site.btaОткриване на Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.

На 17 септември 1988 година са открити XXIV Летни oлимпийски игри. За първи път участие вземат цели 169 страни с 9367 участници, от които 2708 жени. Общоприетото мнение е, че това е най-силната Олимпиада дотогава, след като игрите в Москва през 1980 г. са бойкотирани от западния свят, а тези в Лос Анджелис през 1984 г. съответно от социалистическите държави. Това е и най-успешната Олимпиада в историята на България със завоювани 10 титли и общо 35 медала, страната ни завършва на седмо място в генералното класиране.

За провеждането на Летните олимпийски игри и българските успехи четем в бюлетина на БТА „Физкултура и спорт“:

„Олимпиада-88“ стартира

Сеул, 17 септември 1988 г. /спец. кор. на БТА Георги Апостолов и Валентин Серафимов/ Най-после настъпи дългоочакваният миг – в 10:30 часа местно време тук започна тържествената церемония по откриването на 24-те Летни Олимпийски игри. Флотилия от близо 500 кораба съпроводи до брега на река Ханган 480-килграмовия „барабан на дракона“ – древен източен символ на жизненост и изобилие. След 10 минути колоритната процесия бе посрещната с аплодисменти от 100-хилядната публика на олимпийския стадион, който по своята форма наподобява древнокорейска ваза. С това започна пъстра композиция на близо 1300 младежи и девойки „посрещане на слънцето“, символизираща раждането на света. Под звуците на тържествени фанфари дефилират спортистите от 160-те страни-участнички. По традиция първа е делегацията на Гърция – лодката на олимпийското движение.

И под номер 62 се появяват българските олимпийци, облечени в елегантни черно-бели раирани костюми. Трибагреникът се развява в ръцете на Васил Етрополски, бивш световен шампион и трикратен носител на световната купа по фехтовка. Приветствия поднесоха президентът на организационния комитет Пак Се Чжик и президентът на международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч, който определи започващите игри като празник на мира и дружбата. Хуан Антонио Самаранч изтъкна, че рекордният брой участници е доказателство за силата и единството на международното олимпийско движение и изрази благодарност към спортистите и представителите на всички страни за техните усилия за превръщане на олимпийското движение във важен фактор за укрепване на мира и разбирателството в света.

Президентът на страната-домакин Ро Де У обяви игрите на 24-та лятна олимпиада за открити. Последваха празнични фойерверки и фон от зрители изписа девиза на олимпиадата – „хармония и прогрес“. Под звуците на олимпийския химн над стадиона се издига олимпийският флаг. 2600 гълъба политат към синьото небе, където реактивни самолети изписват петте преплетени олимпийски кръга.

Подемна платформа бавно издига към върха на 20-метровата чаша в южния край на стадиона трима факлоносци, лумва олимпийския огън, а пет реактивни самолета чертаят в небето успоредни линии с цветовете на петте олимпийски кръга. Знаменосците на страните-участнички се отправят към централната трибуна, където двама представители на Южна Корея полагат от името на спортистите и съдиите традиционната олимпийска клетва, с което завършва официалната част на церемонията по откриването.

След излизането на спортните делегации олимпийският стадион отново е залят от пъстроцветни вълни младежи и девойки, които изпълняват поредица от танцови композиции, тясно свързани с древните митологични и културни традиции на народите от далечния изток, появяват се десетки „ходори“ – тигърчето талисман на игрите, а 1200 деца от сеулските училища изпълняват жизнерадостна композиция под названието „нови кълнове“. На финала хилядите участници от всички композиции навлизат в стадиона и прозвучава специално написаната за 24-те летни олимпийски игри песен „ръка в ръка“. Хиляди бели балони политат в небето. 

***

Вести от олимпийското село

Сеул, 17 септември 1988 г. /БТА/ В центъра за почивка на олимпийското село с най-голяма популярност се ползува видеоиграта „бързата стрела“ и „мотоциклетно състезание“. Всеки ден тук около 400 спортисте стоят на опашка, за да могат да „премерят сили“ с машината. Може би това наистина е отличен начин да се отвлекат мислите от спортната надпревара, но автоматите започнаха да излизат един след друг от строя, неиздържайки на напрежението на ритъма на работа. (…)

В столовата на самообслужване, където се хранят олимпийците, проблемите са още по-сложни, тъй като тя работи денонощно и в часовете на върхово напрежение посетителите трябва да губят по 20 и повече минути от драгоценното си време. (…)

Все по-строги стават мерките за сигурност. За да стигне до своята стая, всеки спортист трябва да покаже чантата си за преглед и да премине електронния „личен преглед“ на няколко контролно-пропускателни пункта. Стига се дори до комични ситуации. На монголските състезатели по стрелба с лък бяха взети „опасните предмети“... стрелите. Затова стана ясно защо плувците, например, снемат акредитационните си карти едва на ръба на басейна.

