site.btaНа 26 август 1996 г. е оповестено решението на Върховния съд, с което се реабилитират осъдените на смърт царски регенти и министри

С решение 172 на Върховния съд е отменена присъдата на Народния съд по дело номер 1 от 1 февруари 1945 г., по което са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници от трите последни кабинета преди 9 септември 1944 г. Тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и о.з. ген. Никола Михов, десет дворцови съветници, тримата премиери Иван Багрянов, Константин Муравиев и Добри Божилов, както и министри от трите кабинета преди 9 септември – общо 51 човека получават смъртни присъди, имуществото им се конфискува в полза на държавата. 

В информацията по повод реабилитацията от 26 август 1996 г., поместена в бюлетина на БТА се посочва, че решение 172 на съда е взето на 10 април миналата година и е оповестено днес следобед. 

В бюлетините „Дневни вести“ от 1945 г. на БТА могат да бъдат прочетени и самите присъди, а за тяхното изпълнение се посочва в кратко съобщение на главния народен обвинител Георги Петров, в което той информира, че присъдите, произнесени от Народния съд, са „приведени в действие.  

Прави впечатление и съобщението на председателя на Първия върховен състав на Народния съд Богдан Шулев, във връзка с работата на този състав, който е заявил: „Присъдата е издадена, това е първата фаза на работата; След два дена съдът започва изготвянето на мотивите по присъдата“.  

Именно липсата на мотиви се оказва в основата на последното през годините решение, с което се отменя изцяло присъдата и прекратява производството по това дело. „Основният мотив е, че в присъдите на Народния съд не са вписани мотиви“, се посочва в информацията, публикувана по повод решението. 

Ето какво научаваме от бюлетините на БТА от 1996 г. и от тези от 1945 г.: 

ВС реабилитира регенти и премиери, осъдени от Народния съд

София, 26 август 1996 г. /БТА/ С два срещу един гласа състав на Наказателната колегия на Върховния съд (ВС) на Република България отмени присъда на Народния съд и реабилитира осъдените по нея на смърт, различни срокове затвор и конфискации на имуществото трима регенти, министър-председателите и министри от трите последни кабинета преди 9 септември 1944 година.

Решение 172 от 26 август на ВС е взето на 10 април миналата година и оповестено днес следобед. През 1994 г. ВС съд бе сезиран за проверка по реда на надзора на това дело от главния прокурор Иван Татарчев.

Решението е подписано с особено мнение от върховния съдия Пламен Томов. Председател на съдебния състав е заместник-председател на ВС Мелкон Мелконян, а другият член-съдия – Марин Чернев.

На 1 февруари 1945 година по дело 1/44 г. Народният съд произнася присъдата срещу тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и о.з. ген. Никола Михов, десет дворцови съветници, тримата премиери Иван Багрянов, Константин Муравиев и Добри Божилов, както и министри от трите кабинета преди 9 септември – общо 51 човека. 

Те са били подсъдими по Наредбата-закон „За съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България във Втората световна война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. 

С решението си съставът на Наказателната колегия на ВС отменя изцяло присъдата и прекратява производството по това дело. Основният мотив е, че в присъдите на Народния съд не са вписани мотиви. 

В особеното си мнение г-н Томов посочва, че ВС изобщо не е компетентен да се произнесе по това дело. След като Търновската конституции не е предвидила Народен съд, присъдите, издадени от него, не би трябвало да подлежат на преглед по реда на надзора, посочва член-съдията.

По почин на Областния комитет на ОФ, във връзка с присъдите, които двата Върховни състави на Народния съд произнесоха днес, в 4 часа след обед, пред Съдебната палата се състоя небивал по своята многолюдност митинг на софийското гражданство, което в името на целокупния български народ се е стекло, за да изслуша издадените от Народния съд присъди срещу бившите регенти, министри, царедворци и народни представители от ХХV-ото обикновено Народно събрание. 

Бюлетин „Дневни вести“, бр. 102:

София, 1 февруари 1945 г. Над 200 000 души изпълниха площад „Св. Неделя“ и улиците около Съдебната палата. Всички отечественофронтовски организации, начело със своите знамена и хиляди плакати бяха дошли, не само за да чуят издадените присъди, но да изразят организирано своята воля за срочното изпълнение на присъдите по установения по Закона ред (…)

Пред централния вход на Съдебната палата е издигната малка естрада, около която са официалните лица, начело с генералитета, представители на Националния и областен ОФ комитети, представители на политически групировки, съставляващи ОФ и други. След изслушване присъдите, предавани от съдебните зали по високоговорители, председателят на Областния комитет на ОФ,  Лулчо Червенков с кратко слово откри митинга. 

