site.btaНавършват се 80 години от подписването на Крайовската спогодба между България и Югославия

В края на лятото на 1944 г. след десанта в Нормандия и настъплението на СССР по целия Източен фронт, войските на Съюзниците постепенно се приближават към границите на Германия. На 23 август 1944 г. след преврат в Румъния, Червената армия навлиза на територията на страната и се приближава до границата с България по река Дунав.

В такава обстановка на 2 септември 1944 г. се съставя правителство начело с Константин Муравиев, което решава да скъса с Германия и обявява „пълен и безупречен неутралитет“. На 6 септември правителството променя позицията си и обявява война на Германия. След навлизането на Червената армия в България на 9 септември, новото правителството на Отечествения фронт (ОФ) има да решава сериозни външнополитически проблеми. България е в безпрецедентна международна ситуация – обявила е война на Германия, но със силите от антихитлеристката коалиция не е подписала дори примирие. Тя фактически е във война с почти целия свят. Единственият начин да се заличи наследството от съюза с Хитлер е да участва в разгрома на Третия райх, за да може да се надява на по-благоприятно третиране от победителите във войната.

В този момент основен проблем и източник на разногласия сред Съюзниците е как и дали българските войски да бъдат приобщени към плановете за отхвърляне на германците от балканския военен театър.

За събитията от заключителния етап на Втората световна война разказват бюлетините на БТА от този период:

София, 1 октомври 1944 г. /Ройтер/ Министърът на пропа­гандата г. Казасов, съобщи днес, че е установен нов временен режим в западна Тракия и източна Македония. Той каза, че докато съюзниците постигнат решение относно окончателния режим в тия територии, българската войска ще остане там като главна въоръжена сила под върховното командване на маршал Тито, който е поел оперативно командване над тях от 17 септември. Г-н Казасов каза също, че един български предста­вител е заминал, за да представлява правителството в Тракия като ще бъде подпомаган от една местна комисия, състояща се от двама гърци, един българин и един турчин и задачата на делегатите ще бъде да прехвърлят постепенно цялата местна администрация в ръцете на местното население. Поради причини от военно естество - добави г. Казасов - съобщенията ще останат временно в ръцете на българските власти. Вътрешният ред в тия области ще бъде осигуряван от местната милиция.

***

София, 3 октомври 1944 г. /Ройтер/ Министърът на войната Петко Стайнов заяви днес, че българските войски са минали под командването на генерал Толбухин, командир на третата украинска армия. С това България се нареди като воюваща страна на страната на съюзниците, добави министърът. „Нашата задача сега е да останем пълни съюзници чрез лоялна и искрена политика на безгранично сътрудничество.“ Бившите регенти на България княз Кирил, генерал Никола Михов и Богдан Филов сега са интернирани в софийския централен затвор.

***

България по нови пътища

5 октомври 1944 г. /в. „Скънтея“, Румъния/ Българският народ водеше смела борба срещу вътрешните и външни фашистки врагове. Стачки, саботажи, партизански борби се разширяваха все повече въпреки развихрения терор, въпреки лагерите, въпреки смъртните присъди и партизанските убийства.“ Българските фашисти не можаха да спрат тази борба. Тази борба, съгласувана с жестоките удари, които понасяше германският фашизъм по всичките фронтове, доведе до незапомнена обтегнатост на положението в България.[…]

Даденият от румънския народ пример с делото от 23 август (извършен е преврат в Румъния – бел. ред) допринесе да се окуражи сближението на патриотите - демократи в борбата им. Вследствие на обстоятелството, че България от години дейно поддържа войната, която Германия водеше със СССР, че фактически тя водеше една необявена война срещу Съюза, СССР реши да обяви формална война на България. Това обявяване и влизането на Червената войска в България разтърсиха из основи режима на кражбите и терор и на национално предателство в полза на Хитлер.[…]

Патриотично-демократическите сили веднага съставиха един широк отечествен фронт, от който се състави сегашното правителство, начело с г. Кимон Георгиев. От тук нататък, въпреки всички препятствия, пътят е преминаван от българския народ с увеличаваща се бързина. Вземат се редица мерки за гарантиране на демократичните права и свободи, както и други от стопански и социален характер. […]

Във външната политика Отечественият фронт води смела политика за реабилитиране на българския народ и за включването му в редовете на народите, които се борят за свободата си. Той води една политика на сближение и приятелство с балканските държави, със СССР и Съюзниците. Тази политика се потвърждава с приветствията, изпратени от г. Кимон Георгиев до маршал Тито, с които изразява горещото желание на българския народ да живее в приятелство и сътрудничество с народите на Югославия. Тази политика намира потвърждението си в проливаната от българската войска кръв заедно с войската на югославянското освободително движение в борбата им с хитлеристките орди.

Политиката на вражда между балканските народи, политика внушавана и подхранвана от германския фашизъм и поддържана от предатели, фалира. Българската войска, която навлезе в разпокъсана и окървавена Югославия като жандарм, като крадци и заробители, днес се бие редом със сръбския, хърватския и словашкия народ за тяхното освобождение. Вместо омраза, съвместна борба срещу общия враг. Една нова ера на сътрудничество, на напредък, на дълбоко приятелство се разкрива пред балканските народи.

