site.bta„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“, казва Нийл Армстронг, когато излиза от спускаемия апарат „Ийгъл“

Преди 55 години – на 20 юли 1969 г., астронавтите Нийл Армстронг и Едуин „Бъз“ Олдрин кацат за първи път на Луната в Морето на спокойствието, което представлява много голяма равнина, открита на повърхността на Луната. В мисията „Аполо -11“ участва и трети астронавт – Майкъл Колинс, който остава в капсулата в окололунна орбита „Колумбия“, която служи за връщане на Земята.
Мисията „Аполо-11“ е изстреляна на 16 юли 1969 г. На екипажа са нужни четири дни, за да стигне до Луната. Лунният модул „Ийгъл“ с Армстронг и Олдрин се прилунява на 20 юли 1969 г. в 20 ч. и 17 мин. по Гринуич. Няколко часа по-късно – в 2 ч. и 56 мин. по Гринуич на 21 юли 1969 г. Армстронг стъпва на лунната повърхност. След 50 минути го последва и Бъз Олдрин.

Астронавтите от „Аполо -11“ се свръщат на Земята на 24 юли 1969 г.

От последната мисия „Аполо“ през 1972 г. човек не е кацал на Луната, изпращани са единствено автоматични апарати.

Ето какво откриваме за това постижение в сп. „Наука и Техника“ от юли 1969 г. на БТА:

Триумф на световната наука

(…)Към досегашните достижения на науката полетът на „Апо­ло - 11" прибави ценни резултати. За пръв път човек стъпи на Луната и установи, че е възможно да действа активно на нея. За пръв път бяха взети проби от лунната почва, чието изследване ще разкрие нови тайни за произхода на Земята и нейния естествен спътник. За космическите полети представля­ва ценен принос изпробването на определен начин за прилуня­ване и завръщане от Луната на Земята. Пристъпи се към из­следване сеизмичната дейност, радиацията, магнитното и гравитационното поле на Луната. Богат опит се натрупа от сложните маневри на космонавтите във връзка с прилуняване­то, излитането от лунната повърхност и свързването с кораба- майка в лунна орбита. (…)

Със стъпването на човека на Луната световната наука постигна нов триумф. Със своята протегната човек достигна Луната. (…) Разкрит е пътят на безкрайните светове на милиарди галактики с милиарди слънчеви ситеми. Пред науката няма недостижими граници.

В бюлетин Международна информация – служебен“ на БТА откриваме любопитни аспекти от мисията „Аполо -11“:

Джодръл Бенк за двата космически кораба

Джодръл Бенк, 19 юли 1969 г. ( Спец. кор. на Франс прес Вони де Тору ) (…) За първи път два космически кораба – единият американски с трима души на борда, а другият авте­нтичен съветски – ще обикалят по всяка вероятност едновременно около Луната. В действителност 28-та обиколка на „ Луна 15“ не беше отбелязана с никаква промяна на траекторията, когато съветската станция се появи отново в 16:10 ч. по Гринуич.

Според представители на обсерваторията Джодръл Бенк, това означава, че сега е много късно да се пристъпи към завръщане на „Луна 15“ на Земята, преди „Аполо-11“ да влезе в лунна орбита, но че съществува все още теоретическа възможност тя да се прилуни. (…)

***

Никсън разговаря с космонавтите на Луната

Вашингтон, 21 юли 1969 г. /Франс прес/ Следва разговор на президента на САЩ Ричард Никсън с двамата космонавти Армстронг и Олдрин при първата  и историческа телефонна връзка на Белия дом с Морето на спокойствието.

„Този телефонен разговор ще бъде сигурно най историческият, който някога се е водил от Белия дом не могат да намерят думи, за да ви кажа колко сме горди от това, което направихте за всички нас, американците. Този ден ще остане най-славният в нашия живот. Сигурен съм, че всички народи в света ще признаят заедно с американците огромния подвиг, който току-що извършихте, защото благодарение на вас сега небесата са част от нашия свят. Докато ни говорите от Морето на спокойствието, това ни насърчава да удвоим усилията си, за да установим мир и спокойствие на Земята. За един момент, който има неоценимо значение за историята на човечеството, всички народи в света се обединиха“. По нататък президентът продължи: „Една  от победите на човечеството е победата, която вие постигнахте, една от нашите молитви и е да се завърнете на Земята. Ще се видим в четвъртък“.

Нийл Армстронг, който заедно с Олдрин слушаше президента, отговори просто: „Благодаря, господин президент. Голяма чест и привилегия е за нас да бъдем тук, представляващи не само САЩ, но и миролюбивите нации, които проявяват интерес към бъдещето“.

След като завърши разговора, президентът се обърна към малцината присъстващи и заяви: „Надявам се, че няма да ми поискат да платя за тази телефонна връзка“.

