site.btaМорзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 25 години

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 25 години. Тя официално е извадена от употреба на 1 февруари 1999 г., като е заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г. Това става с решение на Международната морска организация, чието седалище е в Лондон.

Морзовата система е създадена в първата половина на ХIХ в. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Самюъл Морз за първи път демонстрира измисления от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838 г.), известен като морзова азбука. На 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор, САЩ, е направено първото телеграфно съобщение на морзовата азбука. 

БТА съобщава за преминаването към нов начин за сигнализиране и излизането от употреба на морзовата азбука, както и за различни интересни факти около Самюъл Морз и неговото изобретение в емисиите “Международна информация” и “Забава и знание”:

Морзовата азбука "излиза в пенсия"

Лондон, 1 февруари 1999 г. /БТА/ Морзовата азбука от днес официално излиза от употреба при подаване на сигнал за бедствие в открито море. Първи февруари е датата, определена от Международната мореходна организация, за да бъдат заменени телеграфните тирета и точки с модерна спътникова глобална система за безопасност на корабоплаването.
Новата система е задължителна за всички международни товарни кораби с водоизместимост над 300 тона, всички пътнически кораби и самостоятелно движещи се петролни платформи, макар че според регистъра на "Лойдс" от декември над една четвърт от корабите в света още не са оборудвани с необходимата техника, която струва минимум 30 000 долара, предаде АП.
Новата система постепенно се въвежда от 1992 година. Корабът излъчва сигнал за бедствие до спътник "Инмарсат", който го предава на координационен център на земята. Наземните станции са в Германия, Англия, Австралия и Калифорния.
Локационната система може да засича пострадалия кораб с точност до 200 м, хвалят се създателите ѝ.
За първи път радиосъобщение за спасителна мисия в морето е предадено преди 100 години.  Кораб повикал помощ, когато видял парахода "Елбе" да засяда край Дувър. Сигналът Ес О Ес е възприет на международна конференция, свикана три месеца след потъването на "Титаник". Въпреки легендата, че това са началните букви на три думи на английски:  "Спасете нашите души!", прозаичната истина е, че сигналът бил възприет, защото е кратък и лесно се различава - три точки, три тирета и пак три точки. 

***

Сигналът за бедствие SOS стана на 100 години

Лондон, 1 юли 2008 г. /БТА/ Най-прочутият морзов сигнал в света, този за бедствие - три точки, три тирета и отново три точки или SOS - днес навършва 100 години, съобщи ИТАР-ТАСС. 
Сигналът SOS е използван за пръв път от германското правителство в правила за радиосъобщенията от 1 април 1905 и е включен в Международната радиотелеграфна конвенция, подписана на 3 ноември 1906 г. Влиза в сила на 1 юли 1908 г.
По асоциация с буквите, които образуват абревиатурата, често неправилно се твърди, че става дума за съкращение от английското Save Our Souls ("спасете нашите души"), Save Our Ship ("спасете нашия кораб") или други подобни. Това са вторични тълкувания, причините за приемане на тази комбинация от знаци е чисто технологична.
В продължение на десетилетия благодарение на сигнала е спасен животът на десетки хиляди хора, не е позволено да потънат много кораби. Той е толкова  популярен, че групата АББА го използва в музикалното си творчество.
Преди да се наложи сигналът SOS като послание за бедствие, в морето редица кораби са използвали кода на фирмата "Маркони" SQD, също предаван с морзовата азбука. Но той бил труден за възприемане в ефир. В  резултат било предпочетено по-простото съчетание на точки и тирета, които се предават без пауза между буквите. 
През 1999 г. Международната морска организация след продължителни дебати се отказва от използването на морзовата азбука в полза на новите спътникови връзки, което лишава SOS от официалния му статут.

***

Морзовата азбука навърши 175 години

Ню Йорк, 4 септември 2012 г. /БТА/ В САЩ преди 175 години бе представена морзовата азбука, предаде ИТАР-ТАСС. Системата за предаване на букви посредством редуване на знаците "точка" и "тире" бе  разработена от изобретателя и художник Самюъл Морз и демонстрирана в университета на Ню Йорк. Седем години по-късно бе  изпратена първата телеграма. Между Вашингтон и Балтимор по телеграфен кабел на разстояние 64 км бе изпратено съобщение, което гласи: "Ето какво създаде Бог".
Американският Конгрес финансирал изграждането на тази телеграфна линия.   
Съвременници на Морз нарекли телеграфния апарат велико изобретение на ХIХ век. Морз, който открил нова ера в историята на комуникациите, първоначално възприемал работата си над телеграфния апарат, като забавно увлечение по време на отдих. Главното му занимание била живописта. Той преподавал в университета на Ню Йорк и изкарвал прехраната си чрез продажба на картините си и рисуване на портрети на богаташи. Успехът го съпровождал във всички начинания. Морз бил чест гост в домовете на видни личности в Ню Йорк и Вашингтон. Сред приятелите му били известни американски литератори и политици, включително президентът на САЩ Линкълн. Благодарение на контактите си общителният и обаятелен художник се ползвал с подкрепата на богати спонсори и осъществил идеята за телеграфно съобщение.
Изобретателят бил твърдо убеден, че именно той се е заел първи с разработването на тази  идея. Той решително отхвърлил по-малките претенции на конкурентите си. През 1854 г. Върховния съд на САЩ реши, че авторските права за телеграфния апарат принадлежат на Морз.
Самюъл Морз умира през 1872 г. в Ню Йорк на 80-годишна възраст. По това време телеграфът е най-разпространеното средство за комуникация между правителствата и обикновените граждани. 

