site.btaПрез 1965 г. във Варна се провежда Първият балкански филмов фестивал
През 1965 г. Варна е домакин на първото издание на Балканския филмов фестивал, който се провежда от 8 до 14 август.
През 1964 г. в Букурещ, Румъния, се провежда конференция на бюрата на националните балкански комисии на ЮНЕСКО с участието на балкански филмови делегации, на която се взима решение за създаването на Балкански филмов фестивал. За участие във фестивала с филмови продукции са поканени представители на Албания, България, Гърция, Румъния, Турция и Югославия. Фестивалът има несъстезателен характер. Избран е 29-членен фестивален комитет, начело с д-р Петър Вутов, председател на Комитета по култура и изкуство и 23-членен организационен комитет. Създадено е и специално пресбюро, което издава информационен бюлетин на френски и български език.
Извън програмата във форума като гост-наблюдатели, присъстват кинодейци, продуценти, журналисти от европейски държави, Съветския съюз и Япония.
Фестивалът показва постигнатото в областта на кинематографията в Балканския регион, дава възмосност за обмяна на идеи и перспективи, подобно на други утвърдени в Европа и света фестивали. Балканският филмов фестивал в своята концепция предвижда обмен на филми между балканските държави, както и извън тях.
На 14 август 1965 г. Първият балкански кинофестивал е закрит. Взима се решение през 1966 г. да се проведе в Турция. Поради трудности от различен характер, Вторият балкански филмов фестивал се провежда през 1970 г. в Мамая, Румъния. Третият – през 1979 г. в Истанбул, Турция, през 1980 г. в Любляна, Югославия, а през 1981 г. в Атина, Гърция. Шестият балкански филмов фестиал се провежда през 1982 г. в София.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за откриването на фестивала:
Първият балкански кинофестивал е открит
Варна, 8 август 1965г. /БТА/ Тази вечер на гостоприемния български бряг бе поставено началото на още една проява за общуване и приятелство на хората, населяващи балканския полуостров. Тържествено бе открит Първият балкански филмов фестивал.
За фестивала са пристигнали делегация на Албания с ръководител Абаз Ходжа, заместник директор на кино студиа „Нова Албания“, гръцка делегация с ръководител Стелиос Ксефлудас, секретар на гръцката национална комисия за ЮНЕСКО, румънска делегация начело със Станчу Марин, турска делегация начело със Селчук Бакалбашъ, директор на отдел „Кино и фото“ при Министерството на информацията и туризма, югославска делегация с ръководител Гойко Секуловски, член на югославската комисия за ЮНЕСКО.
Освен официалните делегации, пристигнали са и много гости, кинодейци, журналисти, продуценти от Съветския съюз, Англия, ГДР, ГФР, Полша, Унгария, Франция, Чехословакия, Япония. Между официалните гости на фестивала са Н. А. Романов, председател на Държавния комитет по кинематография в СССР, Гюнтер Вит, заместник-министър на културата на ГДР и други. (…)
На сцената на блесналото в светлина фестивално кино заемат места председателят на Комитета по културата и изкуството д-р Петър Вутов, началник на отдел „Филми и телевизия“ в департамента „Културна дейност“ при ЮНЕСКО Енрико Фулкиньони, ръководители и членове на делегациите от балканските страни за кинофестивала, началникът на управление „Кинематография“ Александър Дунчев, главният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Борис Милев, председателят на Съюза на кинодейците в България заслужилият артист Тодор Динов и др.
Реч по случай откриването на Първия балкански филмов фестивал произнесе доктор Петър Вутов. В света, каза той, са се утвърдили със своите традиции и авторитет редица кинофестивали. От днес към тях ще се прибави още един нов, най-младият – Балканският филмов фестивал. И както всяка младост, той е многообещаващ. Влиянието на киноизкуството и неговата роля в живота в опознаването на народите, стават все по-големи. Това предопределя значително успеха на нашия фестивал, който се провежда под високо хуманния и благороден девиз за опознаване и сближаване на балканските народи. (….)
***
Част втора
Доктор Петър Вутов изтъкна, че фестивалът е една сериозна стъпка към взаимност, един етап за по-нататъшно развиване на обмена на филми и тяхното разпространение по киномрежите на съответните балкански страни.
Щастлив съм, каза той, да поздравя с нашето българско „добре дошли“ присъстващите тук гости и всички, които ще вземат участие във фестивала. От името на правителството на Народна република България и Комитета по културата и изкуството, на Балканските национални комисии за ЮНЕСКО и на Фестивалния комитет д-р Петър Вутов поздрави представителите на кинодейците от Албания, Гърция, Румъния, Турция, Югославия и България по случай откриването на този голям културен празник.
