site.btaПреди 55 години нобеловият лауреат за литература Георгиос Сеферис осъжда военния режим в родната си Гърция

На 28 март 1969 г. носителят на нобеловата награда за литература, поетът Георгиос Сеферис, прави изявление срещу действащата от 1967 г. в страната военна хунта. 

“Вече се изпълват две години, откак ни бе наложен един режим, който е против идеалите на нашия народ. Създаде се едно принудително вцепеняване, при което всички духовни ценности, които успяхме да съхраним при толкова трудности, са застрашени да изчезнат в неподвижни блатисти води. (…) Виждам пред себе си пропастта, към която ни тика принудата, господстваща в страната. Тази аномалия трябва да спре…”. Това са част от думите на Сеферис изпратени до гръцката преса на 28 март. 

Поетът по собствено желание “замлъква” - престава да публикува след военния преврат, извършен в нощта срещу 21 април 1967 г. в Гърция от офицери от среден ранг, водени от полковник Георгиос Пападопулос, който става министър-председател на страната. 

Това е единственото политическо послание на Сеферис, направено по време на режима, който е известен с много репресии.

Сеферис е най-изтъкнатият гръцки поет от “поколението на 30-те години”, който въвежда символизма в съвременната гръцка литература. Неговият изтънчен лиризъм и свежестта на дикцията му внасят нов дъх на живот в гръцката поезия. Творчеството му е проникнато от дълбоко чувство за трагичното положение на гърците, както и на съвременния човек като цяло. През 1963 г. той печели Нобелова награда за литература, е отбелязано в енциклопедия "Британика". 

БТА съобщава за протеста на гръцкия нобелов лауреат в своите бюлетини “Международна информация” (МИНФ) и “Международна информация-Служебен”. В бюлетина МИНФ Агенцията информира за изявлението на поета:

Георгиос Сеферис осъжда режима в Гърция

Атина, 28 март 1969 г. /БТА/ Носителят на нобеловата награда за литература за 1963 година, поетът Георгиос Сеферис, прекрати двугодишното си мълчание по събитията в своята родина. Агенция Франс прес предава днес от гръцката столица, че бившият дипломат от кариерата е адресирал писмо до представителите на печата в Атина, в което протестира срещу сегашния режим.

“Пред себе си виждам пропастта, към която ни води подтисничеството, смазващо страната. Интересите на нацията налагат на това ненормално положение да се сложи край” - пише в писмото си Сеферис.

“Режимът, който е наложен от две години насам, противоречи на идеите, за които ние воювахме през Втората световна война” - продължава поетът.

Човекът, прославил гръцката литература, припомня в писмото-протест, че е престанал да публикува свои творби, след като “свободата в страната бе окована". Той е решил да проговори, защото не бил вече в състояние да търпи заобикалящата го обстановка.

Георгиос Сеферис принадлежи към класиците на новата гръцка поезия, които се изявиха особено след тридесетте години. Той, както и един друг голям гръцки поет - Елитис (Одисеас Елитис - бел. ред.) - се придържаха строго към буржоазното становище за шестото изкуство, т.е. отричаха връзката между политиката и литературата. Ръководен от тези съображения, Сеферис никога в живота си не е правил изявления, засягащи политиката на едно или друго гръцко правителство или партия.

Със забраната на музиката на Микис Теодоракис, в Гърция бе нанесен първият удар и срещу "безпартийната поезия” на Сеферис, Елитис и други гръцки поети. Защото много от песните на Теодоракис са композирани върху техни стихове.

След преврата нито едно от големите имена в гръцката литература не може да се срещне във вестниците. На някои, като на носителя на Ленинската награда за мир Костас Варналис, е забранено да пишат, а други изразяват с мълчание протеста си срещу режима. 

