site.btaВечерта на 8 декември 1980 г. край дома си Джон Ленън е прострелян смъртоносно от психически неуравновесен почитател

Джон Ленън е убит край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г. от Марк Дейвид Чапман. След стрелбата по музиканта, Чапман изчаква полицаите, четейки романа "Спасителят в ръжта” на Дж. Д. Селинджър.

Британският музикант и композитор Джон Уинстън Оно Ленън е роден на 9 октомври 1940 г. Той един от създателите на групата "Бийтълс”. “Бийтълс” се превръща в музикално явление. Гражданската пацифистка позиция на Ленън се откроява в социално ангажираните му текстове.
Групата е сформирана през 1960 г. в Ливърпул от Ленън и Пол Маккартни, Джордж Харисън и барабаниста Пийт Бест, който е заменен през 1962 г. от Ринго Стар. Познати са и като “Ливърпулската четворка”. В периода 1962-1970 г. издават 12 албума, 13 миниалбума и 22 сингъла. Продали са над 1,3 млрд. албума. След разпадането на “Бийтълс” Джон Ленън продължава солово и има осем албума, а дейността му е повлияна от втората му съпруга авангардистката Йоко Оно. Песента Imagine от едноименния му самостоятелен албум се превръща в един от най-продаваните му сингли и е негова визитка. 

В бюлетина "Международна информация" БТА съобщава:

Ню Йорк, 9 декември 1980 г. /БТА/ Снощи на 40-годишна възраст бил убит основателят на известния в близкото минало състав "Бийтълс" Джон Ленън. Неизвестно лице стреляло срещу него пред дома му в Ню Йорк. Ленън бил откаран незабавно в болница, но скоро починал от раните си. Мотивите за убийството не са известни.

***

Джон Ленън - убит

Лондон, 9 декември 1980 г. /Кор на БТА/ Късно снощи в Ню Йорк бе убит Джон Ленън - член на някогашния състав "Бийтълс". Той е бил застрелян пред дома си в центъра на града от някой си Марк Чапман, 25-годишен, който бил заловен веднага от полицията.

Заедно с още двама членове на основния състав на групата - Пол Маккартни и Джордж Харисън, и няколко други музиканти, Джон Ленън основава през 1958 година в Ливърпул групата "Бийтълс". Тя обаче става известна три години по-късно с идването на мениджера Браян Епщайн и на барабаниста Ринго Стар. За кратко време техните песни, отличаващи се с висок професионализъм, станаха популярни в много държави. Музиката на "Бийтълс" се превърна в основа на нови течения в съвременната забавна и поп музика на Запад. През 1971 година четиримата "Бийтълс" решиха да се разделят, като всеки последва собствен път. За разлика от Ринго Стар и Джордж Харисън, чиито имена през изминалите близо десет години се появяваха често в светските рубрики на буржоазния печат, и от Пол Маккартни, който продължи най-успешно от всичките музикалната си кариера в родината си, Джон Ленън водеше сравнително спокоен живот. Неотдавна 40-годишният Ленън реши да се върне към активна музикална работа и заедно с жена си Йоко Оно композира и записа дългосвирещата плоча "Двойна фантазия", която в момента е на едно от първите места в английските музикални класации.

Процесът срещу Марк Чапман започва през юни 1981г. 

Ню Йорк, 23 юни 1981 г. /БТА/ В Ню Йорк започнал съдебен процес по убийството на известния музикант Джон Ленън, един от основателите групата "Бийтълс". Обвиняемият Марк Дейвид Чапман, когото адвокатите се опитаха да представят за психически неуравновесен, се признал за виновен. Присъдата ще бъде произнесена на 24 август. 

***

Ню Йорк, 24 август 1981 г. /БТА/ Убиецът на световноизвестния музикант Джон Ленън - Марк Дейвид Чапман, бе осъден на доживотен затвор от Върховния съд в Ню Йорк, съобщават осведомителните агенции. Съдът препоръчал престъпникът да бъде подложен на психиатрично лечение.

***

Подписан от Джон Ленън албум отива на търг

Лийдс, 22 ноември 2020 г. /БТА/ Албум, подписан от бившия член на "Бийтълс" Джон Ленън няколко часа преди да бъде застрелян в Ню Йорк, отива на търг, съобщи "Контактмюзик". Всъщност това е плочата, която музикантът подписва на своя убиец Марк Чапман, след което бива убит на улицата от него на 8 декември 1980 година. Историческата бройка от плочата Double Fantasy, реализирана в сътрудничество с Йоко Оно, беше представен като веществено доказателство за убийството от нюйоркската полиция. Според аукционната къща "Голдин" печатите на полиция още били видни върху обложката на плочата. Наддаванията ще започнат в понеделник, 23 ноември, с начална цена 400 хиляди долара. 

