site.btaЧестванията на 2 юни през годините в архива на БТА

На 2 юни в България отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Архивът на Българска телеграфна агенция (БТА) съдържа материали, посветени на живота и делото на поета революционер и честванията на датата през годините.

В дописки от югославския печат през 1926 г., посветени на 50-годишнината от гибелта на Христо Ботев, са изтъкнати героизмът на войводата и неговата чета, идеите му за славянска солидарност и богатото му литературно и публицистично наследство.

След 9 септември 1944 г. Денят на Ботев се използва, за да се изтъкне борбата на революционера за социални преобразувания и всеславянско сътрудничество. В този контекст през 1951 г., по повод 75 години от смъртта му, по Радио Москва се излъчва специално предаване, посветено на живота на Христо Ботев, в което той е сравняван с руския писател и философ от 19-и век Николай Чернишевски.

През следващите години подвигът на Ботев традиционно се почита с Националния туристически поход „По стъпките на Ботевата чета“ от Козлодуй до връх Околчица, тържествена заря-проверка в памет на загиналите за свободата и независимостта на България и връчване на Международната Ботевска награда за значителен принос към световната хуманитарна поезия и публицистика.

Освен сведения за тези събития, архивът на БТА съхранява и публикации с интересни факти, свързани с похода на Ботевата чета, както и информация за първите чествания на подвига, състояли се през 1884 г. в Пловдив, тогава в пределите на Източна Румелия.

Поместваме част от архивните материали на БТА, посветени на честванията на 2 юни през годините.

Сърбите за Христо Ботев

Белград, 5 юни 1926 г. /Югославски печат/ Преди 50 години в България завърши трагично животът на най-значителната, най-уникалната фигура на България до днес – революционера, поета и журналиста Христо Ботев. Началото на неговата обществена дейност съвпада с времето, когато са били на дневен ред въпросите за освобождение и обединение. Ботев, чувствайки заедно със своя народ, който е поробен, въодушевление от идеите за национално освобождение, става носител и поборник на тази велика идея. Той отива по-далеч, неговият поглед се разширява и той става поборник на идеята за обединение със сърбите, за обединение на всичките южни славяни. Така на 1 май 1875 г. Ботев пише: „Кой не знае, че след разумната спогодба за обединение на двата братски народа, сърби и българи, зависи продължението на тяхната история. Кой не знае, че за такова споразумение и обединение са направени няколко пъти опити и че съществуват вече всичките почти необходими за това условия?“ Ботев се съюзил с аспирациите на идеалите на южното славянство. Ботев не дочака да види изпълнен своя идеал; перспективите към изпълнение на този негов идеал днес още не са ясни. Обаче Ботев беше първият пионер, пророк и предтеча. Ако бихме искали да охарактеризираме личността на Ботев, то най-добре бихме могли да употребил думите на Чернишевски за Лесинг: „Личността на този човек е толко благородна и симпатична, дейността му е тъй чиста и силна, устремът му тъй велик, щото колкото повече гледаш в неговите черти, толкоз повече усещаш едно безусловно уважение, почтение и любов. Гениален ум, най-благороден характер, сила и воля. Пламенна и нежна душа, сърце, готово да приема всичко, което е красиво и великолепно на света, чиста страст, живот без сянка на порок, живот, изпълнен с непрекъсната работа – всичко това, което прави човека велик бе съединено в него.“ Това беше Ботев, Ботев беше всичко – човек с широк размах, широк поглед, напредничав идеал, дълбок мислител и деен революционер. Тъкмо за това вече толкова години всички партии в България водят борба, прогласявайки Ботев за свой. А Ботев беше и си остава скъп по величината и свойствата на съвършения човек.

И до днес Ботев си остава един от най-големите и най-популярните български поети. Неговата поезия е непосредствена и мощна и изразява по един чудесен начин същинските чувства на неговата епоха. Неговите стихове са проникнати от синергия и страхотност, която възпалява. Възвишените идеали, на които Ботев служеше изпълват неговата поезия. За българската книжнина Ботев е нейната гордост, нейната слава и величие и нейното най-величествено украшение. Поезията му остана безсмъртна.

И не само това, но Ботев беше първият български журналист на това поле. Той показа извънредни способности, които граничат с таланта. И в журналистиката той беше един от първите и най-силни поборници за завоюване свободата на печата и словото.

