site.bta65 години от първото посещение на съветски лидер в САЩ

На 15 септември 1959 г. Никита Хрушчов става първият съветски лидер посетил Съединените американски щати. Визитата, която продължава до 27 септември, е във връзка с редовната сесия на Общото събрание на ООН. По време на посещението Никита Хрушчов няколко пъти се среща с президента на САЩ Дуайт Айзенхауер, гостува на сенатори в Конгреса, разговаря с представители на профсъюзите и индустриалците и се запознава с холивудски знаменитости.

В рамките на двуседмичната визита Никита Хрушчов посещава столицата Вашингтон, мегаполиса Ню Йорк, щата Айова известен като „центъра на царевицата“, както и Лос Анджелис и Холивуд на Западното крайбрежие, където прекарва 8 дни.

В съвместно комюнике, разпространено на 28 септември, двете страни заявяват, че е необходимо да се решат неурегулираните спорни въпроси без използването на сила, с мирни средства, чрез преговори.

За посещението на Хрушчов в САЩ четем в „Международен бюлетин – служебен“ на БТА:

Непосредствено преди пристигането на Хрушчов в САЩ

Вашингтон, 15 септември 1959 г. /Ройтер/ Г-н Никита Хрушчов и президентът Айзенхауер започват днес разговорите си по международни въпроси само няколко часа след започването на историческото посещение на съветския ръководител. (…)

Г-н Айзенхауер ще разговаря днес с г-н Хрушчов в Белия дом за първи път след Женевската конференция на високо равнище през 1955 година. Разговорът ще започне в 19:30 по Гринуич и ще трае около 90 минути. (…)

Дипломатическите наблюдатели заявяват, че двамата ръководители ще се впуснат направо в разговори по международните проблема. Според осведомени дипломатически източници, г-н Айзенхауер ще поиска от г-н Хрушчов да се откаже от комунистическите стремежи за световно господство. (…)

Г-н Айзенхауер даде вече съвсем ясно да се разбере, какво трябва да направи г-н Хрушчов, за да може преговорите да продължат на официална конференция на най-високо равнище между четирите велики държави. (…)

***

Хрушчов в САЩ

Вашингтон, 15 септември 1959 г. /Франс прес/ Днес в 12:21 ч. местно време (16:21 ч. по Гринуич) съветският премиер Никита Хрушчов пристигна в Щатите на борда на „ТУ-114“. Самолетът се приземи на пистата на военното летище „Ендрюз“.

В 11:13 ч. местно време (15:13 ч. по Гринуич) турбореактивният съветски самолет влезе в американско въздушно пространство и трима американски летци, които се намираха на борда, поеха командването. „ТУ 114“ прекоси разстоянието Москва—Вашингтон без спиране. Когато вицепрезидентът на Съединените щати Ричард Никсън пътуваше за Съветския съюз на борда на реактивния самолет „Боинг 707“, трима съветски летци поеха командването незабавно щом като самолетът навлезе в съветско въздушно пространство.

***

Отговори на Н. С. Хрушчов на въпроси на американските журналисти в Националния клуб по печата във Вашингтон

Вашингтон, 16 септември 1959 г. /Франс прес/ Днес следобед г. Никита Хрушчов с успех пресрещна непрекъснатия обстрел от въпроси, които му бяха зададени по време на пресконференцията, състояла се в присъствието на повече от 500 журналисти и представители на международната преса в Националния клуб по печата и пред няколко десетки милиона зрители пред телевизионните апарати в Съединените щати.

През 45-те минути, които трая тази словесна престрелка, председателят на Министерския съвет на СССР разкри многобройните страни на своята личност. Той беше едно след друго достоен, сериозен, агресивен, сговорчив, резервиран, показен, раздразнителен, добродушен и насмешлив. (…)

За един момент Хрушчов изгуби присъствие на духа, когато един от журналистите му разказа анекдот за пасивната роля, която „той е играл по времето на Сталинските престъпления“. Запитаха го: „Какво правехте Вие, когато Сталин вършеше своите престъпления?“ Хрушчов отговори косвено, като каза: „Каква е целта на този, който зададе такъв въпрос? Аз виждам, че тука има хора, които се смеят, преди да съм отговорил, и искам да напомня, че у нас казват: смеe се добре този, който последен се смее. Аз няма да отговоря на тази провокация, особено пред такива изтъкнати хора, каквито са събрани тук. Този въпрос има за цел да посее лъжи, но лъжата няма да скрие истината“. (…)

