site.btaКак се чества Денят на храбростта в Царство България

На 6 май се отбелязва Денят на храбростта и Българската армия. Началото на честването като военен празник се поставя с Указ № 5 от 9 януари 1880 г., издаден от княз Александър Батенберг, с който 6 май (23 април по стар стил) е обявен за Ден на храбростта. В този период празникът се отбелязва с ограничени военни паради, панихида в гарнизоните и тържествен обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ – най-високото военно отличие. До 1919 г. се отбелязва и Денят на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885). След установяването на комунистическия режим в България, честването на Гергьовден е преустановено.

В бюлетин „Преглед на чуждия печат“ четем за отбелязването на празника:

Българският празник на кавалерите на ордена „За храброст“

Варшава, 13 май 1936 г. /Полска збройна/ Органът на военните среди  обнародва дописка от София от своя дописник Вакоски за тазгодишния парад на Гергьовден. В дописката, придружена с две снимки от парада, между другото се казва: Всяка година на Гергьовден в София става голям военен парад.

Българското общество, което изпитва голяма обич към своята армия и своя цар, масово присъства на парада и даде израз на своите чувства. Тая го­дина публиката прояви особено голям интерес към парада, който се оказа най-големият от войната насам. На цар Борис армията и народът направиха овации. Тази година за пръв път от войната в парада взеха участие и моторизирани части. Въоду­шевена от отличния вид на маршируващата войска, който направи силно впечатление и на чужденците, публиката награждаваше войските с бурни ръкопляскания.

***

Българският празник на храбростта

Варшава, 19 май 1938 г. /Полска збройна/ Помества дописка от София от своя кореспондент върху отпразнуването на Гергьовден в българската столица. Парадът на войската е описан като блестящ, както и възторгът на публиката.

Изтъква се, че българите първи във военната история на света са употребили самолета, като бойно средство в Балканската война при Одрин. Предава се случаят с „втория Гюро Михайлов“ при парада, като се дават сведения за мъченическата смърт на Гюро Михайлов в Пловдив, илюстрираща желязната дисциплина на българския войник. Казва се, че на присъстващите чужди военни аташета е направил силно впечатление духът на маршируващите части, с какъвто българската войска се е отличавала винаги.

Заедно с дописката са поместени и две снимки, една от които представлява царя и царицата на връщане от парада.

***

Впечатления от България

Берлин, 20 май 1939 г. /Националсоциалистише партайкореспонденц/  Вилхелм Ритген предава впечатленията си от гостуването си в България. (…)

Духът на войниците се видя на големия парад на Гергьовден, когато младата войска, едва една година след новопридобитата свобода на въоръжаване, дефилираше пред цар Борис като една внушителна демонстрация на този балкански фактор на мощ и на българските войнишки добродетели. Този празник, който целият народ посреща с искрена радост, се нарича „Ден на храбростта“. Обстоятелството, че в началото на парада запасните офицери и подофицери, всички с кръстове върху гърдите, въодушевено акламираха своя цар, отечеството и идеалите, показва достойните войнишки традиции и гордостта и радостта на народа от тая армия. (…)

Човек трябва да има предвид, че по-голямата част от участващите в парада войски са свикани едва от няколко месеца под знамената, за да оцени достойно примерното държание и предаността на войниците, които отговаряха на поздрава на царя с няколкоминутно „ура“, изразяващо тяхната радостна преданост към оръжието и отечеството.

Бележките от парада са следните: добро техническо снаряжение, почит пред маршировката на юнкерите и кадетите, артилерията, противовъздушните оръжия и танковете, въодушевено приветствани, великолепни и здрави войници, истински селски синове; след парада въодушевено пеене на песента за Добруджа от трибуни и балкони.

След войниците, особено впечатление правят учениците и ученичките. Те имат войнишка дисциплина.

Както войската излъчва една бойна сила, така те съставляват младата духовна мощ на българите и свидетелстват със своя стремеж към образование и нагон към безспирен напредък за постиженията, които страната извърши в течение на половин век по собствен почин и със собствени сили.