site.btaВ нощта срещу 3 декември 1984 г. в индийския град Бопал загиват 3787 души от изтичането на токсичен газ от завод за пестициди

В нощта срещу 3 декември 1984 г. индийският град Бопал е обгазен след изпускане на токсичен газ метилизоцианат от завод за пестициди. Аварията е в предприятието на американската корпорация “Юнион карбайд”.  За едно денонощие след аварията загиват 3787 души, а през следващите няколко години близо 16 000 умират от болести, причинени от вдишването на газа. Общо пострадалите са 555 000 души. 

БТА съобщава за трагедията в своя бюлетин “Международна информация”:

Още едно престъпление на транснационалните монополи

Делхи, 4 декември 1984 г. / Кор. на БТА Л. Касаветов / Около 1000 загинали, близо 10 000 ранени, от които 2000 в критично състояния – такава е все още непълната картина на бедствието в главния град на индийския щат Мадхия Прадеш Бопал, където вчера докато хората още спяха, от подземното хранилище на завода за пестициди на многонационалната компания “Юниън Карбайд”, изтече отровен газ метилизоцианат. 

Случаят се разследва. Арестувани са директори и заместник-директори на завода. В Мадхия Прадеш е обявен еднодневен траур. На пострадалите се оказва бърза помощ. Министър-председателят Раджив Ганди направи промяна в предизборната си обиколка и днес ще посети болниците и лагерите за оказване на първа помощ в Бопал. 

Три пъти досега в завода е имало злополуки, писа днес вестник “Пейтриът”. Сега стана известно, че под предлог да се запази производствената тайна на “Юниън Карбайд” в завода в Бопал не навсякъде са били допуснати индийски служители от комисиите по охраната на труда. 
Профсъюзният ръководител от завода Армачари Сангх заявил пред “Пти”, че работниците няколко пъти са искали да бъдат подобрени условията за работа, но работодателите не направили нищо. “Шефовете проявиха престъпна небрежност”, каза той. 
Днешните индийски вестници изброяват и редица други престъпления на многонационалните монополи в развиващите се страни. 

***

“Юниън Карбайд” уби над 1600 души 

Делхи, 5 декември 1984 г. / Кор. на БТА Л. Касаветов / Транснационалната корпорация “Юниън Карбайд”, контролирана от американски капитал, е отговорна за смъртта на 1600 души, отровени от газ, изтекъл в понеделник от хранилището на завода за пестициди в индийския град Бопал. Като съобщи тази цифра 66 часа след началото на трагедията, осведомителната агенция “Прес тръст ъв Индия” посочи, че продължават да умират хора. Пострадали са най-малко 25 000 души. 

В повредения резервоар е имало 45 тона метилизоцианат. Междинен продукт при неговото производство е още по-токсичният газ фосген. Пораженията в околностите на завода са такива, че лекарите не изключват да е изтекъл и фосген. Не се знае колко газ е изтекъл, преди повредата да бъде отстранена, но се предполага, че е поне един тон, а смъртоносната доза за човек е пет стотни от милиграма метилизоцианат в кубически метър въздух. 

Отровния газ поразява зрението, белите дробове, а после и други органи. Най-много са отровените деца и старци. Тези, които оцелеят с помощта на лекарите, ще бъдат по-малко или повече осакатени за цял живот. Цифрата за загиналите расте с всеки изминал час. Пълната картина на престъплението тепърва ще се изяснява.

***

Жертвите на “Юниън Карбайд” са над 2000 души

Делхи, 6 декември 1984 г. / Кор. на БТА Л. Касаветов / Броят на загиналите от отровния газ, изтекъл в понеделник от хранилището на транснационалния монопол “Юниън Карабайд”, тази вечер достигна 2000 души, съобщи в последния си за деня информационен бюлетин общоиндийското радио.

Заводът за пестициди на “Юниън Карбайд” в Индия е затворен завинаги. Няма никога да разрешим неговата дейност да бъде подновена, заявил днес Арджун Сингх – главен министър на щата Мадхия Прадеш, чиято столица е град Бопал. Документите на компанията са иззети от органите, които разследват престъплението. Разпитват се арестуваните ръководители на завода.
 
Жертвите на “Юниън Карбайд” продължават да растат, съобщи осведомителната агенция “Прес тръст ъв Индия”. Има загинали и в селищата около Бопал. Досега над 100 000 души са потърсили лекарска помощ и се оплакват от смущения в дишането и зрението.

***

Арестувани американски граждани в Бопал 

Делхи, 7 декември 1984 г. / БТА/ Тази сутрин, веднага след като пристигнаха от Бомбай, на летището в Бопал бяха арестувани председателят на транснационалната корпорация “Юниън Карбайд” гражданинът на САЩ Уорън Андерсон, председателят на “Юниън Карбайд Индия лимитид” – дъщерна компания на американския химически гигант, и управляващият директор на индийската компания и собственик на завод в Бопал. 

Други петима ръководители на завода бяха поставени под домашен арест още в началото на седмицата. Те се обвиняват в “престъпна небрежност”. В резултат на тази “небрежност” от отровен газ в Бопал до този момент, както съобщи осведомителната агенция “Прес тръст ъв Индия”, са загинали над две хиляди души. 

В бюлетина “По света” на 21 декември 1984 г. БТА публикува и репортаж на Харбакш Сингх Нанда от Асошиейтед прес, публикуван в “Таймс” (Лондон):

Бопал... в сянката на смъртта“

Вече става известна дълбочината на страданието, което понесоха хиляди жители на индийския град Бопал, което беше причинено от експлозията на 3 декември т. г. в един завод за пестициди, собственост на американската компания “Юниън карбайд”.
Броят на загиналите вече надхвърля 2000 души. Харбакш Сингх Нанда от Асошиейтед прес изпрати до редакцията на лондонския “Таймс” репортаж, който разкрива всеобхватността на бедствието.

