site.btaНа 2 септември 1991 г. САЩ признава независимостта на трите балтийски републики Литва, Латвия и Естония

Признаването на Литва, Латвия и Естония от САЩ, се провежда на 2 септември 1991 г., това е кулминацията на процес, който започва с признаването на републиките от над 30 държави предимно от Европейската общност, както и Канада в периода след Августовският пуч в СССР от 19 август същата година.

Прибалтийските държави са първите републики обявили своята независимост от Съветския съюз още през март 1990 г. след като новоизбраният Върховен съвет на Литовската съветска социалистическа република се преименува на „Върховен съвет на Република Литва". Литовската комунистическа партия също гласуваха „за" и по този начин фактически се отказва от властта си. През май 1990 г. по същия път поемат и другите две Балтийски републики – Латвия и Естония. Официалното отделяне се случва на 25 декември 1991 г.

На 2 септември 1991 г., президентът Джордж Буш-старши заявява, че „всъщност САЩ винаги са поддържали независимостта на трите републики, анексирани от Съветският съюз през 1940 г.“.

В бюлетина на БТА „Международна информация – Събития и факти“ четем за събитието:

Вашингтон, 1 септември 1991 г. /БТА/ Вероятно утре САЩ ще признаят независимостта на трите балтийски републики, съобщиха информационните агенции. Американският президент Джордж Буш съобщил снощи пред журналисти, че разговарял по телефона с президента на Литва Витаутас Ландсбергис, комуто казал, че утре ще направи важно съобщение, което ще зарадва Литва. Преди няколко дни страните от Европейската общност и Канада признаха независимостта на трите балтийски републики. САЩ, които никога не са признавали анексирането на Естония, Литва и Латвия от СССР през 1940 г., обещават да признаят независимостта на трите балтийски републики, но предпочитат това да стане след съответното решение на Москва.

***

САЩ признаха прибалтийските републики

Вашингтон, 2 септември 1991 г. /БТА/ Президентът Буш заяви на пресконференция днес в имението си в Кенебънкпорт, че САЩ признават дипломатически трите прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония и в най-скоро време ще изпратят в тях свои посланици. Президентът каза, че всъщност САЩ винаги досега са поддържали независимостта на трите републики, анексирани от Съветския съюз през 1940 година.

САЩ възнамеряват да предприемат и практически стъпки за подпомагане на прибалтийските републики. В тях скоро ще бъдат изпратени специални делегации, които да оценят нуждите им от медикаменти и храни за тежките зимни месеци, заяви президентът Буш. Той добави, че САЩ ще направят каквото е необходимо, за да подпомогнат процеса за фактическо даване на независимост на трите републики. В отговор на въпрос президентът каза, че е рано да се говори точно каква финансова помощ САЩ биха могли да окажат на Литва, Латвия и Естония, още повече, че са ангажирани с подпомагането на Източна Европа. „Много е важно също така Чехословакия и Полша, и Унгария да успеят“.

А на въпроса дали САЩ ще признаят по същия начин и другите съветски републики, поискали независимост, Буш отговори, че това ще зависи от отношенията, които те ще продължат да поддържат с центъра, и даде да се разбере, че прибалтийските републики са отделен случай.

Прибалтийските републики посрещнаха вестта за признаването им от САЩ като кулминация на един процес, започнал след опита за преврат миналия месец. Те са признати вече от над 30 държави. За тях установяването на дипломатически отношения със САЩ е най-сигурната гаранция срещу евентуален опит за агресия.

***

Разпадането на СССР ще отвори работа на ООН

Обединени нации, 2 септември 1991 г. /Антъни Гудман от Ройтер/ Разпадането на Съветския съюз ще постави за решаване цял куп въпроси, свързани с  неговото членство в ООН, които едва ли ще получат отговор, преди обстановката в страната да се е стабилизира след неуспешния опит за преврат. (…) 

Прибалтийските държави Естония, Латвия и Литва, които никога не са били членки на ООН, вероятно ще направят постъпки за приемането им в световната организация, щом бъдат сигурни, че то няма да бъде блокирано от ветото на Съветския съюз. Това зависи от изхода на бурните събития в Москва след неуспешния опит на съветските консерватори да свалят от власт президента Михаил Горбачов.