***

Югославски печат за Христо Ботев

Варшава, 9 юни 1926 г. /Югославски печат/ На 2 юни 1926 г. на Врачанския балкан загина от куршум на турска пушка българския национален поет и герой Хр. Ботев. Той беше един от онези редки хора на духа, вярата и акцията, които се явяват като някакви митични герои в зората на народните възраждания. Неговият живот, бурен и пълен с промени, е типичен живот на балканския идеолог, революционер и поет. Син на един учител, студент в Одеса, ученик на руските народняци – особено на Бакунин и на автора на „Катехизис на революцията“ Нечаев, – приятел на Любен Каравелов, поклонник на Светозар Маркович. Той конспирираше из България, в Братислава, Букурещ и Цариград. Чрез заемане на един австрийски параход на Дунава, той премина с четата си в България, за да падне на революционното поле като Левски и като прочутия хайдутин Хаджи Димитър, на когото той посвети своята най-хубава епическа поема. (…)

***

София, 1 юни 1946 г. /БТА/ Съобщават ни от Враца: От ранна зори на стръмните пътеки, водещи към Вола, бе поел път хиляден народ, дошъл от близо и далеч да се поклони пред великия, жив в сърцата на всички българи, борец за народна свобода и правда Христо Ботев. В първите редици, с бодра крачка напред, вървят най-ревностните последователи и пазители на Ботевите завети, българските студенти, дошли тука не само да честват паметта на своя любим учител и вдъхновител, но да открият своя пръв Ботевски конгрес.

Между официалните лица личат пом.-министърът на войната, генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, главният секретар на НК на ОФ – г-жа Цола Драгойчева и членовете на комитета д-р Иван Пашов, д-р Любен Герасимов и Димитър Братанов, председателят на Съюзната контролна комисия полковник Жуков, много народни представители, директорът на народната милиция Руси Христозов, висши офицери, областният директор на Враца П. Лалов, секретарят на Върховния читалищен съюз Никола Кондарев, югославската студентска делегация и др.

На „Околчица“ бе произведен парад на войсковите части, приет и от пом.-министъра на войната генерал-лейтенант Козовски.

Тържеството бе открито от члена на НК на ОФ и председател на Централния Ботевски комитет д-р Иван Пашов, след което бе възпроизведен епичният бой между Ботевата чета и      аскера. (…)

Тържеството завърши в с. Паволче, където бе сложена народна трапеза.

***

Велик син на българския народ – предаване на радио Москва по случай 75-годишнината от смъртта на Христо Ботев  

Москва, 2 юни 1951 г. /Радио/ На 2 юни 1876 г. на връх „Вола“ – край Враца, загина от турски куршум Христо Ботев.

В своя труд „Христо Ботев – поет и революционер“ академик Державин пише: „Българският народ почита паметта на Христо Ботев, на своя поет революционер, загинал геройски в неравна борба с враговете на народа, в името на неговото освобождение от петвековното робство, от експлоатацията и икономическия гнет. Българският народ почита паметта на Христо Ботев; на своя честен син, който остана верен на традициите на борците и мъчениците за народното дело, който, без да се колебае нито миг, застана начело на революцията и поведе своя народ на открит и смел бой срещу враговете на свободата и независимостта.

Христо Ботев живя и се бори в оня период, когато българският народ се намираше под двойно иго – турско и чорбаджийско. Възпитан в духа на прогресивните идеи на руската литература и на руската революционна демокрация, Ботев стана организатор на политическата революция срещу този гнет. Ученик на великия руски революционер демократ Чернишевски, Ботев призова българския трудов народ да реши съдбата на своята страна, в упоритата тежка борба с оръжие в ръка.  (…)

И поетическите произведения на Христо Ботев са подчинени на темата любов към родината, борба за освобождение, за създаване на по-добър обществен строй. В тия произведения великият син на българския народ талантливо изразява идеите, които са вълнували прогресивните хора на България през периода на борбата за освобождаване от турско иго. Пуснала дълбоки корени в народното творчество интернационална по характер, поезията на Ботев с право влезе в съкровищницата на световната литература. Пламенните думи, с които Ботев се обръща към българския народ, призовавайки го на борба, не противоречат на героичните дела на бележития поет революционер. Той е един от ръководителите на създадения през 1869 г. в Румъния Български революционен комитет. Ботев взема най-горещо участие в подготовката на въоръжени партизански отряди, които да отидат в помощ на определеното за пролетта на 1876 г. въстание в България. Начело на един от тия отряди Христо Ботев преминава в България, за да помогне с оръжие в ръка на своите въстанали братя и с оръжие в ръка той загина в своята родина България на 2 юни 1876 г.

