site.btaПаметникът на Незнайния войн в София е открит на 22 септември 1981 г.

Председателят на Държавния съвет Тодор Живков открива на 22 септември 1981 г. в София паметника на Незнайния войн – паметник гробница, символ на всенародната признателност към загиналите за отечеството български войници, отбелязва отдел “Справочна” на БТА. 
Открит е в рамките на тържествата по повод на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681).

Идеята за построяването му възниква през 1936 г. Изработката е възложена на скулптора Андрей Николов. В навечерието на Втората световна война  (1939-1945) паметникът (постамент и лъв) е завършен, но поради настъпилите събития не е открит. През февруари 1973 г. Министерството на народната отбрана решава паметникът да бъде изграден отново. Строежът започва през 1980 г. и е завършен през 1981 г. 

За събитието четем в бюлетина на БТА “Вътрешна информация” от 22 септември 1981 г.:

Родината безсмъртие дари им
Другарят Тодор Живков откри паметника на Незнайния войн в столицата

В гордите планини и равните поля на Майка България има много паметни места, свидетели на славни битки и чутовни подвизи. В различни кътчета на страната признателните потомци са съградили повече от две хиляди паметника - израз на синовна почит, на преклонение и признателност пред героизма на падналите в борбата за род и родина, за правда и за свобода.
От днес България има още един паметник – на своя Незнаен войн: онзи, който изнесе на плещите си безчетни битки и сражения, кръвопролитни войни с нашественици и поробители; онзи, който даде живота си в бунтове и въстания; онзи, който с безпределна храброст и неописуема готовност за саможертва в името на родината, с несломима воля за победа пренесе през тринадесет века името България. За да пребъде!
Това не е обикновен паметник, не е само израз на признателност и преклонение, на почит към героизма на стотици хиляди, които изгоряха в битките. Той е символ на историческата памет на един цял народ, която му помогна да се съхрани през дългите години на тежки изпитания, да пренесе българщината през горнилото (изпитания, преживявания, мъки - бел. ред.) на исторически превратности.

И не случайно паметникът е поставен на историческия площад “Александър Невски”, до древните стени на църквата “Света София”, дала името на нашата нестарееща столица – някога тук е бил античният некропол. И не случайно паметникът се открива в годината на 13-вековния юбилей на България. Защото българинът знае своя род и своите корени, защото свято тачи паметта на героите.
И днес, както във всеки паметен за социалистическа България ден, на площад “Девети септември” има десетки хиляди столичани = трудещи се, младежи и девойки, пионери и чавдарчета, ветерани на революционните борби. От пет страни в площада навлизат представители на лъчовете, които пренасят свещена пръст и кости на герои, за да бъдат положени в гробницата на паметника на Незнайния войн.
Те тръгнаха от четирите краища на България - Дуранкулак, Кула, Сдауиловата крепост и Малко Търново и от легендарния връх Бузлуджа, където преди 90 години се роди партията на българските комунисти. От връх Шипка, който още помни чутовния подвиг на руските богатири и българските опълченци, иде огънят, който ще пламти в жертвеника пред паметника на Незнайния войн.
Този огън вечно ще гори над пръстта и костите, които признателните потомци пренесоха през шпалир от хора и живи цветя от Бузлуджа и Шипка, Самуиловата крепост и Кресна, Владая и Кула, връх Околчица и Белоградчик, Михайловград и Дуранкулак, Плиска и Преслав, Върбишкия проход и Силистра, Русе и Ахелой, Малко Търново и Петрова нива, Котленския проход и Клокотница, Полковник Серафимово и Оборище, Батак и Брацигово, Царевец и Сливница, Братската могила, военните гробища, бившия народен дом и гарнизонното стрелбище в София, от далечна Драва...

Над площада ехтят бойни маршове. Започва тържествената церемония.
Тук са другарите Тодор Живков, Александър Лилов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Огнян Дойнов, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Цола Драгойчева, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Петър Дюлгеров, Георги Атанасов, Милко Балев, Мишо Мишев, Васил Цанов и Чудомир Александров; заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров; заместник-председателите на Министерския съвет Григор Стоичков, Кирил Зарев и Станиш Бонев, членове на Държавния съвет, секретари на Постоянното присъствие на БЗНС, членове и кандидат-членове на ЦК на БКП, завеждащи отдели на Централния комитет на партията, министри, заместник-председатели на Народното събрание, ръководители на обществено-политически и масови организации.
Началниците на почетните караули от петте лъча рапортуват на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков.

