site.btaПреди 73 години в Сан Франциско е подписан мирният договор между САЩ и Япония

На 8 септември 1951 г. в Сан Франциско, САЩ е подписан мирен договор между САЩ, Япония и още 47 държави. Договорът влиза в сила на 28 април 1952 г. и урежда отношенията между Япония и страните, участващи във Втората световна война (1939-1945). СССР не подписва договора заради споровете за Курилските острови и остров Сахалин. Отделно Япония и САЩ подписват Договор за сигурност, даващ право на САЩ да създаде военни бази на територията на Япония. Съгласно този договор Окинава става американска територия.

За събитията около подписването на договора четем в бюлетина на БТА „Международна информация. Служебен“:

Ачесън заминал за Сан Франциско

Вашингтон, 31 август 1951 г. /Ройтер/ Държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън придружен от г. Дълес днес замина за Сан Франциско във връзка с конференцията за японския мирен договор, която ще бъде открита във вторник и която, заявява той „ще покаже на дело, кои страни в света искат мир и кои са против мира.“[…] Сенатори заявиха вчера, че Джон Фостър Дълес им казал, че Япония ще сключи сепаративен мирен договор с националистически Китай. Дълес отказва да направи изявления по този въпрос, но заяви пред представители на печата: „Не съществува никакво тайно споразумение по този въпрос.“ Преди на напусне снощи Вашингтон, г. Дълес заяви, че така както е изработен по настоящем договора той представлява една сигурна гаранция за мира срещу всякакви попълзновения, освен срещу една пряка фронтална атака от велика сила, предумишлено склонна към откриването на Трета световна война.

Вашингтонският кореспондент на радио Лондон съобщава, че съществува общо споразумение, че приключването на конференцията на определената дата – 8 септември – зависи от действията на съветската делегация. Кореспондентът добавя, че руските делегати са наели апартаменти в луксозния квартал на Сан Франциско за три седмици.

***

Сан Франциско, 3 септември 1951 г. /Ройтер/ Според предричанията на наблюдателите, в Сан Франциско ще стане едно от най-силните дипломатически сблъсквания между комунистите и свободния свят след края на войната[…]. За руснаците това означава започването на остра комунистическа кампания срещу англо-американския проект за мирен договор с Япония. Очаква се, че пристигналият вчера заместник-министър на външните работи на СССР г. Андрей Громико ще използва всички парламентарни хитрости, с които той разполага, за да продължи конференцията и ако може да я провали[…]. Ако г. Громико може да попречи на конференцията да приеме бързо правилата, по които тя ще бъде ръководена, то той ще спечели голяма стратегическа победа и по този начин ще бъде в състояние да проведе дълга пропагандна битка.

***

В. „Ню Йорк Таймс“ за политиката на САЩ по възстановяването на японския милитаризъм

Ню Йорк, 2 септември 1951 г. /Ройтер/ Днес дипломатическия кореспондент на в. „Ню Йорк Таймс“ пише, че САЩ желаят да използват възможностите за възстановяването на японския милитаризъм, за да посрещнат опасността от едно съветско разширение. В съобщение от Сан Франциско кореспондентът пише, че никога досега в историята представителите на страните победителки не са подхождали с толкова малко враждебно чувство към победената страна.

Делегатите на САЩ се отнасяли към японците без злоба и даже без голямо подозрение. Те концентрирали своето мнение върху огромното празно пространство, създадено в Азия с капитулацията на Япония.[…]комунистическите сили се придвижват на юг, за да запълнят празното пространство, създадено от капитулацията на Япония, докато САЩ се придвижват на запад, като се опитват да балансират съветския удар. „Японският мирен договор просто представлява едно от многото мероприятия на САЩ, с които се цели да се възстанови този баланс. „Мирният договор обобщава в себе си много от идеалистичните схващания, вписани в Хартата на ООН, обаче мотивите зад тях не са идеалистични, тъй като те са от значение за отбраната“, пише дипломатическия кореспондент на в. „Ню Йорк Таймс“.

****

Относно Споразумението за сигурност между САЩ и Япония

Ню Йорк, 3 септември 1951 г. /Ройтер/ Вчера в Сан Франциско е разискван въпросът за допълнителното споразумение за сигурност между САЩ и Япония и установяването на американски сили в четирите главни японски острова, след подписването на японския мирен договор. На заседанието са присъствали: японският министър-председател Ш. Йосида, американският министър на външните работи Дийн Ачесън и съветникът на президента Труман по далекоизточните работи Джон Фостър Дълес.[…] Официалната тенденция е, че САЩ трябва да доставят морската и въздушна флота за защита на тази област а приноса на Япония ще бъде изключително в това, че тя ще даде сухопътни войски.[…] Това споразумение и местните административни ограничения, които ще го допълнят, ще съставлява базата на американските операции в Далечния Изток за дълго време.

