site.btaНа 14 август 1941 г. е подписана Атлантическата харта

На 14 август 1941 г. е подписана Атлантическата харта, в която се декларират целите на Великобритания и САЩ във Втората световна война (1939-1945) и принципите на следвоенното сътрудничество – важна стъпка за създаването на антихитлеристката коалиция. 
Хартата е подписана на борда на британския линеен кораб „Принцът на Уелс“, на рейд около Нюфаундленд в Атлантическия океан, от министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и от президента на САЩ Франклин Рузвелт.

На 24 септември 1941 г. СССР се присъединява към хартата.

В „Български бюлетин“ на БТА четем: 

Вашингтон, 14 август 1941 г. /Ройтер/ Белият дом съобщи, че днес между 13 часа и 30 м. и 14 часа  по Гринуич ще бъде направена една декларация пред представителите на печата. Не се съобщава характерът на декларацията, но тя ще бъде направена преди декларацията на г. Атли, така че се предполага сигурно, че ще бъде във връзка с дейността на председателя Рузвелт. 

***

Ню Йорк, 14 август 1941 г. /Стефани/ Направени са големи приготовления, за да се съобщи колкото може по-драматично новината за срещата Чърчил-Рузвелт. Радиокоментаторите прочетоха и коментираха англо-американската обща декларация и се постараха главно да обяснят значението на тоя документ що се отнася до бъдещата роля отредена на Съединените щати от решенията на г. г. Чърчил и Рузвелт. Обаче, техните коментари съвсем не са задоволили и успокоили северо-американската публика, която се пита тревожно, дали председателят Рузвелт, въпреки противното желание проявено по неоспорим начин от голямото мнозинство на страната, не се впуснал още по-далеч по пътя на една въоръжена намеса. Коментаторите на лондонското радио твърдят, че г . Чърчил заявил ясно на председателя Рузвелт, че всички възможни помощи предвидени от закона за „заемане или даване под наем“ не са достатъчни, за да позволят на англичаните да посрещнат военното положение с най-малък изглед за успех. Някои северо-американски политически среди отбелязват сериозността на английското положение. 

***

Ню Йорк 14 август 1941 г. /ГТА/ Декларацията на Белия дом относно срещата между г. г. Рузвелт и Чърчил произведе върху общественото мнение поразително въздействие, понеже, както се вижда от първите разисквания по тоя повод, тя се смята като една мярка взета от г. Рузвелт в полза на по-дейно участие на Съединените щати във войната. Докато интервенционалистичните  среди са в съгласие  със становището възприето от г. Рузвелт, това становище е от друга стана вече ожесточено критикувано. Прави се упрека на г. Рузвелт, че още веднъж е изправил Конгреса и общественото мнение пред свършен факт. 

***

Вашингтон, 14 август 1941 г. /Ройтер/ Противниците на политиката на г. Рузвелт отказват да коментират общата англо-американска декларация. Г. Рейнолд, демократически председател на Сенатската военна комисия заяви: „Защо Англия и Съединените щати не започнат веднага да прилагат четирите вида свободи за Индия и Русия“?

***

Вашингтон, 15 август 1941 г. /Ройтер/ Белият дом съобщава, че между личностите които са присъствали на разговорените между председателя Рузвелт и г. Чърчил, са били адмирал сър Дъдли Паунд, пръв лорд на адмиралтейството, сър Джон Дил, началник на генералния щаб на Съединените щати, адмирал Харолд Старк, началник на морското оперативно отделение в Съединените щати, г. Хари Хопкинс, г. Аверел Хариман и адмирал Ернест Кинг, командващ Атлантическата флота на Щатите. 

***

Вашингтон, 15 август 1941 г. /Хавас-ОФИ/ Белият дом съобщава, че между г. г. Рузвелт и Чърчил се е състояла среща на борда на британския 35 000-тонен броненосец „Прейнс оф Уелс“. Една фотографическа снимка, представляваща председателя на Съединените щати и британския министър-председател, с надпис: „На борда на „Прейнс оф Уелс“ след божествената служба, 10.IV за 10.VIII, т.е. деня, когато за първи път след заминаването на г. Рузвелт на морска обиколка никаква телеграма не беше изпратена от яхтата му „Потомак“.