Офицери от Българската народна армия в парадни униформи под звуците на “Вий жертва паднахте” поставят дъбовия ковчег с костите на незнайни герои върху бронетранспортьор.
Начело на шествието, което се отправя по булевард ”Руски” (дн. бул. “Цар Освободител” - бел. ред.) и улица “Г. С. Раковски" към паметника на Незнайния войн, са венците, носени от курсанти. Следват бронетранспортьорът с ковчега и урните с пръстта, охранявани от почетен ескорт, официалните лица, почетният караул и духовият оркестър, който изпълнява бойни маршове.
Последните сто метра от своя хилядакилометров път към паметника костите на героите изминават в дъбовия ковчег, носен на рамене от офицери.
Ковчегът и урните със свещена пръст са поставени върху площадката на паметника.

Тържеството открива първият секретар на Софийския градски комитет на БКП Чудомир Александров - секретар на ЦК на БКП.
Тук, в столицата на родината ни, София, в навечерието на празника на Народната армия, се открива паметник на Незнайния войн – каза той. Тринадесетвековната ни татковина България, преминала през всички изпитания на историческото развитие и достигнала до най-високите върхове на обществения прогрес – победата на социалистическия обществен строй, с благоговение се прекланя пред своите свидни чада, които отстояваха тази земя, отдаваха живота си за свободата и щастието на своя род и родина, съзиждаха неръкотворния монумент на българската национална доблест.
Със своята велика саможертва те умираха непобедени и оставаха безсмъртни в паметта на поколенията. За тях жалеят земя и небо, за тях народът пее най-хубавите си песни. Те дадоха живота си за нашата земя и изтляха в нея. Превърнаха се в свещената пръст на майка България, върху която днешното свободно поколение възправя могнда снага.

Другарят Чудомир Александров дава думата на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров.
С едноминутно мълчание и на колене хилядното множество отдава почит на загиналите незнайни войни. Над площада се разнасят звуците на “Покойници”, траурния химн, с който родината изпраща своите свидни чеда в последния им път.
Отеква салют от три залпа.
Оркестърът изпълнява химна на Народна република България.
Офицери и войници внасят ковчега и урните в криптата на паметника.
Бойното знаме е сведено. Звучи “Вий жертва паднахте”.

Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков сваля покривалото от паметника. Последните лъчи на слънцето огряват словата, побрали в себе си обичта, признателността, почитта и преклонението на поколенията:
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха...

Другарят Тодор Живков поднася факлата с огъня, пренесен от Шипка, към бронзовия жертвеник, покрит с лаврови листа и поставен върху остриетата на четири меча. Часът е 18:40. Лумва огънят на славата, който ще гори вечно.
Другарят Тодор Живков произнася прочувствено, дълбоко вълнуващо слово.
В небето на София се извисяват стотици празнични ракети, над площада бавно се спускат парашутчета с трикольорни и червени знамена. (…)
Под звуците на духовия оркестър представителни части на различните родове войски преминават в тържествен марш пред паметника на Незнайния войн.
На стража пред огъня на славата остава да бди бронзовият лъв. Героите са потънали във вечния си сън. Чеда на майка България, за нея те отдадоха живота си. Родината ги дари с безсмъртие. 

Новият паметник е на старото място при църквата "Св. София".  Единственият елемент, който е запазен от предишния проект, е скулптурата на лъва. Проектът на монумента е дело на колектив с главен проектант арх. Никола Николов, скулптор е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор – Атанас Каракостов. Паметникът се състои от две части – гробница със саркофаг и надгробен камък. В гробницата са положени костите на безименни герои и пръст от бойните полета от България. Върху надгробния камък е вдълбан стихът на поета и писател Иван Вазов "Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха!". В жертвеник отпред гори вечен огън, донесен от връх Шипка. Отстрани на подхода към паметника е поставен бронзовият лъв, изработен от Андрей Николов.
Пред паметника се извършват редица държавни церемонии. Тук започва честване на националния празник на България – 3 март. Това е мястото на тържеството за Деня на София, празничния богоявленски водосвет за войската и военен парад по случай 6 май и други. По държавния и дипломатически протокол пред паметника се поднасят венци от всички официални чужди делегации.