***

Отговорът на гръцкото правителство на думите на Сеферис, както и за ситуацията в страната са публикувани в информации в служебния бюлетин:

Гръцкото правителство отговаря на Сеферис

Aтина, 29 март 1969 г. (БТА) Както съобщават осведомителните агенции, снощи гръцкото Министерство на информацията е публикувало комюнике, с което отговаря на изявленията на поета Георгиос Сеферис. Както бе съобщено, носителят на Нобелова награда за литература за 1963 г. в писмо до представителите на печата в Атина осъжда режима, установен с военния преврат от 21 април 1967 г. В отговора си Министерството на информацията обвинява Сеферис, че “използва престижа, който му е дала Нобеловата награда, за да се присъедини към лицата, водещи антигръцка кампания в чужбина”.
“Фактът, че Сеферис прави изявления в един момент, когато съмнителни чужди покровители на свободата, които ни най-малко не са засегнати от гръцкия народ, открито нападат Гърция, ни кара да смятаме, че той играе роля, възложена му от една международна мрежа, която заговорничи против Гърция. По този начин той присъединява своя глас към антигръцката история, организирана във всички комунистически страни, а също така и в някои западни страни...”. 

***

Речи на Пападопулос

Атина, 29 март 1969 г. /БТА/ “Трябва да се чувстваме горди, че в резултат на общи усилия страната ни тръгна по пътя на развитието и прогреса", е заявил гръцкият министър-председател Георгиос Пападопулос на митинг при пристигането си в град Янина. От вчера той е започнал втория етап от обиколката си в Северна Гърция, за да инспектира намиращите се там войскови части.

"Побратимени, добавил Пападопулос, ние изведохме по пътя на прогреса Гърция, която още веднъж служи като пример за подражание на народите, разтърсвани от анархията и подмолните действия на комунизма. Но ако те се страхуват да последват нашия пример, за да преодолеят своите слабости, нека поне ни оставят спокойно да разрешаваме проблемите на страната си. Тази страна ни принадлежи. Ние я защитаваме със своя висок гръцки дух. Нейната земя е напоена с кръвта ни. Никой няма право да се интересува от това, което ние вършим и от начина, по който го вършим. Ние полагаме усилия за спасяването на нашата страна и за нейното развитие. Винаги са ни завиждали за високия дух на нашия народ. Нека погледът ни е устремен винаги напред, нека наше ръководно начало бъдат интересите на страната ни.” (...)

След обед Пападопулос е говорил пред административните служители в Янина. (...)
“Бъдете сигурни, изтъкнал по-нататък гръцкият министър-председател, че през нощта на 20 срещу 21 април 1967 г, не бе погребана демокрацията. Възмутен от факта, че демокрацията в страната бе престанала отдавна да съществува, гръцкият народ предприе неимоверни усилия за изграждане на истински демократично общество. От тези усилия зависи по-нататъшното развитие на нацията, нейната съдба. Ето защо необходимо е да ги изведем до щастлив край. (...)”.

Накрая Пападопулос уверил присъстващите, че "революцията ще се оттегли само след като осъществи своите задачи”.

***

Няколко дни по-късно, в началото на април, в бюлетина “Международна информация” БТА публикува и самото писмо на Сеферис:

Аномалията трябва да спре
Писмо на лауреата на нобелова награда Г. Сеферис

Атина, 1 април 1969 г. /Кор. на БТА/ Всички атински проправителствени вестници поместват днес остри коментари против известния гръцки поет - носител на Нобелова награда, Георгиос Сеферис. Както е известно, преди няколко дни Сеферис излезе с декларация пред един чужд кореспондент в Атина, в която заяви, че сегашният режим в страната трябва да си отиде, тъй като гръцкият народ, който се е борил, за да бъде свободен, не може повече да живее под властта на диктаторски режим.

От коментарите става ясно сега, че почти едновременно с тази своя декларация Сеферис е изпратил отделно писмо до един от атинските ежедневници с искане то да бъде публикувано. В писмото си той подчертава, че съгласно своите творчески разбирания се е държал настрани от политическите проблеми на страната и че нищо не е публикувал в Гърция от оня момент, когато в страната “свободата бе насилствено потисната”.

