site.btaНа 25 февруари 1949 г. започва съдебният процес срещу 15 евангелистки пастори за шпионаж

Преди 75 години на 25 февруари 1949 г. в София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва на 8 март с.г. с осъждането им за шпионска дейност. Процесът започва ден след приемането на  Закона за изповеданията, с който се изземват в полза на държавата имотите на благотворителните заведения, издържани от различните вероизповедания, приет от Великото народно събрание.

По време на разследването са арестувани 24-ма пастoри, от които 15 са изправени пред съда. Обвинени са в противодържавна дейност, шпионаж и финансиране от Американската и Британската легации. 

Обвинителният акт е внесен на 10 февруари 1949 г. в Софийски областен съд против Васил Георгиев Зяпков (48 г., от София), Янко Николов Иванов (48 г., от София). Никола Михайлов Наумов (49 г., от София), Георги Николов Чернев (46 г., от София), Ламбри Маринов Минков (41 г., от Пловдив), Георги Николов Васев (48 г., от Лом). Иван Ангелов Станкулов (44 г., от с. Младеново, Ломско), Захари Спасов Райчев (50 г., от Чирпан), Митко Матеев Димитров (39 г., от София), Харалан Иванов Попов (41 г., от София)р Александър Георгиев Захариев (40 г., от София), Ладин Иванов Попов (36 г., от Русе), Здравко Стефанов Безлов (28 г., от София), Йончо Николов Дрянов (41 г., от Варна) и Ангел Георгиев Динев (40 г., от София). Всички са членове на Върховния съвет на Обединените евангелски църкви в България. При внасянето на обвинителния акт, като свидетели по делото първоначално са призовани 77 души. 

В бюлетин „Дневни вести” на БТА от 10 февруари 1949 г. е публикуван обвинителният акт:

София, 10 февруари 1949 г. /БТА/ (…) Прокуратурата на Народна република България, като взе предвид, че от доказателствата събрани на предварителното дирене и следствие, се установява, че всички горепоменати обвиняеми са извършили приписаните им се тежки деяния, които съставляват престъпления. (…) 

(…) Обвиняват се в това че: 

1. Първите четирима обвиняеми в периода след 9 септември 1944 г. до задържането им, като ръководители на Обединените евангелски църкви в България и заемащи главните ръководни постове във Върховния съвет на същите обединени църкви, непосредствено са подбуждали друга държава във враждебно дело спрямо българската държава, като са решили и упорито настоявали пред същата чужда държава за непосредствена и активна намеса чрез окупация на страната за премахване на Народната власт и възстановяване на буржоазно – капиталистически режим;

2. Че във връзка с това образували разузнавателна мрежа в полза на чуждо разузнаване и самите те и всички други обвиняеми за гореоказаното време доброволно и съзнателно са събирали и предавали на представители на чуждо разузнаване множество сведения от военен, стопански и политически характер, съставляващи държавна тайна, неузнаването на която е било необходимо за благото, безопасността и сигурността на държавата;

3. Че обвиняемите от 9 септември 1944 г. до задържането им са разпространявали у нас и в чужбина зловредни слухове и в изобилие най-долни клевети, злостни измислици, неверни твърдения и слухове, съобщения, обидни и клеветнически твърдения и грубо изопачени обстоятелства, с цел да се създаде недоверие към властта изобщо и нейни органи, да внесат смущение в обществото, в стопанския живот, да създадат недоверие към стопанските мероприятия на Народната власт и уронят достойнството на българския народ и държава, като освен това обвиняемите през цялото това време са разгласявали и разнясали у нас и в чужбина най-злокачествени слухове, измислици и клевети по адрес на нашия двоен освободител Великия Съветски съюз, с цел да увредят братските отношения на нашия народ и държава със съветските народи и държави и уронят престижа им;

4. Че всички обвиняеми са се съгласили и приемали възнаграждения от чужда държава и представители на чуждо разузнаване срещу вражеската си и шпионска дейност;

