-опитните кадри на ВМРО. За пряк изпълнител е определен Владо Черноземски (Величко Димитров Керин), известен още като Владо Георгиев. За извършването на атентата избира псевдонима си Петър Келеман по името на революционера от ВМОРО Спиро Килиманов.

Събитията около Марсилския атентат са отразени в бюлетините на БТА:

Марсилия, 9 октомври 1934 г. /19 ч. 55 мин - Ройтер/ Югославянският крал бе убит от изстрелите дадени от един нападател, който веднага след това бе убит. Тежко ранен, Кралят преживя известно време. Барту, който придружаваше Краля, бе ранен в ръката.

В момента, когато шествието стигаше площада на борсата, няколко лица от тълпата дадоха няколко изстрели. Един генерал, намиращ се в третата кола, бе също така ранен. Вярва се, че убиецът е югославянин.

***

Марсилия, 9 октомври 1934 г. /Хавас/ Ранен от два куршума в областта на сърцето и стомаха, Крал Александър бе пренесен върху един диван в префектурата. Всички грижи останаха безполезни и Кралят почина.

Офицерите от свитата му плачеха. Министърът на марината г. Пиетри и останалите официални лица бяха дълбоко развълнувани. Убиецът се нарича Петрус Калеман, търговец, роден в 1899 година в Загреб.

Освен генерал Жорж, пет други лица бяха ранени, от които две жени.

*** 

Марсилия, 9 октомври 1934 г. /21 ч. 10 м. - Ройтер/ Министърът на външните работи, г. Барту, почина вследствие раните получени в гърдите. Куршумът, който причини смъртта на Крал Александър проникна в гърдите, близо до сърцето. Грамадни усилия бяха положени от полицията, за да задържи възбудената тълпа, която искаше да линчува убиеца. Последва голямо безредие. Убиецът се опита да се застреля в устата, но бе възпрепятстван от полицията. Впоследствие бяха дадени изстрели от тълпата, един от които повали убиеца. Изглежда сега, че само едно лице, скачайки върху стъпалото на автомобила в който се намираше Краля, е дало няколко изстрели срещу Краля, съвсем от близо.

Самоличността на убиеца бе установена от паспорта му. Хърватин, той се нарича Петрус Калеман, роден е в Загреб, на 34 години, търговец.

Кралят бе засегнат от два куршума. Той падна в безсъзнание? Кръв бликаше от устата и от раната на гърдите. Шофьорът на кралския автомобил даде следното описание на убийството: „Когато нападателят скочи на стъпалото на автомобила, той даде четири или пет изстрела. Аз го улових за врата, а полковникът, който седеше до Краля го удари със сабята си. Френският генерал Жорж, член на върховния военен съвет, бе ранен. Ранени бяха, също така, още няколко души, а една жена бе убита“.

***

Марсилия, 9 октомври 1934 г. /Ройтер/ Името на убиеца на Крал Александър е Клеменс Петрус. Той е дошъл във Франция на 28 септември.

Подполковник Пиоле, който е вървял на кон пред кралския автомобил, разправя: „Когато автомобила пристигаше на площада на борсата видях един човек да излиза от тълпата, да минава бързо пред един полицай и да се устремява към автомобила. Обърнах коня си към него, за да му пресека пътя, но движението ми не бе достатъчно бързо, лицето вмъкна ръката си през вратата на автомобила и изпразни автоматическия си пистолет върху намиращите се в автомобила. Повалих със сабята си лицето, което се претъркули на земята, докато шофьора на автомобила стреляше върху него.

Убиецът продължи да стреля от земята и куршумите засегнаха двама полицаи и една жена. Изтичаха полицаи и конна стража обкръжи кралския автомобил, за да задържи тълпата, която искаше да линчува убиеца. Полицаи пренесоха убиеца в един магазин на площада пред борсата.“

Г-жа Жуано, съпруга на префекта на окръга Буш дьо Рон затвори очите на Крал Александър пред няколко лица, дълбоко развълнувани. Министърът на марината г. Пиетри не можа да задържи сълзите си. Тялото на Краля почива сега върху един широк диван в един от салоните на префектурата. Той има вид на заспал. Лицето му е спокойно. От двете страни двама души пазят тялото на Краля. Цветя покриват килима, в един ъгъл на стаята, един човек с побелели коси ридае. Това е прислужникът на Краля, който служи на Крал Александър още от детинството му.

*** 

Марсилският атентат

10 октомври 1934 г. /„Котидиен“/ Каква цел преследваха атентатора на крал Александър и тези, чиято воля той изпълни? Защо Франция бе избрана за място на покушението? Сигурно е, че терористите са действали съгласно грижливо проучен план, за да създадат едно решаващо политическо положение. Краля на Югославия наскоро направи редица пътувания вън от своята държава. Тия, които биха искали неговата смърт, можеха да го убият в България, в Румъния, в Турция, в Гърция. Освен това, той направи през последните месеци редица пътешествия и в границите на своята държава и често е бил почти в непосредствен контакт с тълпата. Освен заговора в Загреб, разкрит през м. декември, никакъв друг атентат не е бил подготвян по случай пътуванията на краля. Това означава, че терористичната организация е целяла преди всичко да смути отношенията между Франция, Югославия и Италия. Неоспоримият напредък във вътрешното консолидиране на Югославия, заздравяването на нейните международни позиции, както и перспективите за едно итало-френско-югославско сближение разваляха плановете на сепаратистките водачи и техните покровители. Всички врагове на подобрението на отношенията край Адриатика и Черно море, требваше на всека цена да провокират един акт, който туряше основите на помирителното дело. Жертвите, момента и мястото бяха сигурно предумишлено избрани.

