Военна интервенция на кубински емигранти - контрареволюционери при Плая Хирон (Залива на прасетата), прави неуспешен опит да бъде свален режимът на Фидел Кастро в Куба. Събитията се разиграват от 15 до 20 април 1961 г. и изправят “на нокти” света след размяна на ноти между лидерите на двете световни свръхсили - СССР и САЩ.
На 15 април 1961 г. три самолета, произведени в САЩ, пилотирани от кубинци, бомбардират кубински военновъздушни бази. Два дни по-късно кубинци, обучени от Съединените щати и използващи американско оборудване, дебаркират на няколко места на острова. Около полунощ на 17 април започва десантът в Залива на прасетата. Силите на контрареволюционерите са неравностойни по брой на войските на Кастро и до 19 април последната им крепост е превзета, заедно с повече от 1100 мъже, отбелязва енциклопедия “Британика”. На сутринта на 19 април кубинската войска минава в настъпление и окончателно унищожава съпротивата. По време на конфликта загиват 176 души и над 500 са ранени.
БТА съобщава за събитията в Куба и реакциите на световните сили в своите бюлетини “Международна информация” и “Международна информация - Служебен”:
Въздушно нападение над кубински градове
Хавана, 15 април 1961 г. /БТА/ Днес в шест часа сутринта местно вреше няколко самолета тип Б-26, американска конструкция, извършиха разбойническо въздушно нападение над различни обекти в столицата, Сан Антонио, Банос и Сантиаго де Куба. Противовъздушната артилерия откри силен огън и разгони атакуващите бомбардировачи, един от които е бил забелязан да пада в пламъци.
Малко по-късно министър-председателят на Куба Фидел Кастро публикува комюнике, в което се казва, че убити няма, но доста хора са били ранени. “Това беше подло, неочаквано нападение на империализма срещу нашата страна, се казва в комюникето. Всички родове въоръжени сили са поставени в положение на пълна бойна готовност за в случаи, че то се окаже прелюдия към нахлуване в страната. Нашият народ е готов да смаже всеки опит на враговете да стъпят на земята ни.”
Накрая комюникето гласи, че кубинската делегация в ООН е получила инструкции да внесе обвинение направо срещу САЩ за тази нова нагла провокация.
***
Маями, 15 април 1961 г. /ЮПИ/ Днес тук кацна един двумоторен бомбардировач от кубинските военновъздушни сили, след като същият е извършил тази сутрин нападение над един военен лагер край Хавана.
Пилотът е младши лейтенант от кубинските военновъздушни сили. Той поиска политическо убежище в Съединените щати и бе задържан от американските имиграционни власти.
Самолетът, бомбардировач тип Б-26, каквито американската авиация използуваше през Втората световна война, кацна на международното летище в Маями около 8:30 ч. сутринта /13:30 Гринуич/, след като получи позволение от управлението на летището.
Единият от неговите два мотора бе повреден от снаряди на противовъздушната артилерия.
Кубинският пилот бе отведен за разпит…
***
Декларация на Миро Кардона
Ню Йорк, 15 април 1961 г. /Франс прес/ Следва текстът на направената пред печата декларация на Миро Кардона, председател на Революционния кубински съвет:
“Неколцина членове на кубинската авиация нанесоха днес сутринта един героичен удар за свободата на Куба.
Преди да отлетят със своите самолети към свободата, тези истински революционери се опитаха да разрушат колкото може повече военни самолети на Кастро.
С гордост Революционният съвет съобщава, че плановете на тези хора бяха успешно осъществени и че съветът установи връзка с тези храбри пилоти и ги насърчи.
Тяхната проява е още един пример за степента на отчаянието, до което неспиращата тирания на Кастро може да доведе патриоти от всички слоеве на обществото.
Докато Кастро и онези, които са с него, се опитват да убедят света, че Куба е заплашвана от интервенция, този удар в името на свободата, като редица други преди това, бе нанесен от кубинци, които се намират във вътрешността на Куба, и които са решили да се борят срещу тиранията и потисничеството или да умрат, борейки се.