***

Реч на Труман при откриването на конференцията в Сан Франциско

Сан Франциско, 4 септември 1951 г. /Ройтер/ Откривайки тази нощ конференцията за сключването на мирен договор с Япония, президентът Труман заяви: „На конференцията ще бъдат разобличени онези страни, които желаят да продължат войната вместо да я предотвратят (…) Японците напълно изпълниха условията по капитулацията след своя разгром. Днес Япония се различава много от страната, която тя беше преди шест години, обаче това не означава, че петното е заличено напълно. Съединените щати не са забравили Пърл Харбър и Великобритания и много други страни, които участват в тази конференция все още пазят подобни спомени, които не ще бъдат лесно заличени. (…) 

Договорът не съдържа семената на нова война. Той е договор на помирение, който гледа към бъдещето, не към миналото (…) Тихоокеанската зона е сериозно обезпокоена от незаконната агресия в Корея и от заплахите за нови въоръжени нападения. Ето защо една от основните цели на Съединените щати при сключването на мирен договор с Япония е да бъде гарантирана Япония срещу агресия и да бъде осигурено от друга страна, че самата Япония не ще представлява заплаха за други страни. 

За осъществяване на това е необходимо Япония да бъде поставена в рамките на принципите на Обединените народи и под защитата на членовете на Обединените народи. От жизнено значение е Япония да бъде включена колкото се може по-скоро в плановете за запазване на мира в Тихия океан. (…) В съответствие със споразумението за отбрана между Съединените щати и Япония, което беше сключено по искане на Япония, американските войски в близко бъдеще ще останат в Япония като опора на международния мир и за осигуряване отбраната на Япония“.

***

Заседанията на конференцията в Сан Франциско

Сан Франциско, 5 септември 1951 г. /АП/ Шефът на съветската делегация Андрей Громико се отправи към трибуната и из залата се понесе сподавен шепот. Громико привлече вниманието на конференцията върху факта, че представители на Китайската народна република не са поканени. Той заяви, че в продължение на дълги години китайският народ се е борил срещу японския милитаризъм и е бил жертва на неговата агресия. Громико заяви, че китайският народ има неоспоримо право да участва в установяването на мир с Япония.

***

Ню Йорк, 6 септември 1951 г. /Ройтер/ Министър-председателят на Индия Неру заяви днес тук, че той напълно вярва, че мерките, които Индия е взела, решавайки да не участва в конференцията в Сан Франциско и да сключи сепаративен мирен договор с Япония, са правилни. „Решението на Индия изненада неприятно някои хора в Америка – заяви той. Аз много съжалявам за това, но както Америка има правото да има свое собствено мнение, същото право има и Индия. (…) Индия желае мир и близко приятелско сътрудничество с Япония. Обаче известни положения в проекта за мирен договор са неправилни и поради това не ще доведат до установяването на мир в Азия, а напротив, може да доведат до война.“

***

Сан Франциско, 7 септември 1951 г. /Франс прес/ „Ние искаме мир както за нас, така и за всички народи в Азия и Европа“, заяви министърът на външните работи на Франция Робер Шуман в речта, която произнесе в Сан Франциско. „Ние искаме да убедим всички хора с добра воля, които копнеят за мир, че той е осъществим. Обаче каквото и да направим, винаги нашите намерения са били систематически отричани или изопачавани. Защо ни се хвърля упрек, че подготвяме нова война, когато се стараем да изградим в Европа една стопанска и политическа организация за мир? Днес ние подписваме един договор, който не съдържа никакви тайни клаузи и който преследва единствената цел да бъде възстановен и осигурен общият мир. Това е нашето постоянно и единствено желание както в Европа, така и в Азия.

***

Мирният договор с Япония подписан

Сан Франциско, 8 септември 1951 г. /Ройтер/Франс прес/ Днес церемонията по подписването на мирния договор с Япония беше открита в 17 ч и 30 минути по Гринуич.(…) Министър-председателят на Япония Йосида подписа мирния договор за мир в 18:34 ч. гринуичко време. Конференцията в Сан Франциско бе приключена официално в 18:55 часа гринуичко време.(…) От името на САЩ мирният договор с Япония е бил подписан от министъра на външните работи Дийн Ачесън, Джон Фостър Дълес и сенаторите Александър Уили и Джон Спаркман.(…) Днес 48 страни и Япония подписаха японския мирен договор в зданието на операта в Сан Франциско точно тогава, когато Громико завърши своите изявления пред журналистите от цял свят, че е невъзможно едно мирно уреждане на нещата в Далечния Изток без участието на Русия.[…] Днес Громико заяви, че съветското правителство „няма нищо общо“ с конференцията за подписване на мирен договор с Япония.