В стихотворението му „Хаджи Димитър“ има забележителни думи: „Тоя, който падне в бой за свобода, той не умира!“ И българският народ не е забравил своя велик син. Неговото име бе символ на народната борба, знаме на въоръженото народно въстание за свобода и независимост. (…)

Днес заедно с трудещите се в България, всички народи в Съветския съюз почитат паметта на българския поет революционер.

***

До участниците в масовия туристически поход „По стъпките на Ботевата чета“ 

Всенародните Ботеви тържества на връх Околчица

Околчица, 2 юни 1956 г. /БТА/ Както всяка година на 2 юни, Врачанският балкан и Враца днес бяха особено оживени. Дошли от всички краища на Родината, донесли полъха на Черно море, звучните песни от Тракийската и Дунавска равнина и свежестта на Родопа и Пирин, още от рано по стръмните пътеки за връх Околчица се изкачваха хиляди хора. Повече от три часа към връх Околчица се движиха колоните от работници и селяни, служещи, младежи и учащи се, дошли да почетат паметта на великия революционер и поет Христо Ботев. Те носеха венци и свежи планински цветя, червени, национални и сини знамена. Целият Балкан се огласяше от безсмъртните Ботеви песни, от възрожденски и партизански маршове. Дъждът, който валя през цялата нощ, престана. Вятърът разкъса тъмната завеса на мъглата и върху фона на облачното небе се открои белият обелиск на големия паметник. В долната част на паметника, обвит в цветя, е поставен портрет на Христо Ботев, а под него думите: „Жив е той, жив е“

Десет часа. Над върховете тържествено прозвучаха химните на Народна република България, Съветския съюз и Интернационалът. Първият секретар на Врачанския окръжен комитет на Българската комунистическа партия Нинко Стефанов откри многохилядния митинг, посветен на 80-годишнината от смъртта на Христо Ботев. Над смълчания Балкан се понесе мелодията на „Вий жертва паднахте“. Коленичили, всички почетоха паметта на Христо Ботев, на борците за освобождение на нашия народ от турско иго, на преданите антифашисти, загинали за Родината, на героите от Отечествената война.

За величавото и безсмъртно дело на великия народен син, вдъхновения певец на свободата, пламенния революционер Христо Ботев, говори секретарят на Централния комитет на Българската комунистическа партия Боян Българанов.

От името на 1500-те походници, които преминаха по стъпките на Ботевата чета, от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан, които кръстосаха и пътеките, по които са бродили партизаните от отряда „Гаврил Генов“, рапорт направи Иван Райков. (…)

Всенародните Ботеви тържества на връх Околчица завършиха с народни веселия.

***

Първото честване в Пловдив

Пловдив, 2 юни 1970 г. /БТА/ На днешния ден преди 86 години тук за пръв път у нас е бил честван величавият подвиг на Ботев. Двадесети май (стар стил) бил обявен от турската власт за празник на султана, но българите от Източна Румелия, дали толкова свидни жертви за свободата, не може ли да понесат такава гавра с паметта на Ботев, загинал на същия ден само преди осем години.

След като не била разрешена замислената от опълченското дружество манифестация, вечерта на този ден, сред една поляна на острова на Марица, станало първото честване на Христо Ботев, скрито от очите на властта. На него стройният поручик Кирил Ботев говорил за живота, борбата и идеалите на своя брат и за неговия безстрашен пример на Околчица.

От тогава 2 юни (по нов стил) е бил многократно честван у нас, за да се превърне през годините на народната власт в Ден на героите, паднали в борбата против османското иго, капитализма, фашизма и Отечествената война – в Ден на безсмъртието.

***

Най-младият Ботев четник

Сливен, 31 май 1976 г. /кор. на БТА П. Ванкова/ През тези дни на всенародна признателност и преклонение пред подвига на Христо Ботев и неговата чета една паметна плоча близо до къщата-музей „Хаджи Димитър“ в града привлича вниманието на хиляди хора. На нея е издълбано името на най-младия революционер в четата – Александър Чендов, 16-годишен, роден в Сливен. Изпратен да се учи в Браила, той поема пътя на революционер.

