site.btaПреди 25 години президентът Джордж У. Буш посреща българския премиер Иван Костов в Белия дом

Президентът Джордж У. Буш се среща с българския премиер Иван Костов в Белия дом преди 25 години. Това откриваме в емисиите на БТА. Визитата на българския министър-председател е работна и е по покана на вицепрезидента на Съединените щати Ричард Чейни. Костов и българската делегация пристига във Вашингтон на 22 април 2001 г., а срещата с Буш и Чейни е на 23 април в зала “Рузвелт” на Белия дом. Заедно с него са министърът на външните работи Надежда Михайлова, председателят на Комисията по външна и интеграционна политика на 38-ото Народно събрание Асен Агов, заместник-министърът на външните работи Василий Такев, заместник-министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Източници от българската делегация изразиха пред българските журналисти, които отразяват визитата, приятната изненадата, че са били посрещнати в Белия дом от президента Буш, пише в кореспонденцията на БТА от Вашингтон.

За БТА визитата е проследена от генералния директор Панайот Денев.

Какво може да се открие за българското посещение зад океана можем да прочетем в емисиите “Вътрешна информация”, “Международна информация”, “Радиотелевизионен мониторинг”:

Премиерът Иван Костов се срещна с президента на САЩ Джордж Уокър Буш

Вашингтон, 23 април 2001 г. /БТА/ Българският министър-председател Иван Костов се срещна днес в Белия дом с президента на САЩ Джордж Уокър Буш. (…)

***

Президентът Джордж Уокър Буш пожела успех на Иван Костов на предстоящите избори

Вашингтон, 23 април 2001 г. /БТА/ Президентът Джордж Уокър Буш пожела успех на Иван Костов на предстоящите избори. Той смята, че политиката на реформи и стабилност в България трябва да продължи. Двамата разговаряха днес в Белия дом и обсъдиха обстановката в Югоизточна Европа, българо-американските отношения и предстоящите в България парламентарни избори.

Срещата се състоя в зала “Рузвелт” на Белия дом. На нея присъстваха вицепрезидентът Ричард Чейни, по чиято покана е посещението на Иван Костов в САЩ, министърът на външните работи Надежда Михайлова, съветничката на президента Буш по националната сигурност Кондолиза Райс, председателят на комисията по външните работи на 38-то Народно събрание Асен Агов, заместник-министърът на външните работи Василий Такев и посланиците на България във Вашингтон Филип Димитров и на САЩ в София Ричард Майлс.

Източници от българската делегация изразиха пред българските журналисти, които отразяват визитата, приятната изненадата, че са били посрещнати в Белия дом от президента Буш.

По време на разговора президентът Буш изразил силна подкрепа на правителството на България за смелите реформи, които извършва, и подчертал, че Съединените щати и България споделят едни и същи ценности. САЩ са впечатлени от това, което България е направила за целия район, и по-специално за ролята, която е изиграла заедно със САЩ и с другите съюзници от НАТО не само за намиране на изход от кризата в Югославия, но и за отстраняването от власт на режима на Милошевич и за установяването на демокрация в съседна Югославия, казал американският президент.

Президентът Буш благодарил за помощта на България за намиране на изход от избухналата неотдавна криза в Македония и за намерението на българското правителство да продължи да оказва съдействие на демократичния свят до окончателното решаване на проблемите в тази страна.

В разговора на Иван Костов с вицепрезидента Ричард Чейни бил засегнат въпросът за разширяването на Североатлантическия съюз. Чейни изразил силна подкрепа на процеса на разширяване с уговорката, че САЩ сами не могат да решават този въпрос, а това трябва да направят всички съюзници. Според източници от българската делегация стигнало се е до общото виждане, че е в интерес на всички догодина в Прага процесът на разширяване да продължи с решение за покани към нови страни.

Чейни също като Буш оценил България като стабилизиращ фактор в района.

Вицепрезидентът Чейни, който играе решавща роля в определянето на политиката на сигурност във външната политика на САЩ, проявил интерес към мнението на България за ролята на Русия в района, съобщиха източници от българската делегация. Чейни попитал премиера Костов как той оценява ролята на Русия. От разговора станало ясно, че САЩ и България имат сходни, а дори и напълно съвпадащи мнения за това, че районът трябва да се освободи от всяко чуждо влияние, че не може специални служби, мафиотски групи и организирана престъпност да продължават със съвместни действия да дестабилизират района и с това да създават сериозен проблем за сигурността на цяла Европа. (…)

Иван Костов и придружаващата го делегация днес посетиха музея на Холокоста във Вашингтон. По-късно българи, които живеят в Съединените щати се срещнаха с министър-председателя Костов в посолството. На тази среща не беше министър Надежда Михайлова. Тя отиде в Ню Йорк, за да разговаря с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Вече е редовна практика Михайлова и Кисинджър да се срещат няколко пъти годишно, за да се консултират по актуални проблеми на международната политика.

