site.btaВторият Ватикански събор, започнал на 11 октомври 1962 г., разрешава диалога с православните и протестантите, както и с други религии като исляма, а също извършването на литургии на национални езици

На 11 октомври 1962 г. се открива вторият Ватикански събор, който разглежда въпроси, свързани с реформирането на Католическата църква. Съборът продължава до декември 1965 г. и в него участват близо 2500 прелати сред които кардинали, патриарси и епископи от цял ​​свят. Най-революционното му решение засяга религиозната свобода. Разрешен е диалогът с православните и протестантите, както и с други религии като исляма, а също така и извършването на литургии на национални езици. Вторият Ватикански събор въвежда говоримите езици в богослуженията, обновява обредите, насърчава съслуженията. С реформите след  събора олтарите са обърнати и литургийниците са изцяло преведени на съвременните езици (преди литургията е отслужвана на латински език). Вторият Ватикански събор разрешава използването на музикални средства. Свещената канцелария също променя името си и започва да се нарича Конгрегация за доктрината на вярата. 

Открит е Вселенският събор на Католическата църква 

Ватикана, 11 октомври 1962 г. /БТА/ Днес във ватиканският храм "Св. Петър" бе открит Вселенският събор на Римската католическа църква. Интересът, който пробуди това събитие не само в църковните среди, се обяснява вече с обстоятелството, че през цялата история досега са се състояли само двадесет Вселенски събора. 

Сегашният събор, както и състоялият се преди 92 (деветдесет и две) години, заседава във Ватикана, и затова е наречен втори Ватикански събор. В него ще участват над 2500  сановници на Католическата църква от различни страни. Повечето от тях вече са пристигнали в Рим. Сред дошлите има представители на католиците в Полша, Унгария, Чехословакия, България и Литва. Участниците в събора ще трябва да обсъдят много въпроси, засягащи главно църковните догми и ритуали. Наред с това несъмнено ще бъдат засегнати и въпроси, свързани със съвременната международна обстановка. 

Именно тази част от работата на събора привлича най-много вниманието на наблюдателите, събрани сега в Рим. Известно е, че сегашният папа Йоан Двайсет и трети се е изказвал неведнъж в полза на мира, против надпреварата в атомното въоръжаване и за разрешаване на спорните международни въпроси чрез преговори. 

Поздравлявайки го по случай 80-годишнината му, председателят на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов му пожела здраве и успех в благородния му стремеж да съдейства за запазване на мира на Земята и за разрешаване на международните проблеми чрез откровени преговори. 

Работата обаче е в това, че известни държавници католици, които стоят начело на страни като САЩ, Франция и Западна Германия, в практическата си дейност далече невинаги са следвали съветите на папата. Стигна се дотам, че западногерманският канцлер Аденауер се осмелил при една аудиенция при папата да произнесе войнствена реч, в която се опитал да обоснове теоретично "правото" на западногерманските милитаристи на реванш. 

Каква позиция ще заеме по всички тези въпроси най-авторитетното събрание на ръководителите на Католическата църква? Ще последват ли подир добрите пожелания конкретни стъпки, съдействащи за установяване на взаимно разбирателство в света, ликвидиране на „студената война“ и постигане на вековната мечта на човечеството за общо разоръжаване, мир и братство? Отговорът на тези въпроси несъмнено ще бъде най-важният резултат на Вселенския събор.  

***

На Вселенския събор

Ватикана, 12 октомври 1962 г. /БТА/  Папа Йоан Двайсет и трети подчерта, че е необходимо "да се съдейства за подготвяне на нова атмосфера“ в международните отношения и за "премахване на всички конфликти и преди всичко войните, този бич на народите“. Папата каза това по време на аудиенцията, която даде днес в историческата Сикстинска капела на ватиканския дворец на ръководители на официални държавни мисии, присъстващи на церемонията при откриването на Вселенския събор. Сред тях имаше представители на 85 страни, включително и италианският министър-председател, а също и министрите на външните работи на Италия, Западна Германия и Франция, членове на правителствата, депутати и дипломати. 

Йоан Двайсет и трети напомни отговорността на ръководителите на правителствата за съдбата на народите и ги призова да се вслушат в "тревожния вик, който се вдига към небето от всички кътчета на земята, както от невинни деца, така и от старци, както от отделни хора, така и от цели човешки общности: Мир, мир!" 

И нека мисълта за тази отговорност, продължи папата, "не им позволи да пренебрегнат нито едно усилие, за да постигнат това благо, което за цялото човешко семейство е най-висшето от всички блага. Нека те се срещат, нека спорят и стигнат до лоялни, благородни и справедливи споразумения. Нека бъдат готови за жертви, необходими, за да се спаси мирът в цял свят. Тогава народите ще могат да се трудят в атмосфера на спокойствие, всички научни открития ще служат на прогреса и ще съдействат, за да стане още по-приятно пребиваването на тази земя, видяла вече толкова неизбежни скърби." 

Папата каза, че с установяването на траен мир на Земята "ще може да се ускори оказването на помощ - така неотложно необходима на народите, току-що тръгнали по пътя на развитието, за да търсят истинското си щастие, като се изключат каквито и да било посегателства за установяване на господство“. Това, каза той, е велик мир, очакван от всички хора, в името на който те са претърпели толкова страдания. Дошло е време, възкликна папата, да се направят решаващи стъпки за мира. 

***

Аудиенция при папата

Ватикана, 13 октомври 1962 г. /БТА/ Днес папа Йоан Двайсет и трети даде аудиенция на журналистите, акредитирани на открития тези дни Вселенски събор на Римската католическа църква. Папата произнесе реч, в която подчерта, че печатът също носи отговорност за бъдещето на народите. 
Папата призова журналистите да се откажат от надпревара за евтина сензация във вреда на истината и обективното осветляване на фактите. Той увери събраните, че Католическата църква желае да се постигне благотворно съгласие между народите на всички континенти. Служейки на истината, каза папата, обръщайки се към представителите на печата, радиото и телевизията, вие можете да съдействате за установяване на истински мир на тази земя.