***

В емисията “Вътрешна информация” на БТА може да се открие информация за използването на морзовата азбука в българското дунавско и морско корабоплаване:

Флотската кула в Русе 130 години пише историята на българската метеорология; Панайот Хитов купува парцела за строежа ѝ

Русе, 20 февруари 2014 г. /БТА/ Флотската кула в Русе вече 130 години пише историята на българската метеорология, а войводата Панайот Хитов купува парцела за строежа ѝ. Тя още пази надписи от моряци, служили в Дунавската флотилия - сред тях е и поетът Никола Вапцаров - стажант през 1930 година. Това разказа в интервю за БТА директорът на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав Георги Георгиев. (…)
"Самата идея за изграждането на флотската кула е, че освен да набира метеорологична информация, нужна на корабоплаването, трябва да може да поддържа и връзка със самите кораби и корабоплаватели, които са се движили по река Дунав в двете посоки. Тогава се е използвала морзовата азбука и чрез флагчета дежурният в метеокулата е подавал на капитаните на плавателните съдове информация за метеорологичната обстановка в района. Затова при изграждането на кулата е избрана една от най-високите точки на брега на река Дунав", разказва Георгиев. Той допълва, че по-късно се образува остров Матей, лиманът, пристанище “Русе-Запад”, премества се устието на река Русенски Лом и кулата сега остава встрани от реката…

***

Вече 70 години специализирана брегова радиостанция работи за безопасността на моряците

Варна, 30 ноември 2017 г. /БТА/ Обезпечаването на безопасното корабоплаване в района ни на отговорност в Черно море се изпълнява от една особена радиостанция. Тя се казва "Варна радио". За нейн рожден ден се счита датата 12 декември 1947 година, когато е извършена първата успешна комуникация с наш кораб. За историята ѝ, за нейната дейност през годините и за съдбата ѝ БТА разговаря с инж. Златко Кузманов, директор на Специализирано поделение дирекция "Ръководство на корабния трафик" - Черно море" в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". (…)
В края на 1947 г., в сграда близо до сегашното пристанище “Варна-изток”, новата радиостанция започва работа. В радиоефира се появява "Варна радио" със сигнал LZW - име, което е запазено и до днес. (…) 
Причината да се появи радиостанция "Варна радио" е една-единствена - осигуряване безопасността на корабоплаването, отбелязва Кузманов. Радиото като технология се появява в началото на миналия век. То е легитимирано на конференция в Берлин, която завършва с подписването на Конвенция. В нейните документи от 3 ноември 1906 г. на осмо място сред участвалите 27 страни стои подписът на България. От този момент нататък терминът "радио" се ползва като официално означение на безжичния телеграф и изобщо на безжичните комуникации в целия свят, посочва Кузманов. 
По думите му радиостанция "Варна радио" от създаването си до около 1954 г. работи изключително на морзова радиотелеграфия. В началото са обслужвани само български кораби, а после - и чуждестранни. Радиостанцията поддържа сигнали за повиквания, за бедствия и безопасност, за всички кораби, които се нуждаят от такива комуникации.
Що се отнася до услугите на радиостанцията ни, казва специалистът, през годините те динамично се променят. След морза или радиотелеграфията, навлиза радиотелефонията, по-късно е въведен радиотелексът, след което идва редът и на цифровото избирателно повикване, разяснява експертът. Тогава отпадат морзовата телеграфия и радиотелексът. Остава важната радиотелексна служба "НАВТЕКС", която продължава и днес да работи. (…) 
Работата на радиостанция "Варна радио" през годините е свързана с непрекъснато развитие на нови функции и внедряване на нови технологии. За сравнение, в началото на дейността си радиостанцията започва с по две до три телеграми на три дни, защото българският кораб е един. Постепенно нещата се променят, за да стигнат своя връх на натоварване в средата на 90-те години, когато на смяна работят от 10 до 12 радиотелеграфисти, което означава, че се поддържат по една дузина радиоканали за морзова телеграфия. На практика на канал има поне по 10 чакащи кораба, за да пускат телеграми. Взети заедно с личната кореспонденция на екипажите и служебната, те правят минимум 300 телеграми на денонощие. (…)
На 1 февруари 1999 г. приключва използването на морзовата телеграфия.
Днес телеграми няма, допълва Кузманов. По думите му тази вече остаряла технология се е ползвала цели 80 години. Формално новата система частично влиза в действие на 1 февруари 1992 г. До 1999 г. се запазва паралелно и морзовата телеграфия... До 2008 година радиото е част от Параходството. И после нещата се променят…