Иван Костов и Надежда Михайлова днес дадоха интервюта за вашингтонското бюро на агенция Ройтерс. Срещнаха се и с ръководния екип на вестник “Вашингтон пост”. (…)

***

Костов представи водещата роля на България като стабилизиращ фактор на Балканите

Вашингтон, 25 април 2001 г. /Спец. кор. на БТА Панайот Денев/ Министър-председателят Иван Костов смята, че ако изборите в Черна гора бъдат последвани от окончателно разпадане на Югославия, а това е твърде вероятно, може да се очаква нова вълна на нестабилност на Балканите в посоки:  Косово, Босна, Южна Сърбия, Македония.

След вчерашната си среща с бизнесмени, от които поиска повече енергия за инвестиране в България, днес Костов участва в дискусия на влиятелни политици, дипломати и аналитици, организирана от Америкън Ентърпрайз Инститют - АЕИ /Американският институт за инициативи/, където представи България като ключов фактор на сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа.

Дискусията бе наречена "Къде свършва Европа? Интеграцията на Балканите към Запада" и предизвика голям интерес. Водещ беше Джефри Гедмин от новата атлантическа инициатива на АЕИ.

Премиерът Костов изложи идеите си за България като решаващ елемент за разширяване на демократичното пространство на Балканите, елемент без който изграждането на евроатлантическите структури би било незавършено в политически, икономически и културно-цивилизационен смисъл. Костов особено подчерта, че за реализирането на тази роля и призвание България и занапред ще разчита на САЩ като водеща световна сила, и добави, че той, но и всички отговорни политически сили у нас, очакват България да получи покана за членство в НАТО през следващата година.

Участниците в дискусията специално подчертаваха няколко пъти откровеността на Иван Костов при анализа на проблемите в региона. Позициите на българския министър-председател бяха наречени "мъдри и честни" от Джон О'Съливан - главен редактор на агенция Юнайтед прес интернешънъл.

"Не говорите като министър-председател. Вие г-н Костов, сте прям и конкретен", каза Бил Кристъл - аналитик от Уикли Стандарт, експерт, работил в администрацията на президента Джордж Буш-баща.

Иван Костов изрично подчерта, че основен приоритет на България в геополитически смисъл е да бъде гарантирана и реализирана по най-бърз и ефективен начин принадлежността на страната към обединена Европа и евроатлантическата общност на демократични нации. (…)

България е различна от другите държави главно с параметрите на политическо съзряване и със стабилната държавност, посочи министър-председателят. (…)

Попитан и за ролята и позициите на Русия в региона, той каза, че досегашното поведение на Москва изключва конструктивните решения.

В няколко изказвания участници в дискусията бяха единодушни, че Русия е абсолютно непредсказуема и е склонна да решава действията си в Източна и Югоизточна Европа, без да се съобразява с когото и да е. (…)

***

Премиерът Иван Костов разговаря с Колин Пауъл за стабилизирането на Балканите

Вашингтон, 25 април 2001 г. /БТА/ Задоволство от възможността да обсъди с българския премиер как България и САЩ могат да работят за стабилизирането на Балканите и специално как да бъде запазена териториалната цялост на Македония изрази държавният секретар на САЩ Колин Пауъл след срещата си с Иван Костов днес в Държавния департамент.

В срещата участва и българският външен министър Надежда Михайлова.

След срещата, продължила 45 минути, Колин Пауъл изпрати българския премиер до официалния изход на Държавния департамент, където двамата направиха изявления пред журналисти. (…)

Подчертахме стратегическата позиция, която България заема в региона, каза държавният секретар на Съединените американски щати. Той посочи, че тази позиция е особено важна в енергиен аспект.

Премиерът Костов каза, че се е опитал да очертае колко е важна ролята на България в политически план, като икономически и транспортен кръстопът, както и колко е голямо значението на българския принос за стабилизирането на региона. Много съм доволен от разговора, каза премиерът Костов.

В отговор на въпрос на журналисти министър Михайлова посочи, че е обсъждана опасността от прекрояване на границите на Балканите като една от възможните последици на активни дезинтеграционни процеси.