***

Отзиви от цял свят за мисията на „Аполо-11“

Хамбург, 21 юли 1969 г.  /ДПА/ Цяла Америка и светът днес ликуват във връзка с историческата лунна разходка на американските космонавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин.

В Космическия център на НАСА в Хюстън и в Белия дом непрекъснато се получават поздравителни телеграми от ръководителите на правителства и от изтъкнати личности от цял свят.

Естествено най-голямо е ликуването в Съедине­ните щати, където тържествените отсечени гласове по радиото от Луната бяха предавани във всеки обществен парк, стадион и плаж.

Милиони други хора по цял свят се присъединя­ват към радостта на американците, изразявайки своето въз­хищение от подвига на американските космонавти. (…)

(…) Мисията на „Aпoло -11 може да се сравни само с откритията на Христофор Колумб, заявява ПАП.

Директорът на НАСА Томас Пейн заяви, че успехът на мисията на „Аполо – 11“, постигнат досега , „повдига духа на цялото човечество“. Пейн изказа убеждението си пред журналисти, веднага след стъпването на космонавтите на Луната, че „човекът ще може да установи обитаеми места извън Земята“.

Поместваме телеграмата изпратена от българското правителство до президента Никсън, публикувана в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Поздравителна телеграма

Председателят на Президиума на Народното събрание Георги Трайков е изпратил поздравителна телеграма до президента на Съединените американски щати Ричард Никсън по случай успешното приключване на полета на „Аполо-11“ до Луната.

В телеграмата се казва: „Предайте моите поздрави и на смелите синове на американския народ Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс и възхищението ми от техния подвиг, както и на създателите на „Аполо-11“, които помогнаха с усилията си да се направи една голяма крачка по пътя към завладяването на Космоса и към общочовешкия прогрес“. 

Отново в бюлетин „Международна информация – служебен“ на БТА четем за „Аполо -11“ и екипажа му:

Камерата, която откри прозореца към Луната

Космически център, Хюстън, 21 юли 1969 г. /АП/ Инже­нерите опаковаха в пакет, голям колкото кутия за пури, струващото четвърт милион долара оборудване, което даде възможност на земните жители да наблюдават това изключи­телно драматично телевизионно предаване за първите стъпки на човек по Луната.

„Това беше хубав уред“, каза официално лице от НАСА днес. „Картината беше толкова добра, колкото и очак­вахме, но не по-добра от очакваната“.

Когато „Ийгъл“ излетя благополучно в 17:54 часа по, Гринуич, камерата беше оставена на Луната. Кабелите, свързващи черно-бялата камера с нейната антена, насочена към Земята, бяха прекъснати преди нейното изстрелване и затова жителите на Земята не можаха да наблюдават изди­гането от лунната повърхност. Цветната телевизионна камера обаче все още се намираше в командната кабина, за да мо­гат да се предават изгледи от Земята и от Луната, когато космонавтите се върнат у дома. (…)

(…) По време, когато Армстронг и Олдрин се разхождаха на Луната, тя се намираше на 384 000 км от планетата Земя. (…)

***

Самотникът в Космоса

Космически център Хюстън, 22 юли /АП/ Светът се вслушваше в захлас, за да чуе думите на двамата души, които правеха невероятни скокове по лунната повърхност. Изведнъж се чу някакъв пресипнал глас:

„Бъдете така добри да ми кажете, когато стане време за обяд“.

„Какво?“, попита слисано един от операторите на Земята.

„О, няма значение“, чу се в отговор.

Това беше гласът на Майкъл Колинс – забравеният човек в „Аполо-11“, който кръжеше на 69 мили над главите на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, докато те подскачаха леко по лунната повърхност. Самотен и може би малко тъжен, Колинс пилотираше командната кабина на кораба-майка и слушаше заедно с останалите хора по света гласовете на своите колеги отдолу.

„Това беше чиста работа момчета!“, радираха от контролния център на екипажа на лунната кабина, след като Армстронг извести на света, че „Ийгъл е кацнал“. В съобще­нието се казваше, че и на Земята и на Луната по лицата на хората греят усмивки. В този момент Колинс отново вмъкна: „Не забравяйте и тази усмивка в командната кабина“ (...)

***

Полетът на „Аполо – 11“

Хюстън, 23 юли 1969 г. /Ройтер/ Наблюдателите в кон­тролния център в Хюстън бяха озадачени от някакви странни звуци, получени от космическия кораб „Аполо – 11“, който се връща към Земята.

Звуците – подобни на бойния вик на хиляди индианци, примесен с нечовешки смях – стреснаха слушателите през миналата нощ, когато „Аполо – 11“ се нами­раше все още на 160 000 морски мили /около 296 000 км/ от Земята.

Но няколко часа наред не можа да се даде обяс­нение на необичайните звуци, уловени от радиовръзката. Те бяха единственият странен епизод по време на протичащото съвършено гладко връщане към Земята.

