site.btaПървите чествания на 24 май след демократичните промени

На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. празникът постепенно се дистанцира от идеологическите форми на социалистическия режим, отправят се призиви политическите партии да не използват деня за политически прояви, а обществото да се обедини около делото на двамата братя и значението на българската писменост и култура.

Празникът традиционно започва с църковна служба, последвана от тържествени ученически шествия, по време на които се изпълнява химнът на св. Кирил и Методий – „Върви, народе възродени“. В страната пред паметниците на славянските първоучители се поднасят венци и цветя и се организират рецитали, музикални програми и изложби.

Денят е обявен за официален празник на Република България със Закон за изменение на Кодекса на труда, приет от Деветото народно събрание на 30 март 1990 г. като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. През декември 2020 г. 44-ото Народно събрание гласува промяна в същия закон, с която официалното наименование на празника се променя на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за протичането на празничните тържества:

24 май – Общонароден празник 

София, 7 май 1990 г. /БТА/ Инициативният комитет за общонародното честване на 24 май – Ден на славянските първоучители Кирил и Методий, на българската просвета и култура, отправя чрез БТА обръщение към нацията.

Празникът на светите братя Кирил и Методий обединява в едно мислите, упованията и надеждите на всеки българин не само в родината ни, но и по цялата земя – се казва в него. Като апелира към сънародниците в този ден да преодолеем онова, което ни разделя, да потърсим опора в общата грижа за бъдещето на нашето отечество, инициативният комитет приканва партиите, политическите движения и обществените организации, всички граждани „да се обединят около делото на св. св. Кирил и Методий, да избягват изяви на тяснопартийни настроения, организиране на политически акции“.

***

На колене пред писмената

София, 24 май 1990 г. /БТА/ Денят на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий днес отново ни върна към една от най-старите и най-хубавите традиции – към деня на народното единство, ден за почит и преклонение.

Водени от дълбока почит и преклонение пред делото на славянските първоучители и равноапостоли, столичани и гости се стекоха пред паметника „Св. Александър Невски“, за да присъстват на благодарствения молебен за светите братя. Ученици, учители и преподаватели, работници и интелигенти, граждани от всички поколения се обединиха около общочовешките идеи на солунските просветители. (…)

Благодарствен молебен отслужи негово Високопреосвещенство митрополит Геласий – главен секретар на Светия синод на Българската православна църква в съслужение със свещениците от храма. (…)

Почитта и преклонението пред святото дело на първоучителите изразиха и президентът на Републиката Петър Младенов, председателят на Народното събрание Станко Тодоров, министри. Тук бяха ръководителите на чуждестранни мисии, акредитирани у нас.

„Нека пребъде през вековете делото на светите братя Кирил и Методий. Дълбок поклон от българския народ“ – написа в златната книга на храма президентът.

След молебена множеството се отправи към паметника на свети свети Кирил и Методий пред Народната библиотека. Съпроводени от звъна на камбаните на храма и посрещнати с националния химн и безсмъртната „Върви, народе възродени...“, стотици граждани се включиха във всенародното тържество.

„Ето ни отново събрани пред паметника на светите братя Кирил и Методий, отново изпълнени с чувство на дълбока признателност към тяхното дело, отново развълнувани от величието на техния дух – така, както още бележитият им ученик свети Климент Охридски преди 13 века се е вълнувал, пишейки за свети Кирил: чрез своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце...“ – така започна празничното си слово акад. Петър Динеков – председател на инициативния комитет за всенародното честване на 24 май. В началото бе делото на двамата солунски братя, родило се с българско слово, спасено в България и продължено в България, свързано с духовната съдба на всички славянски народи и с хуманистичното движение на европейския свят през 9 век и през следващото столетие. Затова прославяме с цялата си любов великия подвиг на светите славянски апостоли – нине и до века“ – каза в заключение нашият учен.

И днес, както вече век и половина, признателните потомци положиха пред делото на свети свети Кирил и Методий заедно с многоцветните венци и букети своя неугасим възрожденски порив към наука и духовно просветление, към култура и напредък.

***

Преклонение пред светите братя

Шумен, 24 май 1990 г. /БТА/ Празничен и ведър бе днешният ден на светите братя Кирил и Методий в старите български столици Плиска и Преслав. С много цветя са окичени руините и възстановената част на прочутата голямоплисковска базилика. На това място, където преди повече от 1100 години княз Борис Първи посреща пратениците на славянските първоучители, за почит и преклонение дойдоха много граждани и гости. В град Преслав пред внушителния паметник на Симеон и книжовниците се състоя многолюден митинг и бяха положени венци на признание към забележителното книжовно дело на Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. Под звъна на камбани и църковни песнопения в кръглата църква на някогашната Симеонова престолнина бяха отслужени молебен и водосвет в чест на най-светлия български празник.