Доктор Петър Вутов завърши с пожеланието Първият балкански филмов фестивал да превърне през следващите дни в живо дело смисъла на фестивалния девиз „Киноизкуството – за дружба на Балканите". (…)
***
Част трета
Приветствията на ЮНЕСКО към участниците на Първия балкански филмов форум предаде г-н Енрико Фулкиньони, началник на отдел „Филми и телевизия“ в департамента „Културна дейност“ при ЮНЕСКО, който пожела на фестивала пълен успех в неговото високохуманно начинание да служи за разширяване и укрепване на връзките между народите на Балканите. (…)
На пилона български актриси тържествено издигат знамето на ЮНЕСКО, под чийто патронаж ще се проведат фестивалните дни във Варна, през време, на които ще бъдат показани в официалната и неофициална програма над 50 игрални и късометражни филми. (…)
Българското кино се представя в своята вечер с късометражните продукции „Звездичката“ и „Толкова ли съм лош“ и с игралния филм „Неспокоен дом“.
Екрана с емблемата на фестивала блясва за първата кинопрожекция. Първият балкански филмов фестивал е открит с филм на ЮНЕСКО „Богатствата на човечеството“.
Тази вечер в 16-те зимни и летни кинотеатри в града и курортните околности започнаха фестивалните празници с прожекции на филми, дали си среща на Първия балкански филмов форум. (…)
***
Първи балкански кинофестивал
На екрана – турската кинематография
Варна, 10 август 1965 г. /БТА/ (…) На тържествената премиера бяха показни документалните филми „Цветни стени“ – цветен филм за трите основни периода в развитието на турската анадолска керамика; документалният филм „Книга за празненствата“, който запозна публиката с любопитни моменти и факти от едно голямо народно празненство в Истанбул; късометражният филм „ За да се живее“ – цветен филм за народната медицина в Анадола. След това бе прожектиран игралният филм „Пробуждащи се в мрака“, създаден от режисьора Ертем Гьореч по сценарий на Ведат Тюркалъ (…)
***
На филмовата балканиада – дух на доброжелателство и приятелство
Ден на югославския филм
Варна, 11 август 1965 г. /БТА/ Интересът към първата филмова балканиада е огромен – до сега 80 хиляди зрители са гледали в кинотеатрите във Варна прожекциите на филмовите творби на Албания, България, Гърция, Румъния, Турция, Югославия.
На първата среща на балканските филмови творци цари атмосфера на най-искрено доброжелателство и приятелство. (…)
Лентата на Първият балкански филмов форум продължава да се върти. Неговият четвърти ден е посветен на новите кинопроизведения на братска Югославия. Югославският ден на филмовия форум на балканските страни започна с пресконференция на чуждестранните и наши журналисти и кинодейци. Бяха представени членовете на Югославската национална комисия за ЮНЕСКО.
Ръководителят на делегацията, а също и Душан Макавеев – сценарист и режисьор на фестивалния филм „Човекът не е птица“, Столе Янкович – постановчик на филма „Радополе“, и други изнесоха в отговор на многобройните въпроси на присъстващите редица интересни подробности за производствените възможности и творческите насоки на югославската филмова индустрия. Авторите на филмите разказаха за художествено-естетическите концепции, които са вложили в двете игрални кинокартини и в късометражните филми (…)
На тържествената премиера югославската кинематография ни се представи с късометража „Сълза на лицето“, спечелил награда на неотдавна завършилия в Москва Международен кинофестивал, а също и късометражните филми „Граница“, „Девойки без момчета“, „Метаморфоза“ и „Пътуване из вселената“. Проектиран бе и игралният филм „Човек не е птица“, сценарист и режисьор Душан Макавеев, оператор Александър Петкович, в главните роли Милена Дравич, Янез Върховец, Борис Дворник, Столе Аранджелович и Ева Балаш (…)
***
Първи балкански филмов фестивал
Ден на киноизкуството на Народна република Албания
Варна, 12 август 1965 г. /БТА/ В деня на киноизкуството на Народна република Албания на Първия балкански филмов фестивал бяха прожектирани филмите „Аргирокастро“ – документална кинокартина за историческия албански град Аргирокастро; „Когато дойде ноември“ – поетичен филмов очерк за преобразуванията в Албания през последните 20 години; „Първите години“ – игрален филм, създаден по сценарий на Фатмир Гаят от режисьора Кристак Дамо – действието се развива в трудната обстановка непосредствено след завършване на Втората световна война; „Бистрица 63“ – документален филм за строежа на язовир „Бистрица“; късометражен филм „Танцът на орлите“; „Мълчание, което говори“ – цветен документален филм за паметниците на албанската култура.
