site.btaНикога не съм вярвал в така наречената "българска следа", казва папа Йоан Павел Втори на 24 май 2002 г. при посещението си в София

Папа Йоан Павел Втори пристига на 23 май 2002 г. на официално посещение и Апостолическо пътуване в България. Това е първото посещение в страната на глава на Римо-католическата църква. България е шестата източноправославна държава след Румъния, Грузия, Гърция, Украйна и Армения, която папа Йоан Павел Втори посещава. Той е в България до 26 май и участва в специални прояви по повод 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Папа Йоан Павел Втори е посрещнат с официална церемония на площад "Св. Александър Невски" от президента Георги Първанов, премиера Симеон Сакскобургготски и други представители на държавната власт. На 24 май в програмата на Светия отец влизат среща с президента, посещение на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", поднасяне на цветя на паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, среща с патриарх Максим в Синодалната палата, среща с представители на еврейската общност и с представители на културата, науката и изкуството. На 25 май папата посещава Рилския манастир, където се среща с премиера Симеон Сакскобургготски, а след това има срещи с ръководителите на мюсюлманската общност и евангелските църкви, и посещения в двете католически катедрали в София. Из страната папа Йоан Павел Втори се придвижва с хеликоптер или автомобил, а на кратките разстояния - със своя "папамобил". Кулминацията на визитата е Светата литургия в Пловдив, на която папата обявява за блажени трима български католически свещеници.

БТА отразява пристигането и визитата на папа Йоан Павел Втори: 

*****

Римски папа за пръв път стъпи на българска земя

София, 23 май 2002 г.  /БТА/ В 18.11 часа на "Летище София" кацна самолетът на азербайджанските линии AZAL, с който главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори пристигна на четиридневно официално посещение и апостолическо пътуване в България. Това е първата папска визита в 13-вековната история на България. На носа на самолета се вееха флаговете на Ватикана и на страната домакин - България. Традиция на Светия отец е да ползва авиолиниите на страната, от която отпътува. В България той дойде след държавно посещение в Азербайджан.

С помощта на специална платформа папа Йоан Павел Втори слезе от самолета, като преди това помаха на посрещащите го. На пистата пръв го посрещна външният министър Соломон Паси. "Добре дошли в градината на Източна Европа", са думите, с които Паси приветства Светия отец. През 1994 г., при среща с българи, той е изразил намерение да посети България, като я нарекъл "градината на Източна Европа". Пред БТА министърът разказа, че папа Йоан Павел Втори го е благословил. В мое лице, като първия българин, който го посрещна, благослови усилията на българския народ, усилията ни да се присъединим към Европа, и си пожела успешна визита, каза Соломон Паси.

При слизането си от самолета главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори целуна българска земя, поднесена в кошничка от двамата третокласници Димитър Христов и Катрин Райкова, облечени в национални носии. Децата са от ансамбъл "Росна китка" от Двореца на децата. Традиция на Светия отец е да целува земята винаги, когато посещава една държава. Жестът се възприема като благослов към земята и народа, които го приемат.

Главата на Римокатолическата църква беше посрещнат днес на изцяло обновения правителствен ВИП на летище - София, отворен специално за високия гост след повече от двегодишен ремонт.

Светият отец беше посрещнат освен от министъра на външните работи Соломон Паси, и от апостолическия нунций монсеньор Антонио Менини, директора на президентския протокол Атанас Павлов, българския посланик във Ватикана Владимир Градев, апостолическия екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България Христо Пройков и други официални лица. На летището към делегацията на Светия престол се присъединиха двама кардинали, пристигнали по-рано в България - Валтер Каспер, президент на Папския съвет за единение на християните и Иняче Муса Дауд, префект на Конгрегацията за източните църкви.

В свитата от 39 души, която придружава папата, е държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано. Около 60 са журналистите, акредитирани от Светия престол, които пристигнаха в България за отразяване на папската визита.

От самолета до специалния автомобил папата се придвижи с помощта на платформа. Той премина покрай строени в шпалир гвардейци. Преди да потегли към центъра на столицата Папа Йоан Павел Втори  помаха на журналистите и фоторепортерите. Главата на Римокатолическата църква се качи в брониран мерцедес със знамена на Ватикана. Кортежът бе с повече от 15 автомобила и линейка на болница "Лозенец".

