site.btaНюрнбергският съдебен процес приключва с произнасяне на присъдите на 1 октомври 1946 г.

На 1 октомври 1946 г. в Нюрнберг, Германия, завършва процесът в Международния военен трибунал срещу 24 нацистки военнопрестъпници, обвинени в престъпления срещу мира, във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството, извършени по време на Втората световна война (1939-1945). Процесът започва на 20 ноември 1945 г.

Нюрнберг е избран като място за провеждане на заседанията заради символиката, която носи. Градът, символ на възхода на Третия райх, който е домакин на мащабни пропагандни митинги през 20-те и 30-те години на 20 в. е смятан от страните-победителки за най-подходящото място за символичната смърт на Райха. Въпреки че Втората световна война оставя голяма част от града в развалини, Дворецът на правосъдието (Нюрнбергската съдебна палата), който включва и доста голям затвор, побиращ 1200 души, остава до голяма степен непокътнат и е избран за мястото на провеждане на съдебните процеси.

Според информация на отдел „Справочна“ са проведени 403 открити съдебни заседания, разпитани са близо 200 свидетели и са разгледани десетки хиляди свидетелски показания и повече от 3000 документи. Трибуналът признава подсъдимите за виновни по шест основни обвинения – използване на Нацистката партия за агресия срещу суверенни държави, агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия, нападение срещу Полша, агресивна война срещу целия свят (1939-1941), нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г., съвместно с Италия и Япония, както и агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 – декември 1941). Дванайсет от обвиняемите са осъдени на смърт чрез обесване (присъдата е изпълнена на 16 октомври 1946 г.), трима – на доживотен затвор, двама – на 20 години затвор, един – на 15 години, един – на 10 години, трима са оправдани.

За хода на съдебните заседания четем в „Български бюлетин“ на БТА:

Нюрнберг, 19 ноември 1945 г. /Франс Прес/ Международният съд ще определи за първи път в световната история отговорността на държавните глави във войните, имащи агресивен характер, като отговорностите бъдат установявани пред форума на „човечеството“. От разискванията, които ще се водят във връзка с това, ще се излъчи ново наказателно право и ще бъдат положени основите на международно наказателно съдопроизводство. Съвършено нова съдебна процедура ще бъде определена посредством хартата на един международен военен съд. Във връзка с това се изтъква, че изглежда невъзможно да се даде „човешки“ характер на войната. „Нови методи във воденето на войната, заяви един от най-висшите магистрати, неизбежно ще докарат - ако изобщо има война - цялостната война.“ Това влече след себе си необходимостта от създаването на един съд, „който да определя наказанието след приключването на войната“.

Мерките за предотвратяването на войната, както опитът го доказва, винаги ще бъдат безрезултатни, ако един държавен глава или шеф на правителство реши да предизвика война имаща агресивен характер.

Нюрнбергският процес е най-доброто доказателство на факта, че „когато народите загубят свободата си всичко става възможно, всичко - и особено престъпленията, вършени срещу човечеството“. Нюрнбергският процес се явява по тоя начин като символ на защитата на човешката свобода и главно, на защитата на човешките права срещу ония, които турят ръка на свободата на народите и срещу тираните.

***

Три месеца след началото на съдебните процеси, през февруари 1946 г., когато се провеждат заседанията по обвинението за „нападение срещу СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г.“, по време на работата на Международният военен съд, процесът навлиза в застой. Защитата и самите подсъдими започват да изказват идеи, че нападението на Германия срещу СССР било превантивна мярка. Съветските власти решават при абсолютна секретност да доведат бившия фелдмаршал фон Паулус (ръководещ Шеста армия при инвазията в Сталинград) в Нюрнберг, за да даде показания. За пристигането на Паулус не са предупредени дори американците, въпреки че градът се намира точно в тяхната окупационна зона, а главните обвиняеми смятат фелдмаршала за загинал в битките край р. Волга (през 1943 г. Паулус е погребан символично с официални почести). 

За денят в който фелдмаршал фон Паулус дава показания пред Международния военен съд четем в „Български бюлетин“ на БТА:

Нюрнберг, 13 февруари 1946 г. /ТАСС/ Появяването на бившия фелдмаршал Фридрих Паулус, командващ германската войска, която бе разбита при Сталинград, на трибуната на свидетелите причини небивала изненада сред обвиняемите и на техните защитници, пише дописникът на в. „Красная Звезда“.

