site.btaПреди 65 години Съветският съюз изстрелва „Луна 2“ – първият апарат достигнал Луната

На 14 септември 1959 година „Луна 2“ става първият в света автоматичен междупланетен апарат, който достига повърхността на Луната.

На 12 септември 1959 г. от космодрумът в Байконур е изстреляна с ракета носител „Восток-Л“ автоматичната междупланетна станция „Луна 2“. На 14 септември кацането на AMC „Луна“ 2 е регистрирано от съветски и чужди обсерватории. Космическият апарат каца на лунната повърхност в източната част на „Морето на спокойствието“, в близост до кратерите Аристил, Архимед и Автолик. 

„Луна 2" представлява запечатан контейнер във формата на сфера, в която се намират научно-измервателна и комуникационна апаратура. Научното оборудване включва инструменти за регистрация на ядрена радиация и елементарни частици, гайгеров брояч, магнитометри, микрометеоритни детектори. Информацията от уредите се изпраща до Земята с три радиопредавателя, които действат на различни честоти.

Основните научни постижения на лунната мисия са откриването на слънчевия вятър и неговото директно измерване. Анализът на получената информация показва, че Луната практически няма собствено магнитно поле и радиационни пояси.

За първата крачка в Космоса четем в бюлетините на БТА – „Международна информация“ и „Международна информация – служебен“:

Москва, 12 септември 1959 г. /ТАСС/ Съгласно програмата за изследване на космическото пространство и подготовката за междупланетни полети на 12 септември 1959 година в Съветския съюз бе изстреляна успешно втора космическа ракета.

Ракетата бе изстреляна, с цел да се изследва космическото пространство при полет към Луната.

Ракетата се състои от няколко степени.

Последната степен на ракетата надмина втората космическа скорост – 11,2 км в секунда и се движи към Луната.

В 15 часа московско време на 12 септември съветската космическа ракета ще бъде на 78,5 хиляди километра от Земята и ще се намира по това време над точка, разположена северно от остров Нова Гвинея.

Последната степен на космическата ракета представлява управляема ракета, тежка 1,511 кг (без горивото). Тя носи контейнер с научна и радиотехническа апаратура. Контейнерът, който има формата на кълбо, е херметически затворен и пълен с газ. Той е снабден със система за автоматическо регулиране на топлинния режим.

След като навлезе в орбита контейнерът с научно-измерителната апаратура се отдели от последната степен на ракетата.

С помощта на втората съветска космическа ракета трябва да се изследват:

– магнитното поле на Земята и магнитното поле на Луната;

– поясите на радиация около Земята;

– интензивността и вариациите на интензивността на космическото излъчване;

– тежките ядра в космическото излъчване;

– газовата компонента на междупланетното вещество;

– и да се изучат метеорните частици.

Научната и измерителната апаратура с източниците за захранване и контейнерът тежат общо 390,2 кг. (…)

За визуално наблюдение на космическата ракета в нея е поставена специална апаратура за натриев облак – изкуствена комета. Изкуствената комета ще се образува на 12 септември в 21 часа, 39 минути и 42 секунди московско време. Тя ще се наблюдава в съзвездието Водолей, близо до линията, която съединявана звездите Алфа от съзвездието Орел и Алфа от съзвездието Южна риба.

Екваториалните координати на кометата ще бъдат: ректасцензия – 20 часа и 41 минута, деклинация – минус 7,2 градуса.

Изкуствената комета може да се наблюдава и фотографира с оптически средства (със светлинни филтри, които отделят неутралната линия на натрия) от територията на Средна Азия, Кавказ, Украйна, Белорусия, централната част на европейската територия на СССР, а също от Европа, Африка, страните от Близкия Изток, Индия и западната част на Китай.

Всички радиопредаватели в космическата ракета работят нормално. Земните радиотехнически станции приемат научната информация от борда на ракетата.

С помощта на специален автоматизиран измерителен комплекс, чийто станции са разположени в различни точки на Съветския съюз, се измерват непрекъснато параметрите на движението на ракетата. Бързо действащи електронно-изчислителни машини обработват резултатите от измерванията и определят елементите на нейната орбита. (…)

Според предварителни данни, ракетата се движи по траектория, близка до предвидената. Очаква се космическата ракета да достигне Луната на 14 септември в 00:05 минути московско време.

Успешното пускане на втората съветска космическа ракета е нов важен етап в изследването и завладяването на космоса от човека. С това се разширяват перспективите за международно сътрудничество в областта на овладяването на космическото пространство, което ще съдейства за по-нататъшно намаляване на международното напрежение и за укрепване на мира.