Обикновената работа и периодите на почивка на космонавтите ще бъдат прекратени на два пъти от едно теле­визионно предаване и една последна корекция на траектория­та на кораба.

Вчера ‚Аполо-11“ напусна гравитационното поле на Луната и започна да се спуска плавно към Земята. Той ще се приводни утре в 16:49 часа – две минути по-рано, отколкото бе запланувано предварително.

След приемането на космонавтите и техните лунни проби, те ще бъдат карантинирани за три седмици в специал­на лаборатория.

Тази изолация има за цел да предотврати евентуал­ното разпространяване на микроби от Луната или вируси, кои­то могат да заразят Замята.

***

Космическата надпревара САЩ-СССР

Космически център Хюстън, 25 юли 1969 г. /Кор. на Франс прес Серж Берг/ Със сполучливото завръщане на Земята на тримата космонавти от „Аполо -11“ Съединените щати не само спечелиха облога, приет от президента Кенеди, но и доказаха безспорното си превъзходство над СССР в областта на космоса. До 1965 г., когато бяха извършени първите пилоти­рани полети с двуместните кабини „Джемини“, Съветите заемаха по-голяма преднина първото място. (…)

(…) Днес преднината на американците в пилотираните полети е още по-подчертана: като се има предвид полетът „Аполо-11“ картината е следната:

                                                                                               САЩ           СССР

Брой на полетите                                                                 21                  12

Брой на космонавти, летели в космоса                          41                   17

Брой на часовете, прекарани в космоса                    4804                 868

Брой на полетите към Луната                                       3                0

                                                                          /с едно кацане/

Брой на „излизания“ в космоса                                   10             3

                                                           /с две кацания на Луната/

***

Първите сеизмични данни за Луната от сеизмометрите оставени на Луната от космонавтите на „Аполо - 11“

Хюстън, 26 юли 1969 г (Ройтер ) – Корaта, На Луната е като тази на Земята, съставена от платове, показват първите сеизмични данни.

Те са получени от четирите сеизмометра, оставени p неделя на Луната от космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин.

Специалисти, които изследват Космоса, заявиха, ча до вчера са били открити три сеизмични явления. Всички те показват дисперсия, което обикновено е указание за съще­ствуването на пластове. Това означава, че подобно на Земята, Луната може би има кора, под която има един или повече пластове. Макар сеизмометрите да са се нагрели повече, отколкото се е очаквало, те продължават да работят нормално, заявиха специалистите.

Опитите, извършени в лаборатории на Земята, по­казват, че уредите може би ще могат да устоят на темпера­тура от около 93 градуса по Целзий, каквато има по обед на Луната, и да продължават да работят вместо напълно да престанат да действат, каквито опасения са съществували, добавиха тези специалисти.

През най-горещия период на Луната се очаква сигна­лите да бъдат много слаби.

***

Рекордите на „Аполо -11“

Вашингтон, 27 юли 1969 г. /Франс прес/ Националната американска асоциация по аеронавтика потвърди рекордите, установени по време на полета на „Аполо-11“ и изпрати листата на Международната федерация по аеронавтика в Париж.

Рекордите са следните:

1. Рекорд за време прекарано на Луната извън косми­чески кораб: Нийл Армстронг 2 ч. 21’16’’.
2. Рекорд за време прекарано самостоятелно в лунна орбита: Майкъл Колинс в кабината-майка 59 ч. 27’55”.
3. Рекорд за време прекарано на повърхността на Луната: Нийл Армстронг и Едуин Олдрин 21ч.36’16”.
4. Рекорд за време прекарано на Луната на борда на космически кораб: Едуин Олдрин 19ч. 45’52”.
5. Рекорд за най-голямата маса кацнала на Луната: 7211 кг.
6. Рекорд за най-голямата маса излетяла от Луната: 2648 кг.

***

Лунният прах

Космически център Хюстън, 29 юли 1969 г. /Франс прес/ Поне една трета от лунния прах, донесен от американските космонавти, е съставен от много малки стъкленообразни сфери, диаметърът на които варира от няколко микрона до една десета от милиметъра. Прахът съдържа също така криста­ли като фелдшпат, оливин и пироксен, които са непрозрачни и съдържат учудващо голям процент – най-малко пет - титанов оксид. Такова съдържание на титан не се среща на Земята, освен в някои редки вулканични скали.

Тези подробности бяха съобщени снощи в Хюстън от единадесетте американски учени, които направиха първия, съвсем повърхностен, анализ, в „лунната“ лаборатория. (…)

На 20 юли е Международният ден на Луната, който се отбелязва от 2022 г. с резолюция A/RES/76/76 на Общото събрание на Организация на обединените нации (ООН) от 9 декември 2021 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за устойчивото изследване и използване на Луната. Мотото на деня за 2024 г. е: „Осветяване на сенките“, насочено към изследването на Луната.