***

Плувците поставиха в затруднение домакините, тъй като по време на тренировките започнаха да се преобличат край басейна. Организаторите бяха буквално шокирани и се видяха принудени да окачат съобщения, че преобличането се разрешава само в определените за това места. Тази куриозна ситуация накара днешните олимпийци да си припомнят историята на олимпийските игри в Древна Гърция, където мъжете са се състезавали не само облечени, но на жените се е забранявало въобще да присъстват на трибуните.

***

Карл Люис с изискания си копринен костюм и късо подстригана коса бе обявен за най-елегантния спортист, участник в 24-те олимпийски игри. Неговият най-голям съперник на пистата Бен Джонсън предпочита джинсите и явно малко обръща внимание на впечатлението, което прави с външния си вид, предпочитайки това да прави с резултатите.

***

Олимпийски шампион – Севдалин Маринов

Сеул, 18 септември 1988 г. /БТА/. Севдалин Маринов спечели олимпийската шампионска титла по вдигане на тежести в кат. до 52 кг с постижение в двубоя 270 кг – нов световен рекорд. Той бе първи и в двете движения – в изхвърлянето със 120 кг – нов световен рекорд и в изтласкването – 160 кг.

***

Севдалин Маринов

Сеул, 18 септември 1988 г. /БТА/ Името на Севдалин Маринов е известно отдавна сред любителите на тежката атлетика. Малко са спортистите, които притежават толкова завидна колекция от отличия. Само любителите на статистиката могат да кажат дали този щангист е отстъпвал най-високото стъпало в големите международни изпитания. Маринов е притежател на четири световни титли – 1985 година в Сьодертале – 252,5 кг, 1986 г. в София – 257,5 кг, 1987 г. в Острава – 262,5 кг. Четири пъти българският състезател спечели европейската титла, балкански шампион, републикански шампион, победител в десетки международни турнири.

Ето, че сега в Сеул Севдалин Маринов покори нов връх. На гърдите му заблестя и златния олимпийски медал, едно отличие, спечелено с два нови световни рекорда, отличие, което отсъстваше в неговата колекция. И ако се върнем към езика на статистиците, той влиза в спортната ни летопис под номер 28 в списъка на олимпийските ни шампиони. Трябва да добавим още, че тази победа за него означава и пета световна шампионска титла.

Севдалин Маринов е роден на 11 юни 1968 г. в Асеновград. Състезател е на ЦСКА „Септемврийско знаме“. Спортната си кариера започна през 1980 година. Той е известен с това, че е един от най-ярките представители – тежкоатлети, започнали своята подготовка в ранна възраст. Негов първи треньор е Димитър Стойков. През 1983 година той вече е член на националния ни юношески отбор, а през 1985 година вече е в националния отбор при мъжете.

***

Сеул, 23 септември 1988 г. /БТА/ Невероятното стана факт. България вече има и олимпийски шампион по плуване. Това е нашата най-добра брусистка Таня Богомилова, която след европейската титла в София и вицешампионската световна в Мадрид, убедително доказа превъзходството си на олимпийския плувен турнир. В дисциплината 100 м бруст Таня Богомилова се наложи над световната рекордьорка Зилке Хьорнер /ГДР/.