Една много интересна сцена се разигра преди появяването на свидетеля. Когато съветският обвинител започна да чете писмените показания на свидетеля Паулус, той бе внезапно прекъснат от защитника на Кайтел, който заяви, че тия показания не са били преподписани и, следователно, не могат да служат за доказателство. Съветският обвинител отговори, че ако защитата желае, Паулус би могъл лично да даде показанията си пред съда.

Тая забележка вся паника между защитниците, които съвсем не очакваха, че нещата ще вземат такъв обрат. Защитникът на Кайтел смутен заяви, че защитниците не настояват за узаконяването на писмените показания на Паулус.

Все пак, съдът призова Паулус, който бе погребан официално от фашистите преди три години. Паулус потвърди напълно декларацията, която бил направил на съветското правителство доброволно и разказа на съда как ръководителите па хитлеристка Германия подготвили престъпното нападение срещу СССР.

Неоспорими факти, винаги нови, доказват какви тесни връзки са съществували между германските генерали и върховното командване, от една страна, и цялата фашистка банда - от друга. Други германски генерали също потвърждават в писмените си показания думите на Паулус.

Съветските обвинители представят на съда непрестанно нови документи, които хвърлят светлина върху ролята на германското командване. Те осуетяват всички опити на обвиняемите генерали и на техните защитници да бъдат разграничени от останалите военнопрестъпници.

***

Нюрнберг, 1 октомври 1946 г. /Ройтер/ Присъдите в Нюрнберг се следните: на смърт чрез обесване – Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Френк, Фрик, Щрайхер, Йодъл, Цайс Инкварт, Борман – осъден на смърт задочно. Рудолф Хес се осъжда на доживотен затвор, също и Функ. Дьониц се осъжда на десет годишен затвор, Pедер се осъжда на доживотен затвор, Ширах – на 20 години затвор, Шпеер също на 20 години, а Нойрат на 15 години затвор, фон Папен и Фритче се оправдават.

Съветският член на съда отбеляза несъгласието си срещу оправдаването на Шахт, фон Папен и Фритче. Председателят на съда Лорънс съобщи, че съветският член бил на мнение, че те трябвало да бъдат осъдени, а не оправдани. Руският съдия също изказа несъгласието си срещу присъдата на Хес. Според неговото мнение Хес трябвало да бъде осъден на смърт, вместо на доживотен затвор. Лорънс добави, че руският съдия не е одобрил също решенията по отношение на германския кабинет, генералния щаб и върховното командване, като бил на мнение, че те трябвало да бъдат обявени за престъпни организации. Лорънс каза, че това особено мнение ще бъде изложено в писмено приложение към присъдата на съда и ще бъде обнародвано колкото е възможно по-скоро. 

***

Нюрнберг, 1 октомври 1946 г. /Ройтер/ Първата местна реакция спрямо присъдите в Нюрнбергския съд дойде днес от страна на германските журналисти, които казаха, че са изненадани от трите оправдателни присъди – на Шахт, фон Папен и Ханс Фритче; Един германски журналист каза: „Това ще бъде добро за германския народ, по-голямата част от който мислеше, че всички ще бъдат осъдени и че съдът е само една шега. Аз дори трябваше да убедя някои от своите приятели, че съобщенията, които пиша са верни.“

[…] Заседанието на еждународния съд бе вдигнато в 13 ч, 42 м. по Гринуич.

***

Нюрнберг, 1 октомври 1946 г. /Ройтер/ Херман Гьоринг и десет други от тези, които създадоха чудовищната нацистка машина за война, смърт и мъчения, тази вечер са вече в очакване на палача, който ще ги обеси и в техните уши още ечат думите, с които те чуха своята смъртна присъда. Мартин Борман, наместникът на Хитлер бе също осъден на смърт, обаче още не се знае дали той е жив и се крие или е загинал в последните дни на сражението за Берлин. Трима други от обвиняемите, Рудолф Хес между тях, бяха осъдени на доживотен строг тъмничен затвор.[…]

Присъдите не са единодушни. Председателят на Съда, британския съдия Лорд Лоранс обяви след като присъдите бяха произнесени, че съветският съдия генерал-майор Никиченко не е съгласен с решението за оправдаване на фон Папен, Шахт и Фритче. Той също не бил съгласен и с осъждането само на доживотен затвор на Рудолф Хес, който той смятал трябвало да бъде осъден на смърт. Съветският съдия също не бил съгласен с решението да не се обявяват за престъпни институции Върховното командване и кабинетът на Райха.