***

Среща на Хрушчов с американски сенатори

Вашингтон, 17 септември 1959 г. /Франс прес, СЕФ и ЮПИ/ Снощи съветският министър-председател се срещна неофициално с членове на Американския сенат в сградата на Капитолия, където бе поканен от Сенатската комисия по външнополитическите въпроси. Придружаваха го съветският външен министър Громико, съветският посланик в САЩ Михаил Меншиков, синът му Сергей и неговият зет. Освен единадесетте членове на Сенатската комисия по външнополитическите въпроси на срещата присъстваха и 13 други сенатори. Тя трая малко повече от час и половина.(…)

***

Ню Йорк, 17 септември 1959 г. /ЮПИ/ Днес силите за сигурност в Ню Йорк взеха фантастични предохранителни мерки, за да запазят живота на Никита Хрушчов в този не толкова дипломатичен град. Службите за сигурност, натоварени да обезпечат сигурността на Хрушчов, заявиха, че Ню Йорк може би е най-опасният от всички градове, които съветският министър-председател ще посети. Извънредно големият брой бежанци от страните отвъд желязната завеса усложнява още повече въпроса за безопасността.

Полицейските власти взеха мерки срещу всички възможни случаи за евентуален атентат. Ще бъдат наблюдавани покривите, прозорците, входовете, тротоарите, да не би някой измежду стотиците хиляди хора, които ще излязат да видят Хрушчов, да реши да посегне на живота на комунистическия диктатор. (…)

Откровено казано положението е опасно и Държавният департамент и полицията за сигурност взеха много строги предохранителни мерки. Съветската делегация ще бъде охранявана от около 3 000 полицаи. Те ще пазят всички пътища, по които ще мине Хрушчов, и ще следят за най-малката проява на враждебност. (…)

Утрешното посещение на Хрушчов в седалището на Организацията на обединените нации ще изисква по-голяма бдителност, обаче поклонението пред гроба на президента Франклин Рузвелт в Хайд парк, около 70 мили на север, ще бъде най-голямото изпитание за полицията. (…)

***

Реч на кмета на Ню Йорк на обеда, даден в чест на Н. С. Хрушчов

Ню Йорк, 17 септември 1959 г. /ЮПИ/ Днес кметът на Ню Йорк Роберт Вагнер приветства съветския министър-председател Никита Хрушчов, като напомни, че Америка е извършила революция 141 година преди Русия, и че американците доброволно са дали живота си и имуществото си, за да подпомогнат Съветския съюз през и след Втората световна война.

В реч, произнесена на официалния обед при посрещането на Хрушчов в Ню Йорк, Вагнер заяви, че той му предлага гостоприемство, което е израз на желанието за дружба и мир. „Ето защо аз вдигам просто следния тост: За траен мир – нека всички ние направим това, което е по силите на човека, за да постигнем мира и нека се ръководим от тази мисъл в ежедневния си живот и в живота на нашите два народа“. (…)

След това Вагнер говори за американската революция и припомни думите на Бенджамин Франклин: „Трябва да бъдем сплотени, за да не бъдем победени.“

Вагнер заяви в заключение: „Днес Бенджамин Франклин би казал: Трябва да живеем всички заедно, защото в противен случай изобщо няма да живеем“.

***

Посещението на Хрушчов в Холивуд

Холивуд, 20 септември 1959 г. /Ройтер/ Първият гражданин на Съветския съюз Никита Хрушчов е най-новата звезда на холивудското небе, която изгря вчера във фантастичната обстановка на центъра на американската киноиндустрия сред водовъртеж от думи, остроумни отговори и бързи словесни контраудари.

Съветският министър-председател пристигна в Холивуд, най-известния в света център на филмовата индустрия, заедно със съпругата си и придружаващите го със самолет от Лос Анжелос.