За да се осигури защитата на семействата на тези храбри пилоти, сега никакви други подробности няма да бъдат направени публично достояние.”
***
Положението в Куба
Маями, 16 април 1961 г. /Ройтер/ До пилотите на двата бомбардировача Б-26, които кацнаха във Флорида след вчерашното нападение над Куба, не бе допуснат никой. Обвиненията и контраобвиненията за нападението и във връзка с базата, от която самолетите са излетели, продължават.
Въпросните бомбардировачи са американско производство от времето на Втората световна война и са били предадени на кубинските въздушни сили още в режима на Батиста. Те носят кубински знаци, а един от тях и следи от куршуми.
Кубинският президент Освалдо Дортикос извика представителите на американските информационни агенции, за да заяви, че Съединените щати трябва да оповестят имената на пилотите, кацнали в Маями, ако искат да докажат, че те са бегълци от кубинските военновъздушни сили. Дортикос не се съгласи, че самолетите са излетели от Куба. "Ние вярваме, каза той, че американците са дали самолетите, ракетите и бомбите и че самолетите са излетели от американски бази, за да кацнат отново на американски бази.” Междувременно представителят на Съединените щати в Обединените нации Стивънсън припомни, че самолетите носят кубински знаци и показа пред Политическия комитет но ООН снимка на един такъв самолет, за да докаже тази своя мисъл. Той подчерта, че Съединените щати ще направят всичко каквото могат, за да останат вън от всякакви действия против Куба…
***
Вашингтон, 16 април /АП/ Министърът на флотата Джон Конъли заяви днес, че Съединените щати нямат нищо общо с бомбардировките над Куба.
***
Куба в траур. “Кенеди хвърли камъка, но скри ръката си”
Хавана, 17 април 1961 г. /БТА/ Вчера Куба изпрати своите седмина синове, жертва на варварското въздушно нападение на 15 април сутринта. Президентът Освалдо Дортикос обяви траур в цялата страна.
През цялата нощ срещу 16 април трудещите се от Хавана и от други райони на страната в непрекъснат поток се стичаха към Хаванския университет, където труповете бяха изложени за поклонение.
В десет часа и тридесет минути траурната процесия начело с президента Освалдо Дортикос и министър-председателя Фидел Кастро се отправи към гробището, където се състоя траурен митинг. Повече от 30 000 души изпълваха улицата, водеща към гробището. На митинга произнесе реч Фидел Кастро.
Никоя страна не е ставала жертва, както Куба, на такова непрекъснато преследване - започна речта си министър-председателят на Куба. В двадесетия век - като в седемнадесетия - Куба от месеци е принудена да живее под непрекъсната заплаха от пиратски набези…
След това кубинският министър-председател категорично опроверга съобщенията, че самолетите, които бомбардирали редица военновъздушни бази на острова, са били самолети на кубинските военновъздушни сили. “Не стига, че нападението бе извършено със самолети на янките, с техни оръжия и бомби, от наемници, платени от разузнавателните служби на янките, но на всичко отгоре американското правителство се опита вчера да измами света по най-циничния и най-срамния начин”.
Накрая Фидел Кастро каза: “Кубинската революция е социалистическа. Те не могат да ни простят, че извършихме социалистическа революция под самия нос на Съединените щати. Но тази социалистическа революция ние ще защитаваме с оръжие…”
***
Внимание!
Интервенция против Куба
Хавана, 17 април 1961 г. /ТАСС/ Кореспондентът на ТАСС Н. Чигир предава: Днес в 5 часа сутринта местно време започна въоръжена интервенция против Куба.
***
Ню Йорк, 17 април 1961 г. /ЮПИ/ Една от радиостанциите на Кастро съобщи, че рано тази сутрин десанти са били извършени на три места по южния бряг на Куба, единият от тях само на 90 мили югоизточно от Хавана.
***
В Куба е обявено извънредно положение
Хавана, 17 април /Пренса Латина/ Главнокомандващият и министър-председател на правителството на Републиката обяви днес извънредно положение в страната и заповяда:
“Въстаническата армия, милицията и всички въоръжени сили на сигурността да засилят бдителността и да действат безцеремонно срещу всеки, който бъде заловен да върши или се опитва да върши саботаж, атентат или да стреля.
