site.btaСъс затаен дъх светът през 1943 г. очаква резултатите от Техеранската конференция

На 28 ноември 1943 г. в Техеран, Иран, е открита конференция на правителствените ръководители на страните съюзнички по време на Втората световна война – СССР, САЩ и Великобритания, т.нар. Техеранска конференция. Страните са представени от председателя на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и президента на САЩ Франклин Рузвелт. Конференцията завършва на 1 декември 1943 г. Приета е декларация на трите държави, в която се изразява пълно съгласие "относно мащаба и сроковете на операциите, които ще бъдат предприети от изток, запад и юг" с цел обезпечаването на траен мир.

В архивите на БТА може да се проследи тази историческа среща и очакванията към нея още преди началото ѝ. В служебния преглед на чуждия печат на агенцията е публикувана информация, която описва нагласите преди 28 ноември 1943 г. :

Срещата между Рузвелт, Чърчил и Сталин

„Газет де Лозан“ (22 ноември 1943 г.) помества следното съобщение от Вашингтон:

Добре осведомените среди заявяват, че наскоро ще се състои нова среща между Рузвелт и Чърчил, на която ще присъства може би и Сталин. Прибавя се, че дори ако  Сталин не би могъл да напусне Москва, тази среща не ще бъде отложена, тъй като Рузвелт и Чърчил имат да уреждат важни въпроси. Смята се, че двамата политици ще вземат решения относно близките действия срещу Германия. Някои среди са уверени, че часът за нахлуване в европейския континент от запад и изток наближава толкова повече, че в Лондон вече се говори за предстоящото назначаване на генерал Маршал за главнокомандващ  съюзническите сили на новия фронт.

Надяват се, че Сталин  ще пристигне, когато започнат разискванията, които ще се отнасят без съмнение до военни въпроси, поради което тази конференция ще бъде най-решителната през сегашната война. Не е изключено главнокомандващите на сухоземните и въздушни съюзнически сили да бъдат свикани, за да помагат на тримата политици в техните разисквания.

Военните експерти смятат, че тази конференция не ще завърши, преди да бъдат разгледани военните събития във всичките им подробности и преди да бъде определен решителният час. Същите среди прибавят, че Червената армия навярно ще започне нова офанзиви с широк обсег на действие, в която ще вземат участие всички руски резерви в момента, когато започне нахлуването на континента от запад. Така германците ще бъдат поставени в критическо положение. Във Вашингтон се надяват, че съюзническите планове предвиждат действия от такъв голям обсег, които позволяват да се очакват решителни победи през идното лято. 

Коментарите в чуждия печат в очакване на „големите събития“ продължават и на следващия ден. В архивите на БТА четем:

Съюзниците и германският народ

„Газет де Лозан“ (23 ноември 1943 г.) помества следното съобщение от лондонския си кореспондент:

В атмосферата на очакване, която владее в Лондон, навсякъде се говори, че ще се развият големи събития. Това е във връзка с прословутата среща между Рузвелт, Чърчил и Сталин относно решението и поведението, което ще възприемат спрямо … Германия.

Припомнят се две събития, които предхождаха падането на  Мусолини: силните бомбардировки на италиански градове и посланието Чърчил - Рузвелт до италианския народ. През последните дни бомбардировките над германските градове бяха с голяма сила, а американските наблюдатели смятат, че не е изключено към германския народ да бъде отправено едно подобно послание, което би накарало да избухне съществуващото недоволство и чрез което би се узнало каква ще бъде реакцията на противофашистките елементи в Райха.

Наистина, компетентните лондонски  лица не се произнасят още върху тази възможност, но постоянството, с което някои политически коментатори продължават и сега, един месец преди Коледа, да защитават разпространяваната от началото на есента теза, според която войната щяла да завърши още през 1943 г., заслужава внимание. Между тази група оптимисти се намира и малък брой стопански специалисти, които публикуват чрез агенция „Ройтер“ /без тази агенция да поема отговорност/ един бюлетин, който е много четен в стопанските среди. Последният брой на този бюлетин подхвърля съображението, че „нито германските индустриалци, нито германските генерали не са толкова глупави, за да не могат да разберат, че прекратяването на военните действия на всяка цена е единственият шанс, който им остава, за да избегнат цялостното унищожаване на германския производствен апарат от въздушните бомбардировки“…

Очакванията от предстоящото събитие не са еднозначни, дори има противоположни тълкувания за значението на срещата. Отново в служебния преглед на чуждия печат БТА публикува материал на „Трибюн де Женев“, който показва настроенията дни преди това:

Какви въпроси ще разглеждат Рузвелт, Чърчил и Сталин?