Нов олимпийски и републикански рекорд, само с 4 стотни по-слабо от световния рекорд. Още по-радостно е, че сребърния медал спечели друга българска плувкиня Антоанета Френкева, а трета остана фаворитката Хьорнер. В първите 50 метра най-бърза бе Хьорнер, но след това не издържа на изключително силния финал на двете българки. Три олимпийски медала в плуването – това и най-големите оптимисти трудно биха могли да повярват. И двете наши представителки освен великолепната техника, показаха и огромното си желание за победа, да докажат, че успехите на българския плувен спорт през последните години не са случайни. Не случайно и новата олимпийска шампионка Таня Богомилова не можа да сдържи сълзите се след великолепния финал. Няма съмнение, че и хилядите български любители на спорта, които проследиха по телевизията финалната серия станаха съпричастни с голямата радост на двете български състезателки, които издигнаха на ново недостижимо досега равнище българския плувен спорт.(…)

***

Звезди в Сеул

Сеул, 23 септември 1988 г. /БТА/ При тържественото награждаване на най-високото стъпало на почетната стълбица олимпийската шампионка, през сълзи от радост, пееше националния химн. Това бе българката Таня Богомилова. Спортистката беше безкрайно щастлива. И имаше за какво. Тя е първата българка завоювала златен олимпийски медал в спортната летопис на своята родина. Във финала на 100 бруст Богомилова изпревари елита на световното плуване в тази дисциплина и стана втората жена преодоляла това разстояние под 1:08 мин.

Безспорно новата олимпийска шампионка е най-голямото име в българското плуване. Тя бе европейска шампионка на 200 м бруст през 1986 година в София, носителка на бронзов медал в комбинираната щафета на същото състезание, носителка на сребърен медал на 200 м бруст и на бронзов медал на 100 м бруст на световното първенство в Мадрид през същата година. В колекцията й от спортни отличия можем да посочим и медалите завоювани на състезанията за световната купа през 1984 и 1985 година, победите й на световните студентски игри, на балкански първенства.

Но в спортната биография на шампионката има и нещо друго, което говори за нейния характер, за силната и воля. Таня Богомилова прекъсна своята спортна кариера поради майчинство. Когато всички мислеха, че тя ще се прости със спорта, дойде нейното решение да продължи и то с още по-голяма енергия. И Богомилова доказа, че за волевите граници няма. Сега тя постигна своя най-голям успех, като спечели златния олимпийски медал.

Таня Богомилова в родена на 30 юни 1964 година в София. С плуване се занимава от 1971 година. Първи треньор й е Петър Костов. През 1977 година тя вече е включена в националния отбор. Студентка е във висшия институт за физическа култура „Георги Димитров“. Треньор на шампионката е Георги Дангалаков.

***

Христо Марков – с олимпийската титла

Сеул, 24 септември 1988 г. /БТА/ През втория състезателен ден на олимпийския турнир по лека атлетика с огромен интерес българските почитатели на „царицата на спортовете“ очакваха представянето на една от големите надежди за медал – световния шампион и европейски рекордьор Христо Марков в тройния скок. Той се представи блестящо, извоювайки олимпийската шампионска титла, като постигна още в първия си опит 7,61 метра и до края никой не успя да подобри този резултат.(…)

***

Звезди в Сеул

Христо Марков

Сеул, 24 септември 1988 г. /БТА/ На олимпийския стадион днес великолепният български лекоатлет Христо Марков бе аплодиран от хилядите зрители, изпълнили трибуните. Още в първия си опит българският спортист в тройния скок показа постижение от 17,61 метра – резултат, който никой от съперниците му не успя да достигне – златен медал и олимпийски шампион!

Новият олимпийски шампион е роден на 27 януари 1965 година в Димитровград. Член на ЦСКА „Септемврийско знаме“. Негов треньор е Чавдар Чендов. Христо Марков е шампион на Европа, както в състезания на закрито (Атина, 1986 г с резултат 17,29 м), така и на открито – Щутгарт, 1986 г. с 17,66 м. На световното първенство на закрито в Париж през 1986 г. той спечели първото място с резултат 17,22 м. Най-големият си успех Марков завоюва на олимпийския стадион в Рим през миналата година, когато спечели световната титла с европейски рекорд – 17,92 метра, вдигнал на крака 80-хилядната римска публика, която го аплодира и за титлата и за високото постижение. Тогава Христо заяви скромно „следващата ми цел и моята голяма мечта – олимпийски златен медал!“ И тази негова мечта днес се сбъдна, по-точно, той я извоюва!

