site.btaНа 11 декември 1936 г. принц Алберт, херцог на Йорк, поема трона в Обединеното кралство, ден след като брат му крал Едуард VIII абдикира

На 11 декември 1936 г. вторият син на британския крал Джордж V - принц Алберт, херцог на Йорк, поема трона в Обединеното кралство, ден след като на 10 декември брат му - крал Едуард VIII, абдикира, за да се ожени за американката  Уолис Симпсън.
Пълното му име е Алберт Фредерик Артър Джордж. Официално е провъзгласен за крал на 12 декември 1936 г. Той приема името Джордж VI и е коронясан на 12 май 1937 г.

Едуард е провъзгласен за крал след смъртта на баща му крал Джордж V на 20 януари 1936 г.  Опитите му да спечели приемането на Уолис Симпсън от страна на кралското семейство са неуспешни. Министър-председателят Стенли Болдуин  се опитва да внуши на Едуард опасността за целостта на монархията, причинена от личното му приятелство с разведена жена, а на 2 декември 1936 г. го уверява, че възможността за сключването на морганатичен брак (съюз между краля и жена с по-нисък ранг) е неосъществима. На 3 декември въпросът вече е основна тема в британския печат. На 10 декември 1936 г. крал Едуард VIII абдикира. На следващия ден актът на абдикацията е одобрен от Парламента, а вечерта бившият крал Едуард VIII говори в радиопредаване по Би Би Си за абдикацията си. Вечерта той заминава за Австрия, където живее няколко месеца, докато решението за развод на Уолис Симпсън стане окончателно. На 3 юни 1937 г. двамата се венчават от свещеник на Англиканската църква в Шато дьо Канде във Франция. 

В бюлетина на БТА от 11 декември 1936 г. четем:

Лондон, 11 декември 1936 г. /Хавас/ Многоброен народ се трупаше около резиденцията на йоркския херцог, когато той пристигна в 23 ч. и 20 мин. целият площад пред Хайд парк бе зает от автомобили, които полицията се опитваше напразно да раздвижи. Автомобилът на новия крал бе спрян за малко поради струпването на населението, желаещо да изрази своята вярност. Пред резиденцията се разнасяха викове "да живее кралят”. 

***

Лондон, 11 декември 1936 г. /Ройтер/ Камарата на лордовете и Камарата на общините се събраха тая сутрин, с цел да приемат законопроекта за абдикацията. Подлагайки законопроекта на второ четене, г-н Болдуин, след като даде няколко обяснителни думи върху поменатия акт, каза, че тоя парламентарен акт е бил необходим, защото актът от 1701 г. не съдържа някаква клауза за абдикация или за наследяване вследствие на абдикация… 
…Едно предложение на г-н Макстон бе отхвърлено с 403 гласа срещу пет и законопроектът бе гласуван.

***

Лондон, 11 декември 1936 г. /Хавас/ Крал Едуард VIII престана да царува и йоркският херцог започна да царува, щом като общият докладчик на двете камари оповести кралското одобрение на законопроекта за абдикацията.

***

Лондон, 11 декември 1936 г. /Ройтер/ Говорейки тази вечер по радиото от Уиндзорския дворец, бившият английски крал Едуард VIII каза: "Най-после мога да произнеса няколко думи, които никога не бих крил, но, които досега не можех да ви отправя поради това, че конституционно бях възпрепятстван. Преди няколко часа аз изпълних последната си власт като крал и император и сега, когато моят брат, йоркският херцог, ме наследи първите ми думи трябва да бъдат за изявяване на вярност към него. Това аз правя от цялото си сърце. Вие знаете всички причини, които ме подтикнаха да се откажа от престола, но аз искам да разберете, че когато взимах това решение, аз не забравях държавата и империята, на които като галски принц и напоследък като крал, се старах да служа цели 25 години. Но вие трябва да ми вярвате, когато ви кажа, че аз намирах за невъзможно без помощта и подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам своите кралски задължения така, както желаех да ги изпълнявам. Бих искал да знаете, че решението, което взех бе само мое лично. Другото най-близко заинтересовано лице ме убеждаваше докрай да взема противното решение. Аз обаче взех сегашното, най-сериозното в моя живот, като мислех, че то ще е в края на краищата най-задоволителното за всички. Вземането на това решение от мен бе значително улеснено от добрата подготовка на моя брат по обществените въпроси в страната и от неговите добри качества, които го правеха напълно подходящ да заеме мястото ми без да се засегне напредъка на империята.
През тези трудни за мен дни, аз бях утешаван от своята майка, кралицата, от кралското семейство и от кралските министри, главно г-н Болдуин, които се отнасяха с топлота към мен. Нямаше никакви конституционни различия между мене и тях или между мен и парламента. Възпитан в традицията на конституционализма от своя баща, аз никога нямаше да позволя какъвто и да е въпрос от този род да възникне. През всичкото време, когато бях галски принц, а по-сетне и крал, към мен се отнасяха с най-голяма благосклонност всички народни слоеве навсякъде, където живеех или пътувах из империята. И аз съм много благодарен за това днес, когато напущам окончателно обществените работи и когато се освобождавам от своя товар. Може би ще мине известно време, докато се върна в родната страна, но аз винаги ще следя с дълбок интерес историческия развой на британската раса и империя. И ако някога в бъдеще бих могъл да се окажа полезен, там при частното положение, което заемам, аз няма да пропусна да докажа това.
Сега, когато всички ние имаме нов крал, аз му пожелавам, а също и на вас, щастие и напредък. Бог да ви благослови! Бог да пази краля!”

