site.btaНа 14 май 1955 г. е подписан Варшавският договор

На 14 май 1955 г. във Варшава, Полша, е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ (Варшавски договор) между България, Албания,  Германска демократична република (ГДР), Полша, Румъния, Съветския съюз, Унгария и Чехословакия. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет.

За главнокомандващ обединените въоръжени сили е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. Договорът е сключен за срок от 20 години и е „открит за присъединяване на други държави независимо от техния обществен и държавен строй”.  

На 28 май 1955 г. Народното събрание на България ратифицира договора. Българските представители във Варшава са председателят на Министерския съвет – Вълко Червенков (ръководител на делегацията), министърът на отбраната – армейският генерал Петър Панчевски и министърът на външните работи – Минчо Нейчев.

На 1 юли 1991 г. в Прага, Чехия, е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор.

В бюлетин „Международна информация” на БТА четем за подписването на Варшавския договор:

Подписването на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ

Варшава, 14 май 1955 г. /ТАСС/ На 14 май 1955 година в 10 часа в помещението на Държавния съвет на Полската народна република се състоя подписването на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската народна република, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката република.

При подписването на договора водачът на делегацията на Германската демократична република О. Гротевол направи следната декларация от името на правителството на Германската демократична република:

(…) „Като взема под внимание целта на договора – да се осигури мирът и безопасността в Европа правителството на Германската демократична република вижда в договора голяма подкрепа за германския народ в неговия стремеж към мирно и демократично обединяване на Германия. Германската демократична република, продължава да счита обединяването на Германия на миролюбиви и демократични начала за своя главна задача и за задача на целия германски народ и ще съдейства всемерно да се ускори възстановяването на единството на Германия. При подписването на този Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ правителството на Германската демократична република изхожда от това, че обединена Германия ще бъде свободна от задълженията, поети от едната или другата част на Германия по съответните военно-политически договори и споразумения, сключени до нейното обединяване”.

Отново в бюлетин „Международна информация” БТА публикува и самия договор. Поместваме части от него:

Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската народна република, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката република

Договарящите се страни, 

потвърждавайки отново своя стремеж към създаване на система за колективна безопасност в Европа с участието на всички европейски държави, независимо от техния обществен и държавен строй, което би позволило да се обединят техните усилия в интерес на осигуряването на мира в Европа, вземайки предвид в същото време положението, създало се в Европа вследствие на ратифицирането на парижките споразумения, които предвиждат образуването на нова военна групировка под формата на „Западноевропейски съюз” с участието на ремилитаризирана Западна Германия и с включването ѝ в Северноатлантическия блок, което засилва опасността от нова война и създава заплаха за националната безопасност на миролюбивите държави, убедени, че при тези условия миролюбивите държави в Европа трябва да вземат, необходимите мерки за осигуряване на своята безопасност и за поддържането на мира в Европа, ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, в името на по-нататъшното укрепване и развитие на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ съобразно с принципите за зачитане на независимостта и суверенитета на държавите, а също и за ненамеса във вътрешните им работи, решиха да сключат този Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ (…) 

Член 1.

Договарящите се страни се задължават в съответствие с устава на Организацията на обединените нации да се въздържат в своите международни отношения от заплаха със сила или употребата на сила и да разрешават своите международни спорове с мирни средства така, че да не застрашават международния мир и безопасност.

Член 2.

Договарящите се страни заявяват, че са готови да участват в дух на искрено сътрудничество във всички международни действия, които имат за цел осигуряването на международния мир и безопасност и ще отдават всичките си сили за осъществяването на тези цели.

При това договарящите се страни ще се стремят по споразумение с другите държави, които пожелаят да сътрудничат в това дело, към вземането на ефикасни мерни за всеобщо намаляване на въоръженията и забрана на атомното, водородното и другите видове оръжия за масово унищожение.

Член 3.

Договарящите се страни ще се консултират помежду си по всички важни международни въпроси, всято засягат техните общи интереси, ръководейки се от интересите на укрепването на международния мир и безопасност. (…)

Член 4.

В случай на въоръжено нападение в Европа срещу една или няколко държави-участници в договора от страна на някоя държава или група държави, всяка държава – участник в договора в правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, съгласно член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже на нападнатата държава или държави незабавна помощ, индивидуално и по споразумение с другите държави – участници в договора, с всички средства, които тя сметне за необходими, включително и прилагане на въоръжена сила. Държавите – участници в договора - ще се консултират незабавно относно съвместните мерки, които трябва да се предприемат, за да се възстанови и поддържа международният мир и безопасност. 

За мерките, взети въз основа на този член, ще бъде съобщено на Съвета за сигурност, съгласно положенията на Устава на Организацията на обединените нации. Тези мерки ще бъдат прекратени веднага щом Съветът за сигурност вземе мерки, необходими за възстановяването и поддържането на международния мир и безопасност.

Член 5.

Договарящите се страни се споразумяха да създадат обединено командване на своите въоръжени сили, които ще бъдат отделени и поставени, по споразумение между страните, на разположение на това командване, действащо въз основа на съвместно установени принципи. Те ще взимат също и други съгласувани мерки, необходими за укрепване на тяхната отбранителна способност, за да защитят мирния труд на своите народи, да гарантират неприкосновеността на своите граници и територии и да осигурят защита от възможна агресия. (…)

Член 8.

Договарящи те се страни заявяват, че ще действат в дух на дружба и сътрудничество за по-нататъшно развитие и укрепване на икономическите и културните връзки между тях, следвайки принципите за взаимно зачитане на тяхната независимост и суверенитет и за ненамеса във вътрешните им работи.

Член 9.

Този договор е открит и към него могат да се присъединят други държави, независимо от техния обществен и държавен строй, които изявят готовност чрез участие в този договор да спомогнат за обединяването на усилията на миролюбивите държави, за да се осигури мирът и безопасността на народите. Такова присъединяване да влезе в сила със съгласието на държавите-участници в договора, след като документът за присъединяването бъде предаден на съхранение на правителството на Полската народна република. (…)

В случай, че в Европа бъде създадена система за колективна безопасност и за тази цел бъде сключен общоевропейски договор за колективна безопасност, към което неотклонно ще се стремят договарящите се страни, настоящият договор ще изгуби своята сила от деня на влизането в действие на общоевропейския договор.

Съставен във Варшава на 14 май 1955 година в един екземпляр на руски, полски, чешки и немски език, при което всички текстове имат еднаква сила, Заверени копия от този договор ще бъдат изпратени от правителството на Полската народна република до всички други участници в договора. (…)