На отразяващите пристигането на Светия отец репортери направиха впечатление засилените мерки за сигурност. През 100 метра бяха разположени полицаи от Орлов мост до правителствения ВИП. На покрива на сградата на летището бяха заели позиция снайперисти, а военни камиони, паркирали покрай пистата, предпазваха самолета. Хеликоптер прелиташе над летището. Зоната около правителствения ВИП бе огледана лично от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и директора на ДНСП ген. Васил Василев. Пристигането на Светият отец наблюдава и началникът на НСО ген. Димитър Владимиров.

*****

Българският патриарх Максим и президентът Георги Първанов посрещнаха папа Йоан Павел Втори на площад "Свети Александър Невски"

София, 23 май 2002г. /БТА/ На официалната церемония по посрещането на площад "Свети Александър Невски" папа Йоан Павел Втори бе посрещнат от българския патриарх Максим, президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, премиера Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси, столичния кмет Стефан Софиянски. Те лично се ръкуваха с папата. На площада имаше около 3000 /по информация на охраняващите полицаи/ официални гости, представители на Светия Синод, католическата, мюсюлманската и еврейската общност, граждани - български и чужди, и журналисти. Митрополити уточниха пред репортери, че са на церемонията по покана на президента Георги Първанов.

Желаещите да видят папата на живо граждани започнаха да се събират близо 3 часа преди церемонията. Те гледаха концерт, който свърши малко преди пристигането на Светия отец. Кортежът на папата и официалната делегация се придвижи от летището до площада за около 15 минути. С възгласи "ура", ръкопляскания и размахани знамена на България и Ватикана, събралите се на площада приветстваха папа Йоан Павел Втори. Сестрите-евхаристинки от източния обред на католическата църква запяха религиозния химн "Христос воскресе", който е общ за католици и православни.

Папата бе настанен на специален стол, поставен на платформа и до него застана президентът Георги Първанов. Те изслушаха прави химните на Ватикана и на България. Церемонията започна с поздравителни речи на президента и папата, който говори на български език. На първите му думи на български хората отговориха с ръкопляскания и скандирания "Свети отче". С ръкопляскания бяха прекъсвани думите на папата за България и благословията му за страната ни, за мира, за живота и любовта между народите.

След поздравителните речи на президента и папата, Светият отец още веднъж благодари на италиански език за приема и благослови българския народ. Преди това в обръщението си той увери, че никога не е преставал да обича българския народ. Папа Йоан Павел Втори благослови венец от жълти и бели цветя /цветовете на знамето на Ватикана/, който български гвардейци и държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано поднесоха на паметника на Незнайния войн. Подкрепян от двама членове на неговата делегация, папата стана от специалния стол, на който седя по време на церемонията, и се обърна с лице към паметника. Негово Светейшество се качи на папамобила и отправяйки се към нунциатурата, приветства хората на площада на фона на песента "Хубава си моя горо", пусната по високоговорителите.

Без да знаят маршрута на папата по пътя към Нунциатурата, хората тичаха през площада към Галерията за чуждестранно изкуство, за да пресрещнат кортежа и още веднъж да поздравят Светия отец. Големи групи хора чакаха папа Йоан Павел Втори и на бул. "Цар Освободител". Гражданите носеха плакати с надписи "Благодарим Ви, че сте тук. С вас сме". Церемонията по посрещането приключи без инциденти с няколко случая на леко прилошаване на граждани. Последни от площада си тръгнаха снайперистите, които охраняваха посрещането от покрива на Народното събрание и камбанарията на храма. Столът, на който седеше папата по време на церемонията, беше прибран в катедралата. Утре Йоан Павел Втори ще седи на него по време на изявите си. Столът е изработен в Пловдив специално за посещението по поръчка на Нунциатурата, обясни един от храмовите служители. Цялата церемония бе предавана директно и на видеостена.

******

Папа Йоан Павел Втори: Никога не съм вярвал в така наречената "българска следа"

София, 24 май 2002 г. /БТА/ Никога не съм вярвал в така наречената "българска следа" в опита за покушение срещу мен. Това е заявил папа Йоан Павел Втори на срещата си с президента Георги Първанов, съобщи директорът на служба "Печат" към Светия престол Хоакин Наваро Валс. Продължавам да храня най-топли чувства към българския народ, са били думите на Светия отец.