***

Фенове на Джон Ленън настояват албумът с предсмъртния му подпис да бъде изтеглен от търг

Лондон, 7 декември 2020 г. /БТА/ Появата в американската тръжна къща "Голдин" на албума Double Fantasy с предсмъртния подпис на Джон Ленън, преди да бъде разстрелян на улицата в Ню Йорк, предизвика остра негативна реакция сред неговите фенове, пише в. "Дейли експрес". Плочата, подписана от британския музикант за Марк Чапман, който часове по-късно щеше да го застреля с шест куршума пред дома му, беше иззета от полицията като веществено доказателство. Лотът с първоначална цена 400 хиляди долара носи последния подпис на бившия член на "Бийтълс": "Джон Ленън, 1980". Плочата ще бъде предложена на търг на 12 декември. Феновете на Ленън масово са писали на аукционната къща въпросният албум да бъде изтеглен от търга. Според тях годините не могат да заличат едно престъпление и наддаванията за плочата ще бъдат гавра с паметта на Ленън. 

В брой 52 на списание ЛИК е публикуван кратък текст по “Мелъди мейкър” - Лондон и  интервюто на Барбара Гроустарк с Ленън в нюйоркския “Нюзуик“: 

Джон Ленън - простреляната звезда  

Неговият изпълнен с болка вик отекваше в застоялия въздух на самодоволството и посредствеността, достигаше такива дълбоки пластове на човешките чувства и неволи, до които малцина бяха дръзнали да се докоснат. Неговата самотна фигура хвърляше голямата си сянка върху сцената на живота, за да стресне, за да разтревожи хората, потънали в летаргичния сън на мнимото блаженство, в буржоазен унес. Още в “Хелп” /„Помощ"/ той изрази огромния си страх от отчуждението, изля болките на своята раздирана от противоречия душа в прекрасни, може би най-вълнуващите в историята на рок музиката композиции. 

Той оцеля след раздялата с дългогодишния си приятел Пол Маккартни и последвалото я през април 1970 година разпадане на “Бийтълс”, най-обичаната и до днес рок група, за да поеме по свой път -  изменчив и неравен, но все така бляскав и вълнуващ, за да създаде такива прекрасни плочи като “Незавършена музика”, “Сватбен албум”, “Студена пуйка”, “Джон Ленън /Пластик Оно Банд”, ”Веднъж в град Ню Йорк”, “Стени и мостове”, “Рокендрол”. И после през 1975 година да обяви съвсем неочаквано, че е дал всичко, което е имал да дава на хората, че е решил да напусне окончателно рок музиката. Но както често става, той не удържа думата си. И тази година се завърна при поклонниците си с “Двойна фантазия”, своя пръв самостоятелен албум, с който наруши петгодишното си мълчание. Една плоча, носеща печата на стиловото многообразие и огромното майсторство на един изключителен музикант, един вид завещание на Джон Ленън. На човека, чийто изпълнен с болка вик още дълго ще раздира тишината…

Журналистката Барбара Гроустарк успя да вземе първото интервю на Джон Ленън след излизането на “Двойна фантазия”. Първото, което по силата на една жестока случайност, ще остане едно от последните. 

/По “Мелъди мейкър” — Лондон/

ВЪПРОС: Защо се оттеглихте през 1975 година? Може би се уморихте да правите музика или ви дотегна шоубизнесът?

ОТГОВОР: И двете. Още от 22-годишна възраст съм обвързан с договори. Вечно “бях длъжен да…” Да напиша дузина песни до петък, да запиша малка плоча до събота, а в неделя… Станах певец, защото исках да бъда свободен — не мога да си представя да прекарам живота си, затворен в стая или кабинет. Свободата беше единственият плюс при многото минуси на професията “известен певец”. Но много бързо се оказа, че съм задължен на еди-коя си фирма за грамофонни плочи, на средствата за масова информация, на публиката. Свободата я нямаше… 
Оттеглял съм се многократно. У мен живеят отшелникът и невротикът. Но най-страшното в шоубизнеса е, че човек загива, ако не е “питомник” на Анди Уорхол например. 

