site.btaПреди 50 години е открита обновената сграда на Народния театър „Иван Вазов“

На 29 март 1976 г. е открита обновената сграда на Народния театър „Иван Вазов“. Дейностите по реновиране и реконструкция на помещенията започват през 1972 г. и се извършват в рамките на четиригодишен период.

Проектът за обновяването на театъра се ръководи от екип, начело с архитект Иван Томов. В дейностите участват и известни художници, сред които Дечко Узунов и Иван Кирков.

Реконструкцията има за цел да запази оригиналния неокласически облик на сградата от 1907 г., дело на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, като същевременно я превръща в съвременно театрално съоръжение.

Народният театър „Иван Вазов“ е оборудван с най-модерната за времето си сценична техника. Изградени са Камерна зала със 120 места и подземен сценичен склад, а капацитетът на основната сцена след ремонта достига 780 места.

Обновената сграда е подсилена със стоманобетонни конструкции, което я прави устойчива на земетресения до девета степен по Скалата на Рихтер.

Пространството около театъра е преустроено с полагане на настилка от мрамор, риолит и гранитни блокове, а в близката градина е изградена фонтанна инсталация с декоративно осветление.

Успешното приключване на четиригодишните строителни дейности е отбелязано с тържествено прерязване на лента и официална церемония. Театърът отваря врати с премиера на постановката „Хъшове“ по повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Драматизацията е дело на Кръстьо Мирски, а в ролите участват Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Виолета Гиндева и др.

За откриването на обновената сграда четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Уникален паметник на българската култура

Народният театър „Иван Вазов“ ще приеме отново артисти и зрители

София, 25 март 1976 г. /БТА/ В деня на откриването на Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия Народният театър „Иван Вазов“ ще разтвори вратите си. Реконструкцията, модернизацията и реставрацията на този уникален паметник на нашата национална култура бяха осъществени с такъв размах и блясък, който показва изключително нарасналите технически възможности на страната, организационното и творческото развитие на нашите строители, монтажници, творци. Това крупно общонародно културно дело е още едно потвърждение на големите грижи на Партията за обогатяването на духовния живот на народа.

При реконструкцията на храма на нашето театрално изкуство е запазена изцяло съществуващата архитектура на сградата със сполучливи скулптурни композиции в стил барок, в обновената зрителна зала, която разполага с 850 места, е монтирана съвременна електронно-акустична уредба. Тя позволява чувствително подобряване и уеднаквяване на възприемането от всички места в партера и по балконите. Освен салона, фоайетата и кулоарите климатична инсталация има и сцената. Само няколко театри в света имат подобно съоръжение.

Националният ни театър разполага с най-съвременната световна осветителна театрална техника чрез създаването на първата в света модулна електронна регулаторна уредба, с тиристорни устройства, даваща възможност за богати и най-разнообразни осветителни и илюминационни решения. Режисьорът има възможност с подвижен пулт, от което и да е място в салона, да регулира или променя по свое виждане сценичното осветление.

Монтираните на определени места монитори ще дават възможност при репетициите и представленията изчакващите артисти и закъснелите посетители да наблюдават на телевизионни апарати представлението вън от сцената и залата.

Оригинален наш принос в сценичната механизация е проектираният от български научни работници и специалисти уникален съставен въртящ и накланящ се сценичен кръг. Това решение при съществуващата линейно-движеща се механизация представлява световно нововъведение в сценичната практика.

Театърът ще има подземна камерна зала с 200 места, снабдена със самостоятелна вестибюлна и кулоарна част.

Преустроено е и пространството около народния театър „Иван Вазов“. Направена е декоративна настилка от врачански мрамор, риолит и гранитни блокчета. В градската градина срещу театъра водно огледало ще отразява светлините. То има специална водопръскаща фонтанна инсталация с декоративно осветление.

Обновени са и 15 фасади на сгради около театъра, предвижда се и уреждането на музей на Народния театър „Иван Вазов“.