***
Резултатите от деловите срещи на Балканския кинофестивал
Варна, 13 август 1965 г. /БТА/ Дните на Първия филмов фестивал на Балканите преминаха не само в творчески срещи и премиерни прожекции, но и при делови разговори на представителите на предприятията за разпространение на филми. Кореспондентът на БТА помоли директора на предприятие „Разпространение на филми“ Борислав Виденов да сподели резултатите от работата на търговския отдел на фестивала.
„В стремежа си да засилим идеите на Балканския филмов фестивал – заяви Б. Виденов – нашето предприятие води разговори с представители от Турция, Гърция Югославия и някои други страни. Ние желаем филмите, които бяха показани на Балканския фестивал, да достигнат до всички зрители в България. За тази цел ние постигахме договор с турската фирма „Угур-филм“ чрез нейния представител г-н Мемдух Юн за размяна на турския филм „Легенда за Али от Кешан“ срещу нашите мултипликационни филми „Маргаритка“, „Ябълката“, „Второто аз“, „Парад“ и „Дух в бутилка“. С турската фирма „Филмолимитец ширкети“ чрез г-н Ертем Гьореч ние водихме разговори за закупуване на филма „Пробуждащи се в мрака“.
От Румъния съгласно сключения договор ние получаваме филмите „Гората на обесените“, „Гаудеамус Игитур“ и „Белият Мавър“. За киноекраните в страната е закупен и филмът на Югославия, показан на Балканския фестивал, „Човек не е птица“.
По време на фестивала бяха водени делови разговори и подписан договор с г-н Николаос Фон Рам за българските късометражни филми „Маргаритка“ и „Дух в бутилка“. Фирмата „Кранор“ от Израел подписа договор за закупуването на нашите игрални филми „Горещо пладне“, „Вълчицата“ и „Крадецът на праскови“.
***
Говорят гости на Първия балкански филмов фестивал
Варна, 14 август 1965 г. /БТА/ (…) Енрико Фулкиньони, представител на ЮНЕСКО:
Резултатите от фестивала са твърде положителни. Двете кинематографии – турската и гръцката, се представиха с творби, отличаващи се със своята култура. А кинематографите на България, Югославия и Румъния ни представиха произведения на млади творци, които са на международно равнище. Много интересно беше за нас вниманието, с което публиката, в по-голямата си част младежи, следеше филмите (…)
***
Първи балкански филмов фестивал
Заседание на Президиума
Варна, 14 август 1965 г. /БТА/ Днес тук се състоя заседание на Президиума на Балканския филмов фестивал. Членовете на Президиума приеха да се учреди постоянен учредителен орган на фестивала в състав: председател, подпредседател и секретар. Председателството на фестивала ще се поема от страната, в която ще се провежда, подпредседателското място се представя на страната-домакин на следващия фестивал, а секретарството – на страната, в която той е бил проведен в предходната година (…)
***
Мнението на кинокритиците
Варна, 14 август 1965 г. /БТА/ Между българските и чуждестранните кинокритици – гости на Първия балканки фестивал, бе проведен неофициална анкета. За най-добре отговарящ на идеите на фестивала филм се счита румънския двусериен филм „Гората на обесените“, за най-добър в художествено отношение – гръцкият филм „Електра“, за най-добър късометражен – югославският „Сълза на лицето“ и за най-добър мултипликационен – българският филм „Маргаритка“. За най-добро изпълнение на мъжка и женска роля се преценява изпълнението на румънския актьор Виктор Ребенчук, изпълнител на главната роля във филма „Гората на обесените“, и на гръцката актриса Ирини Папа във филма „Електра“.
***
Първият балкански филмов фестивал е закрит
Варна, 14 август 1965 г. /БТА/ Първият балкански филмов фестивал, продължил 7 дни, завърши. Под егидата на ЮНЕСКО дейци на изкуството от балканските страни положиха основите на едно начинание, посветено на благородните цели за разширяване на културните връзки за по-добро взаимно опознаване и сприятеляване на народите от Балканите.
Тази вечер централното фестивално кино „Ленин“ разтвори за последен път вратите си за участниците. (…)
Екранът угасна. Настъпиха минутите на раздялата – тържественото закриване на първата среща на балканските кинодейци (…)
Сред аплодисментите на присъстващите на представителя на ЮНЕСКО, на ръководителите на делегациите на балканските страни и на създатели на фестивални филми бяха връчени дипломи и възпоменателния знак на Първия балкански фестивал – гълъб, изработен от керамика с инициалите на ЮНЕСКО.
Знамето на ЮНЕСКО, което в продължение на една седмица се вя на Първата балканска среща на кинотворците, бавно се спуска от пилона.
То е предадено на представителя на Турция, за да бъде издигнато отново през есента на 1966 година в Истанбул, когато балканските народи ще изпратят за нова среща своите кинодейци. (…)
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text