***

Стокхолм, 9 октомври /БТА/ В една дописка от Лондон в. „Свенска Дагбладет“ пише между другото: „Не може да се отрече, че лондонските политически среди са недоволни от положението в България. Впечатлението е, че България играе една чудна игра, която не отговаря на главното условие на съюзниците за да могат да бъдат започнати преговори за примирие. Това условие е оттеглянето на българските войски от Македония и Тракия. Английското правителство заяви ясно напоследък, че примирие няма да бъде подписано преди това условие да бъде изпълнено. Обаче, ясно е, че България е на друго мнение. Българската официална декларация направена преди известно време, и в която се казва, че Тракия ще бъде окупирала от Русия и България, не бе опровергана по задоволителен за Лондон начин.

София поддържа, че българските войски са под руско командване, и че по този начин България станала „съвоюваща страна“ на страната на съюзниците. Това съобщение направи неблагоприятно впечатление в Лондон, който желае руско опровержение на тези съобщения и който смята за необходим един натиск върху българското правителство, за да стане непосредствена действителност опразването на гръцките и югославските територии.

Тук се смята, че след това трябва да се връчат условията за примирие незабавно.

Разни среди в Лондон смятат, че България със своите чудновати маневри преследва целта да сее разногласия между Русия и западните съюзници, за да извлече по този начин известни ползи.[…]

***

В атмосфера на неопределеност и разногласия между „Тримата големи“ по въпроса за съдбата на Балканите, в края на септември 1944 г. СССР дава съгласие българската армия да се включи във военни действия на чужда територия, обаче само с разрешение на съответните държави. Сталин е категоричен: военната и политическата обстановка налагат включването на българската армия във войната. Тази позиция той съобщава на Тито, който е на посещение в Москва. В следствие на тези действия на 5 октомври 1944 г. в Крайова е сключена спогодба между Тито и българска правителствена делегация. Българо-югославското споразумение предвижда участие на български войски във военните действия срещу Германия на югославска територия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). Интересно е, че тази Спогодба се подписва преди още България да е сключила примирие със Съюзниците.

В „Преглед на чуждия печат“ на БТА откриваме информация за тези събития: 

12 октомври 1944 г. /в. Сън Телеграф/ Първите плодове от конференцията в Москва, която се състоя между Сталин и Чърчил се проявиха по отношение на България.

Общата англо-американско-руска нота, връчена на София и с която се иска от България евакуирането на гръцките и югославските земи, като първо условие за почване на преговорите за примирие с нея, е първото указание, което от една страна, идва да докаже, че по отношение на Балканите в гледищата на англичани, руси и американци няма различия, и от друга, това е първото предупреждение до София, с което се казва на България, че моментът е дошъл, когато тя трябва да гледа на нещата в истинската им светлина. И действително, съобразявайки се с дадения срок от 15 дни, София е започнала вече евакуираното на гръцките земи. Що се отнася до югославските територии, София прави една резерва и казва: „На югославска територия ние се намираме не като завоеватели, но като воюващи срещу общия неприятел. Това ни е заповядано от спогодбата, която сме сключили с русите и с маршал Тито.“ (Крайовската спогодба от 5 октомври 1944 г. - бел. ред). Не може от сега да се знае, как ще се уреди положението, създадено от тази забележка на София, но можем да предположим, че англо-американците няма да признаят този начин на мислене от страна на България. В недавнашната си реч, Чърчил каза: „Ние не искаме българи в съюзнически земи“ ...- и, говорейки по този начин, той даде на България предварителен отговор в случай, че тя би възприела становището, което всъщност е взела.[…]

Следователно, не ще и съмнение, че в този дух ще бъдат приготвени условията в Москва за примирието с България. (Примирието е подписано на 28 октомври 1944 година в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга – бел. ред.) Възможно е, условията за примирие да бъдат представени на София, докато Чърчил е още в Москва и по този начин да се тури край на политиката, която България следва от 35 години насам“.

*** 

Към изясняване на Балканите

14 октомври 1944 г. /„Ла Републик“/ След подписването на примирието между Румъния и Съюзниците и обявяването на война от Съветите на България, стана въпрос за подписване на примирие и с тази страна. Но тъй като този въпрос не бе изведен на добър край, зададоха се черни облаци на балканския хоризонт. Междувременно Съюзниците започнаха война за освобождаването на Гърция и в момента, когато тази война се води в Пелопонеския полуостров, закъснението на примирието с България предизвиква тълкувания, според които съществували разногласия между Съюзниците. Последните съобщения гласят, че тези твърдения са лишени от основания и че Съюзниците са се споразумели относно условията, които трябва да се наложат на България и които се състоят от опразването в срок от 15 дни на гръцките и югославски територии.

България уведоми Съюзниците, че тя пристъпва веднага към опразването на гръцките територии. Но що се отнася до българските войски, които окупират югославски територии, те воюват сега под върховното командване на съветските войски и в съгласие с маршал Тито и, следователно, ще трябва да продължат борбата в казаната област. Преходната фаза в България, която смущаваше през последно време балканския хоризонт, започна да се изяснява и целият Балкански полуостров се стреми към една единствена цел. Тази цел се състои в премахването на всички остатъци от нашествието и в установяването на свободата и независимостта на всички балкански народи.

Въпреки, че Крайовската спогодба от 5 октомври 1944 г. е слабо позната, тя дава възможност на България да се включи в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945) на страната на Съюзниците. На българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на река Морава и Вардар. България изпраща на югославска територия три армии (Първа, Втора и Четвърта) с обща численост от близо 300 000 души.

И макар, че в крайна сметка България не получава статут на „съвоюваща“ страна, приносът й в победата над Германия е отчетен и оценен на Парижката мирна конференция от 1946 г., което помага да се съхрани териториалната цялост на държавата след Втората световна война.