В бюлетина на БТА четем и за решението на крал Едуард VIII да се откаже от престола, обявено от него на 10 декември 1936 г., както и за последвалата реакция в страната след този акт:

Лондон, 10 декември 1936 г. /Ройтер/ Крал Едуард VIII абдикира. 
Той бе решил да се откаже от престола. Йоркският херцог ще заеме престола. Абдикацията бе утвърдена от йоркския, кентския и глостърския херцози. Кралят подписа акта за абдикацията, по силата на който той се отказва от престола за себе си и за своите наследници. Кралят цени отправените към него позиви да се откаже от намерението си, но заяви, че е решил да абдикира. Освен това, продължаването на кризата би могло само да увреди на народите, на които се стараел да служи като уелски принц и като крал.

Председателят прочете в Камарата на общините следното послание, подписано от краля: "Аз напущам народите с твърдата надежда, че пътят, който сметнах за добре да следвам, е най-добрият път за стабилността на престола и за благото на моите народи. Желая живо да не бъде забавено прилагането на подписания от мен документ и всички необходими мерки да бъдат взети веднага, за да се осигури възшествието на престола на моя законен наследник, брат ми, йоркският херцог.” В заключение в посланието се казва, че кралят съзнава, че не може повече да изпълнява задачата си на крал ефикасно и с лично задоволство.

***

Лондон, 10 декември 1936 г. /Ройтер/ …Г-н Болдуин (Стенли Болдуин - министър-председател на Великобритания - бел. ред.) съобщи в 16 часа и 40 минути, че крал Едуард Vlll абдикира… Той каза, че никога парламентът не е получавал по-важен кралски манифест и че никога първият министър на Англия не е имал по-тежка задача за разрешение… Аз бих желал да ви кажа също, че когато във вторник вечерта в замъка Белведер трябваше да си кажем сбогом, ние и двамата знаехме и чувствахме, че нашето приятелство не само не е разрушено от споровете и разискванията през последните седмици, но, че то е затвърдено и ще трае през целия ни живот. Тия думи на г-н Болдуин бяха изпратени с продължителни ръкопляскания. Камарата, продължи г-н Болдуин, ще иска вероятно, да знае кога и при какви обстоятелства аз имах първото си свиждане с краля по въпроса, който ни интересува. Г-н Болдуин припомни тогава, че лекарите му предписали почивка през август и септември и когато се завърнал през октомври в Лондон, той имал да се бори с едно безпокойство: много писма пристигали на неговия адрес, с които британски поданици, граждани на Съединените щати и други писма, идещи от доминионите (доминион - самоуправляваща се страна в рамките на Британската империя, която признава британския монарх за държавен глава - бел. ред.), изразявали смущения относно това, което се пише в американския печат и в което се преплита името на английския крал. 

Спирайки се върху особите на абдикиращия и на новия крал, г-н Болдуин каза:...След възкачването на престола на Едуард VIII, негов предполагаем наследник стана брат му йоркският херцог Алберт. Той е роден на 14 декември 1895 година в Йорк и е получил името принц Алберт Фредерик Артър Джордж. Той е получил възпитание и обучение на флотски офицер… Йоркският херцог се ожени на 28 април 1923 г. с лейди Елизабет Маргарит Боу - Лион. С тази женитба кралското семейство се свърза в тесен съюз с едно от най-старите аристократически семейства в Шотландия… Дъщерята на херцога, принцеса Елизабет, родена на 21 април 1926 г., става наследник на престола. Тя ще загуби правата си на наследница на престола, ако на херцогската двойка, занапред - кралската двойка, се роди син.