*****

Пред българския президент папа Йоан Павел Втори заяви, че никога не е вярвал в т. нар. "българска следа"

София, 24 май 2002 г. /БТА/ На срещата на четири очи с президента Георги Първанов днес главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори заяви, че никога не е вярвал в т.нар. "българска следа" в опита за покушение срещу него през 1981 г. Това съобщи след срещата директорът на служба "Печат" към Светия престол Хоакин Наваро Валс. Той уточни, че тези думи на папата могат да се приемат като част от съвместното изявление на прессекретариата на българския държавен глава и на директора на служба печат към Светия престол, което Хоакин Наваро Валс прочете. На срещата президентът Георги Първанов е приветствал Негово Светейшество Йоан Павел Втори и е изразил своята дълбока почит и признание за приноса и активната роля на Светия отец за укрепването на мира в света, за изграждането на по-справедливо общество, за активизирането на диалога и разбирателството между религии и народи.

Президентът Първанов е подчертал уважението на българския народ към Светия отец, което прави невъзможно участието на България в атентата срещу него, се казва в съвместното изявление. Двете страни са подчертали непреходното значение на духовното наследство на светите братя Кирил и Методий, небесни съпокровители на Европа. Папата е потвърдил, че винаги е обичал българския народ, че високо цени неговата културна и духовна традиция и е изразил подкрепа на етно-религиозния модел в страната, на усилията на България за изграждане на истинско демократично общество, което зачита основните човешки права.

Двете страни са потвърдили важността на спазването на принципите на религиозната свобода и на свободата на съвестта като основополагащи принципи на демокрацията. Изразено е съвместно желание за по-нататъшно развитие на двустранните отношения в социалната, благотворителната, научната и културната сфера. Подчертана е готовността на двете страни за започване на подготовката на споразумение между България и Светия престол в тази връзка. Двете страни са осъдили расизма и ксенофобията, етническата нетолерантност и са призовали за действени мерки срещу тероризма, организираната престъпност, незаконния наркотрафик и трафика на хора, детската порнография и експлоатацията на детския труд. Глобализацията трябва да бъде съпътствана от солидарност, за да не се разшири пропастта между бедните и богатите държави, се казва в съвместното изявление. Човечеството трябва да намери решения на негативните последици от глобализацията като растящата бедност и съпътстващите я безработица и неграмотност.

Двете страни са разменили мнения по въпросите на европейския мир, сигурност и сътрудничество. Изразено е становището, че всяка европейска страна трябва да работи за изграждане на общия европейски дом, в който всеки народ да влезе и сподели с партньорите своето културно, духовно и религиозно богатство. В тази връзка е подчертана историческата роля и значението на християнските църкви в изграждането на нова Европа.

Светият отец е изразил подкрепа на усилията на България да стане пълноправен член на Европейския съюз, да даде своя принос с историята и културата си, които до голяма степен са изковани от християнството. Папа Йоан Павел Втори е подчертал европейското измерение на българската култура, на българското историческо и духовно наследство, както и значението на България като мост между Изтока и Запада. Двете страни са изразили удовлетворение от омиротворяването и стабилизирането на Югоизточна Европа и особено на Западните Балкани. Създават се условия за превръщането на този регион в място на мир, свобода и съгласие между всички негови обитатели, пише в изявлението. В него се посочва, че Балканите са неразделна част от Европа. Двете страни са били единодушни, че е необходимо да се направи всичко възможно за по-бързото интегриране на района в ЕС, за неговия икономически и социален подем. .......

*****

Българското правителство посреща с удовлетворение изявлението на папа Йоан Павел Втори, че никога не е вярвал в т.нар. "българска следа" 

София, 24 май 2002 г. /БТА/ Правителството на Република България посреща с удовлетворение и признателност изявлението на папа Йоан Павел Втори, че никога не е вярвал на т.нар. българска следа в опита за покушение срещу него през 1981 г. и че я окачествява като голяма несправедливост срещу българския народ. Това се казва в съобщение на правителствената информационна дирекция до БТА. С това изявление бе изчистено докрай едно тежко петно от образа на България, носено незаслужено в продължение на повече от 20 години, се посочва в съобщението. Правителството изразява своята благодарност и за подкрепата, която Светият отец дава за усилията на България по пътя на европейската й интеграция. Топлите думи на Главата на Римокатолическата църква по отношение на България и самото му посещение в България ще допринесат за нарастване на вниманието и доверието към страната ни като към важен и надежден партньор в международните отношения, пише в заключение в съобщението.