***

Берлин, 15 август 1941 г. /ГТА/ Берлинските политически среди констатират, че общата декларация на г .г. Чърчил и Рузвелт не е друго, освен театрално повтаряне на лишени от смисъл стари изрази. С всичката диалектика, тъй много позната след Версай и Женева, причинителят на войната Чърчил, намирайки се сега в затруднение, се опитва да намери изход, като отклонява световното внимание от трудното си положение.. Г. г. Рузвелт и Чърчил мислят, че още могат да играят ролята на арбитри в един момент, когато никоя сила в света не може вече да попречи на Европа да си създаде един нов ред и да решава сама въпросите за устройството на своето бъдеще.

Ако г. г. Чърчил и Рузвелт претендират, че не се стремят към териториално увеличение на страните си, тук се припомня неотдавнашното насилническо завземане на Исландия, на Сирия и териториалните несправедливости на Версайския договор. Ако г .г. Чърчил и Рузвелт твърдят лицемерно, че желаят да зачитат правото на народите те сами да решават коя форма на управление им изглежда подходяща, тук се предлага да се започне от Индия, Сирия, Ирак и пр. за осъществяване то на това начало.

Берлинските политически среди поставят, от друга страна, въпроса защо от английска и американска страна отдавна не е дадена свобода на моретата за всички народи и достъп към първичните материали и защо плутокрациите не с отдавна турили в изпълнение хубавата програма, която те току-що оповестиха.

В същите берлински среди се припомнят многократно предложения на Фюрера относно ограничаването на въоръженията. Всички тези предложения бяха отклонени. В такъв случай как може да се иска да се вземат сериозно всички тия фрази на декларацията на г. г. Рузвелт и Чърчил. Съвсем че лишените  от смисъл думи, а реалностите и фактите, създадени от германските победи, ще решават бъдещето на европейския континент.

***

Берлин, 15 август 1941 г. /ГТА/ Под заглавия, като: „Последният опит на Чърчил и Рузвелт да блъфират света“, „Една прегракнала тръба“, Берлинските сутринни вестници коментират вчерашната обща декларация на г. г. Чърчил и Рузвелт, с която се оповестяват „някои общи начела на държавната политика, прилагана от техните две страни“. 

Всички вестници без изключение пишат, че тая декларация е един блъф. Германският народ, отбелязват вестниците, е чул вече един път вече подобни неща. Той си спомня още много ясно, че веднъж вече той бе измамен по най-отвратителен начин от един председател на Съединените щати. Всеки германец, който е видял тая измамническа маневра, отбелязва с възмущение, че причинителите на новата война се осмеляват да се обръщат към него по същите престъпни начини. Германският народ заплати за „свободата на моретата“ през и дори след голямата война, със смъртта поради глад на стотици хиляди германци и деца. 

„Свободата“, такава, каквато си я представят г. г. Чърчил и Рузвелт, е предназначена да предаде окончателно, тоя път чрез блокада, Германия, населена с 90 милиона души, на гибел. 

Не си струва труда да се противопоставят безпристрастни аргументи на декларацията на г. г. Чърчил и Рузвелт – пише в. „Фьолкишер Беобахтер“, който припомня за лишен път мирната политика на фюрера и направените от него усилия, за да предизвика едно обезоръжаване. Тая декларация, добави вестникът, отразява твърде силно духа на ония, които конспирираха срещу младите народи и чиято „грамофонна плоча“ е много изхабена. Тяхната програма, която е „унищожаването на националсоциалистическата тирания“ не плаши него у нас, продължава вестникът. Германският народ знае какво тия мисионери за един бъдещ световен мир искат да направят от него. Обаче, той знае също така кой е езикът, който те най-добре разбират. И той ще говори на тоя ясно разбираем език на оръдията, докато неговото съществуване бъда спасено завинаги и докато неговият противник бъде окончателно сразен. 

В. „Берлинер Въорзен Найтунг“ констатира, че глупостта и лъжливият характер на англо-американската декларация могат да предизвикат само смях. Европейските народи, не по-малко от народите от Далечният изток, не са искали съвет от г. Рузвелт. По-добре би било, прочее, ако тия господа запазят мъдростта си за тях. По тоя начин те биха избегнали да стават смешни, като дават на света ново доказателство за това, че за да спасяват своя болшевишки съюзник от ударите на германо-европейския фронт, те не виждат други средства, освен да започнат една офанзива на диверсии чрез големи безсмислени фрази.