5. Че обвиняемият Зяпков изпълнявайки поръчение на Народна Република България на Мирната конференция в Париж през 1946 г. в защита националните български интересии, е съобщавал на делегациите на две чужди страни всички разисквания, инициативи и решения, изнасяни на заседнията на делегацията ни, като е увредил интересите на народа и държавата; 

6. Че обвиняемите Ладин Попов, Харалан Попов, Георги Чернев, Янко Иванов, Никола Михайлов и Митко Димитров във връзка с разузнавателната и подривна против Народната власт дейност, при получаване на средства от чужбина са извършили валутни спекули с чужда валута – щатски долари и други платежни средства, подробно описани в обстоятелствената част на акта, по който начин са ощетили държавата с милиони лева. 

За което ги предлага на Софийския областен съд да бъдат съдени, признати за виновни и нааказани всички обвиняеми. (…)  

След повдигнатите обвинения срещу 15-те евангелистки пастори са поместени статии от чужди медии в бюлетин „Служебен преглед на чуждия печат” на БТА, част от  които четем:

Обвинени български духовници

„Таймс” /12 Февруари 1949 г./ помества дописка на нарочния си кореспондент от Ню Йорк, в която се казва:

Методисткият владика в Ню Йорк, д-р Бромий Окснам, който бе един от председателите на Световния църковен съвет, завръщайки се от една среща на Изпълнителния комитет в Женева заяви днес, че арестуването на 15-те протестантски пастори в България „трябва да стане международен въпрос във връзка с Хартата за правата на човека“. „Този акт на българското правителство, каза той, е част от една политика, която изглежда, че се провежда последователно в ония страни в света, където комунистите атакуват религиозната свобода“. Д-р Франклин Кларк Фрай председател на Обединената лютеранска църква в Америка, заяви, че споделя мнението на доктор Окснам за комунистическия поход срещу религията. Д-р Кирил Блек, професор по руска история в университета Принстън, който е един от 12-те американци и англичани, наречени в българския обвинителен акт „свръзки“ на обвинените пастори, заяви: „Обвиненията са фантастични и илюстрират положението, до което един доминиран от Съветите режим трябва да достигне, за да се задържи на власт“. Блек каза, че е бил в България за една седмица през 1947 година“.  

***

Процесът срещу 15-те евангелистки пастори

„Нейтън” /19 февруари 1949 г./ помества следната уводна статия: 

„Обвинението срещу 15-те протестантски водачи в България потвърждава общото убеждение, че комунистите са предприели съгласувана атака срещу религията в Източна Европа. Българските протестанти са обвинени почти в същите престъпления, за които кардинал Миндсенти бе осъден. И фактът, че те бяха арестувани само два дни след като унгарският духовник бе осъден на доживотен затвор, подкрепя твърдението на папата че е организирана „конспирация… срещу Бога“ в комунистическите страни. Може би това е вярно. Процесите в народните съдилища при комунистическа процедура дават малка гаранция, че престъпленията, изброени в обвинението са истинските нарушения и поради които обвиняемият е съден. Би било правилно обществениците в западните страни да денонсират подобни процедури и да заявят ясно своето недоверие към тях. Би било правилно западните правителства да протестират срещу унгарския режим или да искат въпросът да бъде разгледан от ООН, в случай, че може да бъде доказано нарушение на мирния договор. Това, което наистина се случи обаче е съвсем различно, неоправдано и опасно. Американски водачи, включително и председателят Труман единодушно повториха католишкото твърдение, че кардинал Миндсенти е една невинна жертва и че процесът срещу него е атака срещу самата църква. Кардиналът призна част от обвиненията, отправени срещу него. Не е доказано, че неговите признания са фалшифицирани или че са изтръгнати под влиянието на наркотични средства. Той е също така човек и гражданин и трябва да бъде съден според държанието си, а не според одеждите си. Трябва да бъдат атакувани методите, използвани за доказване неговата вина, а не факта, че те са били използвани срещу висше духовно лице. Ако кардинали и други духовници се считат неуязвими от законите, позицията на комунистите срещу църквата ще бъде много затвърдена“.