Мнението на българската и на американската страна е, че каквото и да се случи, трябва да бъде направено всичко възможно то да стане по мирен път и да бъде контролируем процес, посочи министър Михайлова. (…)

САЩ са напълно съгласни, че обстановката в Македония е от пряко значение за стабилността в България, съобщи министър Михайлова. Същевременно позицията на България и ролята, която тя играе за стабилността на Македония, имат пълната американска подкрепа. Вашингтон високо оценява добрите отношения на България с всичките ѝсъседи, по-специално с Гърция, Турция и със страните от Западните Балкани.

Коментирахме факта, че дипломатическите отношения между България и САЩ имат вече стогодишна история и никога досега не са били по-добри, заяви Колин Пауъл. (…)

***

Завърши посещението на премиера Иван Костов във Вашингтон

Вашингтон, 26 април 2001 г. /Спец. кор. на БТА/ Това беше едно много добро за България посещение, каза министър-председателят Иван Костов днес преди отпътуването си от Вашингтон, където през последните четири дни изпълни наситена програма от разговори и консултации. (…)

Според него високата оценка, която президентът Джордж Буш даде за българското правителство и за ролята на България като стратегически партньор и фактор на стабилността на Балканите и в цяла Югоизточна Европа, е истинският рационален отговор на въпросите, които терзаят българското общество. "Ние, в България, постоянно се питаме, вие, медиите, постоянно се съмнявате. Това ли е верният ни път? Тук получихме отговора - да, това е пътят. Това, което сме свършили, това са били необходимите, правилните стъпки. Отговорът дойде от възможно най-авторитетната инстанция - американският президент", заяви премиерът Костов. (…)

Визитата на премиера през очите на директора на БТА Панайот Денев: 

Знаците на протокола и тяхното политическо съдържание

София, 27 април 2001 г. /Панайот Денев от БТА/ Министър-председателят Иван Костов отиде във Вашингтон и беше приет, за да представи България като амбициозен кандидат за член на НАТО, за да получи подкрепа преди парламентарните избори. Нормално е никой в България да не се изненадва от желанието на Костов да търси подкрепа за политиката на неговото правителство именно от световната суперсила. Не е редно обаче да се приема като нещо обичайно фактът, че това се случи. А в София се намират и свръхскептици, които поставят под съмнение, че нещо изобщо е станало във Вашингтон през тази седмица.

Скучният и дори досаден език на дипломатическия протокол често съдържа знаци, които имат възможност да очертаят политическите реалности и процеси в дълбочина и далеч напред във времето. В този смисъл подготовката и осъществяването на срещите на българския министър-председател в Белия дом, Държавния департамент и на Капитолия съдържат красноречиви знаци от сферата на протокола. Тези знаци са от изключително значение за бъдещето на България и на целия регион Югоизточна Европа.

Ето някои:

 - Подобно посещение, с такъв висок ранг на разговорите, не се е случвало в стогодишната история на дипломатическите отношения между България и САЩ.

 - Костов беше първият източноевропейски лидер, приет в Белия дом след встъпването в длъжност на новия американски президент. По данни от края на март над 115 държавни или правителствени ръководители от цял свят чакат да бъдат поканени. До края на президентството на Джордж У. Буш едва ли повече от 40-50 ще се ръкуват с него.

 - Поканата към Костов беше на най-високото възможно равнище за министър председател. Според американския протокол тези покани ги отправя вицепрезидентът. (…)

 - Американският протокол предвиждаше на 23 април, понеделник, Костов да разговаря с вицепрезидента Чейни в зала “Рузвелт” в Белия дом, президентът да влезе, да се ръкува с госта за снимка и да се оттегли. Този протокол е бил изискван от американската страна и обсъждан дни наред при подготовката на посещението, научи БТА от българското външно министерство. Вместо това президентът Джордж У.  Буш посрещнал преди посочения за визитата час Костов и делегацията в залата и разговарял с тях двайсетина минути. Разговорът продължил още толкова с Ричард Чейни. Могат да се направят сравнения. С гостуващи министър-председатели президентът на САЩ рядко разговаря повече от 7-8 минути.

Разбира се, не минутите са най-важното, а онова, което ги изпълва със съдържание. (…)

В случая с Иван Костов американската страна предварително е била поискала да знае какви са перспективите за изборите в България и какви са българските позиции по напрежението в региона след падането на Милошевич и последната криза в Македония.

През тези четири дни във Вашингтон точно така, по конкретни въпроси, постоянно искаха да чуват позицията на България, изложена от премиера Костов.