Няколко минути след края на процеса главният американски обвинител г. Роберт Джаксън направи декларация, в която заяви, че съжалявал гдето Съдът бил принуден да оправдае обвиняемите Шахт и фон Папен, както и за това, че Генералният щаб и Върховното командване не били обявени за престъпни.

Последната сцена от този исторически и драматичен процес бе, когато председателят, Лорд Лоранс, който току що бе обявил последната присъда смърт чрез обесване за Борман се позабави и след това с твърд глас, със същия този глас, който бе изпратил единадесет от обвиняемите на смърт, обяви, че имал да направи допълнително съобщение и прочете изявлението на съветския съдия относно някои от решенията на Съда. След това, Лорд Лоранс обяви, че това „особено мнение“ на съветския съдия ще бъде протоколирано и ще бъде включено в присъдите при тяхното обнародване.

Френският обвинител обясни впоследствие, че съгласно Хагските конвенции „всяко особено мнение“ трябвало да бъде протоколирано и публикувано, и че в случая не се касаело за политическо несъгласие.

Историческата сцена на прочитането на присъдите срещу нацистките престъпници бе снета на филм в най-големи подробности. Шест минути преди един часа – Гьоринг влезе в определеното за подсъдимите място. Лорд Лоранс почна да чете присъдата. Зловещият райхсмаршал обаче размаха ръката си за да покаже, че не можел да чуе. Донесени му бяха други слушалки. „Можете ли да чувате сега?“ запита председателят и Гьоринг отговори със знак, че чува. След това, той остана изправен докато се четеше присъдата, която запечатваше неговата съдба. „Обвиняемий Херман Вилхелм Гьоринг, предвид обвиненията, в които Вие бяхте намерен за виновен, Международният съд Ви осъжда на смърт чрез обесване“.

Един по един обвиняемите пристъпваха в определеното за тях място. Тези, които чуха смъртни присъди бяха: Гьоринг - виновен по всички обвинения; Рибентроп - виновен по всички обвинения; Кайтел – виновен по всички обвинения; Калтенбрунер, заместник на Химлер и бивш началник на германската политическа полиция - виновен - военни престъпления и за престъпления срещу цялото човечество; Розенберг, расистки философ и нацистки идеолог, както и бивш министър за окупираните на времето източни територии - виновен по всички обвинения; Франк, генерал-губернатор на окупирана Полша - виновен за военни престъпления и престъпления срещу цялото човечество; Фрик, бивш „протектор“ на Чехия и Моравия и бивш министър на вътрешните работи - виновен за престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу цялото човечество […] Изчитането на всяка отделна присъда траеше около дванадесет секунди. Още веднъж Хес със своята бледа призрачна фигура и дълбоко потъналите под черните вежди очи, се държа различно от другите: когато той пристъпи на мястото определено за обвиняемите, той отказа да вземе слушалките, за да чуе присъдата, макар и стражата да се опитваше да му ги сложи. Преди прочитането на присъдите, председателят Лорд Лоранс съобщи, че всеки осъден ще може да представи искане за милост в четирите дни, следващи деня на прочитането на присъдата.

***

Нюрнберг, 2 октомври 1946 г. /Ройтер/ След освобождаването им от затвора, фон Папен, Шахт и Фритче бяха интервюирани от журналисти. Запитан, дали е очаквал да бъде оправдан, фон Папен отговори: „Разбира се, че очаквах.“ Той каза, че ще живее или при жена си, която се намира сега в американската зона, или пък и двамата ще отидат при дъщеря си, която живее във френската зона. Д-р Шахт каза: „Както обвинението, така и самия аз знаехме, че съм напълно невинен, и че трябва да бъда оправдан.“ – Фритче каза: „Очаквах да бъда освободен, но свободата ми се вижда малко изненадваща.“ Запитан от един американски офицер къде ще прекара нощта, Шахт отговори: „И аз бих желал да знам това.“ Поканен да даде автографа си, Шахт, усмихнат, отговори, че понеже от две години не е виждал шоколад, би желал да се подпише върху парче шоколад. Той даде автографа си в замяна на шоколад.

