site.btaПреди 60 г. във Враца е открит паметник на поета Христо Ботев

На 2 юни се чества Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път денят е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С Решение на Министерския  съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 г. насам, се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.

На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в района на Рашов дол край Лютиброд, където загиват повече от 10 четници. Командваната от неговия заместник Никола Войновски група четници успява да се изтегли към с. Зверино. 

Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход "Радецки" на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните си действия. По време на обсъждането Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. 

В бюлетин „Вътрешна информация” на БТА четем за Ботевите тържества през 1964 г.:

Информация за Ботевите тържества  във Враца 

Враца, 1 юни 1964 г. /БТА/  Настава вечер – тиха, дълбока, такава, каквато бе пресъздадена от великия поет. Десетте хиляди поклонници на величавото  Ботево дело са залели централния площад и околните улици. (…) Разнася се гениалната Ботева балада „Хаджи Димитър“. Народния артист Константин Кисимов рецитира пламенното стихотворение „На прощаване“. (…) 

Започва тържествена проверка едно след друго звучат имената на Христо Ботев, Георги Димитров, Александър Стамболийски, Гаврил Генов, Георги Дамянов, Йордан Лютибродски, Васил Воденичарски на поставения на площада екран се появяват техните познати и скъпи образи, образите и на други безсмъртни синове и дъщери на народа. 

И в миг в притихналата вечер „звезди обсипват свода небесен…“, разцъфтяват разноцветни ракети. Далече в Балкана отекват топовни и картечни изстрели… Отново се подема мощно „Ура“ и се понасят огнените слова на поета: „Тоз, който падне за свобода, той не умира…“ 

***

Големи Ботеви тържества на връх Околчица

Околчица, Врачански балкан , 2 юни 1964 г. /БТА/ - Пропукват пушки. Над скалистите събери се издига зелено знаме. Напет безстрашен мъж повежда своите юнаци на решителен бой… Турските орди панически отстъпват. Битката постепенно затихва. Застанал сред четници, Ботев вдига още веднъж взор към позициите на врага. И в миг пропищява свинец… Дочува се глас: „Братя, убиха воеводата!“ 

Бойци от Народната армия така възпроизведоха днес развилото се по тези места преди 88 години последно сражение на храбрите Ботеви четници. 

Хиляди признателни потомци се изпъстрили седловината край грандиозния паметник, издигнат в прослава на героите. Дошли са работници, кооператори, служещи, младежи и девойки, бойци от Народната армия, пионери от всички кътчета на родината… 

Хилядното множество се събира край паметника, на който са поставени портретите на Христо Ботев и е надписан вдъхновеният стих: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Пламенни Чинтоловски, Ботевски и Вазовски песни непрестанно ечат и заглъхват по била и планини, по скали и по орляци. (…)

***

В града на Ботев

Калофер, 2 юни 1964 г.  /БТА/ - Още от снощи из улиците на стария Алтън-Калофер се носят бунтовни песни. Пеят ги момци в хайдушка премяна, пеят ги възрастни и старци. 

Тържествата по случай 88-та годишнина от гибелта на Христо Ботев и на падналите в борбата  за свобода започнаха в 10 часа. Площадът се изпълни с хиляди гости, дошли от различни краища на обновената ни родина. (…)

На 2 юни 1964 г. Във Враца е открит паметник на поета, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение Христо Ботев .

Новооткритият паметник представлява 12-метров монумент, изработен от бронз и сив гранит от скулптора  Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи, дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев. На същото място на 27 май 1890 г. е открит първият паметник на революционера, който е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Паметникът, който изобразява Христо Ботев в естествен ръст, е демонтиран през 1955 г. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем:

Открит е грандиозен паметник на гениалния поет и революционер Христо Ботев във Враца

Враца, 2 юни 1964 г. /Кор на БТА Г. Ведроденски и Хр. Найденов/ - Звучат химните на НР България и Съветския съюз. Разнасят се словата на великата българска балада за безсмъртието на „Хаджи Димитър“. (…)

В 16:35 часа първият секретар на ЦК на БКП о председател на Министерския съвет Тодор Живков прерязва трикольорната лента, която държат пред паметника девойки в национални носии, и площадът се залива от многогласно възторжено „ура”. 

Посрещнат с бурни ръкопляскания, откривайки паметника, другарят Тодор Живков заяви:

Драги граждани и гражданки!

Другарки и другари!

По поръчение на правителството на Народна република България откривам издигнатия от признателното гражданство на град Враца и Врачанския окръг величествен паметник на великия революционер и певец на българската свобода Христо Ботев.

Нека тоя паметник бъде символ и вдъхновение на сегашните и бъдни поколения за патриотизъм, героизъм, беззаветна служба към нашата родина – Народна република България. (…)

(…) Голямо творческо дело на младия талантлив скулптор Владимир Гиновски в сътрудничество с архитектите Иван Иванчев и Делчо Сугарев, той превъплъщава най-характерните светли черти на свидните народни синове, паднали за народното щастие и свобода, пресъздава образа на Христо Ботев такъв, какъвто живее той и ще живее вовеки в паметта на поколенията: Взел в едната си ръка пламенен поетичен свитък, а в другата – тежка сабя, готова всеки миг и да „помилва“ врага и да свие на венец скършените бурята клони, впил ясен поглед в дълбините на Хайдушкия балкан… Ненагледна е панорамата, която се открива зад осем метровата бронзова фигура, поставена върху триметров полиран гранит!

Най-съкровени чувства на гордост и родолюбие предизвикват издълбаните в дясно на гранитния пиедестал поетови слова: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ и издяланите на мраморната стена зад паметника рисунки по мотиви на Ботеви стихотворения и отразяващи сцени от героичния подвиг на неговите юнаци…

Неспирен е потокът на манифестантите, без предел се леят песните и възгласите, с които Ботевите потомци изразяват своята гранитна сплотеност. (…)

А привечер, скътал триста еха от всенародния възторг, Балканът запя своята хайдушка песен. (…)