Тази наивна декларация е родена от затрудненото положение на войната и от също така затрудненото вътрешно положение на Съединените щати. 

Декларацията на г. г. Чърчил и Рузвелт е лишена от какъвто и да е смисъл и от всяко разбиране на длъжностите и задачите на нашите, пише в. „Дойче Алгемайне Цайтунг“. Вярата, с която ние вървим към бъдещето, е още по-засилена и ние оставаме със спокойствие другите да викат, колкото искат. 

В. „Локаланцайгер“ констатира, че виновниците за войната се излъгали в сметките си. Те водеха войната, както се върши една голяма сделка. И сега те искат да вдигнат кулиси на морала. Банкрутът на войнолюбците е очевиден. 

***

Рим, 15 август 1941 г. / Стефани/ Общата англо-саксонска декларация се преценява в Берлин и политическите среди на неутралните столици като един твърде интересен документ не поради осемте точки, изработени от г. г. Чърчил и Рузвелт, които не внасят никакъв нов и положителен елемент, а само повтарят старите фрази за „поход срещу национал-социализма“, „свобода на народите“ и други , а защото представляват слабост, а не сила. Английските северо-американските военачалници са присъствали на срещата между г. г. Чърчил и Рузвелт, както това изтъкват американските вестници, и разговорите са се отнасяли главно до военното положение в Европа, което се характеризира със съветските поражения и с безсилието на Англия да образува прочутия „втори фронт“ и до Далечния Изток, дето Япония е твърде решена да ликвидира с китайския въпрос и да сломи всеки опит за обкръжаване. 

В комюникето не се споменава нищо за това подробно проучване на положението от военна гледна точка. Не изглежда, че двамата държавници са се ограничили да констатират само невъзможността да се противопоставят с изглед за успех на офанзивата на силите от Оста или пък че са се споразумели само по мерките, които трябва да се вземат, за да се създадат диверсии. Знае се, че от известно време насам Съединените щати много открито се говори за някаква програма за разширение към юг и за някакви намерения прямо европейски колониални владения и че в Англия не се скрива намерението да се създадат усложнения в ония части на света, в които до сега са останали извън войната. Уместно е да се подчертае, по тоя повод, очебиещото противоречие между една от точките на общата декларация, в която се заявява, че англо-саксонците възнамеряват да зачитат териториалното статукво и последните териториални придобивки в страните: Гренландия, Исландия, Ирак и Сирия. Що се отнася до противоречията в документа, подписан от г. г. Чърчил и Рузвелт ние знаем вече, че те са доста многобройни за един толкова къс текст. Има, обаче, една точка, която сама е достатъчна, за да се осъди англо-американската политика: там, дето се заявява, че трябва да се дадат на всички народи в света „средства за съществуване“. Не би могъл да се намери по-ясен израз, за да се признае несправедливостта на „стария ред“ и на „предишното положение“, за запазването на които англо-саксонските сили започнаха войната и сега продължават да воюват. 

***

Амстердам, 15 август 1941 г. /ГТА/ Лондонското радио съобщи тая заран, че англо-американската декларация трябвало да се смята за пряко предупреждение към Япония. Според лондонските среди, болшевиките били уведомявани по тая среща. 

***

Рим, 15 август 1941 г. /Стефани/ Дипломатическите сътрудници на агенция „Стефани“ пише: „Англо-американската декларация, отправена до света при една красиво инсценирана обстановка – „някъде по море“ – дето са се срещнали г. г. Чърчил и Рузвелт, е лишена от всякакво духовно и практическо съдържание, понеже носи подписите на двама държавници и печатите на две финансови тирании, които тия държавници представляват. При наличността на осемте точки, оповестени от г. Чърчил и Рузвелт, първата мисъл, която веднага се поражда у народите, е, че Англия и Съединените щати сигурно са в трудни условия, за да правят обещания, които много добре знаят, че не могат да сдържат. Втората мисъл е спомената за вековното английско лицемерие, по чиито път върви и председателят Рузвелт. Тая декларация се опровергава от край до край от самата история на Англия, която е история на предателството, на подлости, на не удържане на дадената дума, на финансовото използване, на стопански насилия и на ограбване. 