Българската работническа партия - Любен Герасимов, след като получава думата от естрадата произнася реч, в която посочва, че присъдата на Народния съд е „сурова, но справедлива“. В словото си той посочва, че това е „историческа присъда“ и продължава като изтъква, че е „издадена е окончателна присъда срещу политиката на националната катастрофа, водена от Фердинанда и сина му Борис“. 

Представител на БЗНС, член на Софийския областен комитет на ОФ, Г. Илия Млъчков произнесе следната реч: „Главните виновници за трагедията на българския народ получиха вече своите присъди. С това се ликвидира едно позорно минало. Слага се преграда на всички тайни замисли против народа. Във външната политика се пресича германското влияние и се премахват пречките за сближаването на славянските народи. Слага се край на една клеветническа пропаганда, която изпраща България срещу своите братя славяни, срещу своите съседи и срещу всички демократични народи“. (...) 

От името на Народния съюз „Звено“ г. Трифон Трифонов произнесе слово, в което между другото казва: „Чухте тежката, но справедлива присъда на Народния съд. От името на Народния съюз „Звено“ аз заявявам, че тази присъда, която е тежка, е справедлива, защото е издадена в името на българския народ, защото тя е издадена в името на народната воля“… 

В информацията се изтъква, че представителят на Социал-демократическата партия г. Коста Лулчев – главен секретар на РСДП – не е могъл да произнесе своята реч, поради хилядното множество, струпало се на площада, което не му е позволило да достигне до мястото, откъдето е трябвало да произнесе своята реч. 

Митингът пред Съдебната палата завършва с резолюция, произнесена от председателя на Областния комитет г. Лулчо Червенков, с която се одобряват произнесените от Народния съд присъди. В началото на резолюцията се посочва, че днес, 1 февруари 1945 г., величественият по своята многочисленост митинг на софийското гражданство, изслушвайки присъдите на двата състава на Народния съд и речите на ораторите реши: Одобрява присъдите произнесени от народните съдии. 

Бюлетин „Дневни вести“, Бр. 103:

София, 1 февруари 1945 г.  „Присъда в името на Българския народ“ 

В бюлетина е публикувана и самата присъда, с която се признават за виновни подсъдимите регенти. В текста й се посочва, че първият тринадесетчленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV-ото обикновено Народно събрание е с председател Богдан Саздов Шулев. Изтъква се присъствието на главния народен обвинител Георги Петров. Цитира се номерът на наказателното дело 1/1944 г. и разпоредбите от Наредбата-закон за съдене от Народния съд. 

В текста се посочва, че подсъдимите са принц Кирил Преславски Сакскобургготски от София, 49 годишен, Богдан Филов от Стара Загора, Никола Михов, - Регенти на България от 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г., вторият и министър-председател и министър на народното просвещение от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г., ат 11 април 1942 г. до 9 септември 1943 г. министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията, третият и министър на войната от 11 април 1942 г. до 9 септември 1943 г. 

Следват изброени имената на всички министри от този период, сред които Добри Божилов, бивш министър-председател и министър на финансите, Иван Багрянов, бивш министър-председател и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията, Петър Габровски – бивш министър на вътрешните работи и народното здраве, Васил Митаков – бивш министър на правосъдието, Теодоси Даскалов – бивш  министър на войната, Славчо Загоров – бивш министър на търговията, промишлеността  и труда, Димитър Христов - бивш министър на земеделието и държавните имоти, Димитър Василев – бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Иван Горанов – бивш министър на железниците, пощите и телеграфите, Борис Йоцов - бивш министър на народното просвещение, Константин Йоцов Партов - бивш министър на правосъдието, Никола Ангелов - бивш министър на търговията, промишлеността и труда, инж. Христо Петров Дойчинов - бивш министър  на земеделието и държавните имоти, Димитър Иванов Шишманов - бивш министър на външните работи и изповеданията, Дочо Николов Христов – бивш министър на вътрешните работи и народното здраве, Руси Христов Русев – бивш министър на войната, Иван Киров Вазов – бивш министър на търговията, промишлеността и труда, Иван Бежков Дунов - бивш министър на земеделието и държавните имоти, Първан Драганов Първанов - бивш министър на външните работи и изповеданията, Александър Станишев – бивш министър на вътрешните работи и народното здраве, Александър Сталийски – бивш министър на правосъдието, Борис Колчев – бивш министър на железниците, пощите, телеграфите и телефоните. 