***

Лондон, 10 декември 1936 г. /Ройтер/ В изложението си в Камарата на общините върху развоя на конституционната криза и абдикацията на краля, г-н Болдуин каза още: “…Той се държа като истински джентълмен. Кралят имаше винаги пред вид три или четири неща, които повтаряше често в разговорите си. Едното бе, че ако трябва да замине, той ще замине с достойнство и с колкото е възможно по-малко безпокойства за своите министри и своите народи. Той желаеше да замине при обстоятелства, които биха направили по-лесна възшествието на брата му на престола и всяка мисъл за образуването на една тъй наречена партия на краля му бе противна. /Силни и продължителни ръкопляскания/ Кралят реши да остане в Белведерския замък. Той не искаше да идва в Лондон поради тълпите и техните акламации, докато тия въпроси бяха висящи. Аз му изказвам всичките си почитания за това”, добави г-н Болдуин всред ръкопляскания…

…Г-н Болдуин каза, че е присъствал на заседанието на кабинета вчера сутринта, когато е получен официалният окончателен отговор на краля. Кабинетът поискал единодушно от краля да обмисли постъпката си, която ще предизвика голямо съжаление у поданиците му и ще ги опечали дълбоко. Кралят отговори, че е обсъдил отново въпроса, но съжалява, че не може да отмени решението си. Г-н Болдуин добави: "Убеден съм, че никой не би могъл да ycпее там, където аз не успях и онези, които познават най-добре краля, знаят какво означава това." 

Министър-председателят продължи: “Това събрание е театърът, към който са обърнати сега очите на целия свят, ето защо, нека се държим с онова достойнство, което самият крал прояви в часа на своето изпитание, и, каквото и да бъде съжалението, което ни причинява неговото послание, нека изпълним желанието му и то бързо... В качеството на пазители на демокрацията, ние трябва да бдим за изпълнението на задачата да запазим неприкосновеността на монархията, която е сега единствената връзка между цялата ни империя и която е пазителката на нашата свобода. Нека се сплотим зад своя крал и да му окажем своята подкрепа.“ /Продължителни ръкопляскания/

***

Лондон, 10 декември 1936 г. /Хавас/ За първи път в английската история един крал абдикира по собствено желание. Ричард II в 1399 г. извърши подобен акт, но прочутата усмивка, която придружаваше неговата декларация, се обяснява като върховно усилие на монарха да възвърне своя престол. И така, неговият жест не би могъл да се смята за доброволен. Също падането на Едуард II, на Чарлс I и Хенрих VII не са актове, продиктувани изключително от тяхната воля. Едуард VIII беше напълно осветлен от своето правителство относно последиците, които би имала проектираната от него женитба. Правителството не е мислило да се противопоставя на монарха, който продължаваше да държи на своите проекти. Ако правителството желаеше да прави това, то щеше да подаде оставка и по този начин да даде свобода на краля да натовари друго лице с управлението на страната и да провери чувствата на парламента и страната. Уинстън Чърчил, след разговора, който води преди три дни, можа да потвърди, че кралят не ще вземе никога каквото и да е решение противно на конституцията. Целият народ е благодарен за достойното поведение на този, който абдикира и със спокойствие констатира, че тази тежка криза не нанесе никакъв удар върху приложението на демократическите начала, на които конституцията е пазител.

***

Лондон, 10 декември 1936 г. /Ройтер/ Съобщението за абдикацията, макар да не бе неочаквано, бе посрещнато тая сутрин след прочитането на вестниците в цяла Великобритания и в империята с чувство на дълбоко съжаление. Няколко висши духовници заявиха, обаче, че това е най-доброто разрешение при тия обстоятелства. Обществото е в недоумение и независимо от мненията по конституционния въпрос то изпитваше дълбока симпатия към краля при вътрешната му борба. В Лондон 20 000 души, събрани пред парламента, бяха смаяни, когато вестта за абдикацията се разнесе от уста на уста. Тълпата бе поразена и няколко минути пазеше мълчание. Вестта за абдикацията, съобщена на публиката по радиото и чрез специалните издания на вестниците, се коментира продължително от всички. Пред Бъкингамския дворец се бяха натрупали много хора, но не станаха никакви безредици.
В 4 часа сутринта в Сидней, Австралия малки групи хора разисквали още новината по улиците. 

На 6 февруари 1952 г. крал Джордж VI умира в съня си на 57-годишна възраст. Новината за това заварва голямата му дъщеря, принцеса Елизабет, в Кения, където е на посещение. Тя се завръща в Обединеното кралство като кралица. Официалната церемония по коронацията й е на 2 юни 1953 г. в Уестминстърското абатство. Когато се възкачва на престола Елизабет Втора е на 25 години.