Обаче от няколко месеца насам, пише Сеферис, почувствах, че съм длъжен да се изкажа по сегашното положение в Гърция. “Вече се изпълват две години, откак ни бе наложен един режим, който е против идеалите на нашия народ. Създаде се едно принудително вцепеняване, при което всички духовни ценности, които успяхме да съхраним при толкова трудности, са застрашени да изчезнат в неподвижни блатисти води. Всички знаем, че в края на краищата при подобни диктаторски условия, неизбежно се идва до трагедия и тя е неизбежна. Виждам пред себе си пропастта, към която ни тика принудата, господстваща в страната. Тази аномалия трябва да спре и това е национална повеля”.

В края на писмото си Сеферис декларира, че отново се връща към мълчанието си и изказва надежда, че няма да се наложи отново да го наруши.

***
Към момента, в който Георгиос Сеферис “нарушава” своето мълчание, много гърци са или в изгнание извън страната, или са в различни затвори. В бюлетина "Международна информация" БТА съобщава за писмо на друг известен гръцки интелектуалец и близък приятел на Сеферис - композитора Микис Теодоракис, до тогавашния генерален секретар на ООН:  

Писмо на Теодоракис до У Тан

Ню Йорк, 1 април 1969 г. /Кор. на БТА/ Световноизвестният гръцки обществен деец и композитор Микис Теодоракис е изпратил писмо до генералния секретар на ООН У Тан с настоятелен призив за намеса в защита на гръцките политически затворници. В писмото, нелегално изнесено от затвора, където самият Теодоракис се намира от дълго време, се описват непоносимите условия в затвора и страната, физическите и душевни изтезания на затворниците и техните близки.

***

Обръщение на затворниците от затвора "Авероф"

Париж, 5 април 1969 г. /ТАСС/ Радиостанция “Гласът на истината” предаде обръщение на члена на Политбюро на ЦК на Гръцката комунистическа партия Григорис Фаракос и на други гръцки демократи, затворници от затвора "Авероф", до гръцката и международната общественост.

В обръщението се казва: 
…Ние бяхме задигнати от военнофашистката хунта през нощта на 28 срещу 29 ноември 1968 година. Арестуваха ни, защото се борехме за смъкването на фашистката диктатура и за възстановяването на истинската демокрация в нашата страна. В продължение на три месеца бяхме държани в пълна изолация, във влажни, циментови килии на улица “Бубулинас”. Повечето от затворниците бяха подложени на нечовешки телесни изтезания. 

…Ние заявяваме, че изтезанията - телесни и психологически, изтезанията с използване на всевъзможни средства продължават, въпреки официалните опровержения на Хунтата и на нейните представители. Те продължават във всички концентрационни лагери. Тук, в затвора "Авероф", ние срещнахме борци-патриоти, които са били трагични очевидци на отвратителните престъпления, вършени от Хунтата… 

***

Две години след своето писмо-протест срещу военния режим, гръцкият нобелов лауреат Георгиос Сеферис издъхва в една атинска болница, а погребението му се превръща в демонстрация срещу режима. В бюлетина “Международна информация” БТА съобщава за кончината на поета:

Атина, 20 септември 1971 г. /БТА/ Тази сутрин в атинската болница “Евангелисмос" е починал, след продължително боледуване на 71-годишна възраст, гръцкият поет Георгиос Сеферис, носител на Нобелова награда. 

***

Сеферис почина 

Атина, 21 септември 1971 г. /Кор. на БТА/ Видният гръцки поет и носител на Нобеловата награда за 1963 година Георгиос Сеферис почина вчера в болницата “Евангелисмос", където се намираше на лечение от два месеца.

Сеферис е роден през 1900 година в град Измир. В Атина той се заселва през 1914 година. През Втората световна война е директор на печата и информацията при гръцкото правителство в изгнание. През 1950 година получава първия си посланически пост. Първата му стихосбирка излиза през 1931 година, от когато почти редовно публикува свои стихосбирки и сборници от есета и разкази.