***

Процесът срещу пасторите

„Таймс“ /21 Февруари 1949 г./ помества следното:

„В България има само 8300 протестанти, преобладаваща е източно - православната църква (84 %), която е оръдие на Москва. Комунистическият министър-председател Георги Димитров произхожда от една от малкото конгресистки фамилии в страната. Миналата седмица един американец, експерт по балканските въпроси, отбелязва, че първият революционен акт на Димитров е бил неговият отказ да посещава неделното училище. Последното му дело в това направление бе да сложи в затвора 15 от българските протестантски църковни водачи. 

Всъщност 15-те сте духовници са в затвора от миналия декември. Правителството запази строга тайна по този въпрос, докато всичко бе добре подготвено. Тогава помощник-министърът на външните работи Топенчаров съобщи, че всички обвиняеми са направили „пълни признания“ за добре познатите обвинения: предателство, валутни афери и шпионаж в полза на Америка. 

Процесът ще бъде разгледан в края на този месец в масивната софийската Съдебна палата на бул. „Сталин“. Един познавач на комунистическите методи подчерта: „Признанията ще бъдат прочетени и всеки свидетел ще бъде запитан дали е казал подобно нещо. Ще бъдат направени снимки и целият процес ще представлява ефектно зрелище“.

Ден преди началото на процеса, евангелските религиозни групи в България изказват своето възмущение. В „Дневни вести” БТА публикува:

София, 24 февруари 1949 г. /БТА/ (…) В своите протестни телеграми пловдивските евангелистки пастори и миряни от Обединените евангелски църкви решително осъждат противонародната дейност на ръководителите на евангелското движение в България. (…)

Информация за началото на съдебния процес е поместена в бюлетин на БТА „Дневни вести”:

София, 25 февруари 1949 г. /БТА/ Днес, в 8:45 ч. започна процесът срещу групата евангелистки пастори, членове на Върховния съвет на Обединените евангелски църкви, обвинени, че са образували разузнавателна мрежа и че доброволно и съзнателно са събирали и предавали на представители на чуждо разузванане множество сведения от военен, стопански и политически характер, съставляващи държавна тайна. На подсъдимата скамейка са изправени 15 пастори, принадлежащи към методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви. (...)

(…) Процесът се разглежда в най-голямата зала на Съдебната палата при пълна публичност. Освен близките на подсъдимите и много граждани, в залата присъстват и голям брой представители на българския и чуждестранен печат, както и аташета по печата при чуждите легации в София. Специално за процеса са дошли представители на агенция Юнайтед Прес - г-н Едмунд Кори, на агенция Ройтер - г-н Питър Фърот, на в. "Ню Йорк Таймс" - г-н Майер Хендлер, на агенция Телепрес - Елизабет Фьрст, на агенция Интернешънъл Нюз Сървис - г-н Ървин Левин, г-н Марк Гейн-кореспондент на в. "Сент Лоиз Пост Диспеч" и др.

Делото се разглежда от един от съставите на Софийския областен съд с председател Константин Унджиев и членове - съдебните заседатели Лука Вълчев и Вельо Джелизов.

Обвинението се поддържа от главния прокурор на Народната република Димитър Георгиев и от прокурора при Софийската областна прокуратура Тодор Цаков.

По делото са призовани повече от сто свидетели на обвинението и защитата. Подсъдимите се защитават от 16 адвокати.

След проверка на свидетелите съдът определи, по искане на защитата, да бъдат допуснати някои нови свидетели на подсъдимите. Даден бе ход на делото. (…)

***

Религиозната свобода в Н.Р. България

„Ню Йорк Хералд Трибюн“ /25 февруари 1949 г./  помества следната уводна статия под долния цитат в „каре“:

„България взема всички мерки, необходими за гарантирането на всички лица под българска юрисдикция без разлика на раса, пол, език и религия, ползването от човешки права и основни свободи, включително свобода на словото, печата и изданията, на вероизповеданията, политическите убеждения и публични събрания“. 