„Трибюн де Женев“ (23 ноември 1943 г.) помества следната дописка от Лондон:

Нито едно събитие от сегашната война не е предизвиквало още в лондонските политически кръгове толкова разисквания, колкото близката среща между Сталин, Рузвелт и Чърчил. Ако по този случай трябва да се подчертае голямото значение на тази среща, може да се предположи също, че в разните предсказания, повече или по-малко сензационни, заема голямо място войната на нерви. В Лондон има наблюдатели, които заявяват пред света, че в съюзническия лагер смятат, че войната ще завърши още този година. Други кръгове пазят мълчание, като отбелязват само, че се подготвят големи събития зад кулисите и че може да се предполага, че Коледа ще бъде отпразнувана като празника на мира.

Като твърдо симптоматични се отбелязват нарежданията на британското правителство за възстановяване на осветлението по улиците, а внезапното отменяне на затъмнението кара да се мисли вече за близкия край на военните действия.

Интересно по този повод е да се отбележи двете напълно противоположни тълкувания, които се дават за срещата на тримата държавници. В среди, които не се губят в смели предположения и които гледат хладнокръвно на събитията, като се основават на декларациите на британския министър-председател, че 1944 г. ще доведе до най-жестоки и решителни сражения, се заявява, че срещата Сталин - Рузвелт - Чърчил ще се занимае преди всичко с военни въпроси, които остават да бъдат разгледани преди голямата коледна офанзива на запад и на изток. На тази теза се противопоставя една друга съвсем противоположна теза, за която въпросната среща е един вид „първа мирна конференция“, която не би трябвало да се занимава с военни въпроси, тъй като мирът е пред вратата. Според тази теза, на срещата ще бъдат уговорени само условията за примирие и мир.  

Не ще съмнение, че би било благоразумно да се вземе средното положение между две крайни схващания, без, разбира се, да се изключи, че се подготвят в близки дни големи исторически събития. Но мъчно би било да се сподели мнението на някои от големи оптимисти, които смятат, че тези събития ще предхождат непосредствено един мир с Германия. Също така откриването на втори фронт в западна Европа, за който някои мислят, изглежда невероятно в това годишно време. Ние сме по-склонни да смятаме, че самата конференция Рузвелт - Чърчил - Сталин, която трябва да се открие в края на седмицата и която ще съвпадне с началото на голямата въздушна офанзива срещу Германия, обявена от доста дълго време, представлява главното събитие. 

Въпросителните остават и след 28 ноември, което личи от друг материал в архивите на БТА:

Преговори за мир?

“Акшам“ (30 ноември 1943 г.) помества статия от Г. Н. Садък, който, като отбеляза последните слухове за мир във връзка със срещата Рузвелт - Чърчил - Сталин, както и във връзка с дипломатическата дейност на Ватикана и с изявления на видни лица в Англия, пише:

Фактът, че лондонските вестници се занимават с този въпрос показва, че всред английското обществено мнение съществува желание за мир и че всички сведения по този въпрос се посрещат добре в Лондон.

След капитулацията в Италия и след като Германия се ограничи в една мъчна отбранителна война, признаци за разколебаване се отбелязаха всред нейните съюзници – Румъния, Унгария, България; увеличиха се разрушенията и затрудненията от въздушни бомбардировки и е възможно Германия да иска още веднъж да намери пътя към мира. Каквито предложения и да е представила Германия на папата, известно е, че съюзниците не ще искат да преговарят с г-н Хитлер и партията му. От друга страна, г-н Хитлер и другарите му няма да приемат безусловна капитулация. Две условия са необходими, за да има мир: дълбока промяна в Германия и изоставяне от страна на съюзниците на формулата за безусловна капитулация. Но не виждаме още тези условия да са налице. Следователно, ако някаква постъпка за мир е била направена от Германия, причината трябва да се дири в други съображения. Причината може да бъде, че Германия, решена да води война докрай, иска да покаже на народа си, че няма друг изход, като докаже, че постъпки за мир не дават резултат и по такъв начин прехвърли върху неприятеля цялата отговорност за това. Възможно е също Германия, след като предложи за последен път мир на съюзниците, да заяви, че тя ще се разбере със Съветска Русия. След Московската конференция няма изгледи Съветска Русия да изостави съюзниците си, но Германия още не е загубила всяка надежда. Тя още се надява, че Съветите не ще продължат войната, след като достигнат, както искат, до полската граница, но това не е всичко. Пред невъзможността за мир със Съветска Русия Германия може да си послужи, като с оръжие, с мисълта за споразумение с нея. Или Германия ще бъде сломена, или, ако Хитлер се оттегли, комунистическо управление ще вземе властта в Берлин. Това безпокойство личи в последните статии на д-р Гьобелс. От друга страна, говорейки за желанието на Германия да постигне политическа победа, английският министър на информацията каза, че Хитлер се надява на разногласие всред съюзниците: оня, който предизвика такива разногласия, ще услужи на Хитлер. В това предупреждение се чувства известно безпокойство и поради това, съюзниците не желаят даже да слушат Германия по тази точка, защото се опасяват да не възбудят подозрения у Съветите. 

