site.btaПреди 60 години – в полунощ на 20 срещу 21 септември 1964 г. е обявена независимостта на Малта
В полунощ на 20 срещу 21 септември 1964 г. е обявена независимостта на Малта. От 1800 г. островът е протекторат на Великобритания, посочва отдел “Справочна” на БТА.
Малта се намира в централната част на Средиземно море. Тя е малка, но стратегически важна група от острови. Архипелагът през своята дълга и бурна история е играл жизненоважна роля в борбите на редица сили за господство в Средиземно море и във взаимодействието между Европа и Африка и Близкия изток. В резултат на това малтийското общество е било оформено от векове на чуждо управление от различни сили, включително финикийците, римляните, гърците, арабите, норманите, сицилианците, швабите, арагонците, хоспиталиерите, французите и британците, отбелязва енциклопедия “Британика”.
След Втората световна война движението за самоуправление се засилва. Великобритания предоставя на острова право на самоуправление през 1947 г., но е отменено през 1959 г. след правителствена криза. Преговорният процес между Обединеното кралство и Малта продължава до средата на 60-те години, като той преминава през различни етапи.
Информация за събитията по процеса на превръщането на Малта в суверенна държава може да се намерят в бюлетините на БТА “Международна информация”, “Международна информация - Поверителен” и “Международна информация - Служебен”:
Изявления на министър-председателя на Малта
Валета, 17 декември 1955 г. /Ройтер/ Тази вечер министър-председателят на Малта Д. Минтоф (Дом Минтоф - бел. ред.) заяви пред законодателното събрание на Малта, че през 1956 година ще бъде проведен референдум, с който на народа на Малта ще бъде дадена възможност да реши дали иска да бъде представен в британския парламент. Ако мнозинството от народа се изкаже против, лейбъристкото правителство на Малта ще подаде оставка.
Днес в Лондон една комисия, съставена от членове на всички британски партии и назначена от британското правителство, е препоръчала Малта да избере свои представители, които да участвуват в британския парламент.
Минтоф спечели изборите в Малта през март т.г. поради това, че се обяви за присъединяването на Малта към Великобритания. Националистите от опозицията са решително против това. Те се обявяват за даване на пълно самоуправление на Малта.
***
Преглед на британския печат
Лондон, 17 декември 1955 г. /ББС, бълг.ем., 13 ч./ Тазсутрешните британски вестници се занимават най-много с въпроса за бъдещите отношения между Великобритания и остров Малта, който е британска колония в Средиземно море и отдавна има голямо значение като британска флотска база. Неотдавна управляващата Лейбъристка партия на остров Малта, предложи Малта да бъде обявена за част от Великобритания и да изпрати избрани лица за народни представители в британската Камара на общините. Опозиционната партия предпочита Малта да бъде самоуправляваща се територия от Британската общност. Предложението на правителството на остров Малта бе одобрено от повечето членове на една комисия, съставена от депутати от британския парламент.
По този повод меродавният вестник "Таймс" пише в главната си уводна статия, че предлаганото разрешение за остров Малта е много драстично и че би било опасно за англичаните и малтийците да се впускат в него преди напълно да обмислят въпроса и да осъзнаят опасностите. Ако обаче чрез такова разрешение могат да се премахнат завинаги стопанските затруднения на остров Малта, предложението би трябвало да се приеме, но само ако преобладаващото мнозинство от населението на остров Малта желае това.
Консервативният вестник "Дейли телеграф" е против приемането на предложението. (…) запитва вестникът, трябва ли в британския парламент да влизат представители на цялата общност. Колкото и големи да са различията между главните британски партии, Консервативната и Лейбъристката, те черпят вдъхновение от общи традиции. Един депутат на Малта ще се чувства чужд в британския парламент в Уестминстър. (...)
***
Коментар за предстоящия референдум на остров Малта
Лондон, 11 февруари 1956 г. /ББС, бълг. ем. –6.30 ч./ По настоящем населението на средиземноморския остров Малта е заето с организирането на народно допитване, чрез което ще реши свободно, без ограничения и без натиск своето бъдеще. Утре и вдругиден населението на Малта ще каже "да’' или "не" на предложението на малтийското лейбъристко правителство за по-тясно свързване с Великобритания и за изпращането на трима депутати от Малта в британския парламент.
През 1800 година, малтийското население, изоставено от своите управници - рицарите от Ордена "Свети Йоан" и ограбвано от войските на Наполеон, реши по своя воля да се присъедини към Великобритания. В течение на много десетилетия Малта беше истинска островна крепост в Средиземно море. (…)
През септември м.г. на съвещание на парламентарни дейци от всички британски партии бяха изслушани различните мнения и проучена всестранно идеята за присъединяване на Малта към Великобритания. През декември бяха приети повечето от предложенията на г-н Минтоф при условие, че малтийското население изяви ясно своето съгласие. (…)
Какъвто и да бъде резултатът от референдума, министър-председателят на Малта гледа с увереност на съюза на Малта с Великобритания.
***
Резултатите от референдума на остров Малта
Лондон, 14 февруари 1956 г. /ББС-бълг.ем. – 6:30 ч./ Окончателните резултати от референдума на остров Малта, които току що бяха оповестени, показват едно съотношение от повече от 3:1 гласа в полза на предложенията на малтийското правителство. Близо 68 000 от 90-те хиляди гласоподаватели на острова са гласували за присъединяването на Малта към Великобритания, около 20 000 души са гласували против и около 2600 от гласовете са невалидни.