„Твърде много трагична ирония се крие в сегашното положение на НР България, в сравнение с това, което би трябвало да бъде по силата на договора, сключен с победителките, за да се говори за степента на свобода на словото, печата, политическите мнения и публични събрания, на които се радват подвластниците на Коминформа. Не остава място за теоретизиране относно религиозната свобода, която ще бъде дадена според новия законопроект, внесен наскоро в Народното събрание с одобрението на правителството. Тоя закон претендира да гарантира свободата на съвестта и религията. Един представител на правителството е заявил, че още е рано да се каже дали протестантските и католически църкви ще бъдат обявени вън от закона. Но в действителност всяко постановление на тоя законопроект противоречи на претенциите му и дава доказателства за широкия обсег и сила на тоя закон.

Не е фантазия, ако се каже, че новият закон всъщност ще учреди държавна църква за контролирания от комунистите народ. „По форма, съдържание и дух, се казва в закона, само българската православна църква може да бъде народно-демократична църква“. Всички други църкви и секции, поддържащи връзки с чужбина могат да бъдат подхвърлени на конфискация на имотите и техните духовници трябва да бъдат одобрени от правителството, преди да заемат поста си. 

Целта на тази мярка без съмнение е да се създаде една единствена „покорна“ църква в България, подчинена на държавата и лишена от правото да поддържа връзки с духовните си събратя в чужбина без разрешението на правителството. По-безсрамно накърнение на свободата на съвестта и вероизповеданията едва ли може да си представи човек. Не е възможно по-явно нарушение на договорните задължения от България. Може би, както загатва българското правителство, законът може да бъде поправен. Но целта на правителството е ясна, станаха ясни и разбиранията за ролята на религията в народните демокрации“.

В бюлетн „Служебен преглед на чуждия печат“ на БТА е публикувана дописка от Майер Хендлер, журналист от в. „Ню Йорк Таймс“, който присъства на процеса:

Двама духовници се признават за виновни на софийския процес

„Ню Йорк Таймс“ /26 феврури 1949 г./ помества следната дописка на Майер Хендлер:

„Днес с устните признания на двама от обвиняемите започна разглеждането на процеса срещу 15-те протестанстски духовници, обвинени в шпионаж в полза на САЩ и Англия с цел да се предизвика намеса от Запад срещу българския комунистически режим. 

В своето признание, което прродължи 3 часа, пастор Никола Михайлов, водач на баптистката църква, препоръча настойчиво тайната полиция като най-доброто училище за политическо образование на „колебаещите се“. 

По-нататък в дописката г-н Хендлер описва как пастор Михайлов и пастор Иванов са направили своите признания, както и обстановката на целия процес. Той завършва със следната заабележка „двете признания хвърлиха нова светлина върху полицейските методи в комунистическите държави. Пастор Михайлов отрече, че е бил малтретиран или бит. Той потвърди многократно, че тайната полиция се е отнесла с него с особено внимание и разбирателство. 

Вярва се, че подобни методи могат да внушат на политически или религиозни умове, привикнали към морална дисциплина, чувството на вина, особено ако подобни лица са очаквали да бъдат измъчвани. 

От началото на съдебния процес по дело № 248 на Софийския окръжен съд до 1 март 1949 г. тече разпит на подсъдимите. В периода 2-3 март с.г. са разпитани свидетелите по делото. В съдебното заседание на 4 март е произнесена обвителната реч на главния прокурор Димитър Георгиев. 

В бюлетин „Дневни вести“ четем за края на делото:

София, 8 март 1949 г. /БТА/ Днес, в 15 часа, в тържествената зала на Съдебната палата, Софийския областен съд произнесе присъдата, над шпионската и предателска група на 15-те евангелистки пастори.

Подсъдимите Васил Георгиев Зяпков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов и Георги Николов Чернев се осъждат по съвкупност на доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят по един милион лева глоба в полза на държавата и с лишение от права завинаги. Цялото имущество на същите подсъдими се конфискува в полза на държавата.