Разноцветните прожектори осветяваха плешивата му глава, докато на сцената танцуваха кан-кан, а Франк Синатра пееше джазови мелодии. Докато камерите филмираха изпълнението Хрушчов наблюдаваше от специална ложа и накрая акламира танца, който според мнението на мнозина е твърде смел дори и за западната публика.

След това ръководителят на Съветския съюз, който смая филмовия град по време на словесния двубой, който води с мултимилионера Спирос Скурас, шеф на филмовата къща „Туенти Фокс“, накара охраняващите го да изпаднат в паника, защото най-безцеремонно се смеси с тълпата в страни от прожекторите на сцената. (…)

Филмовите звезди, които присъстваха, направиха след това следните изявления за посещението на Хрушчов:

Мерилин Монро: „Това е може би най-изключителния ден в историята на филмовата индустрия“.

Франк Синатра: „Не беше лесна работа. По едно време се страхувах, че няма да се справим с положението“.

Гриър Гарсън: „Мисля, че беше много интересно, защото той не беше подготвил речта си, а говори импулсивно и каза много интересни неща“. (…)

***

Сан Франциско, 21 септември 1959 г. /Ройтер/ Г-н Никита Хрушчов пристигна снощи в Сан Франциско, приветстван много сърдечно от жителите на града. Това беше най-хубавият прием, оказан на Хрушчов от пристигането му в САЩ насам.

Хиляди хора пред хотел „Марк Хопкинс“ приветстваха и аплодираха съветския министър-председател. (…)

Посрещачите продължаваха да приветстват Хрушчов, когато той бавно се придвижи към входа на хотела. От всички прозорци на съседните хотели се бяха надвесили, хора, за да видят съветския министър-председател. (…)

В Санта Барбара голяма тълпа от хора разкъса полицейския кордон и приветства съветския министър-председател. (…)

„Най-после съм на свобода“, заяви той, намеквайки за строгите ни мерки за сигурност, които са го ограничавали през време на досегашното му пътуване в САЩ. Той добави: „Най-после видях някои истински американци“. (…)

Агентите от полицията за сигурност и полицаите бяха изблъскани от спонтанните усилия на тълпата да се доближи до г-н Хрушчов, когато той излезе на перона на гарата.

Деца бяха притиснати, няколко жени бяха контузени, а един младеж си навехна ръката, когато през това време полицаите напразно се опитваха да задържат посрещачите на разстояние от г-н Хрушчов. (…)

Забелязвайки едно малко, около петгодишно момченце, което явно беше ужасено от целия този шум и хилядната тълпа, съветският министър-председател се спря, вдигна го на ръце, целуна го и го погали по главичката. (…)

***

Срещата на Хрушчов с ръководителите на американските профсъюзи

Сан Франциско, 21 септември 1959 г. /Ройтер/ Снощи в продължение на 3 часа и 20 минути г-н Накита Хрушчов и ръководителите на американските профсъюзи спориха ожесточено при закрити врата. „Седемте профсъюзни председатели и всички подпредседатели на Обединения профсъюз АФТ-КПП, които са тук на конгрес, казаха на г-н Хрушчов, че работниците в Съединените щати не са съгласни с философията на диктатурата, заяви пред журналистите г-н Рутър, председател на Обединения профсъюз на работниците от автомобилната промишленост. Но съветският ръководител здраво защити съветската система. (…)

***

В навечерието на преговорите в Кемп Дейвид

Вашингтон, 24 септември 1959 г. /Ройтер/ Днес президентът Айзенхауер направи обширен преглед на проблемите на студената война, които ще обсъди по време на разговорите си с г-н Никита Хрушчов в края на тази седмица в Кемп Дейвид. (...)