Думите, изказани от г. г. Чърчил и Рузвелт, бяха почти същите, употребени от Уилсон и Лойд Джордж, с резултатите, които са известни. 

Англо-американската декларация оповестява един  още по-жесток и по-несправедлив Версайл от тоя от 1919 г. чрез едностранното разоръжаване на силите от Тристранния пакт, като по тоя начин светът би изпаднал напълно разоръжен в ръцете на английските, американските и съветските сухопътни, морски и въздушни сили. 

Основното лицемерие в декларацията проличава от ясното противоречие между трета и шеста точка. В точка трета се признава правото на всички народи да си избират формата на управление, която те предпочитат, докато в точка шест се поддържа непременно унищожаване на национал-социалистическия режим. Точка четвърта  от декларацията не представлява нищо друго освен съдържанието на всички искания и усилия, отправени от народите в света, от 1919 до 1939 г., за да постигнат, без да е нужно да се прибягва до оръжие, едно по-малко несправедливо разпределение на първичните материали, монополизирани от Англия, Съединените щати и СССР. Пред неотклонното и безмилостно „не“ на Лондон народите бяха принудени да извадят ножа. 

В точка седма също лицемерно се поддържа идеята за свободата на моретата, която свобода систематично бе накърнявана от Англия, докато най-после тя потърси да предизвика глад всред неутралните народи и всред своите  бивши съюзници. Именно жестокото нарушение на смисъла на точка седма от страна на Англия, с благоволението на Съединените щати издълба незапълнената  пропаст между Лондон и цивилизования свят. 

Англо-американската декларация отразява един търговски и банкерски манталитет, който те желаят да наложат и с това да отнемат на народите последното право да могат да въстанат срещу плутократското подтисничество. Тоя документ, чрез бруталното си съдържание и с лицемерната си форма, представлява една нова проява на англосаксонския колкото дързък, толкова и непоправим империализъм. Безспорно само поражението ще може да измени идеите, загнездени в дълбината на плутокрацията“.

***

Берлин, 15 август 1941. /ГТА/ Коментирайки англо-американската декларация, политическите среди в столицата на Райха се ограничават да поканят англо-саксонските сили да дойдат да потърсят оръжията, ако имат намерение да обезоръжават Германия. По тоя случай в Берлин се припомня, че англо-американският печат, който не се задоволи да заобиколи с извънреден ореол срещата Чърчил-Рузвелт, в съгласие с целия пропаганден апарат на западните демокрации се постара да постави това събитие, дори преди то да се състои, в центъра на международната актуалност. Подсказваше се изобщо една декларация от сензационен характер. Предвид на тоя шум, официалните среди в Берлин откриват в англо-американското комюнике известно затруднение, породено от един фантастичен дух и една много измамлива идеология. Добавя се, че председателят на Съединените щати и английският министър-председател с направили с тоя документ много лоша услуга на английската кауза. Политическото положение, в което водачите на двете големи демокрации поставиха Германия с своята декларация, се смета в Билхелмщрасе като толкова благоприятно, че Германия би искала това положение да трае дълго. Припомня се преди всичко дипломатическия коментар на агенция „Ройтер“, който, според мнението на берлинските политически среди, трябва да се смета като надгробното слово произнесено по случай срещата Рузвелт -Чърчил, чиито добре подбрани изрази не с достатъчни да скрият факта, че двамата държавници с претърпели неуспех с комюникето си не само всред противниците си, но и всред собствените си народи. Във връзка с тоя факт се отдава особено внимание на това, че дипломатическият дописник изглежда е трябвало да си наложи такива граници, че той пише в коментара си, че декларацията на двамата държавници е само свободна разменя на политически възгледи, В Берлин се смета също за многозначителен факта, че агенция „Ройтер“ се е опитала да обясни нещата като е искала да накара да се мисли, че срещата на двамата държавници е станала по почин на г. Рузвелт и то единствено за да се сложи върху гърба на председателя на Съединените щати дребния резултат от тая среща, Що се отнася до съдържанието на декларацията, берлинските политически среди отбелязват, че идеята за едно общество на народите не е била спомената, и се подчертава, че разните точки на декларацията приличат странно на точките с печална известност на Удроу Уйлс. По тоя повод в Билхелмщрасе се заявява, че не само Германия, но и цяла Европа е имала печалния опит на тия 14 точки на Уилсън, ето защо в Европа трябва да се чуе с учудване в тоя момент отново подобна декларация. Днес в Билхелмщрасе бе заявено, пред представителите на печата, че е недостойно да се занимават с подробностите на тоя памфлет и се възприема мнението на един испански вестник, който говори в коментара си върху декларацията за начала, произлизащи от кантората на адвокати евреи. Някои официозни среди смятат вече по тая причина това мнимо политическо събитие за приключени, макар че германският печат смета все още, че трябва да вземе становище в дълги статии,  тия среди, в разговорите на обикновения гражданин и в разискванията на политическите среди в столицата на Райха се чуват все същите аргументи, които германците биха искали да призоват за да поставят на свой ред въпроси на г. г. Чърчил и Рузвелт в връзка с осемте точки на декларацията им: Имали свобода на моретата за всички и следователно и за авторитарните държави? Г. Рузвелт е ли готов да се подчини на един международен контрол и да разоръжи базите на Съединените щати? Готов ли е да изостави проекта за една флота на двата океана, прочее за обкръжаването на Япония? Готов ли е да възстанови доктрината на Монро и да се откаже от методите на стопанската война?