На подсъдимите Ламбри Маринов Минков, Георги Николов Васев, Харалан Иванов Попов и Здравко Стефанов Безлов съдът определи по съвкупност да изтърпят по едно общо наказание от 15 години строг тъмничен затвор и да заплатят по 250 000 лева глоба в полза на държавата, като ги лишават от права за срок от 15 години. Конфискува се в полза на държавата имущество на всеки един от подсъдимите в размер по за 250 000 лева.

Подсъдимите Йончо Николов Дрянов, Иван Ангелов Станкулов и Захари Спасов Райчов - по съвкупност - по 10 години строг тъмничен затвор и да заплатят: първите двама по 50 000 лева, а третият 10 000 лева в полза на държавата. Същите подсъдими се лишават от права за срок от по 15 години. Конфискуват се в полза на държавата имуществото на първите двама подсъдими по за 150 000 лева, а на третия – за 10 000 лева. 

Подсъдимият Митко Матеев Димитров по съвкупност – на 6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор и 10 000 лева в полза на държавата, с лишения от права за срок от 8 години и конфискация на имущество  размер на 10 000 лева. 

Подсъдимият Ладин Иванов Попов се осъжда по Закона за търговията с външни платежни средства (…) на 5 години строг тъмничен затвор и 4 милиона лева глоба в полза на държавата. 

Подсъдимите Ангел Георгиев Динев и Александър Георгиев Захариев – условно по 1 год. на тъмничен затвор и съответно 10 000 и 5000 лева глоба в полза на държавата, лишения от права за срок от по 2 години и конфискация на имущество в размер за първия подсъдим – 10 000 лева и на втория – 5000 лева. 

Във връзка с причинените щети на Българската народна банка от извършените валутни престъпления, подсъдимите се осъждат да заплатят различни по размер суми. (…)

Месец след осъдителните присъди на 15-те пастори се възлага на ООН да проучи процесите срещу духовните водачи в България и Унгария:

В „Служебен бюлетин“ на БТА четем за проведения международен надзор над делата:

Американски сенатори искат ООН да проучи делата срещу някои духовници

Вашингтон, 5 април 1949 г. / Из бюлетина на американската легация/ - Комисията за връзки с чужбина при Сената на САЩ единодушно е поискала да се протестира остро срещу преследването на духовни водачи в Източна Европа пред ООН или по какъвто начин бъде намерено за добре. 

Една резолюция, внесена днес за разглеждане от целия състав на Сената, гласи:

„Тъй като преследването срещу кардинал Миндсенти и епископ Ордас в Унгария, срещу архиепископа Степинац в Югославия и срещу протестантските духовници в България е доказателство за ограничаването и нарушаването на основните човешки свободи, гарантирани в договорите за мир и потвърдени в Хартата на ООН. 

Разбирането на Сената е, че срещу тези действия трябва да се протестира остро в ООН или както бъде намерено за подходящо“. 

Тази резолюция бе съставена в Комисията след съвещание с Министерството на външните работи. Тя е съставена от представените от няколко сенатора резолюции. Общото събрание на ООН, което днес отново се събра в Лейк Съксес, може да постави въпроса за делата срещу духовниците в своя дневен ред с мнозинство при гласуване. 

***

Дебатите в ООН във връзка с процесите на Миндсенти и евангелските пастори

Лондон, 22 април 1949 г./ ББС – бълг. емисия/ - Специалният Политически комитет при ООН снощи продължи да разисква върху делата, които бяха заведени срещу българските и унгарски религиозни водачи. 

Съветският делегат г-н Малик разгледа обвиненията, отправени от унгарския и българския прокурори срещу кардинал Миндсенти и българските евангелски пастори. 

Кореспондентът на радио Лондон в Лейк Съксес съобщава, че г-н Малик е дал указание за курса на акцията, която по всяка вероятност Съветския съюз ще вземе в случай, както изглежда твърде вероятно, че въпросът се разгледа по предвидения в мирните договори начин. Г-н Малик следователно ще заяви, че не само не са накърнени мирните договори, но че България и Унгария са изпълнили своите задължения да не толерират никаква организация, която цели да лиши техните народи от демократичните им права.