Точно 24 часа след завръщането на г-н Хрушчов тази вечер във Вашингтон съветският министър-председател ще придружи президента – с кола или с хеликоптер – в имението му в планините на Мериленд.(…)

Г-н Айзенхауер заяви, че са малки очакванията му г-н Хрушчов да предложи разумни отстъпки по въпроса за Берлин и други парливи въпроси. Отбелязано беше обаче, че според изявленията на президента Айзенхауер и на г-н Хрушчов, тяхната първа среща в Белия дом на 15 септември е преминала в приятелска и искрена атмосфера. (…)

Официалните среди смятат, че бъдещето поведение на Хрушчов ще стане ясно, когато той обсъди с президента направеното от него предложение в Обединените нации през миналата седмица за пълно световно разоръжаване в период от 4 години. (…)

Въпросът за разоръжаването – тъй както и въпросът за Берлин е според тукашните среди един от ключовете към отслабване на студената война в целия свят. (…)

***

Хрушчов отново във Вашингтон

Вашингтон, 25 септември 1959 г. /Ройтер/ Само след няколко часа Никита Хрушчов ще се заеме с най-важната част от мисията си в Америка: разговорите с президента Айзенхауер. Днес във Вашингтон съветският премиер заяви:

„Надяваме се, че преговорите ще доведат до резултати. В противен случай ще продължим да бъдем нащрек и да следим с подозрение постъпките Ви“. (…)

На разкошен прием, даден в съветското посолство, Хрушчов се срещна с вицепрезидента Ричард Никсън и двамата се поздравиха като най-добри приятели, които отдавна не са се виждали. (…) Хрушчов беше в много добро настроение. На приема присъстваха 600 души - цвета на дипломатическото тяло във Вашингтон. Запитан от един репортер дали е доволен от 8-дневния преход до тихоокеанското крайбрежие и обратно, Хрушчов отговори: „Всяко нещо има край, било то добро или лошо. Моето пътуване беше хубаво нещо. Прекарах много добре“. (…)

***

Коментар на Джон Хеферман за разговорите в Кемп Дейвид

Гетисбърг, 26 септември 1959 г. /Ройтер/ Днес по мнение на наблюдателите президентът Айзенхауер и г. Никита Хрушчов продължават разговорите си в Кемп Дейвид в приятелска атмосфера. (…) Снощи Айзенхауер и Хрушчов веднага след като пристигнаха с хеликоптер от столицата в планинската резиденция на президента започнаха разговори, които продължиха два часа. (…)

Много малко официални дейци очакват да бъде постигнато споразумение по важните въпроси, разделящи Изтока и Запада. Снощи обаче американски официални представители загатнаха, че може би ще бъде постигнато споразумение за нова размяна на учени, културни дейци и хора на изкуството. И двете страни смятат, че такава размяна на културни и научни дейци може да помогне „за стопяване не леда“ в студената война - една от главните цели в отношенията между двете страни, обявена както от президента, така и от съветския министър-председател. (…)

Айзенхауер и Хрушчов започнаха незабавно разговорите си. Малко преди това американската комисия по атомната енергия съобщи снощи във Вашингтон, че г. Джон Маккон, председател на комисията за атомната енергия и г. Василий Емелянов, началник на управлението по атомната енергия са имали много ползотворна среща в предварителното проучване на въпроса за сътрудничество между двете страни в използването на атомната енергия за мирни цели. (…)

Узнава се, че президентът Айзенхауер иска да засегне някои определени въпроси, като берлинския и общогерманския въпрос, разоръжаването – опитите с ядрено оръжие, съдбата на 11-те американски летци, за които не се знае нищо от 1958 година насам, изчезнали до турско-руската граница и въпроса за даване свобода на източноевропейските страни. (…)

***

Гетисбърг, 27 септември 1959 г. /Ройтер/ Днес тук започва последната серия разговори между президента Айзенхауер и съветския министър-председател Никита Хрушчов.

Коментарите на официални американски представители оставят впечатлението, че разискванията между двамата държавни ръководители са стигнали вече до своя най-важен етап. Въпросът за разоръжаването сигурно ще бъде засегнат отново. Съобщението, че държавният подсекретар по икономическите въпроси Дъглас Дилън ще бъде включен в разговорите говори за решението на американското правителство да се занимае е предложението на г. Хрушчов за засилване па съветско-американската търговия.

Тринадесетдневното посещение на съветския министър-председател в САЩ приключва тази вечер. В 02:00 часа гринуичко време г. Хрушчов ще отлети от военновъздушната база Андрюс за Москва.