След изброяването им се посочват и престъпните деяния, в които са обвинени, а именно: "изложили са сигурността на държавата и са поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава"; "Заповядали действия нарушаващи обявения неутралитет към СССР"; "Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки, своевременно за предпазване на народа и държавата от материално увреждане"; "Изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски"; "Заповядвали, поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи и изнасилвания във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна и вътрешна политика".

По-нататък четем, че вследствие, на което и въз основа на наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците се осъждат на смърт, както и да заплатят в полза на държавното съкровище по пет милиона лева глоба, като се присъжда в полза на същото съкровище, целия им имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния закон. 

Бюлетин „Дневни вести“, бр. 105, от него научаваме за хода на съдебно заседание от 1945 г.:

София, 1 февруари 1945 г. Днес Първият върховен състав на Народния съд произнесе присъдата на регентите, дворцовите съветници, министрите и депутатите, виновници за третата национална катастрофа и за злодеянията над българския народ по време на тяхното управление в услуга на прогерманския империализъм. 

В 3,30 часа бяха въведени в съдебната зала подсъдимите между кордон от милиционери, всички бивши партизани. Подсъдимите бяха подредени: тримата регенти и първият кабинет на Филов, вторият кабинет на Филов, кабинетът на Добри Божилов и кабинетът на Багрянов и кабинетът на Муравиев. 

В 4 часа старият съдебен разсилен гръмко извести: „Съдът влиза, всички прави“.

Председателят на съда Богдан Шулев обяви заседанието за открито и възложи на подпредседателя Ст. Манов да прочете присъдата. 

Подсъдимите, които до тоя момент разговаряха помежду си се изправиха, лицата им побледняха, челюстите им силно стиснати и всред гробно мълчание, подпредседателят Ст. Манов зачете присъдата. Подсъдимите бледнеят с всеки изминат миг и след всяка дума, която ги нарежда в присъдата на народа. Те слушат и е ясно по изражението на смъртно бледите им лица, че мнозина от тях не разбират ясно и отсечено произнесените думи на присъдата. 

Филов с ръце в джобовете се мъчи да се овладява. Той мисли за своя Фюрер, който не е далеч от неговото положение. Князът гледа, лишен от всякакво чувство на съзнание, генерал Михов е също блед и не иска да повярва – сигурно се мъчи да си спомни стотиците смъртни присъди, които е потвърдил като военен министър и регент, останалите не се поглеждат и дори не се опитват да се приведат в съзнание. 

Манов чете присъдата на Народния съд и колкото гласът му става по-твърд, толкова лицето му се изопва и очите му, изплакали толкова мъка по изгубен син жертва на тези, чиято присъда чете, се съсредоточават в словата на присъдата. Това не е лична присъда, това не е присъда на човека над човека, това е присъда над една система. 

Бюлетин „Дневни вести“, бр. 106:

София, 2 февруари 1945 г. Главният народен обвинител г. Георги Петров съобщи, присъдите постановени от Първия и Втория върховен състав на Народния съд на 1 този месец, са приведени в изпълнение. 

Бюлетин „Дневни вести“, бр. 106:

София, 2 февруари 1945 г. Председателят на Първия върховен състав на Народния съд г. Богдан Шулев, във връзка с работата на този състав заяви: „Присъдата е издадена, това е първата фаза на работата; След два дена съдът започва изготвянето на мотивите по присъдата“.

Главният народен обвинител Георги Петров заяви: Всеки народен представител от бившето ХХV-ото обикновено Народно събрание, срещу когото има непреовержими доказателства за извършени престъпни деяния в околията му, може да бъде изискан от народния обвинител на самата околия. След установяване на вината, Народният съд може да постанови издаването на нова присъда, която не може да бъде, обаче, по-малка от тая издадена от Втория върховен състав.