Това е особеното, това е забележителното в работното посещение. Страната ни е геостратегически партньор с особено важно място в бъдеща обединена Европа. Евроатлантическата интеграция е стратегически избор на българската външна политика. Както няколко пъти подчертаваше Иван Костов във Вашингтон, "членството в НАТО и присъединяването към Европейския съюз ще укрепи демокрацията в България и ще даде много смелост на българския народ да направи необходимите жертви, за да устои на външните корумпиращи влияния и да завърши реформирането на гражданското общество".

Стабилността на България прави позицията на страната към процесите в района търсени и ценени. Именно затова и президентът Буш, и вицепрезидентът Чейни, и държавният секретар Пауъл, както и много конгресмени, експерти, аналитици и журналисти искаха коментара на Костов и министър Михайлова за процесите в Югославия след изборите в Черна гора, за Македония, Босна и Косово.

Във Вашингтон понякога се изненадваха от Иван Костов заради неговата откровеност. Същевременно аналитизмът му респектираше. (…)

Всички искаха да научат много неща от премиера и програмата постоянно се нарушаваше. Така знаците на неспазения протокол се превръщаха в знаци за ясна политическа оценка, която вещае добро за България.

На самия премиер Костов:

Нова телевизия, Студио "Нова", 28 април 2001 г., 20.50 часа

Водещ Иван Гарелов: А сега интервюто с премиера Иван Костов.

(запис) (…)

Водещ: Какви са личните ви впечатления от срещата с президента Джордж Буш, с държавния секретар Колин Пауъл, с вицепрезидента Чейни...

Ив. Костов: Впечатлението от Буш е, че е един непосредствен човек, много добър политик, откровен и отговорен. Човек, който със сигурност ще се ангажира силно с решаването както на проблемите на разширяването на НАТО, така и с намиране на трайни решения за мира в региона на Югоизточна Европа и по-специално Западните Балкани. Прави впечатление наистина на решителен човек. Чейни е изключително професионален, човек, който умее и да изслушва, и да реагира много бързо, и да дава надежди. Изобщо всички се държаха много приятелски с нас. За мен, ако е имало изненада, това е точно в това, че ние бяхме посрещнати като първите източноевропейци по един много радушен начин. Неочаквано беше това за нас. (…)

Водещ: Някои тревоги на фона на...

Ив. Костов: Голям изпит е, нека да ви го кажа откровено. За всеки политик е огромен изпит да дойде във Вашингтон.  Когато се срещаш със сенатор, който е легенда и който е отказвал срещи на президенти на големи държави, когато влезеш в кабинета му и започнеш разговора, никак не е лесно.  Повярвайте, това е... И когато свършиш и излезеш добре и усещащ, че си направил това, което е трябвало, и си намерил пълно разбиране, усещането е като след наистина добре свършена работа. А ние такива много неща направихме тук. Ето това ме радва най-вече, защото тук наистина е... тук е истинският тест за това, което струва един политик.

И на министър Михайлова:

Надежда Михайлова: От Вашингтон България изглежда като страна, която вече е намерила пътя си

Българска национална телевизия, Канал 1, "Панорама", 27 април 2001 г., 20.33 часа, водещ Бойко Василев; (…)

Водещ: Г-жо Михайлова, как изглежда България, погледната от Вашингтон, и възможно ли е да се пресекат интересите на глобалната суперсила и на една страна като България?

Н. Михайлова: Определено мога да кажа (…), че от Вашингтон България изглежда като страна, която вече е намерила пътя си, и нещо повече - страна, която уверено върви по този път. Колкото до това дали интересите на великите сили, на големите супер сили се преплитат с тези на малките страни, бих казала, че те винаги са се преплитали. Това можем да го видим включително и в нашата история. Новото обаче е това, че този път те се пресякоха в българския интерес и България действително това нещо ще го види през следващите месеци и години. Аз няма да повтарям онова, което беше видно и от изказването на министър-председателя, но искам само да маркирам, че два са основните интереса, в които се пресичат в случая България и САЩ. Първият, това е стабилността и сигурността на Балканите - нещо, което струва ми си, че може да бъде определено като приоритет за българския национален интерес, защото всички останали български интереси са функция от тази стабилност. И другото, което според мен е също много важно, пресечната точка това са демократичните ценности, които ние споделяме, и убеждението, че не повече граници, а повече демокрация е онова, което ще създаде траен мир и стабилност в Югоизточна Европа. (…)