Комитетите за защита на революцията да засилят своята бдителност, да разкриват и разобличават контрареволюционерите и тяхната дейност.
Призовавам работниците, селяните и интелектуалците, целия трудещ се народ да продължат работата си на своя трудов пост и да удвоят усилията си в производството и обучението;
призовавам целия народ да поддържа най-строг ред и дисциплина и да сътрудничи за смазване на наемниците, на петата колона, саботьорите и контрареволюционерите въобще.
Всички на борба за свободна и суверенна Куба! Всички на борба за възродителната революция на унизените, на борба в защита на патриотичната, демократичната и социалистическа революция на Куба.
Отечество или смърт! Ние ще победим!
Фидел Кастро,
главнокомандуващ и министър-председател
***
Хавана, 17 април 1961 г. /Франс прес/ Хавана прилича на укрепен лагер, в който мобилизирани части на милицията упражняват строг надзор. По улиците обикалят джипове с въоръжени хора. Около големите индустриални ансамбли, електрическите централи, радиостанциите и сградите на вестниците и обществените учреждения е поставена засилена стража.
В търговския кварта, където се разчистват развалините на големия магазин “Ел енканто”, по улиците бяха издигнати прегради и на кръстопътищата са натрупани чували с пясък. В повечето квартали на града на всеки сто метра се среща караул. От друга страна всички работят в униформа, включително и хората в редакциите на вестниците и в много магазини.
Деветдесет на сто от присъствалите вчера на погребението на седемте жертви от бомбардировките бяха в униформа и въоръжени. На много места за паркиране, автомобилите биват грижливо претърсвани.
Същите предпазни мерки са взети навсякъде по пътищата, мостовете и близо до тунелите. Някои шосета са затворени през нощта поради страх от инциденти.
***
Ню Йорк, 17 април 1961 г. /ТАСС/ Агенция Юнайтед прес интърнешьнъл предава следното съобщение на своя кореспондент Френсис Маккарти:
Тази сутрин бе извършен дeсант в Куба и Фидел Кастро спешно изпрати хиляди войници на крайбрежието, за отпор на атакуващите сили, които са създали (…) укрепление на 90 мили от Хавана.
Антикастровите кубински сили са провели успешно първите етапи на операцията.
Председателят на кубинския революционен съвет Хосе Миро Кардонас съобщи от секретната си главна квартира в Ню Йорк, че борбата за сваляне на Кастро е започнала вечерта на 15 април, когато в Куба са проникнали стотици метежници, които са направили десант в провинцията Ориенте - източната част на Куба.
Обаче в предаванията на радиостанцията на армията на Кастро се говори за по-големи десанти по крайбрежието на провинцията Матансас, южната част на Куба, концентрирани около залива Качинос.
Правителството заяви, че нахлулите сили са извършили десант в Хирона, но опълченците на Кастро са прогонили десантния кораб в Ларга.