*****

Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на апостол, каза митрополит Симеон на папа Йоан Павел Втори при гостуването му в "Александър Невски"

София, 24 май 2002 г./БТА/ Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на апостол, каза Западно и централно европейския митрополит Симеон на папа Йоан Павел Втори при гостуването му в "Св. Александър Невски" тази сутрин. Митрополити от Светия Синод посрещнаха папа Йоан Павел Втори пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и го въведоха вътре. При влизането му хорът на храма го приветства с православния химн "Ангелите пееха Чиста Дево, радуй ся". Папата благослови малцината миряни в храма. Митрополити и служители от "Свети Александър Невски", предвождани от дякон, носещ иконата на Св.св. Кирил и Методий, разведоха Светия отец из храма /той се придвижваше на специална платформа/, показаха му частицата от мощите на Свети Александър Невски, която се пази в специална хранителница.

При северния олтар, където са изписани ликовете на Светите братя Кирил и Методий, бе поставен специален бял стол за папа Йоан Павел Втори. Домакините от Светия Синод и храма му разказаха историята на храма. Добре сте дошли в нашата малка, но красива страна България и в нашата Света българска православна църква, която близо 1300 години е проповядвала словото Божие, каза в приветственото си слово към папата митрополит Симеон. Той отбеляза, че днес България чества паметта на Светите братя Кирил и Методий, чието дело българският народ пази и днес. Тогава Светите братя се явяваха като мост между Изтока и Запада, те трябва да служат днес като пример за единството в Христовата вяра, каза митрополит Симеон. Днес, когато светът е засегнат от грубия материализъм, ние вярващите в Господа Исуса Христа считаме, че е наш дълг да кажем на този свят, че човешкият род ще бъде успокоен, ако духът Божи освети този материализъм, каза митрополит Симеон. Той подчерта, че Българската православна църква, която пази с достойнство и чест традицията, е живяла в мир и любов с всички християнски църкви.

Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на апостол. Нека Бог да ви благослови за здраве, мир и за спасение, завърши словото си митрополит Симеон. От името на Българската православна църква той му поднесе като дар иконата на Светите апостоли Петър и Павел. Искам да благодаря за този сърдечен прием, благодаря от сърце, да бъде благословен Исус Христос, каза папа Йоан Павел Втори. В книгата на храма той написа "Папа Йоан Павел Втори, 24 май 2002 година". После му бяха поднесени две книги, на които се разписа, но служители от храма отказаха информация какви са били те и за кого. Да го поздравят минаха Благовест Сендов, заместник председател на парламента и депутат от Коалиция за България, и съпругата му, както и неколцина депутати от НДСВ. След това те, митрополитите и членовете на делегацията на папа Йоан Павел Втори се подредиха за протоколна снимка. На излизане от "Свети Александър Невски" папа Йоан Павел Втори се спря пред икона на Светите братя и я благослови.

В патриаршеската катедрала бе и министърът на външните работи Соломон Паси. Пред храма папа Йоан Павел Втори се качи на папамобила и поздрави събралите се граждани. Те го поздравяваха с възгласи "Свети отче, ние сме с тебе" и "Единство". Дете получи благословията на папата, след като бе пропуснато от охраната.

 ******

За първи път български патриарх се срещна с римски папа

София, 24 май 2002 г. /БТА/ Повече от 40 минути продължи първата среща между български патриарх и римски папа - патриарх Максим и папа Йоан Павел Втори, който от вчера е на официално посещение в България. На срещата днес в Светия синод патриарх Максим и папа Йоан Павел Втори са прочели взаимни обръщения, в които и двамата са споменали празника на Светите братя Кирил и Методий. Това съобщи след срещата кардинал Валтер Каспер, президент на Папския съвет за единение на християните. Той направи изявление за журналисти от името на Светия престол. Кардинал Каспер определи отношенията между православната и католическата църква като интензивни и изрази надежда те да се задълбочат.

Диалогът между двете църкви е много важен за бъдещото интегриране на Европа, каза кардинал Каспер. Като обща задача на двете църкви той посочи преоткриването на християнските корени в Европа. В знак на желание да се задълбочат връзките между католическата църква и БПЦ папата е дарил католическия храм в Рим "Свети Винченцо и Атанасий" за ползване от българската православна общност там. Той е дарил на Светия синод и частица от мощите на Свети Дазий Доростолски. Частица от мощите на светеца е била поискани от Светия синод след Петия църковно-народен събор в края на миналата година, когато бе възстановена самостоятелната Доростолска епархия с център Силистра.