***
Правителствената криза в Малта
Лондон, 21 април 1958 г. /Франс прес/ Все още липсва официална английска реакция на оставката на министър-председателя на Малта, обаче политическите среди смятат, че кризата в Малта неизбежно ще наложи общи избори на острова. Тези среди смятат, че губернаторът на Малта може да избира между две решения: 1. Да повика водача на опозицията Оливие (Борг Оливие - бел. ред.) да образува правителство. Оливие ще бъде веднага свален от Законодателното събрание, в което има мнозинство Лейбъристката партия, и това ще доведе до разпускане на парламента. 2. Веднага да разпусне парламента.
***
Валета, 21 април 1958 г./Франс прес/ След оставката на правителството на Минтоф, която още не е приета, губернаторът на Малта е извикал водача на опозицията Оливие. Смята се, че ако Оливие приеме да образува правителство, то ще бъде правителство на малцинството, което няма да може да се задържи на власт.
***
Демонстрации в Малта
Валета, 22 април 1958 г. /АП/ Днес няколко демонстранти бяха ранени, когато се опитаха да пробият полицейския кордон около редакцията на пробританския малтийски вестник "Таймс ъв Малта”. Демонстрантите бяха отблъснати от конна, полиция.
Преди това сблъскване с полицията, около 1000 демонстранти маршируваха по улиците на Валета с портрета на Дом Минтоф и издигаха лозунги, с които искаха той да изтегли оставката на своето правителство.
По-късно демонстранти повредиха статуята на кралица Виктория, близо до правителствения дворец.
Полицията се сблъска с демонстрантите, когато те се опитаха да хвърлят камъни по сградата на един британски спортен клуб.
След това демонстрантите се отправиха към сградата на. НАТО, обаче полицията ги спря.
След кризата от 1958 г. и отмяната на самоуправлението през следващата 1959 г., то е възстановено през 1962 г. Малта постига независимост на 21 септември 1964 г. и се присъединява като член към Британската общност на същия ден:
Лондон, 17 септември 1964 г. /Ройтер/ В послание до министър-председателя на Малта Борг Оливие днес Дъглас-Хюм (сър Алек Дъглас-Хюм - министър-председател на Великобритания - бел. ред.) заяви, че Малта, която ще получи независимост идущия понеделник, ще бъде приветствана като членка на Британската общност.
***
Утре ще бъде обявена независимостта на Малта
Валета, 19 септември 1964 г. /Ройтер/ Британският министър на колониите и по въпросите на Британската общност г-н Дънкан Сендс пристигна днес тук със самолет, за да присъства на тържествата по случай независимостта на Малта, която ще бъде обявена утре вечер в полунощ.
Полицията на Малта, съставена от 1000 полицаи, засили предохранителните мерки срещу евентуални вълнения от страна на опозиционната Лейбъристка партия, имащи за цел да внесат смут в тържествата.
Докато населението на Малта и островите Гозо и Комино, с население 330 000 души, се готви да отпразнува своята независимост след 164 годишна британска власт, има известни признаци, че Дом Минтоф, водач на Лейбъристката партия, е замислил контрадемонстрации.
Той енергично протестира против условията на конституцията, даваща независимост на Малта, и призова своите поддържници да изразят неодобрението си от тези тържества, които, както той се изрази, бележат едно ’’предателство”.
Публичните митинги и събрания на Лейбъристката партия са забранени. Вчера обаче, на пресконференция, г-н Минтоф предупреди, че "през следващите няколко дни лейбъристкото движение ще покаже своята твърда решимост да защищава нашата свобода и да установи демократическа социалистическа държава в Малта.”
В главното седалище на Лейбъристката партия е поставен плакат, на който са написани следните думи: “Малта е продадена”.
В други плакати на Лейбъристката партия четем: “Малта - сателит на Великобритания” и ”Сендс върви си у дома - най-нежелателният гост на Малта”.
***
По повод обявяването на независимостта на Малта
Лондон, 20 септември 1964 г. (Франс прес) В понеделник, на 21 септември, ще се роди деветнадесетата и най-малка държава на Британската общност. Малта, чиято площ от 316 кв. км едва надминава площта на голям Париж и която се населява от 320 000 жители.
Плодородна земя с умерен средиземноморски климат, Малта успя, преди всичко благодарение на военните разходи на Великобритания, която я превърна, в страшна крепост, да достигне относително високо жизнено равнище. Средният национален доход на глава от населението - около 2000 френски франка (147 лири стерлинги) е по-голям от този в Гърция, където достига приблизително 1918 франка (137 лири стерлинги). (…)
Отложена веднаж поради дълбоките разногласия между политическите партии в Малта, независимостта на острова дойде след продължителни и трудни преговори между правителствата на Англия и на Малта. Въпреки преобладаващото влияние на католическата църква, която се произнесе за конституцията на д-р Оливие, само 42% от жителите на Малта одобриха тази конституция в референдума през май т.г. Опозицията на лейбъристите и на привържениците на светски институции отправяше упрек, че в конституцията "църквата се поставя над закона" и че превръща Малта в клерикална и реакционна страна. След нови преговори в Лондон, д-р Оливие се съгласи да направи известни промени в конституцията, която въпреки това беше отхвърлена от лейбъристите. Те решиха да не вземат участие в празненствата за независимостта, за да покажат несъгласието си. (…)
***
Малта е независима държава
Лондон, 21 септември 1964 г. /ТАСС/ Нощес, в полунощ в столицата на Малта Валета бе тържествено обявена независимостта на Малта, която в продължение на век и половина, беше колония на Англия и която продължава да бъде нейна важна военна база в Средиземно море. Раждането на новата държава беше отпразнувано с военен парад и фойерверки.
На 13 декември 1974 г. Малта е провъзгласена за република с държавен глава президент, а на 31 март 1979 г. получава пълна автономия. От 1 май 2004 г. е член на Европейския съюз, а от 1 януари 2008 г. е член на Еврозоната.
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text