***

Освен договора Япония е подписала и две декларации към него

Сан Франциско, 8 септември 1951 г. /Ройтер/ Министърът на външните работи на САЩ Дийн Ачесън закри официално конференцията за подписване на мирен договор с Япония, като направи късо обръщение, казвайки: „Добре е, че ужасните спомени от миналото завършват с днешния акт на помирение с Япония.“ Той каза също, че договорът е израз на „величието на духа“.

В допълнение към мирния договор днес Япония подписа две декларации, с които тя се съгласява да съблюдава няколко международни конвенции и да признае съюзническата комисия за военните гробища. Тя подписа също така и един протокол, отнасящ се до договори и прехвърляеми ценни книжа. Преди да влезе в сила, договорът трябва да бъде ратифициран от Японското национално събрание и от 14 страни, представени в Далекоизточната комисия.

***

Сключен пакт „за сигурност“ между САЩ и Япония

Сан Франциско, 8 септември 1951 г. /Ройтер/ Днес Япония подписа пакт за сигурност със САЩ, който дава право на САЩ да поддържат „сухопътни, въздушни и морски сили в и около Япония“. Мирният договор прекратява съюзническата окупация на Япония. В пакта се предвижда, че през времето на престоя на войските на САЩ в Япония тя няма да дава „без предварително съгласие“ на САЩ каквито и да било бази или права на някоя трета сила за военни цели.[…] В пакта се предвиждат административни съглашения, които „да бъдат сключени между Токио и Вашингтон“ за разположението на силите на САЩ в и около Япония.[…] В един предговор към пакта се заявява, че след ратифицирането и влизането в сила на мирния договор, разоръжена Япония не ще има възможност да се защитава. Следователно – пише в увода – „Япония желае да сключи пакт за сигурност със САЩ, който да влезе в сила едновременно с мирния договор.“ Министър-председателят Йосида, който малко преди това беше подписал мирния договор, заяви, че отбранителният пакт „осигурява сигурността на невъоръжената и беззащитна Япония“ и добави, че неговата страна ще сътрудничи с радост и с цялото си сърце при провеждането на този пакт.

Според заключителните разпоредби на Договорът от Сан Франциско в глава VII се казва, че той влиза в сила едва когато бъде ратифициран от всички държави, които го подписват, включително Япония. Ако договорът не влезе в сила в рамките на 9 месеца след датата определена за ратификация, всяка държава, която го е ратифицирала, може да го въведе в сила между себе си и Япония, като изпрати уведомление за това на правителството на Япония и правителството на Съединените американски щати. Така, 8 месеца по-късно, на 28 април 1952 г., след изпълнението на въпросните клаузи, „Договорът за мир“ влиза в сила.

Влизането в действие на договора е отбелязано в бюлетина на БТА „Международна информация. Служебен“:

В Япония се надяват, че САЩ ще върнат завзетите от тях японски острови

Токио, 28 април 1952 г. /Франс прес/ Жителите на остров Окинава са решили да изпратят петиция до президента Труман и до генерал Риджуей, с която да искат присъединяването на острова към Япония. Американците владеят в Окинава огромни въздушни бази способни да приемат бомбардировачи с голям район на действие. Сред компетентните японски среди се вярва твърдо, че правителството на САЩ ще върне в близко време и островите Риукиу и Бонинна Япония. Очаква се, че посланикът на САЩ в Токио Робърт Мъри ще направи днес предложение в този смисъл пред правителството на Йосида.

***

Вашингтон, 28 април, 1952 г. /Франс прес/ Десет години и пет месеца след Пърл Харбър, 6 години и 9 месеца след поражението, Япония, в резултат на влизането в сила от днес на мирния договор, подписан в Сан Франциско на 8 септември 1951 г., добива отново своя пълен политически, стопански и военен суверенитет. На церемонията при предаването на ратификационните документи президентът Труман, в едно послание, прочетено от държавния секретар Дийн Ачесън, изрази доверието на САЩ към Япония „пред опасността, която представляват усилията на комунистическия империализъм за разширяване на неговата система и тирания.“

***

Протест на съветския посланик във Вашингтон по случай влизането в сила на сепаративния мирен договор с Япония