БПЦ подари на папата икона на княз Борис Първи, покръстител на българския народ. БПЦ винаги е имала желание за общуване, каза от името на Светия Синод русенският митрополит Неофит. В отговор на въпрос може ли тази среща да се смята като важна стъпка за единството на двете църкви владиката отговори: "Едва ли католическата църква има специален интерес първо с БПЦ да постигне единство". В края на срещата Светият отец и патриарх Максим са имали кратък неформален разговор на руски език. Гостите са били почерпени с троянска сливова, кафе и ядки.

******

В приветствието си към българските интелектуалци папа Йоан Павел Втори цитира хан Омуртаг и Паисий Хилендарски

София, 24 май 2002 г. /БТА/ В приветственото си слово към представители на българската наука, изкуство и култура в зала 1 на НДК папа Йоан Павел Втори цитира хан Омуртаг и Паисий Хилендарски. Част от приветствието на Светия отец прочете вместо него отец Петър Кьосев, неговият учител по български език. Един от първите български ханове, Омуртаг, написа върху колоната, запазена във Великотърновския храм на Светите Четиридесет Мъченици: "Човек, дори добре да е живял, умира и друг се ражда. Роденият по-късно, когато види този надпис, ще си спомни за онзи, който го е написал", бяха думите на Светият отец. Много бих желал тази наша среща да се превърне в тържествен общ акт на почит и благодарност към Светите Кирил и Методий, които през 1980 година провъзгласих за Покровители на Европа заедно със Свети Бенедикт Нурсийски. Те все още и днес имат на какво да научат нас - хората от Изтока и Запада, бяха думите на папа Йоан Павел Втори. Той изрази радостта си от срещата с представители на различните направления в науката, изкуството и културата, които представят "целия благороден български народ".

Светият отец сърдечно благодари "на тези, които с изискани думи разтълкуваха чувствата на присъстващите" и на всички, които направиха възможно посещението му в България. Папа Йоан Павел Втори поздрави сърдечно оргaнизаторите на инициативата "Камбани за мир" и съобщи, че им поверява "Папска камбана" с пожеланието нейният звън да предизвиква в българските деца и младежи задължението и отговорността да развиват приятелството и разбирателството между различните народи. Главата на Римокатолическата църква отбеляза важността на днешния ден, в който България чества празника на Светите братя Кирил и Методий - смели проповедници на Христовото евангелие и основатели на езика и културата на славянските народи. Тяхното литургично честване, по думите на Светия отец, съвпада по един особен начин с "празника на Българските букви". Това включва не само католиците и православните, но и всички българи, които могат да размишляват върху същността на онова културно наследство, чието начало беше поставено от Светите Солунски братя.

Папа Йоан Павел Втори отбеляза специалните заслуги на Светите братя, които разпространяваха Евангелието сред народите със своеобразна култура, чрез гениалното и оригинално сътворяване на нова писменост. За да отговаря по-добре на тяхното проповедническо служение, те преведоха на разбираем език Свещените книги с литургична и вероучителна цел, като по този начин положиха литературните основи на съответните национални езици. Затова те са наречени съвсем справедливо не само славянски апостоли, но и основатели на славянската култура. По думите на Светия отец мисията на Кирил и Методий се затвърди посредством техните ученици. Тук, в България, благодарение на Свети Климент Охридски, изникнаха активни центрове на монашески живот, в които намери развитие азбуката кирилица. Също така, оттук християнството премина в други територии, като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпростирайки се към Москва и останалите Източни области, се казва в приветствието на папа Йоан Павел Втори. Той определи делото на Кирил и Методий като велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени, които, поради своята дълбочина и жизненост, определят една от най- важните ориентировъчни културни точки, от които не може да не тръгне всеки сериозен опит за преосъществяване по нов начин на сегашното обединение на континента.