***

Христо Марков стана първият българин – олимпийски шампион по лека атлетика. На дневните състезания по троен скок Христо направи своя златен скок в при първия си опит – 17,61 метра, което се оказа достатъчно за първото място. Така 23-годишният българин вече притежава всички възможни титли в „царицата на спортовете“ – олимпийски, световен и европейски шампион.(…)

***

Другите за нас

Сеул, 30 септември 1988 г. /БТА/ Специалният пратеник на ТАНЮГ на 24-ти олимпийски игри в коментара си за бягането на 100 м с препятствия за жени пише: „Световната рекордьорка на 100 м с препятствия, българката Йорданка Донкова, потвърди и на олимпиадата, че е неприкосновена в своята дисциплина. Твърде леко тя постигна победата, като остави на няколко метра своите съпернички. По този начин тя изрази ярко своето превъзходство през последните три години. Представителката на ГДР Глория Зибер и съветската спортистка Наталия Григориева се опитаха да изненадат Донкова, но тя като Флорен Грифит Джойнър не позволи никакви изненади.

Това бе първата победа на българска лекоатлетка в тази дисциплина на олимпийски игри. Интересно е също така, че триумфа на Донкова, нареди България като петата страна, която е спечелила олимпийска титла в тази атрактивна дисциплина.(…)

***

Сеул, 30 септември 1988 г. /БТА/ Днес в състезанията по лека атлетика на олимпийския стадион тук Йорданка Донкова стана първата българка – олимпийска шампионка в бягането на 100 м с препятствия. Успехът на 27-годишната лекоатлетка не е случаен, защото досегашният спортен път на нашата талантлива спортистка, макар и с малки завои, неизменно вървеше нагоре. Йорданка е родена на 28 септември 1961 година в село Яна, близо до София. Тя се занимава с лека атлетика от 1971 година, като от 1977 година се състезава с екипа на физкултурно дружество „Левски-Спартак“. Висока е 177 см и тежи 67 кг, омъжена е и е студентка.(…)

След включването й в националния отбор на България през 1977 година Донкова участва в десетки състезания, но сред тях безспорно се открояват европейските първенства по лека атлетика през 1986 година – на открито – в Щутгарт (ФРГ), и в зала – във френския град Льовен – една година по-късно, когато тя опечели златните медали, съответно на 100 м с препятствия (12,38 сек.) и на 60 м с препятствия (7,79 сек.).

След още една година (1987) тя стана вицешампионка на първото световно първенство в зала в американския град Индианаполис. Йорданка е носителка на сребърен медал от европейското първенство в Атина (1982), както и на бронзови отличия от континенталните шампионати в зала в Милано (Италия) – през 1981 г., и в Гьотеборг (Швеция) – през 1984. В списъка на постиженията й са записани четири поправки на световните рекорди и две – на олимпийските. Носителка е на „голямата награда на ИААФ – Мобил“ през 1986 година.

***

24-та Олимпиада – закрита

Сеул, 2 октомври 1988 г. /БТА/ С ярки краски бе написана последната страница на 24-та олимпиада. Празничната церемония при закриването на игрите, винаги тържествена и малко тъжна, за последен път събра участниците на централния стадион. И отново, както при откриването, домакините решиха да ни удивят. Този път специално за „участие“ бе поканена най-голямата камбана в страната, която в списъка на националните ценности се води под номер 29. Тя е на около хиляда години, висока 3,78 м и с диаметър 2,27 м. Съгласно легендата камбаната има ехо, което е най-продължително и най-тъжно...

Мнозина си задаваха въпроса, на кого е нужна тази „тъжна“ камбана, та нали сега е празнична вечер. Но закриването на игрите означава раздяла, а тя винаги е тъжна, казват домакините, и посочват думите на един свой поет, който, изтъква, че при раздялата между приятели винаги има нотка на оптимизъм, на вяра в неизбежността за нови срещи.(…)

На огромното табло се изписва „До нови срещи в Барселона“.(…)

Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. са последни за две от световните „доминиращи“ спортни сили, Съветския съюз и Източна Германия, защото и двете престават да съществуват преди следващата олимпиада. Въпреки това, по-мащабните бойкоти, наблюдавани през предходните три летни олимпийски игри, са били избегнати. В резултат, броят на участващите страни е най-голям, сравнен с всички предишни олимпиади.

Тези Игри са последните, в които баскетболният отбор на САЩ няма играчи от НБА. Американците печелят бронзов медал, след като Съветският съюз ги побеждава и във финалната среща печели златото.

За първи път се провежда състезание по тенис на маса.

Тенисът се завръща на летните олимпийски игри в Сеул след 64-годишно отсъствие. Щефи Граф добавя и олимпийската титла към четирите си победи в Големия шлем през последната годината.