***

Марсилия, 11 октомври 1934 г. /Хавас/ Анкетата, произведена от чехословашкия консул, установява, че паспорта на Келеман е без съмнение фалшив. Формата и съдържанието на паспорта не е както в истинските чехословашки паспорти. Печата е фалшифициран и съдържа една правописна грешка. Подписът на загребския консул не е писан с ръка, а представлява литографичен отпечатък. Потвържда­ва се, че в Прага не се намира никаква следа от акта за раждането ни Келемен, чието име не е никак чешко или словашко.[…]

Една жена, която бе ранена в атентата във вторник, почина днес в болницата. […] Според едно съобщение, Келемен пристигнал в Марсилия още на 29 септември. Полицията издирва следите на престояването му.[…]

***

11 октомври 1934 г. /„Тан“/ Марсилската трагедия потопява в траур цяла Европа, тъй като тя е жестоко засегната от деянието на престъпника, който уби краля на Югославия и г. Луи Барту. Да не се лъжем. Извършеният вчера атентат в Марсилия може да има големи политически последици, и необходими са голяма бдителност и добро желание от страна на правителствата, за да се отстранят евентуалните последици, които могат да настъпят от трагичния край на крал Александър и г. Луи Барту. Само единството на целия югославски народ ще може да отстои на едно положение, на което никой не може да предвиди последиците, що могат да настъпят за Югославия и Средна и Източна Европа. Изчезването на г. Барту от политическата сцена, едновременно с това на крал Александър, създава тежко положение. Във всеки случай, политиката на г. Барту, която изцяло е политика на републиканското правителство, политика на Франция, ще бъде продължена със същата твърдост и яснота, с която тя се прокарваше от покойният министър на външните работи.

***

Дали комитите са убили крал Александър

14 октомври 1934 г. /„Прогре“/ Отбелязвайки под горния надслов писаното в чуждия печат, че убийството на крал Александър може да е извършено от лица, изходящи от македонски среди, пише: „Тези, които имаха претенцията да бъдат български патриоти, и които съществуват за враждата и чрез нея се опасяват най-много от това, да видят тяхната страна възприела почетния път, водещ към споразумение със съседите. Ако се установи, че извършеното злодеяния е дошло да увеличи техния кървав актив, това значи, че крал Александър е бил убит, защото България, нейното правителство и нейният цар са направили едно истинско усилие да скъсат с навиците от миналото.

***

Виена, 16 октомври 1934 г. /„Пополо д’Италиа“/ Сега, когато съзаклятието на хърватите се разширява и към македонците, вниманието на обществото се насочва и към Иван Михайлов. Една телеграма от Цариград съобщава, че той е изчезнал от Турция. Ако от Париж се потвърди окончателно, че Келемен и македонският революционер Владо Георгиев са едно и също лице, тогава в едно нещо не ще може да има съмнение: че убийството на крал Александър е, ни повече, ни по-малко, резултат на вътрешните борби на Югославия.[…]

***

Марсилия, 16 октомври 1934 г. /Хавас/ Според едно добре осведомено лице, югославянин, югославянските вещи лица, които разгледали татуировката на лявата ръка на Келеман, заключават, че тая татуировка датира от 7 или 8 години и че тя е знака на членовете на Македонската Революционна Организация.[…]

***

Париж, 16 октомври 1934 г. /Хавас/ Терористът Мио Крал, наречен Мални, призна, че е бил в Марсилия между тълпата преди минаването на кралското шествие. Той добави, че се е страхувал да не засегне други лица, а не Краля, и че решил да изостави проекта за атентата. Той предупредил Келемен, но опасявайки се, че Келемен ще го убие, се изгубил всред тълпата. Полицията залови в Париж множество брошури, представляващи интересни документация за пропагандата на югославските сепаратисти-терористи и в Авиньон - един револвер и две бомби в тюфлека в стаята на Крал, подобни на бомбите на Келемен.

***

Будапеща, 19 октомври 1934 г. /Корбюро/ Унгарската Телеграфна агенция се научава от меродавен източник, че била открита анкета за установяване дали марсилския убиец Владо Георгиев е пребивавала в Унгария. Тая анкета, водена с най-голямата предпазливост не е установила никакви данни, от които би могло да се заключава, че Владо Георгиев е бил някога в Унгария.

***

През 1957 г. в Германската демократична република (ГДР) е лансирана версия, че Марсилския атентат е организиран от тайните служби на Третия райх по лична заповед на Хитлер, а усташите и ВМРО са подходящи изпълнители. За организатор на операцията с кодово име „Тевтонски меч“ е сочен генерал Ханс Шпайдел, който след службата си при режима на Хитлер става главнокомандващ на сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. Без да е доказана, версията се опира на факта, че в средата на 30-те години Германия се страхува от сближаването между Франция, Италия и Югославия (крал Александър първоначално се отнася със симпатии към правителството на националсоциалистите), което би попречило на немските амбиции за териториално разширение на изток и „аншлус с Австрия“.

Атентатът не предизвиква очакваните от българската дипломация международни усложнения. Разследването свързва нападението с Усташа и основният натиск е срещу Унгария, която не взема достатъчно решителни мерки срещу хърватската организация.