***

Отзиви на запад за съветската ракета за Луната

Вашингтон, 12 септември 1959 г. /ЮПИ/ Съвсем очевидно е, че не случайно Съветите са избрали именно настоящия момент да изпратят своята ракета до Луната – тя ще пристигне на предназначението си горе-долу в момента, когото Хрушчов ще тръгне за Вашингтон. Съветският ръководител, чийто силен усет към практичното, бе отразен в ходовете и действията на Русия през последните няколко години, показва не по-малка слабост и към театралните жестове, които увеличават престижа.

Целта, на съветските опити в областта на космическите полети са явно предназначени да покажат надмощието на Русия в състезанието за завладяване на Космоса.

Хенри М. Джексън (демократ от Вашингтон) заяви: „Ако ракетата постигне оповестената си цел и удари Луната, това ще покаже, че Съветите отлично умеят да избират моментите на действията си – Хрушчов ще пристигне тук, когото ракетата му ще се намира на Луната или ще лети около нея. Не се съмнявам, че Хрушчов ще използва превъзходно това обстоятелство. То е прекрасен пример за способността на Съветите да използват политическите и психологически страни на научния напредък.

Джон О. Пастер (демократ от Роуд Айлънд) каза, че безспорно русите са постигнали голям напредък в областта на космическите ракети и тъкмо това е „една от причините за благоволението на президента ни да покани Хрушчов в САЩ“.

***

Съветските граждани приветстват огромните успехи на родната наука

Москва, 14 септември 1959 г. /ТАСС/ Втората съветска космическа ракета, която бе успешно изстреляна на 12 септември тази година, измина точно до определения курс гигантско разстояние и на 14 септември в 0 часа, 2 минути и 24 секунди московско време стигна повърхността на Луната. (…)

Директорът на астрономическата обсерватория при Харковския университет Н. Барабашов отбелязва, че втората космическа ракета ще даде нови необходими сведения за развитието на космонавтиката и ще помогне в най-скоро време да се изпрати на Луната и на други планети не само автоматичен междупланетен кораб, но ще позволи на първите космонавти да стъпят на повърхността на Луната и на други планети.

Н. Барабашов подчерта, че пред учените от всички страни стоят грандиозни задачи, които трябва да се разрешат в най-тясно сътрудничество. Тези задачи са, заяви той, организиране на планетни институти както на повърхността на Земята, така и на изкуствените спътници, а след това и на повърхността на Луната и на други планети, от Слънчевата система. (…)

***

Отзиви за успешния полет на съветската космическа ракета на Луната

Английски печат

Лондон, 14 септември 1959 г. /Франс прес/ Попадението на съветската космическа ракета на Луната е в центъра на вниманието на британските вестници.

„Дейли телеграф“ пише: „Както и да мислят експертите – продължава вестникът – втората и по-точно съветска ракета до Луната има ясно и определено значение за обикновените хора, именно г-н Хрушчов разполага засега не само с ракети, които са извънредно мощни, но които са също и точни“.

„Дейли хералд“ пише: „Христофор Колумб откри Америка, учените на Хрушчов откриха пътя към Луната. Този резултат е огромен и славен, а Хрушчов може да се срещне с президента Айзенхауер с гордо чело“.

„Дейли мейл“: „Класическо парче от даровете на г-н Хрушчов за организацията на спектаклите. Още от началото той беше казал, че няма да замине за Америка с чувство за слабост и подценяване. Този научен сензационен подвиг ще му позволи да се освободи от това чувство“.

***

Западна Германия

Първата крачка в Космоса

Хамбург, 14 септември 1959 г. /ДПА/ (Коментар от Фриц Людеке) (…) Една отколешна мечта на човека е изпълнена. „Мълчаливият спътник на нощта“, както поетът Клопщок нарече Луната, изгуби своята романтична отдалеченост. Човекът докосна единствения спътник на Земята и не е далеч денят, когато едно човешко същество ще започне да крачи по пустинната и планинска повърхност на Луната (…)

***

Франция

Париж, 14 септември /АП/ След като бе осведомен за съветската ракета до Луната, прочутият френски хуманист и лауреат на Нобелова награда д-р Албер Швайцер каза:

„Досега Луната ми навяваше само поетични мечти. Не мисля, че човечеството ще бъде по-щастливо, след като вземе контрола върху Луната“.

Други прочути французи направиха следните изявления: Биологът Жан Рестан: „От научна гледна точка това събитие ме интересува извънредно много. От човешка гледна точка бих предпочел то да не съвпада така идеално с пътуването на г-н Хрушчов до Съединените щати“. (…)

Писателят-художник Жан Кокто, член на Френската академия на науките: „Имам толкова работа на Земята, че за момента ми е невъзможно да се занимавам с Луната“.

Току-що омъжилата се Брижит Бардо: „Запазете ми две места за следващото пътуване до Луната“.