Големият въпрос е какво ще стане с мястото в ООН, заемано от самия Съветски съюз - един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето.

А какво ще стане с Русия - най-голямата и най-мощна съветска република, която също обяви независимостта си, но за разлика от Белорусия и Украйна не разполага със собствено място в ООН?

Ако самият Съветския съюз престане да съществува под една или друга форма, което съвсем не е сигурно, той би трябвало да изгуби членството си в ООН и мястото си в Съвета за сигурност. Няма ли тогава Русия да заеме мястото на Съветския съюз? И ако това стане, ще наследи ли тя и постоянното членство на Съветския съюз в Съвета за сигурност?

Това може да отвори дипломатическата „Кутия на Пандора“, тъй като всяка промяна в членството на Съвета за сигурност, и особено на неговите пет постоянни членове, ще бъде последвана от безброй претенции от страна на държави, които отдавна се чувстват достойни за подобно признание, имайки предвид своята икономическа тежест.

Германия, която сега обединява бившата комунистическа и Западна Германия, и Япония, друг икономически гигант, чувстват, че техният статут в ООН не отговаря на мястото им в света. И двете страни бяха в положението на победени членове на Оста от Втората световна война, когато местата на постоянните членове в Съвета за сигурност се разпределиха между главните съюзници-победители: Съединените щати, Съветския съюз, Великобритания, Китай и Франция.

Чуват се и предложения едно от постоянните места в Съвета за сигурност да бъде предоставено на Европейската общност, сред дванадесетте членове на която са Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Големи регионални сили от други континенти, като например Аржентина, Бразилия, Индия и Нигерия, също може да се почувстват достойни за постоянно или поне за полупостоянно място в Съвета за сигурност, ако ще се правят промени в този орган, създаден с основаването на ООН в 1945 г.

Внасянето на поправки в устава на ООН може да стане със съгласието на петте страни-постоянни членки на Съвета за сигурност, като всяка от тях може да използва правото си на вето, за да отхвърли решения, които според нея са във вреда на интересите й.

***

Независима Литва ще се нуждае от връзки с републиките

Вилнюс, 2 септември 1991 г. /Ройтер/ (…) Литва подписа миналата година с Русия и Украйна, двете най-мощни републики, договори, които може да послужат като модел за търговия с други републики.

„Въпросът за нашата независимост по голяма степен е свързан с това как ще търгуваме с тях“, каза Пакалнискис.

Литва обяви независимост през март 1990 г. и оттогава работи върху икономическата си реформа. На цените и заплатите бе позволено да растат, за да се изравнят с тези на световния пазар, и сега са по-високи, отколкото в Русия, каза Пакалнискис.

„Ако икономическата реформа и движението към пазарна икономика се ускорят в Русия и в Украйна... това ще накара цените да се вдигнат, в по-голяма или в по-малка степен, до (западно) европейско равнище и нещата донякъде ще се опростят“, каза той.

„Ако икономиката на Изток беше нормална като на Запад, Литва би могла да живее подобно на малките държави като Финландия и Швеция. Но това няма да стане скоро, а дотогава животът ни ще бъде много труден."

След като миналата седмица над 30 държави признаха независимостта на Литва, Латвия и Естония, съветския президент Михаил Горбачов заяви вчера, че е готов да се преклони пред волята на балтийските народи.

Литва, чието основно производство са промишлените стоки, беше интегрирана в централно-планираната съветската икономка, след като бе присъединена към Съветския съюз през 1940 година.

Пакалнискис, който е юрист, каза, че Републиката не притежава икономически опит и че икономическите проблеми останаха на заден план в борбата й за независимост.