Около 5:30 часа сутринта - шест часа след започването на десанта в Матансас - три батальона на Кастро и четири танка са водили вече бой или са се намирали на път към мястото на десанта, като същевременно един правителствен ескадрен миноносец е обстрелвал крайбрежието, стремейки се очевидно да отреже всякакъв път за отстъпление…
***
Обвинявам САЩ в агресия
Реч на Раул Роа в Политическия комитет на ООН
Ню Йорк, 17 април 1961 г. /БТА/ “Обвинявам правителството на Съединените щати в агресия и настоявам Организацията на обединените нации да вземе бързи, ефикасни и енергични мерни, за да предотврати осъществяването на плановете за агресия и за намеса, които аз разобличих” - заяви днес министърът на външните работи на Куба Раул Роа в политическия комитет…
Кубинският министър на външните работи обяви официално, че тази сутрин наемни войски, дошли от Гватемала и Съединените щати, са нахлули в Куба…
***
Пресконференция на държавния секретар на САЩ
Ню Йорк, 17 април 1961 г. /ТАСС/ Днес сутринта държавният секретар на САЩ Ръск заяви на специално свикана пресконференция, че САЩ не възнамеряват да се месят в събитията в Куба. Обаче Ръск не скри, че САЩ изпитват симпатия към извършилите десант в Куба контрареволюционери…
Ръск заяви също така, че нахлуването в Куба не е било започнато от територията на Съединените щати…
***
Послание на председателя на Министерския съвет на СССР Н. С. Хрушчов до президента на САЩ Д. Кенеди
Москва, 18 април 1961 г. /ТАСС/ Предаваме пълният текст на посланието на Н. С. Хрушчов до Д. Кенеди:
Господин президент,
Обръщам се към вас с това послание в един тревожен час, който крие опасност за мира в целия свят. Срещу Куба е започната въоръжена агресия, за никого не е тайна, че нахлулите в тази страна въоръжени банди са подготвени, снабдени и въоръжени в Съединените американски щати. Самолетите, които бомбардират кубинските градове, принадлежат на Съединените американски щати, бомбите, които те хвърлят, са дадени от американското правителство.
Всичко това предизвиква у нас в Съветския съюз, у съветското правителство и съветския народ понятно чувство на възмущение.
Доскоро, като разменяхме мнения чрез своите представители, ние говорехме с вас за взаимното желание на двете страни да положат общи усилия за подобряване на отношенията между тях и за предотвратяване на опасността от война. Вашата декларация преди няколко дни, че САЩ няма да вземат участие във военни действия срещу Куба, създаваше впечатлението, че ръководните инстанции на Съединените щати си дават сметка какви последици за общия мир и за самите САЩ може да има една агресия срещу Куба.
Но как да разбираме онова, което Съединените щати вършат в действителност, щом нападението срещу Куба стана вече факт?"
Сега още не е късно да се предотврати непоправимото. Правителството на САЩ още има възможност да не допусне пламъкът на войната, запален от интервентите в Куба, да се разрасне в пожар, който ще бъде невъзможно да се загаси. Обръщам се към вас, господин президент, с настойчив призив да сложите край на агресията срещу република Куба. Военната техника и световната политическа обстановка сега са такива, че всякаква така наречена "малка война" може да предизвика верижна реакция във всички части на земното кълбо.
Що се отнася до Съветския съюз, не бива да съществува заблуждение относно нашата позиция: Ние ще окажем на кубинския народ и неговото правителство цялата необходима помощ в отблъскването на въоръженото нападение срещу Куба. Ние сме искрено заинтересовани от намаляване на международното напрежение, но ако други го изострят, ние ще им отговорим както заслужават. И изобщо едва ли е възможно да се действа така, че в един район да се успокоява положението и да се гаси пожарът, а в друг район да се разпалва нов пожар…
Н. Хрушчов,
председател на Министерския съвет на СССР
***
Послание-отговор на Кенеди до Н. С. Хрушчов
Вашингтон, 18 април 1961 г. /Ройтер/ В послание до г-н Никита Хрушчов президентът Кенеди заявява, че Съединените щати “нямат намерение да извършат военна интервенция в Куба”.
"Взех си бележка от Вашата декларация, че събитията в Куба биха могли да накърнят мира във всички чести на света - се казва в отговора на Кенеди. - Вярвам, това не означава, че използвайки положението в Куба за претекст, съветското правителство има намерение да запали пожар и в други райони на света. Бих искал да мисля, че Вашето правителство не е лишено от чувството на отговорност, за да се впуска в действия, тъй опасни за общия мир.”…
По-нататък Кенеди пише: "Вие сте в сериозна грешка по отношение събитията в Куба” и добавя, че по непогрешими признаци може да се разбере недоволството на кубинския народ от режима на движението ”26 юли”, което му е отказало демократични свободи. Президентът казва, че разрастването не съпротивата в Куба съвсем не е изненадващо.