***

Нюрнберг, 2 октомври 1946 г. /Ройтер/ Генерал-майор Никиченко съветски член в Нюрнбергския съд обнародва снощи едно съобщение, което описва Ялмар Шахт, оправдан от съда, като „мошеник“. Шахт би трябвало да бъде осъден, защото съзнателно и умишлено е поддържал нацистката партия и активно е подпомагал за завземането на властта в Германия от фашистите. Фон Папен, вторият оправдан, е виновен, че е помогнал на нацистите да дойдат на власт и си е послужил със своите връзки да засили и консолидира хитлеристкия терористически режим в Германия. До последния момент той е служил вярно на Хитлер, спомагайки със своите способности и дипломатическо умение за реализирането на нацистките нападателни планове. Следователно, казва съветският генерал, фон Папен носи значителна отговорност за престъпленията на хитлеристкия режим. Не е възможно да се игнорира ролята на фон Папен като агент-провокатор в качеството му на германски посланик в Турция. Във връзка със събитията от 1934 г., Фон Папен е спомогнал да се скрие от общественото мнение тайната за кървавите убийства.

Относно Фритче, третият оправдан, генерал Никиченко казва, че оправдателната присъда противоречи както на представените доказателства в съда, така и на действителното състояние на нещата. В хитлеристка Германия пропагандата беше неоспорим фактор за подготовката и извършването на нападателни действия и за тренирането на германското население да приема спокойно криминалните деяния на германския фашизъм. Невъзможно е да се допусне, че върховните представители на Райха биха назначили на поста директор на радиопропаганда „един човек, който се смята за второстепенен. Според съветският член отговорността на Фритче е напълно доказана.“

Относно Хес, самото дело доказва, че той е заемал едно изключително положение в ръководството на нацистката партия. Той е бил действително най-близкото доверено лице на Хитлер и неговата власт е била извънредно много голяма, взимайки предвид, че между политическите водачи на Хитлерова Германия, Хес е бил трети по значение и е играел решителна роля в престъпленията на нацисткия режим. Никиченко смята, че единствената справедлива присъда в този случай трябва да бъде смърт.

***

Лондон, 2 октомври 1946 г. /Ройтер/ Херман Гьоринг, човекът чиято вина е „единствена по своята огромност“, в последното си интервю в килията на осъдените в Нюрнберг, каза, че предполага че известна част от германския народ ще го проклина. Гьоринг отговори на няколко въпроса, които му бяха зададени от дописника на в. „Ивнинг Стандард“ в Нюрнберг. Той го запита: „Какво място ще заемате вие, според вас, в германската история? Какво смятате за мнението на германския народ за вас днес и какво ще бъде то след 20 години?“ Гьоринг отговори: „Засега няма такова нещо като „германски народ“. Аз предполагам, че някои ще ме проклинат, защото няма възможност за обективно мнение. Очевидно аз също имах политически неприятели. Други ще ми повярват, че съм направил всичко което можех, за да защита мира и ще разберат, че когато мирът не можеше да бъде запазен, аз направих всичко, което можех за спечелването на войната. След 20 години - ако германският народ още съществува, тогава той ще съди моите дела с нужната справедливост.“ Дописникът го запита: „Защо вие се продадохте? Не би ли било по-уместно да потърсите смъртта в боя, същата смърт, която до последната минута вие искахте да бъде посрещната от германския народ и от войската?“ Гьоринг отговори: „Аз не избягвах смъртта нито в тая война, нито в последната. Аз се поставих на разположение на съюзниците, защото смятах, че това е необходимо за германския интерес. Само по тоя начин бе възможно да се изложат работите от истински отговорен източник, след като Фюрерът изчезна чрез самоубийство. Бих искал да подчертая, че смятам за правилно гдето Фюрерът поиска да извърши самоубийство“. […] Въпрос: Кой от съюзническите големи военни водачи - Чърчил, Рузвелт или Сталин смятате за най-велик? Отговор: Сталин.