Икономиката на Литва е в състояние на зависимост от други републики в доставките на нефт, въглища и метали. За да си осигури алтернативни източници на нужните й суровини, тя изгражда нови съоръжения за внос и износ на петрол на пристанището Клайпеда, но до завършването им може да минат четири и повече години.

Със западни инвестиции и подобрения в качеството на продукцията републиката може да продава петрол, произведен в рафинерията при Мазейкиай, чийто годишен капацитет е 13 милиона тона. Само половината от това количество се използва в Литва, каза Пакалнискис.

Литва създаде правните основи за въвеждането на пазарна икономика, като прие закони за приватизацията и ценовата реформа, каза той. Дори след постигането на пълна независимост някои цени като тези на петрола и месото ще бъдат контролирани, заяви Пакалнискис. (…)

Пакалнискис заяви, че западната помощ ще бъде от важно значение, но „помощта сама за себе си никога не решава проблемите. Ние сами трябва да се справим".

***

САЩ се опасяват от изчезване на централната власт в СССР

Кенебънкпорт /САЩ/, 3 септември 1991 г. /АФП/ Джордж Буш изрази задоволство от „демократизирането“ на разпадащия се СССР, но пожела съюзът да се запази поне за известно време и в Москва да има централно правителство, което да е „силен и заслужаващ доверие партньор“ на САЩ.

Когато обяви вчера, че Вашингтон признава Прибалтийските републики за независими от СССР, Буш не пропусна да отбележи, че тези държави са в „много различно“ положение в сравнение с останалите съветски републики, които също обявиха независимост, и че не бърза да се отнася по този начин и с тях.

Изминаха повече от 50 години, откакто трите държави бяха присъединени към СССР, но САЩ никога не са признавали тази анексия. Трите републики имаха представителства в американската столица и флаговете им се развяваха във Вашингтон. Буш не можеше да постъпи другояче, след като вече бе предрекъл "неизбежното" отделяне на трите републики като последица от провалилия се опит за преврат и дискредитирането на консерваторите, които бяха против движението за независимост.

Независимо от това той взе решението си предпазливо, цяла седмица след повечето европейски страни, защото не искаше да разклати положението на Михаил Горбачов, когото няколко пъти призова да направи първата стъпка по отношение на Прибалтийските републики, преди САЩ да са ги признали. Джордж Буш, за когото няма нищо по-опасно от "анархията" в СССР - страна, която според американските ръководители има около 10 000 ядрени бойни глави, насочени срещу САЩ - смята, че главното е всичко да се върши „в условия на ред“. (…)

САЩ биха се радвали да бъде признато правото на самоопределение на републиките, но също така биха искали да има някой, с когото да преговарят. „Мисля, че трябва да има някакво правителство, с което САЩ да могат да работят в различни области“, каза Буш. Това се отнася както за вече сключените договори между двете страни, така и за контрола върху въоръжаването, а именно ратифицирането на договора за стратегическите ядрени оръжия /СТАРТ/. Същото важи и за дипломатическото сътрудничество между двете страни, например мирната конференция за Близкия изток, която те се споразумяха да организират заедно през октомври. (…)

Русия, която е официален наследник на СССР, започва да изтегля войските си от тези държави през август 1993 г., започвайки с Литва. Пълното им изтегляне приключва през август 1994 г. През 1998 г. Русия приключва военното си присъствие в тези страни, изключвайки радарната станция Скрунда-1 в Латвия. Радарната инсталация е върната в Русия, а мястото отново става притежание на Латвия, като последният руски войник напуска територията на Прибалтика през октомври 1999 г.

Така се слага край на окупацията на тези три страни, която е следствие от подписването на Пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. Те са анексирани като съюзни републики на СССР през август 1940 г. На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз и след седмици окупира Прибалтика. През юли Третият райх инкорпорира прибалтийските територии в своя Райхскомисариат Остланд. В резултат на Балтийската офанзива на Червената армия от 1944 г., Съветският съюз отново превзема Прибалтика и обгражда останалите германски части там до формалното им предаване през май 1945 г.