site.btaПреди 60 г., на 10 юни 1964 г. е създаден Шуменският университет „Епископ Константин Преславски” като филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
През 1879 г., една година след освобождението на България от османско иго (1878), възрожденците Илия Блъсков и Тодор Икономов, училищни инспектори, организират в Шумен временни курсове за подготовка на начални учители. С това се поставя началото на педагогическото образование в България. Шумен се превръща в оживен педагогически център. Издават се книги и списания за учениците и временният курс се превръща в редовно педагогическо училище. През 1919 г. училището се преобразува в Педагогически институт за прогимназиални учители „Д-р Петър Берон”. На 10 юни 1964 г. той става филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. С Указ 161 на Президиума на Народното събрание от 10 август 1971 г. се обособява като самостоятелно висше учебно заведение - Висш педагогически институт, който е открит на 30 октомври 1971 г. С Указ 935 на Държавния съвет от 23 май 1989 г. институтът приема името „Константин Преславски”. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. Висшият педагогически институт се преобразува в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”. От 1992 г. патронният празник на университета е 21 май – денят на църковния празник на светите равноапостоли Константин и Елена.
Публикуваме няколко любопитни архивни статии за Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
През 1974 г. в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА е публикуван материал озаглавен „По следите на Аспаруховите българи“:
Шумен, 14 юни 1974 г. /БТА/ Във висшия педагогически институт в Шумен с успех работи студентската научна експедиция „По следите на Аспаруховите българи“. Под ръководството на доцент Борис Симеонов младите родолюбци усилено събират материали, свързани с родови и фамилни имена, имена на географски обекти, названия на предмети от битовата и скотовъдната култура на старите българи, живели по земите на шуменския край.
Досегашните резултати от научните проучвания са обнадеждаващи. В селищата на окръга са открити в областта на езика дълбоки следи от прабългарско време. Участниците в експедицията вече са събрали над 12 000 имена на географски обекти, много фамилни имена и названия на предмети от времето на Аспаруховите българи.
През 1976 г. БТА съобщава, за строежа на „Студентско градче“ край Шумен:
В студентското градче край Шумен
Шумен, 8 декемви 1976 г. /БТА/ И през зимните дни не спира строителното оживление в студентското градче край Шумен. Специализирани бригади от строително-мнтажния комбинат в момента изграждат две общежития с 800 места, от които едното ще бъде завършено и населено през близките дни.
Едновременно с това се строи модерен стол за хранене на 2500 студенти. С това успешно се изпълнява програмата за цялостно изграждане на студентското градче върху площ от 4000 декара. Предвижда се тук да израстнат още сградите на четири факултета, общежития за 8000 студенти, детски градини и ясли, магазини и спортни комплекси.
„Преславска книжовна школа” е първият изследователски център в Шуменския университет. Неговата история започва през 1977 г., когато от Пейо Димитров и Мария Тихова, се ражда идеята за по-цялостно и комплексно проучване на наследството на Преславското книжовно средище от 9-11 век. От архивите на БТА четем:
Кабинет „Преславска школа“
Шумен, 11 април 1980 г. /БТА/ Пета година към Шуменски висш педагогически институт работи единственият у нас кабинет по старобългарска литература, наречен „Преславска школа“. Основните му творчески задачи са изучаването и популяризирането на българската книжнина и култура от 9-ия до 11-ия век. Дейността на този оживен център се осъществява от научни работници и специалисти-филолози. Кабинетът разполага с микрофилми. Ксеро и фотокопия на старобългарски книжовни паметници. Към него се създава и библиотека със специализирана научна литература.
С дейното участие на кабинета „Преславска школа“ се осъществиха редица международни и национални културни прояви, посветени на 13-вековния юбилей на България. Сред тях са международните симпозиуми за супрасълския сборник и за Йоан Екзарх Български, първата международна комплексна конференция по българистика. Вниманието на членовете на кабинета сега е насочено към организацията на тазгодишния международен симпозиум по проблемите на Преславската книжовна школа.
***
Амбициозни научни задачи
Шумен, 12 август 1989 г. /БТА/ Към Шуменския висш педагогически институт „Константин Преславски” е създаден научноизследователски център, приемник на просъществувалия 12 години кабинет „Преславска книжовна школа”. В него са включени специалисти от университетите в София и Пловдив и от институти на БАН. Ръководител на центъра е проф. д-р Иван Добрев от Софийския университет „Климент Охридски“.
В програмата на новото научно звено е предвидено обогатяване на архивния фонд с копия на ръкописни паметници и изследвания върху тях, организиране на научни сесии, конференции и симпозиуми, посветени на творчеството на старобългарските писатели. Към значимите задачи могат да се прибавят и преписите на ценни писмени паметници от някои европейски столици, датирани главно към времето на „златния век“ на българската държава и създаването на уникален музей на старобългарската ръкописна книга.
Центърът ще участва в подготовката и отпразнуването на 1100-годишнината от обявяването на Велики Преслав за столица и признаването на славянобългарския език за общонароден. Това е знаменателен юбилей, отбелязан и в наскоро приетата културна програма на ЮНЕСКО.
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text