Кенеди е съгласен с г-н Хрушчов, че е необходимо да се вземат мерки за подобряване на международната атмосфера. (…) Кенеди подчертава, че при евентуална намеса на външни сили в Куба, ”ние незабавно ще почетем задълженията си пред панамериканската общност и ще защитим Западното полукълбо от външна агресия.”
Въздържайки се от военна намеса в Куба, народът на Съединените щати - изтъква президентът - "не скрива възхищението си от кубинските патриоти, които искат в независима Куба да се установи демократична система. Правителството на Съединените щати не може да предприема действия за задушаване духа на свободата”.
***
Мълния
Революцията излезе победителка
Комюнике на кубинското революционно правителство
Хавана, 20 април 1961 г. /Франс прес/ Агенция Пренса Латина предаде официалното комюнике на кубинското революционно правителство, в което се съобщава, че вчера, в 17:30 ч. местно време, революционната армия и милицията са завзели с пристъп последните позиции на нашествениците на плажа Хирон.
“Революцията - заявява комюникето, подписано от Фидел Кастро - излезе победителка, макар че даде много жертви - живота на голям брой храбри революционни борци, които се вдигнаха срещу нашествениците и непрекъснато ги атакуваха, унищожавайки по този начин за по-малко от 72 часа армията, която империалистическото правителство на Съединените щати организираше в продължение на месеци.
Неприятелят претърпя съкрушително поражение. Част от наемниците се опитаха да избягат, но техните кораби бяха разрушени от въздушните революционни сили. Последните групи на наемниците, след като понесоха тежки загуби, се укриха в една блатиста местност, откъдето не могат да избягат. Голямо количество оръжие, американско производство, и много тежки танкове (…) паднаха в ръцете на правителствените сили. Техният брой още не е известен…
Фидел Кастро,
главнокомандващ на Революционните въоръжени сили
***
САЩ не възнамеряват да изоставят Куба на комунистите
Пресконференция на Кенеди
Вашингтон, 20 април 1961 г. /Ройтер/ Днес президентът Кенеди заяви, че Съединените щати не възнамеряват да изоставят Куба на комунистите.
Той направи тази забележка в реч, подготвена за произнасяне пред годишното съвещание на Американското дружество на редакторите на вестници…
“…Рискът, който тази малка група от смели кубински бежанци сигурно е знаела, че поема, но все пак остана решена, независимо от непредвидените трудности, да направи своя решителен опит да възвърне свободата на своя остров”.
Президентът каза, че не за пръв път комунистически танкове смазват смели и достойни мъже и жени, които се борят, за да възвърнат свободата на своето отечество. “Това също, каза той, в никакъв случай не е последният епизод във вечната борба за свобода срещу тиранията навсякъде по лицето на Земята, включително и в самата Куба”…
"Кубинският народ все още не е казал последната си дума и аз не се съмнявам, че той ще продължава да надига глас за свободна и независима Куба”.
***
Заловените членове на десантните сили са изпратени в затвора. От май 1961 г. администрацията на Кенеди неофициално подкрепя опитите за откуп на затворниците, отбелязва “Британика”. БТА информира и за развитието на преговорите:
Куба ще освободи задържани американци
Хавана, 21 април 1963 г. /ЮПИ/ Днес един представител на швейцарското посолство потвърди, че правителството на Куба се е съгласило да пусне на свобода задържани в затворите на Куба американски граждани - в резултат на преговорите, водени тук от нюйоркския адвокат Джеймс Донован. Швейцарското посолство защитава интересите на САЩ в Куба.
Представителят на посолството не съобщи никакви подробности във връзка с освобождаването на 27 американски граждани, но каза, че е вероятно да бъде разрешено на 1000 бежанци да напуснат Куба на борда на американския кораб "Сървейър”.
Условията за откупа са променяни няколко пъти през следващите месеци; след усърдни преговори от Джеймс Б. Донован, Кастро най-накрая се съгласява да освободи затворниците в замяна на храна и лекарства на стойност 53 000 000 долара. Между декември 1962 г. и юли 1965 г. оцелелите са върнати в Съединените щати, отбелязва енциклопедия “Британика”.
/ДС/
news.modal.text