В знак на протест срещу установения в страната режим след преврата от 21 април 1967 година, Сеферис не публикува нито едно свое произведение. През 1969 година той наруши мълчанието си като излезе с декларация, с която окачестви режима в страната като “напълно противоречащ на идеалите, за които нашият свят и нашият народ се бориха през последната война”. Миналата година Сеферис участва в сборника “18 текста”. Това бе и неговото последно печатано произведение. 

***

Атина, 23 септември 1971 г. /БТА/ Вчера бе погребан известният гръцки поет Георгиос Сеферис, носител на Нобелова награда. На погребението присъстваха повече от 20 хиляди души. Фактически погребението се превърна в демонстрация. Тълпата издигаше лозунги: “Свобода”, “Долу диктатурата”. Младежи носеха плакати: “Долу фашизмът”, “Долу тиранията”, “Да живее демокрацията”. 

***

В служебния бюлетин БТА информира за повече подробности около погребението и за коментарите на властта: 

Гръцките власти отказали входна виза на Микис Теодоракис

Атина, 23 септември 1971 г. (АП) Гръцкото правителство отказало да даде входна виза на живеещия в изгнание композитор Микис Теодоракис, който искал да присъства на погребението на носителя на Нобелова награда Георгиос Сеферис.

Сеферис, поет с международна известност, почина в понеделник на 71-годишна възраст след продължително боледуване в една атинска болница. Той беше погребан вчера.

Представител на правителството заяви, че на Теодоракис, който живее в Париж, не било разрешено да посети Гърция, за да присъства на погребението. Той правил постъпки в гръцкото посолство в Париж да му бъде разрешен 24-часов престой в страната. Популярният композитор Теодоракис написа през 1961 г. музикален албум по стихове на Сеферис и се смята за негов близък приятел.

Хиляди почитатели на Сеферис се поклониха пред тялото на поета, изложено в една атинска църква. Бяха получени хиляди съболезнователни телеграми от чужбина - от приятели, съмишленица, гръцки изгнаници, от кипърския президент Макариос. Гръцки политзатворници от различни затвори в страната изпратиха венци. 

Сеферис спечели Нобеловата награда за литература през 1963 г. Досега той е единственият грък, получил тази награда.

***

Пресконференция на Бирон Стаматопулос

Париж, 24 септември 1971 г. (БТА) Според съобщения на западните осведомителни агенции от Атина, вчера новият държавен секретар на информацията Бирон Стаматопулос е определил по молба на Съюза на чуждестранните журналисти в Гърция главните линии на политиката на гръцкото правителство. (…)

Попитан за демонстрациите, които бяха проведени в сряда по повод погребението на поета Георгиос Сеферис, държавният секретар на информацията е подчертал, че инцидентите са били предизвикани от групи лица, които са поставили интересите на своите партии над почитта, която трябва да се отдаде на един мъртвец.

Бирон Стаматопулос е подчертал, че “Гърция е западна и демократична” и че в този район на Средиземно море няма правителство, по-демократично от гръцкото.

Обявявайки се решително срещу всякаква чужда намеса в полза на една политическа промяна в Гърция, той добавил: "Никоя страна не одобрява някаква намеса, още по-малко Гърция. Всички случаи на намеса от времето на абсолютизма на баварската династия до следвоенното комунистическо нахлуване, ръководено от вън, бяха насочени срещу демокрацията. Дълбоката политическа криза в демокрацията, която революцията не създаде, а унаследи, в момента определя мащаба на мерките, които трябва да се вземат за възстановяването на една здрава демокрация и то на етапи, а не чрез безразборни скокове”…

Режимът на Военната хунта продължава още няколко години. През 1973 г. в Атина има студентски протести, които са потушени с военна сила, а самият Пападопулос е свален от власт от Хунтата и заменен от генерал Деметриос Йоанидис, ръководител на Военната полиция, посочва енциклопедия "Британика". Демокрацията в страната е възстановена на следващата 1974 г. Тогава през ноември са проведени свободни избори, спечелени от консервативния политик Константинос Караманлис.