Вашингтон, 28 април 1952 г. /Франс прес/ В едно писмо до председателя на Комисията за Далечния Изток съветският посланик Панюшкин заявява: „Сключването на договора доказва колко далеч е стигнало американското правителство в своята политика за превръщането на Япония във военна крепост на САЩ в Далечния Изток. Американската политика, която е насочена към открито нарушаване на американските задължения, достигна кулминационната си точка с декларацията относно разтурянето на съюзническата комисия за Далечни Изток. Въз основа на мирния договор и на пакта за сигурност, които са наложени на Япония, американските войски остават в Япония, от което може да се заключи, че статутът за зависимостта на Япония съвсем не е изменен.“

След това посланикът иска да бъдат изтеглени всички окупационни войски от Япония, и да бъде сключен истински мирен договор.[…] Този протест бе изпратен едва половин час след влизането в сила на мирния договор с Япония.

***

След влизането в сила на сепаративния „мирен“ договор с Япония

Токио, 29 април 1952 г. /Франс прес/ Денят, в който Япония получи независимостта си, не бе ознаменуван с никакви публични тържества и по улиците съвсем не се забелязваше необикновено оживление. Населението е на мнение, че официалното влизане в сила на мирния договор не ще измени настоящето положение на Япония. Един виден офицер от флотата заяви пред кореспондент на „Франс прес“: „Нито имам основание да се радвам, нито да се оплаквам“. Мирният договор не изменя нищо. САЩ желаят Япония да бъде силна, за да може да участва в тяхната игра в Далечния Изток, обаче Япония според тях не трябва да бъде и много силна. Поради това, те ще се стараят да я контролират и занапред.“

Една млада стенописка заяви: „Всичко остава по старому, тъй като окупацията продължава под друго име.“ 

***

Вашингтон, 29 април 1952 г. /Франс прес/ В момента, когато Япония възвръща своята независимост, САЩ предприемат на остров Окинава обширни строежи на укрепления, по което може да се заключи, че окупацията на острова ще продължи дълго. Окинава е разположен на около 700 км от китайския бряг и на 800 км от Киу Сиу, най-южният остров на японската държава. Островът има приблизително половин милион жители. След войната Окинава бе поставен под попечителството на САЩ. Окинава притежава понастоящем автономно правителство. Населението формално не изглежда да роптае срещу американската окупация. Верността си към Япония то показва с различни прояви, като напр. кичи гробовете на японските генерали с цветя и др. Според мнението на меродавни военни наблюдатели, САЩ искат да разполагат своите войски в Окинава, но когато японският народ „ще бъде в състояние да вземе отбраната на страната в свои собствени ръце“, американците ще трябва да го напуснат. Предприетите на острова строежи се оценяват на 350 милиона долара. Строящите се укрепления ще могат да издържат и най-силните бомбардировки.

В наши дни отношенията между САЩ и Япония продължават да бъдат на стратегическо ниво. В много сектори, като икономика, военно дело и високи технологии, те не спират да се задълбочават. Още през 1960 г. Договорът от Сан Франциско и Пакта за сигурност между САЩ и Япония са преразгледани. Подписан е нов актуализиран японско-американски договор за взаимно сътрудничество и сигурност (Договор за взаимна отбрана), който задължава Япония да позволи на САЩ да разположи свои военни бази и всякакъв контингент от въоръжени сили в страната.

Договорът от 1960 г. включва членове, определящи задълженията за взаимна отбрана и изискващи САЩ да информират предварително Токио, преди да разположат свои сили. Заличен е и член, който разрешава намесата на САЩ във вътрешните работи на Япония.

През 2024 г. САЩ и Япония извършват най-значителното актуализиране на Договора за взаимна отбрана. САЩ преструктурират военното си командване в Япония с цел засилване на оперативното планиране и ученията между страните. Те обявяват разполагане на нов крайбрежен полк на морската пехота, по-гъвкава част, която може да действа в отбрана, както по море, така и по въздух, на Окинава, южния японски остров, стратегически близо до Тайван, като реорганизация на съществуващ артилерийски полк. Ангажимента на САЩ да защитава Япония, включително над островите, наричани Сенкаку от Токио и Дяоюй от Пекин, към които Китай има претенции продължава. В Япония са разположени около 54 000 американски военнослужещи. 

През април тази година е потвърдено и участието на Япония в лунната програма на НАСА „Артемида“. Приносът на Япония включва предоставянето на луноход на стойност около 2 млрд. долара, разработен от компанията „Тойота“, както и участието на японски астронавт в мисията. Нови инициативи има също така и в сферата на кибертехнологиите и образованието.