Денят на братята Кирил и Методий бе тържествено отбелязан и в другите селища на шуменския край. „Върви, народе възродени“ изведе на площади и улици хиляди млади хора. Божури и други цветя бяха поставени пред свидни паметници на просвещението, огласени от младост и жизнелюбие бяха училища, паркове и стадиони.

***

Денят на славянските първоучители – под патронажа на президента

София, 6 май 1991 г. /БТА/ Празникът на светите братя Кирил и Методий тази година ще бъде под патронажа на президента на Републиката Желю Желев. Обещанието на политическите сили да не организират никакви прояви на 23 и 24 май вдъхва надежда да възвърнем всенародния облик на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Това бе съобщено днес на заседание на инициативния комитет за честването.

След като отпаднаха задължителните манифестации, на които дейците на културата и децата „спонтанно“ приветстваха партийните и държавните ръководители, сега училищата сами ще изберат как да празнуват. Някои може би ще предпочетат нережисираните веселия в дворовете, други ще се обърнат към дълголетните традиции на водосветите и благодарствените молебени. (…)

***

С химна на българския национален дух

София, 24 май 1991 г. /БТА/ Край отрупания с венци и цветя паметник на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека, носеща тяхното име, столичани отново се събраха, за да почетат делото на първоучителите, за да се преклонят пред техния подвиг. Погледът на присъстващите привличаше голямата картина с ликовете на Кирил и Методий, направена по икона на Захари Зограф. Тя е дар от живеещия в Швеция български художник Васил Симитчиев.

Двадесет и четвърти май се вписва в нашия духовен живот и без него не можем да си представим историческата приемственост в националната ни култура. Празникът символизира най-чистите и светли пориви, заложени в основите на българския национален дух.

Прозвучаха стихове на патриарха на българската литература Иван Вазов, песни и химни в прослава на славянските първоучители и техните следовници, които напомниха за изконните ни традиции, когато и в най-тежките моменти народът е изразявал дълбоката си признателност към създателите на славянската азбука. С Кирило-Методиевите букви се приобщихме към християнската култура и цивилизация, усвоихме и доразвихме техните най-високи достижения.

Затова винаги, когато сме се опитвали да правим нещо ново, ние винаги се връщаме и ще се връщаме към делото на светите братя, за да търсим опорни точки в него, в неговия дълбок хуманизъм и истински демократичен характер. Тези думи са част от словото на президента на Републиката Желю Желев, произнесено на тържеството. (…)

В храм-паметника „Александър Невски“ бе отслужена литургия в памет на светите братя Кирил и Методий. Тяхното дело почетоха и преподавателите и студентите от Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

С посвещение на 24 май бе и първият концерт от Международния фестивал „Софийски музикални седмици“, състоял се в голямата зала на Националния дворец на културата.

За съжаление децата и учениците, истинските носители на веселието и радостта, останаха далеч от празника. Много от софийските училища бяха заключени, дори липсваха цветя върху портретите на нашите книжовници.

***

Върви, народе възродени...

Русе, 24 май 1991 г. /БТА/ Градът, в който е основано първото в България професионално учителско дружество, където е открита първата у нас книжарница и се е състояла първата кинопрожекция, днес празнува за 133-и път деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Под звуците на „Върви, народе възродени“ в училищните дворове се състояха кратки тържества, а учениците окичиха с майски цветя ликовете на светите солунски братя, на Климент Охридски, Христо Ботев, Васил Левски, Ангел Кънчев, баба Тонка, Никола Обретенов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Иван Вазов и други възрожденци, чиито имена носят русенските учебни заведения. След празничен водосвет от мъжката гимназия, където Стоян Михайловски написва безсмъртния си химн, тръгна шествието на просветните и културните дейци от града.

В салона на операта тържествено бе чествана 125-годишнината на възрожденското читалище „Зора“, дало на Русе първото театрално представление, първото певческо дружество и първия струнен оркестър. Днес читалището заема авторитетно място в културния живот на града, а неговият хор „Родина“ разнася славата на българското хорово изкуство по света.

Свое участие в празничния ден имаха и русенската филхармония, хорът на момчетата, солисти на операта, които изнесоха голям благотворителен концерт за помощните учебни заведения в града.