Въпрос: Какво е мнението ви за бъдещето значение на атомната бомба?

Отговор: Притежанието на атомната бомба решава бъдещето на света. Ако Организацията на Обединените народи не ръководи нейната употреба, това ще означава унищожаването на света.

***

Нюрнберг, 11 октомври 1946 г. /Ройтер/ Началникът на охраната на затвора майор Фред Тайх каза вчера, че фон Рибентроп, главният дипломат на Хитлер, бил зает в своята килия на осъдените в Нюрнбергския затвор с писане на писма до негови английски приятели. Бившият началник на германските въздушни сили Херман Гьоринг, бил по-унил от всякога. Тайх каза, че американските власти решили да не изпращат мозъците на никого от екзекутираните нацисти в Америка за патологично изследване.

***

Нюрнберг, 14 октомври 1946 г. /Франс Прес/ Четиридесет и осем часа преди часа на екзекутирането, фон Рибентроп води разговор с германския лекар, бивш майор от германските въоръжени сили, осъден на смърт. Той му говори за своите спорове с Хитлер, когато Германия се оттегли от ОН, за своите преговори с Невил Хендерсън, преди влизането на германската армия в Полша и какво би сторил днес, ако се намираше при същите съдбоносни обстоятелства. Духът на Кайтел изглежда по-добър от духа на другите осъдени на смърт, след като се срещна отново с жена си. Заукел не съжалява за своите минали деяния. Щрайхер се опита да прокара следния лозунг: „Бъдете смели и сърдити до смъртта“.[…]

***

Франкфурт, 16 октомври 1946 г. / Ройтер/ Американската осведомителна служба в Германия съобщава, че Гьоринг се е самоубил, поглъщайки цианкалий. Тези сведения са били получени от полковник Бъртън Андрюс.

***

Нюрнберг, 16 октомври 1946 г. /Ройтер/ Един представител на затвора в Нюрнберг заяви, че свидетелите са се намирали достатъчно близо до мястото на екзекуцията, за да могат да чуят последните думи, които нацистите биха произнесли. Лекари и свещеници също присъствали. На осъдените, преди да се отправят за мястото на екзекуцията, заяви представителят на затвора, бе дадено специално ядене, което по количество е било по-голямо от всекидневната дажба. Осъдените на два пъти са били уведомени за часа на екзекуцията и Кайтел е имал време да подреди килията си, желание, което той е изразил.

Пълен официален доклад за екзекуцията ще бъде обнародван по-късно от Съюзната контролна комисия. Екзекуцията на нацистките военнопрестъпници в Нюрнберг започна в един часа след полунощ и приключила в 2 часа 15 мин. по Гринуич.

***

Нюрнберг, 16 октомври 1946 г. /Ройтер/ Официалното комюнике, обнародвано от четиристранна комисия, гласи: „Смъртните присъди, наложени от международния военен съд в Нюрнберг на 1 октомври 1946 г. на германските военнопрестъпници Йоаким фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг, Ернст Калтенбрюнер, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Алфред Йодл и Артур Цайс Инкварт бяха изпълнени днес в наше присъствие.

Херман Вилхелм Гьоринг се самоуби в 22 ч. и 45 м. на 15 октомври. Министър-председателят на Бавария д-р Вилхелм Хьогнер и главният прокурор на Нюрнберг д-р Фридрих Лайснер, присъствали официално като свидетели от страна на германския народ, видяха трупа на Вилхелм Гьоринг.“ Това комюнике е подписано от четиристранната комисия за задържане на главните военнопрестъпници.

Освен процесът срещу 24-те най-известни лидери на Нацистка Германия, известен като Процесът срещу основните военни престъпници пред Международния военен трибунал, се провеждат още няколко по-малки. В периода 1946-1947 г. се откроява т. нар. „Докторски процес“ срещу Карл Бранд и негови колеги, участвали в експериментите върху хора в нацистките концентрационни лагери. Йозеф Менгеле, който е един от водещите нацистки лекари, успява да избяга от страната и правосъдието.

Днес Нюрнбергските процеси са считани за предшественици на трибунали като Международния наказателен съд в Хага, пред който политици и военни се изправят за престъпления срещу човечеството.