site.btaНа 25 юли 1957 г. Тунис е провъзгласена за република

На 25 юли 1957 г. Тунис е провъзгласена за република, а неин председател става Хабиб Бургиба. 

Хабиб Бургиба е роден през 1903 г. в Тунис. Бургиба се включва в либерално-конституционната партия Дестур, а по-късно основава партия "Нео-дестур", която играе важна роля в борбата на тунизийския народ против френските колониалисти. Хабиб Бургиба е заточен два пъти от френските власти и арестуван. След обявяването независимостта на Тунис през 1956 г., е избран за председател на Националното учредително събрание, а по-късно става председател на Първи министерски съвет на Тунис. 

В бюлетин на БТА „Международна информация - служебен" и "Международна информация" четем: 

Положението в Тунис

Тунис, 24 юли 1957 г. /Франс прес/ Коли, снабдени с високоговорители се движат из града, призовавайки „благородния туниски народ“ да се стече масово утре сутринта пред двореца Бардо, където ще се открие заседанието на националното учредяване на Тунис. 

В националното учредително събрание, всичко вече е готово, за да приеме 94-те депутати /четирима от тях, назначени за посланици, не са били заменени/, които утре чрез своя глас ще решат новата съдба на Тунис. 

Наредбите и протоколът за церемонията са вече изработени, но продължават да се пазят тайни. Предполага се, че гласуването ще бъде поименно. 

Веднага след като произнесе своята реч, министър-председателят Бургиба ще поднесе на Националното учредително събрание оставката на своето правителство. Утре министерските места в Националното учредително събрание ще останат празни, защото министрите ще заемат своите места между депутатите. 

Президентът на Туниската република или президентът на Тунис – още не се знае неговата окончателна титла – би могъл да бъде избран още същия ден. Няма никакво съмнение, че той ще бъде г. Хабиб Бургиба и че по този начин първата дама на Тунис ще бъде французойка /жената на Бургиба е французойка/ (…)

***

Как бе провъзгласена република Тунис

Тунис, 25 юли 1957 г. /Франс прес/ Тунис е вече република. Нейният президент е Хабиб Бургиба: така реши Националното учредително събрание на Тунис след дебатите, които продължиха много повече отколкото можеше да се предвижда. Всъщност тези дебати продължиха 6 часа и 30 минути. През време на дебатите не се прояви никаква опозиция и гласуването бе единодушно (…) 

На 19 часа и 15 минути г. Бургиба, придружен от г. Фарес, председател на Националното учредително събрание, се качва на една открита кола. Колата на новият държавен глава, заобиколена от 2 ескадрона конници от туниската армия, тръгва към гр. Тунис всред възторжените акламации на населението, струпало се по дължината на пътя на кортежа. Прав облечен в бяло, г. Бургиба приветства тълпата, която започва да става все по-многобройна на площад Баб Суика, в сърцето на арабския град. 

Посрещането на президента на републиката бе не по-малко възторжено и в новия град, особено по булеварда, който носи името на Бургиба. След това кортежът на президента на Туниската република се упъти към Саида, резиденцията на г-н Бургиба. 

Указа се, че утре, петък, 26 юли, ще бъде обявен празник в Тунис – за да се чества провъзгласяването на републиката. 

***

Тунис обявен за република

Париж, 25 юли 1957 г. /БТА/ Днес след обед туниският парламент е гласувал единодушно три важни решения: с първото се премахва бейският институт в Тунис, с второто Тунис се обявява за република и с третото - досегашният министър-председатетл Хабиб Бургиба е избран за председател на новата република. В своята реч преди гласуването на тези решения Хабиб Бургиба, както и останалите депутати, взели думата, са обяснили, че бейският институт е бил винаги чужд на борбата, която туниският народ води за своето освобождение, че пред страха да загуби своя трон беят винаги е бил готов на компромис с врага, винаги е отстъпвал пред заплахите на империалистите и е гледал само да трупа богатства. 

Бейският институт в Тунис датира от 1574 година, когато турците завладяват страната и поставят там един управител - бей, който управлява страната от името на турския султан. Оттогава и до обявяването на независимостта на страната бейовете са бивали верни оръдия на чужди господари (...)