***

Първата българска радиостанция е била разположена на борда на учебния крайцер "Надежда"

Варна, 24 октомври 2018 г. /БТА/ Военно формирование 26 800 във Варна отбеляза този месец 66 години от създаването си. Дейността на поделението, което през годините е носело различни имена, е свързана със свързочното дело във Военноморските сили на страната. Настоящето име на формированието е Брегова опорна система комуникационна и информационна поддръжка. (…) За началото на свързочното дело в страната БТА разговаря с офицерски кандидат Кирил Георгиев, който е отговорник за музейната сбирка на формированието…
През 1906 година в Германия е проведена международна конференция за безжичния телеграф, в която участват всички държави с излаз на море. От българска страна участие вземат директорът на пощите и телеграфите Иван Стоянович и техникът Борис Кинтишев, както и лейтенантът от военния флот Неделчо Недев, разказа Георгиев. Целта на тази конференция е да се разбере кой, как и защо има радиостанции и с каква цел ще ги използва. На конференцията е взето решение държавите, които имат морски брегове, да строят радиостанции и да организират радиопредавания за собствени нужди. Тогава се взема решението, че в България наистина трябва да има радиостанции…
На 21 юли 1908 година е официално открита кабелната телеграфна връзка между Варна и Севастопол. Всъщност това решение е било взето още през 1900 година, когато в Швейцария са се срещнали шефът на пощите в Русия и Иван Стоянович. Русия изцяло поема финансирането, а полагането на кабела се извършва от "Сименс" с британския кораб "Фарадей". Дължината му е 530 километра. Кабелът е излизал на българска територия в Морската градина във Варна…
Първата българска радиостанция е била монтирана на борда на учебния крайцер "Надежда", разказа Георгиев. Когато държавата отпуска една част от сумата, се решава, че първата радиостанция няма да е на брега, а на борда на учебния крайцер "Надежда", обясни той. Благодарение на немския специалист Тиш и Митю Раев - свързочник, на борда на кораба е монтирана немска радиостанция "Телефункен" от искров тип. Това става през май 1911 година. От 4 ноември 1911 година мичман първи ранг Сава Стефанов, който се е обучавал в Кронщад, е вахтен началник на безжичния телеграф. Радиостанцията е снета от въоръжение през 1916 година, като Спас Точков и Иван Василев твърдят, че тя е дадена на речната полицейска служба в Русе, а пък според Митю Раев е предоставена на морската специална школа за учебни цели, разказа Георгиев… 
Историята за свързочното дело във Военноморските сили е свързана тясно с първата стационарна /брегова/ телеграфна радиостанция, която се е намирала в околностите на тогавашното село Голяма Франга /сега Каменар/. Там е била най-високата точка и по тази причина е решено да се разположи центърът. Това става през май 1912 година. (…) Тя е била с акумулатори, 15 конски сили, 2.4  киловата и радиус на действие 100 км. Приемникът е обикновено кохерерово сандъче с два кристални детектора и чифт слушалки, разказа Георгиев. Тя може да работи като предавателна станция два часа, за това време се е изчерпвала енергията на акумулаторите. До електрификацията на Варна през 1914 г. телеграфно-пощенската станция е оказвала помощ на радиостанцията, като е зареждала акумулаторите и с магарешки каруци ги е извозвала по баира до там. По време на Балканската война и до 1918 година България притежава две радиостанции - една на крайцера "Надежда", а друга - в околностите на Голяма Франга, както и още две полеви или общо четири радиостанции в цялата държава. След Първата световна война флотът е бил снабден с още четири радиостанции тип "Телефункен", като две от тях са били подвижни /в каруци/, а другите две - стационарни.
Очите и ушите на флота са Свързочните войски и радиостанциите, посочи Кирил Георгиев. (…)
Морзовият код, който се е използвал на времето, вече не се изучава, каза още Георгиев. Във флота по-голямата част от радиотелеграфистите знаят морза, на корабите, хората, които подават светлинните сигнали също е необходимо да използват морзовата азбука. Георгиев смята, че един свързочник трябва да знае азбуката и да започне от А и Б докато стигне до модерните технологии, модемите и предаването на данни… 

***

Началото на февруари 1999 г. може да се определи като финалния акорд на морзовата азбука, но процесът протича поетапно доста дълго време през 90-те години на миналия век и дори силни в морско отношение страни като Великобритания я ползват почти до края на 1997 г., може да открием още в емисиите на БТА: 

Лондон се отказва от морза

Лондон, 31 декември 1997 г. /БТА/ От днес в полунощ Великобритания вече няма да използва морзовата азбука, съобщи ИТАР-ТАСС. Бившата "Владелка на моретата" се отказва от морза в полза на по-модерните системи за свръзка чрез радио и спътници.
Все пак в британския кралски флот ще останат неколцина специалисти, които обаче ще предават морзовите сигнали с прожектори, така че те да не могат да бъдат засечени от електронното разузнаване.
Според решение на Международната морска организация, чието седалище е в Лондон, от февруари 1999 г. целият свят трябва да премине от морза към използване на глобалните спътникови системи за връзка.