ВЪПРОС: Според Пол Маккартни вие сте се оттеглили, защото сте били съгласен да дадете всичко на света, само и само да останете верен на себе си.

ОТГОВОР: Какво по дяволите означава това. Пол не може да знае с какво точно се занимавам, макар че и него, както всички останали, го мъчеше любопитството. Не сме разговаряли истински вече десет години. 

ВЪПРОС: През тези пет години не ви ли измъчваше това, че не пишете музика? 

ОТГОВОР: Отначало ми беше много трудно. Но в главата ми цареше пълен “музикален” хаос. Това пролича и в “Стени и мостове” /самостоятелния албум на Джон Ленън, излязъл през 1974 година/ — тази плоча беше работа на полуболен занаятчия. Записвах я без вдъхновение и може би затова в музиката й се чувства някаква мъка. Не чувах музиката, главата ми бучеше. Като се оттеглих, започнах да я чувам отново. Същото като с Нютон - той е нямало да разбере никога защо ябълката пада именно надолу, ако не е мечтаел под ябълковото дърво… Затова живея — за радостта всеки пет години ябълката да ме удря по главата. 

ВЪПРОС: Защо записахте новата си плоча заедно с Йоко Оно? 

ОТГОВОР: Нашата плоча прилича на пиеса - ние си я написахме и ние си я изпълняваме. С нея сме нещо като духовни съветници. Като напуснах “Бийтълс”, помислих си “О, каква прелест! Вече не съм длъжен да слушам Пол и Ринго, и Джордж. Но е ужасно да си сам в студиото по време на запис…” 

ВЪПРОС: Мнозина бяха склонни да винят Йоко Оно за това, че като ви “отвлече” от “Бийтълс”, тя разтури групата. Каква е истината за края на “Бийтълс”? 

ОТГОВОР: От деня, когато завърших филма “Как спечелих войната” /1966/, започнах да търся повод да се махна от състава. Но не ми стигаше смелост. Семената на раздора бяха посети, когато групата престана да изнася концерти. Вече не можех да понасям другите. Но се страхувах прекалено много да напусна двореца. Дворецът, който погуби Пресли. Защото царят загива заради своите придворни. Те го карат да преяжда, да препива, та да си седи на трона безмълвен. В подобни ситуации повечето хора така и не успяват да се пробудят. Очакваше ни краят на Елвис Пресли — бяхме заобиколени от слуги подлизурковци, които искаха да задържат положението на нещата, което бе равносилно на смърт. Такъв беше краят на “Бийтълс”. Не че Оно “разцепи” “Бийтълс”, тя само ми каза — “Разсъблекли са те, не виждаш ли”. 

ВЪПРОС: Мечтаете ли понякога за доброто старо време? 

ОТГОВОР: Не! “Бийтълс” бяха “Бийтълс” през 60-те години. Онези, които си въобразяват, че ако днес Джон и Пол се съберат с Ринго и Джордж, “Бийтълс” ще бъдат същите, се заблуждават дълбоко. “Бийтълс” дадоха всичко, което имаха да дадат, пък и повече. Четирите момчета, които на времето свиреха заедно, днес не могат отново да бъдат група, дори и да го искат. Какво ще стане, ако с Пол започнем да свирим заедно. Ще бъде тъжно и отегчително. Джордж и Ринго не ги споменавам, защото музиката пишехме ние с Пол. Бих записал отново много от песните на състава — навремето те не звучаха така, както ми се искаше на мен. Но да се върна в “Бийтълс” значи да се върна в училище… Дори през ум не ми е минавало да свирим отново заедно. С “Бийтълс” е свършено… 

ВЪПРОС: Една от песните на новия ви албум “Губя те” сякаш е приютила някогашните демони на Джон Ленън. Как я написахте? 

ОТГОВОР: Веднъж на изгрев слънце се разхождах сам из града. Изпитвах някакво огромно удоволствие. В мен се възраждаше едно чувство, което бях изпитал като момче, когато се разхождахме с една моя леля из планините на Шотландия. И всичките тези ухания, мъглата… И си помислих: аха! Ето го онова чувство, което кара хората да пишат или да рисуват. Та то е било в мен, в душата ми през целия ми живот. Именно затова споменът за „Бийтълс” не ми тегне. Имах време да разбера, че съм бил Джон Ленън преди „Бийтълс” и ще продължавам да бъда Джон Ленън след тях. Та това е то…