Бопал. Дая Рам носи мъртвия едногодишен син към горящата площадка за кремиране.
Юношите Шанас Би и Абрахам Кан оплакват своите родители.
Навсякъде оцелелите и мъртвите стоят редом. Слепи водят слепи… 
Хиляди глави умрял добитък лежат подпухнали по улиците. Бебета плачат за мляко. Листата на дърветата са жълти и сбръчкани. Целината и спанакът на полето са химически попарени и са покрити с тънък бял слой. Езерата и вировете са обезцветени и мрачни.

Зловонието на смъртта виси над града, примесено с дима от погребалните клади. Гробокопачи изравят общи гробове. Шивачи шият покривала. Лекари се борят да предотвратят втора трагедия  -  избухването на епидемия.

ГАЗОВИ КАМЕРИ

900-те хиляди жители на града са вцепенени от ужас и скърбят за жертвите на отровния газ. Мнозина от тях, бедни, невежи и неграмотни, все още не могат да проумеят какво се беше случило в техните колиби от кал, слама и отпадъци, разположени точно срещу завода за пестициди.
Мнозина не могат да проумеят какво означава газ; те са си мислели, че заводът произвежда лекарства. Мнозина казват, че не са си представяли, че нещо ужасно е могло да се случи и не са знаели, че когато чуят заводската сирена, би трябвало да бягат, за да се спасяват.
В Джайпракаш Нагар, през улицата, загинаха над 200 души. Най-малко половината от тях бяха деца — твърде слаби и недохранени, за да понесат белия облак газ, твърде крехки, за да се преборят с последиците от отровата.

Много от умрелите бяха открити, когато властите разбиха вратите на бордеите, залостени отвътре. Хората се бяха опитали да се скрият от парите, които бяха превърнали техните колиби в газови камери. Стотици умряха в съня си, други стотици бяха съборени от смъртта, докато бягаха, задушавайки се от кашлица и обилно повръщане. Те напускаха града в панически бяг. Някои бяха прегазени от коли и автобуси във всеобщото блъскане и паника.
“Ние се задушавахме, очите ни горяха. Едва виждахме пътя през мъглата, а сирените виеха. Не знаехме по кой път да хванем” — разказва Ахмед Хан.
“Всички бяха много объркани. Майки не знаеха, че децата им са умрели, деца не знаеха, че майките им са умрели, мъже не знаеха, че целите им семейства са умрели — казва майор Гириш Тиуари от местната полиция. — Всеки, който беше оцелял, бягаше с горящи, ослепяващи очи”.

“Градът се превърна в голяма газова камера — според описанието на Индира Йенгар, председателка на благотворителното дружество “Майка Тереза”, чиито членове оказваха помощ на поразените. — Това са неграмотни, бедни хора. Те не разбират какво се е случило. Много от тях продължават да ме молят да им обясня какво беше станало в онази нощ, какво ги беше ослепило и беше убило семействата им. Те не знаят какво ги бе поразило.”

“ДЯВОЛСКАТА НОЩ”

Две жени в окъсани сарита вървят по улицата. Едната е ослепяла и стене, като държи мръсно парче плат върху очите си. Другата жена, също с мръсно парче плат през едното око, я води надолу по улицата. Осемгодишният Ману търка възпалените си очи и моли баща си да даде играчки. Но Кедат Нат знае,  че синът му вече ослепява:
- Лекарите казаха, че той няма да може да вижда повече този многообразен свят. Моят син беше целият ми свят, но той вече ми е отнет завинаги.

Абдул Карим споделя: “Грях е да се заравят по два трупа в един гроб, но ние сме принудени да заравяме по три-четири и повече души заедно. Моля се на Аллах никога повече да не ми се налага да върша подобно нещо”.
На площадката за кремиране в Чола Гат труповете се изгаряха на купчини по 25, тъй като не достигаха дървата за поддържане на огъня. Стоящите наблизо жени хълцаха и проклинаха. Пламъци затъмняваха небето в деня след експлозията и работниците наричаха нощта, в която трябваше да бъдат изгорени труповете на стотици жертви, “дяволската нощ”. Лицата на жертвите бяха маркирани с мастило, за да бъдат идентифицирани.

Един  служител беше запитан кога ще бъдат вдигнати разлагащите се трупове на умрелия добитък, той отговори троснато:
“Вие питате за добитъка, а ние се затрудняваме да се справим с всичките човешки трупове”. 

Продължавайки да носи сина си на ръце, Дая Рам казва: “Никога не сме очаквали нещо подобно. Но дори и  сега ние нямаме къде другаде да живеем. Дори сега… къде е земята ни?”
Група разгневени младежи наричат фабриката за пестициди зло, което трябва да бъде премахнато. “Ако фабриката не бъде преместена от Индия, ние ще я запалим - казва един от тях. — Ние сме в съседство с нея. Как можем да живеем в сянката на смъртта?”

Съгласно споразумение от 1989 г. с правителството на Индия компанията изплаща на пострадалите и роднините на загиналите обезщетения в размер от 470 млн. долара, въпреки че преди това са поискани обезщетения за 3,3 млрд. долара. 

От 1998 г. по инициатива на международната  организация "Мрежа за действия срещу пестиците" (PAN) на 3 декември се отбелязва Световен ден за борба с пестицидите, а от м. март 2010 г. с решение на международни екологични организации се отбелязва Седмица против използването на пестицидите от 3 декември - Световният ден за борба с пестицидите, до 10 декември - Международният ден за правата на човека.