По-рано един друг г-н Малик, а именно д-р Чарлс Малик, представител на Ливан цитира членовете на декларацията и на мирните договори, които дават основание да се приеме, че са накърнени както от Унгария, така и от България. „Всеки един – се казва в декларацията - има правото да бъде изслушан от един независим трибунал. Обвиненият ще бъде считан за невинен до тогава, до когато се докаже неговата вина“. Накрая, всеки един има право на мисълта, на словото и убеждението, заяви д-р Малик. Той застъпи становището, че кардинал Миндсенти беше осъден точно за това, понеже той е направил опит да упражни това свое право. 

Д-р Малик настоя и подчерта, че Обединените народи не само са компетентни да се заемат с изпълнението на тези дела, но също така са заставени да сторят това въз основа на всяко едно разумно тълкувание на постановленията на своята Харта. 

В заключение той казва, че от по-голямо историческо значение е да се урежда по един редовен начин този пръв конкретен случай, който стои във връзка с човешките права, а също така да се поясни на съответните правителства, че отсега нататък техните акции подлежат на международен надзор, от който те не могат така лесно да се отърсят“. 

***

Париж, 22 април 1949 г. /Радио – бълг. емисия/ - Относно процеса срещу кардинал Миндсенти и българските протестантски пастори все още продължават речите в Общото събрание, които имат за цел да обяснят мотивите за гласуване за или против вписването на тези въпроси в дневния ред. Някои южно-американски делегации предложиха ред проекти за изменение на предложените резолюции. 

На вчерашното заседание бе изслушан ливанския делегат, който е председател на Социалната комисия. Той заяви, че разпорежданията на Хартата, които забраняват намесата във вътрешните работи на държавите не се отнасят до разглеждания случай, тъй като въпросът за основните права на човека не попада единствено под юрисдикцията на отделните държави. Ливанският делегат добави, че ООН има не право, а задължение да проучи обвиненията срещу България и Унгария. След това делегатът прочете онези членове на декларацията на правата на човека и гражданина, които според него са били нарушени при процесите в София и Будапеща.  

Съветския т делегат Малик, напротив, защити българското и унгарското правителства, които според него са се съобразили с мирните договори, унищожавайки фашистки организации. Любопитно е да се знае обаче от кога църквите се считат за фашистки организации. 

След това Швеция, Норвегия и датският представители подкрепиха боливийския проект, който предвижда взимането на мерки срещу тези две правителства в рамките на мирните договори. 

Националният комитет, създаден от югославски държавници, противници на титовия режим, емигранти в САЩ, е отправил един меморандум до председателя на Общото събрание, който иска анкетата на ООН върху религиозните процеси в Източна Европа да обхване и случая със сръбския православен епископ Настич. Настич бе осъден на 1 март 1948 год. на 11 години принудителна работа под претекст на противонародна дейност и шпионаж в полза на САЩ. В меморандума се твърди, че сега епископът работил в едни мини за каменна сол. 

***

Лондон, 22 април 1949 г. /ББС – бълг. емисия/ - Специалната Политическа комисия при ООН днес отново се занима с процесите срещу духовни водачи в България и Унгария. 

Делегатът на Белорусия заяви, че повдигането на въпроса за процесите от страна на Боливия и Австралия в ООН било част от кампанията им против народните демокрации. 

Съветският делегат Малик заяви снощи, че обвиненията, отправени срещу българските протестантски пастори, както и тези срещу кардинал Миндсенти, били напълно оправдани. По-рано в заседанието говори един друг делегат, който също така се казва Малик, представителят на Ливан, д-р Чарлс Малик, който се позова на онези членове на декларацията относно правата на човека, които, както заяви той, са били нарушени както от България, така и от Унгария. От извънредно значение за ООН, заяви той в заключение, е тя да може да се справи с този пръв и конкретен случай, засягащ правата на човека и така да изясни по недвусмислен начин на всички правителства, че от сега нататък тяхното поведение ще бъде предмет на щателен  международен надзор, който не може да бъде пренебрегнат.