Никола Кючуков, един от шестимата сливенци в Ботевата чета, свидетелства, че момчето е било доведено от Сава Катрафилов. Последният искал да отърве от него войводата дядо Желю, когото Чендов се опитал да убие, защото му отказал да го вземе в четата си за Сръбско-турската война.

Друг четник Димитър Ночев си спомня, че Христо Ботев се отнасял с трогателна нежност към малкия четник.

Александър Чендов е убит в околностите на Ботевград при оттеглянето на група Ботеви четници.

***

Всенародно поклонение пред подвига на загиналите за свободата

Митинг на връх „Околчица“ по случай 100-годишнината от героичния подвиг на Христо Ботев

Връх Околчица, 2 юни 1976 г. /спец. кор. на БТА Георги Ведроденски и кор. на БТА Емил Борисов/ „Изпълни се пророчеството твое – жив си ти!“ – тези думи, издълбани върху каменния блок на лобното място на Христо Ботев, повториха днес хилядите участници във възпоменателните тържества по слагай 100-годишнината от героичния подвиг на Христо Ботев и неговата чета. Тези думи промълви отново целият народ, който отдаде съкровена, дълбока почит към паметта на загиналите за свободата на отечеството.

Жив навеки в народната памет е гениалният поет и велик воевода, живи са навеки всички чеда, загинали със смъртта на храбрите.

На 2 юни – Ден на признателност и преклонение, тук на легендарния връх, дойдоха хиляди българи, за да коленичат още един път пред подвига, пред величавото безсмъртно дело на Ботев и падналите за правда и свобода.

От ранни зори Врачанският балкан бе огласен от патриотични и революционни песни. Пееха ги пионери, младежи и девойки, воини – пламенни Ботеви поклонници. На върха-легенда се стекоха 8000 участници в 30 национален туристически поход „По пътя на Ботевата чета“, извървяли за 5 дни 116 километра от свещения козлодуйски бряг до този славен връх, 3000 студенти, 400 автотуристи, преминали по Ботевите места в Съветския съюз и Румъния, възпитаници на народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ – Плевен, десетки хиляди трудещи се от всички краища на страната.

Околчица е тържествено украсена, в слънчевата юнска утрин греят стотици национални, червени и зелени знамена.

***

„Ботеви дни“ 81“ 

По пътя на Ботевата чета 

Враца, 28 май 1981 г. /БТА/ От Козлодуйския бряг рано сутринта потеглиха над 6000 пионери, средношколци, работнически и селскостопански труженици, участници в 35-ия Национален туристически поход по пътя на Ботевата чета. Сред тях са и представители на туристически организации от Съветския съюз и Унгария и 25 средношколци от 594 Московско училище. Най-голяма е групата на Врачански окръг – 2500 туристи. Привлича вниманието калоферската „Ботева чета“.

Най-малкият турист е Николай Горов на 5 години, който за трети път участва в похода с баща си, а най-възрастният е Николай Душков на 86 години – от Пловдивски окръг. Най-дългогодишният участник, преминал 33 пъти по Ботевия път, е Здравко Маждраков – на 70 години от Стара Загора.

Тази вечер в селата Бутан и Софрониево, където походниците се установиха, се състоя тържествен митинг.

***

Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България

София, 2 юни 1996 г. /БТА/ Днес е Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. В 12 часа сирените от цялата страна в продължение на три минути ще оповестят отдаване на почит към загиналите.

В чест на Деня на Ботев във Враца започва дискусионна кръгла маса на тема „Гибелта на Ботев“ – митове и историческа легенда“. Завършва и Националният туристически поход по стъпките на Ботевата чета – Козлодуй-Околчица, започнал на 27 май. В Скравена ще отбележат празника с „Исторически четения 96“, поклонение пред паметника на Ботевата чета и митинг-заря. Организатори на тържествата са МОНТ, Общобългарския комитет и фондация „Васил Левски“, Общонародната фондация „Христо Ботйов“, дружество „Родознание“ и кметството. (…)

Първите чествания на подвига на Христо Ботев и неговата чета се провеждат през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официалното отбелязване на деня започва през 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват и оцелели Ботеви четници. През годините празникът носи различни наименования, а с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

От 1948 г. насам всяка година на този ден в 12:00 ч. паметта на загиналите за свободата и независимостта на България се почита с двуминутен вой на сирени и звън на камбани, по време на които гражданите отдават едноминутно мълчание.