Основният критерий, вдъхновявал значителното дело на Кирил и Методий, беше християнската вяра, се казва в приветствието на папа Йоан Павел Втори. По думите му културата и вярата не само не влизат в противоречие, но създават помежду си отношения, подобни на отношенията между дървото и неговите плодове. Исторически факт, който не може да бъде пренебрегван е, че християнските църкви от Изтока и Запада подпомагаха и разпространяваха сред народите през вековете любов към собствената култура и зачитане на чуждата. Според Светия отец историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив - като прокарва и възхвалява истинските човешки ценности, типични за гения на евангелизираните страни, тя допринася за тяхното отваряне една към друга, помагайки им да преодоляват противоречията помежду си и да създават общо културно и духовно наследство, водещо до стабилни и градивни мирни отношения. Онзи, който иска да работи активно за изграждането на истинската Европейска общност, не трябва да пренебрегва тези неопровержимо красноречиви исторически факти, бяха думите на папа Йоан Павел Втори. Като несправедливост и голяма грешка той определи пренебрегването на религиите, допринесли и продължаващи да допринасят за обогатяването на културата и човеколюбието, с което Европа заслужено се гордее. Обръщайки погледа си назад, ние трябва да признаем, че редом до културна Европа, с отличаващите я философски, художествени и религиозни движения, редом до трудова Европа, с нейните завоевания в технологиите и информатиката през наскоро изминалия век, се нарежда и Европа на диктаторските режими и войните, една Европа, изцапана с кръв, обляна със сълзи и изпълнена със страшни жестокости. Може би точно поради този горчив опит от миналото, в днешна Европа още по-силно си прокарва път изкушението, водещо към скептицизъм и безразличие пред разпадането на моралните устои в личния и социалния живот, бяха думите на Светият отец.

Необходимо е да се действа, смята главата на Римокатолическата църква. Трябва да се разбере, че ако Европа желае да открие своята същностна идентичност, не може да не се обърне към своите християнски корени, и по-специално - към делото на хора като Свети Бенедикт, Свети Кирил и Свети Методий, чийто пример е принос от първостепенна важност за духовното и морално й обновление. Папа Йоан Павел Втори поздрави католическите епископи за инициативата и грижата им за превеждането на Катехизис-а на католическата църква. Силно желая да го поднеса символично на онези от вас, които, въпреки че не са католици, споделят с нас единственото Кръщение, за да могат да опознаят отблизо онова, което католическата църква вярва и възвестява, каза Светият отец. Папа Йоан Павел Втори цитира История Славяноболгарская, в която Паисий Хилендарски казва, че всеки народ със славно минало има право на прекрасно бъдеще. Римският Епископ гледа на вас с доверие и потвърждава своята увереност в отговорната задача, поверена на хората на изкуството и културата, за опазване и предаване на знанията и мъдростта, които са ги вдъхновявали, обърна се папа Йоан Павел Втори към присъстващите. Пожелавам на България - прекрасната Страна на розите - едно светло бъдеще, за да продължава да бъде земя на срещата между Изтока и Запада, и, с благословията на всемогъщия Бог, да може да благоденства в свобода, напредък и мир, завърши словото си папа Йоан Павел Втори.

******

След четиридневното официално посещение в България, Папа Йоан Павел Втори отпътува за Рим на 26 май 2002 г. от пловдивското летище Крумово. На летището го изпраща външният министър Соломон Паси. На летището са и българският посланик във Ватикана Владимир Градев, тримата български епископи Христо Пройков, Георги Йовчев и Петко Христов, апостолическият нунций на Светия престол в България Антонио Менини, представители на нунциатурата, кметът и областният управител на Пловдив. Гвардейци отдават почести. С подвижна платформа папата е качен в специалния самолет на италианските линии "Ал Италия" - Еърбъс А 321, който излита в 19.12 часа.

БТА информира:

Папа Йоан Павел Втори се завърна във Ватикана от България Ватикана

26 май 2002 г. /БТА/ Папа Йон-Павел Втори се завърна тази вечер във Ватикана от 96-ото си пътуване в чужбина, по време на което посети Азербайджан и България, предаде Ройтерс. Самолетът на италианската авиокомпания "Ал Италия", с който Светият отец отпътува от България, кацна на римското летището в 20,53 ч. /българско време/. Йоан Павел Втори е папата, пътувал най-много. Според статистика от Ватикана, той е изминал три пъти разстоянието между Земята и Луната и е прекарал 10 на сто от времето, откакто е на светия престол, извън Ватикана, предаде АП. За 24 години папата е посетил повече от 140 държави в Европа, Азия и Африка. Две от големите страни, в които той все още не е бил, са Русия и Китай.