***

Вашингтон, 28 септември 1959 г. /АП/ Сега, когато посещението отшумя, какво знаят американците за личността и характера на Никита Хрушчов? Едно е ясно: този нисък човек с гола глава, меки пухкави ръце и големи медали на гърдите е най-колоритната личност измежду съвременните държавни ръководители и може би най-невъздържания след Хенрих VIII. Той притежава, чувство за хумор и големи политически дарби. (…) Но въпреки всичко понякога съветският премиер е в състояние да показва внушително достойнство. Неговата самоувереност е голяма колкото и способността му да се чувства навсякъде у дома си. Човек изпитва чувството, че този господар на Кремъл няма право да се чувства до такава степен у дома си в Америка. Нима той не знае, че американците го считат за свой най-голям неприятел? Нима той не знае, че е символ на кошмарните страхове от атомна война. Ако Хрушчов съзнава това, то поне не личи от държанието му. (…) Съветският ръководител прояви голяма смелост при обиколката в страната. Той неведнъж бе заобикалян от репортери, непознати в една непозната враждебна страна. Въпреки мерките за сигурност всеки от тези хора беше достатъчно близо до него, за да му забие нож в гърба. (…)

***

Москва, 28 септември 1959 г. /Франс прес/ Московчани с най-жив интерес слушаха в неделя вечер декларацията на ръководителя на съветското правителство, направена по време на неговата пресконференция във Вашингтон, която Радио Москва отчасти предаде. В съветската столица с нетърпение чакаха да узнаят резултатите от разговорите на президента Айзенхауер и Хрушчов в Кемп Дейвид. Съветските хора, които възлагаха на тези разговори големи надежди, с истинско задоволство научиха, че двамата държавници са се споразумели по основния въпрос - че международните противоречия могат и трябва да бъдат уреждани не със сила, а посредством мирни преговори. (…)

В столичните дипломатически среди, които в неделя вечер не коментираха комюникето, издадено след разговорите в Кемп Дейвид, смятат, че споразумението за възобновяване на преговорите за Берлин, съгласието на двамата държавници, че въпросът за разоръжаването е най-важният въпрос сега и отлагането на посещението на Айзенхауер в СССР за пролетта са трите най-важни точки в комюникето.

***

Между подаръците на Н. С. Хрушчов в САЩ ... и 25 акции

Канзас Сити /Мисури/, 28 септември 1959 г. /ЮПИ/ Днес Никита Хрушчов стана притежател на акции в една американска корпорация. Това заяви Форест Джонс, представител на четирима бизнесмени, които подариха на Хрушчов акциите, което прави съветският министър-председател „капиталист“.

Форест Джонс добави, че този подарък не е проява нито на лекомислие, нито на желание за провокации. „Ние решихме, че най-добрият начин да му покажем как действа на практика капитализмът и какво представлява капитализмът, е да му дадем възможност като акционер да види как работи една американска корпорация“.

Четиримата бизнесмени решили да прехвърлят не Хрушчов 25 акции, притежавани от Джонс в една американска компания за ножчета за бръснене. Акциите са на стойност около 300 долара или около 1 200 рубли. Документът, от който се вижда, че Хрушчов става притежател на акциите му беше изпратен по пощата в Кемп Дейвид в четвъртък. Досега Джонс и приятелите му нямат потвърждение, ча акциите са били получени, както и писмото, което ги е придружавало. Той добави: „Ние бяхме уверени обаче, че всички писма, адресирани до Хрушчов, са му били предадени.“

В писмото се обяснява, че Хрушчов ще получава около 12 долара годишно дивиденти, които ще му бъдат изпращани в Москва. Хрушчов бил уведомен също така, че трябва да гласува в събранията на акционерите, лично или чрез упълномощено лице.

Години по-късно автора на биографията на Хрушчов и носител на наградата „Пулицър“ Уилям Таубман разкрива, че посещението на председателя на Централния комитет на КПСС се случва благодарение на грешка на американския дипломат и заместник държавен секретар Робърт Мърфи.

Поканата от Айзенхауер към Хрушчов е била валидна при положение, че бъде постигнат напредък по въпроса за достъпа до Берлин. Но в резултат на една странност в писмото с поканата, което Хрушчов получава, всъщност липсва подобно условие.