Какво смята да направи той за борба срещу болшевизма? Тук се разискват оживено тия въпроси и още много други, които според мнението на берлинския*, официозни среди , интересуват Европа и свята много повече отколкото точките на осъжданата декларация на г. г. Рузвелт и Чърчил. Смята се за забавна констатацията на някои английски вестници, според които Съединените щати и Англия трябва да бъдат дълбоко признателни на тази двама държавници, които се изложиха на опасността да се срещнат възастрашения Атлантически океан. В Вилхелмщрасе се заявява, че някои вестници смятат точките на тая декларация като военните цели преследвани от г. Рузвелт, Това не .е право по единствената причина, че г, Рузвелт не желае да определя военните си цели, тъй като Германия не е в война с Съединените щати.

***

Вашингтон, 16 август 1941 г. /ГТА/ Коментаторът на „Нейшънал Бродкастинг Компани“ предава по следния начин реакцията на американския народ спрямо декларацията на г. г. Рузвелт и Чърчил: Общо облекчение поради обстоятелството, че председателят Рузвелт не се е ангажирал в активни военни мерки. Нарастващо възмущение заради обещаването на намеса в европейските работи, без да е бил изслушан предварително американският народ и парламентът, както това се налага на един председател на една демократическа страна, когато се касае до един тъй важен въпрос.

В уводната стадия на вестника „Таймс Хералд“ се критикува обстоятелството, че председателят Рузвелт, за да угоди на новия си съюзник Сталин, се е отказал от една от свободите: свободата на вероизповеданието. Американският народ се тласка към война за една утопична кауза.

***

Бостън, 17 август 1941 г./ ГТА/ Бостънското радио намира, че споменатата в декларацията на г. г. Рузвелт и Чърчил „свобода на моретата“ означава всъщност, че Англия и Съединените щати си възлагат роля на полицаи над морските пространства. Що се отнася до предложеното разоръжаване, говорителят по същото радио каза, не работата е преди всичко да се разоръжат Германия, Италия, Япония и евентуално и други „нападатели“. По-късно вероятно ще има да се установи една система на международна полиция. Що се отнася до другите предвидени мерки в областта на международния живот, Радио Бостън смета, че може да се изкажат различни мнения по тяхната полезност. Във всеки случай далече сме още от изпълнението на тия мерки.

Като първи практически резултат от срещата в Атлантическия океан може да се смета предстоящата тристранна конференция в Москва. Освен това, носи се слух, че Съединените щати се били задължили да упражняват надзор в Тихия океан със своята флота. Говорителят на бостанското  Радио спомен- и за известни заплахи спрямо Япония.