Днешният празник припомни на русенци богатите културни традиции на града. (…)

***

Забравена икона на светите братя Кирил и Методий ще могат да видят участниците в Празника на българската култура и славянската писменост

София, 18 май 1992 г. /БТА/ Двуметрова икона на светите братя Кирил и Методий ще може да се види за първи път в общоградското честване на 24 май – Празника на българската култура и просвета и на славянската писменост. Иконата, за която се предполага, че е рисувана от Иван Мърквичка, от 80–90 години се пази в хранилищата на храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Всички, които отидат на 24 май сутринта на площада пред храма за благодарствения молебен в чест на двамата братя, ще могат да я видят.

Тържествено слово на празника ще произнесе вицепрезидентът г-жа Блага Димитрова. Църковнославянски песнопения в изпълнение на хора при Столичната гимназия за древни езици и култури и химнът „Върви, народе възродени“ ще допринасят за празничната атмосфера.

След тържеството на площад „Св. Александър Невски“ ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Кирил и Методий.

За празничния следобед организаторът на честването – отдел „Култура и вероизповедания“ при Столичната голяма община, предвижда в парка пред НДК концерт на Софийския духов оркестър и на естрадни състави. В концерта ще участва и детски фолклорен състав от Смолян.

***

Благодарствен молебен в чест на славянобългарските просветители св. св. Кирил и Методий 

София, 24 май 1992 г. /БТА/ Тържественото честване на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, започна рано тази сутрин в столицата с благодарствен молебен в храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Безсмъртното църковно-просветно дело на светите братя Кирил и Методий бе възхвалено от Негово Светейшество българския патриарх Максим, който извърши молебена в съслужение с главния секретар на Светия синод – Левкийския епископ Неофит, с Крупнишкия епископ Натанаил и с храмовото духовенство.

За пръв път от 133 години насам, откакто в София се чества този изконен за всеки българин празник, от храма беше изнесена извънкултовата икона с образите на двамата първоучители. Рисувана от големия видински стенописец и зограф Господин Бояджиев, иконата, обкитена с венец от цветя и здравец, беше показана на стотиците столичани, дошли на тържеството.

Около нея хорът на храма запя херувимски песнопения, а архиереите продължиха благодарствената си служба. Младежки хор за ортодоксална музика при Националната гимназия за древни езици със солистка Зара Димитрова изпълни „Хвалидна песен“ и „Во царстве твоем“ на Добри Христов, а нейният съученик Велизар Садовски рецитира в оригинал на старобългарски език „Азбучна молитва“ на Константин Преславски.

Слова произнесоха патриарх Максим, вицепрезидентката г-жа Блага Димитрова и кметът на София проф. Александър Янчулев.

Гости на тържеството бяха заместник-премиерът и министър на правосъдието Светослав Лучников, папският нунций в България монсеньор Марио Рици, министри, дипломати, интелектуалци, общественици.

По-късно пред паметника на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека бяха поднесени венци и цветя.

***

Столична голяма община възстановява тържествените шествия за 24 май

София, 19 май 1994 г. /БТА/ На среща с над 200 столични училища Столична голяма община реши да бъдат възстановени тържествените шествия в столицата по случай 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, каза на пресконференция днес началникът на управление „Култура и вероизповедание“ Лазар Хадживълчев. Той припомни, че през 1858 година за първи път в София се е чествал денят на българските просветители, през 1880 година е било първото шествие, посветено на празника.

Столичната община приканва българските ученици, студенти, преподаватели, интелектуалци и граждани да участват в тазгодишното шествие. Според заместник-кмета Никола Хаджиев 24 май е наша светиня и не бива да се допускат опитите отвън той да се интернационализира.

Тържественото шествие ще започне от булевард „България“ и ще завърши с литературно-музикална програма пред паметника на светите братя Кирил и Методий.

Шествието ще се води от Военния духов оркестър на Министерството на отбраната и оркестъра на столичното транспортно училище. Хоровете „Гусла“, „Кавал“, на учителите, „Гусларче“, Софийският камерен хор „Васил Арнаудов“ и др. ще изпълнят композиция от църковнославянски песнопения, химна „Върви, народе възродени“, националния химн и „Многая лета“. Ученици рецитират текстове във възхвала на двамата просветители.

Кметът на столицата Александър Янчулев ще открие тържеството, а поздравителни слова ще произнесат президентът Желю Желев, ректорът на СУ „Свети Климент Охридски“ проф. Иван Лалов, заместник-министърът на науката и образованието Жулиета Савова. Дошлите на тържественото шествие ще могат да видят и изложбата, посветена на празника, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.