Независимо от това, дали стават или не мирни сондажи при папата и дали тези сондажи ще дадат или не резултати днес, едно е установено: идеята за мир за пръв път е отбелязала сериозен напредък…

Публикуваните в служебния преглед на чуждия печат на БТА материали показват, че въпреки различните тълкувания, очакванията са конференцията да даде отговори на важни въпроси:

Срещата Рузвелт - Чърчил - Сталин

„Сон Поста“ (2 декември 1943 г.), коментирайки съобщенията за срещата между Рузвелт, Чърчил и Чан Кайши в Кайро и последвалата срещу между първите двама и Сталин в Техеран, между другото пише:

Конференцията в Техеран ще бъде най-важната от всички конференции, състояли се в сегашната война, защото от нея ще зависи съдбата на света и най-вече на малките народи. Не ще и съмнение, че след тази конференция някои въпроси, които сега изглеждат много неясни, ще бъдат изведнъж изяснени.

„Ватан” (2 декември 1943 г.) по същия повод пише:

Какви ще бъдат решенията на тая среща на гигантите? Какви ще бъдат новите акции? По това засега не знаем нищо. Едничкото, което знаем, е, че независимо от новите ери, които тази среща може да открие, тя ще има дълбоко влияние върху хода на войната.

Архивите на БТА пазят и свидетелства за резултатите и какви са първите реакции: 

Техеранското комюнике

„Донау цайтунг” (9 декември 1943 г.) пише:

„Цeли пет дена участващите в Техеранската среща, държаха свeта със затаен дъх в очакване на присъдата. От Техеран трябваше да дойдат най-сензационните и най-големите новини от тази война. А какво излезе в действителност. Крещящата планина роди мишка. Рядко е имало комюнике така безсъдържателно и осъждано, а даже за неговото редактиране бяха дадени цели пет дена. Колко големи трябва да са били различията на Техеранската конференция, щом като е било нужно толкова дълго време, за да се изготви едно такова кратко комюнике. Наистина, съюзниците отново уверяват, че са постигнали стопроцентово единство, но подобни уверения се даваха още от Кайро, Москва, Вашингтон и Квебек. Конференцията на съюзниците могат да се нарекат, както се изтъква в берлинските политически кръгове, конференции на постоянно единение, тъкмо защото единението никога не се осъществява.

Единение е било постигнато в Техеран най-много дотолкова, доколкото Чърчил и Рузвелт са приели изцяло исканията на Сталин…В първата си част Техеранското комюнике се занимава с военни въпроси, а във втората си част - с въпроси от следвоенното устройство. Както се подчертава в берлински военни кръгове, от първата част изобщо не е казано нещо ново. Комюникето обещава действия на изток, запад и юг. Но с това обещание се повтаря само това, което неприятелят би искал да осъществи още от началото на войната, но което още не е осъществил. Единственото конкретно изказване на комюникето представлява повторното обещание за откриване на втори фронт. Тук Сталин има пълна победа.

Също така неясни са данните на комюникето относно следвоенното устройство. Според берлински схващания нарочно са употребени такива неясни фрази, за да може комюникето да се тълкува от всеки един от участниците така, както той си желае. Поканата, която се съдържа в комюникето към всички народи да образуват едно световно семейство от демократически нации, се схваща направо като подигравка… 

*****

Първата последица от срещата в Техеран

„Ла републик” (6 декември 1943 г. ) Една от първите последици от срещата Рузвелт – Сталин – Чърчил ще бъде една въздушна офанзива от три страни против Германия, т.е. от запад, юг и северозапад. От друга страна, всичко сочи, че съюзниците са готови да започнат голяма пропагандна кампания, с цел да предизвикат капитулацията на Румъния, България и Унгария.

*****

Във „Ватан” (8 декември 1943 г.)  А. Ялман пише:

Участниците в конференцията разчитат на днешните и утрешните си сили, за да сломят могъществото на германската войска, като търсят подкрепата на всички народи, големи и малки, които са против насилието, потисничеството и робството. Всичко това може да е правилно и логично според стария манталитет и старите мерки. Двата противника са взели оръжие един против друг и ще продължават да се бият, докато единият от тях поиска милост. Това е традицията на миналото. Работите се изменят, когато целта е да се създаде един свят без насилие, потисничество и робство. Тогава се налага на всички народи, които са отговорни за това дело, дългът да се борят против себе си, за да победят духа на отмъщение и склонността да дирят реванш. Ако съюзниците могат да победят себе си в това отношение, всичко се изменя. Тогава ще стане възможно да се получи доверието и на германския народ при установяването на нов ред в света и да се пресекат усилията на националсоциалистите да продължават войната. Всъщност, населението в Германия е жертва на редица събития, които станаха против волята му. Всички чужди наблюдатели твърдят, че германският народ не е искал войната, че е гледал с тревога нейното приближаване, че е разбрал истината и че се стреми към мир. Ако силите, които казват, че се нагърбват с отговорността да възстановят траен мир, отдават еднакво значение на психологическите и материални фактори, те биха разбрали нещастията на германския народ, принуден ще не ще да продължава да воюва. Те биха могли да направят излишни много жертви и да постигнат мир, без да се отклоняват от принципите.