По повод предстоящото откриване на обновената сграда на нашия Национален театър днес в столицата се състоя пресконференция с представители на столичния печат, БТА, телевизията, радиото, както и чуждестранни журналисти, акредитирани у нас.

За огромните усилия и трудов ентусиазъм на строителите, проектантите и творците говориха заместник-председателят на Комитета за изкуство и култура Милчо Брайнов и секретарят на Софийския градски комитет на Българската комунистическа партия Георги Григоров.

***

Химн за младостта на българската революция 

Народният театър „Иван Вазов“ ще бъде открит с премиерата на „Хъшове“

София, 27 март 1976 г. /БТА/ Има произведения, които са неизменна част от българския дух. Вазовите „Немили-недраги“ и по-късната им драматизация „Хъшове“ са едно от тези чудеса на родното поетическо слово. В тях се въплътява вечно младият и непреклонен стремеж на българина към свобода, справедливост и социална правда, тази най-съкровена човешка добродетел, която пронизва цялата наша история.

Постановката на пиесата, която е пета по ред в Народния театър, се посвещава на Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия и 100-годишнината на Априлската епопея. Тя е дело на народния артист Кръстьо Мирски, който е автор на драматизацията. Художници са Георги Иванов и Венера Наследникова. Музиката е от народния артист Александър Райчев.

В ролите участват първите сили на театъра: народните артисти Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Георги Раданов, Андрей Чапразов, Стефан Великов, заслужилите артисти Ванча Дойчева, Стефан Сърбов, Пламен Чаров, Николай Узунов, Петър Василев, артистите Виолета Гиндева, Георги Гайтаников, Сава Хашишов, Николай Николаев и други.

По повод премиерата на тази класическа творба, която ще се състои в деня на откриването на конгреса, днес в обновения храм на нашето национално изкуство се състоя генерална репетиция и пресконференция с представители на столичния печат, БТА, телевизията, радиото.

Авторите на спектакъла подчертаха, че основно начало в тяхната работа при осъществяването на новата успешна реализация на пиесата е пресъздаването патоса на революцията, готовността за саможертва в борбата, разкриването на революционната същност на хъшовете.

***

Гори огънят на вечното изкуство 

С премиерата на „Хъшове“ бе открит Народният театър „Иван Вазов“

София, 29 март 1976 г. /БТА/ В центъра на столицата блесна с красотата си храмът на националното ни театрално изкуство. В деня на откриването на Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия, реставриран, Народният театър „Иван Вазов“ прие първите си зрители.

Внушителен паметник на българската култура, сградата респектира, създава атмосфера на възвишено общение с изкуството. Късният барок се допълва от чудесната обстановка вътре в сградата – монументално-декоративни творби, мрамор, светлина. Най-съвременна театрална техника ще бъде в услуга на режисьори, артисти, сценографи. Сега приятелите на сценичното изкуство очакват с нетърпение новите си срещи с творческия колектив на първия ни театър.

Очакват празнични вечери, вълнуващи необикновени спектакли; достойни за името на театъра, в който са звучали гласовете на майсторите; достойни за дълбоко реалистичните традиции на българското театрално изкуство; достойни за великото социалистическо съвремие, в което живеем.

Посрещнал първите си зрители, обновеният Национален театър тази вечер бе тържествено открит.

Присъстваха другарите Гриша Филипов, Живко Живков, Цола Драгойчева, Добри Джуров, Дража Вълчева, Кръстю Тричков, Пеко Таков, Георги Йорданов, Сава Дълбоков.

Тук бяха и чуждестранни гости за Конгреса.

Председателят на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова откри Народния театър „Иван Вазов“.

Знаменателен е фактът, каза тя, че Народният театър „Иван Вазов“ се завръща в своя скъп дом тъкмо днес, в първия ден на Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия, когато целият български народ живее с делото и мислите, с пулса на висшия партиен форум, когато в нашето съзнание продължават да отекват мъдрите решения на Двадесет и петия конгрес на ленинската Комунистическа партия на Съветския съюз, когато нашата работническа класа, кооператорите и народната интелигенция се трудят под знака на забележителната двадесетгодишнина на историческия Априлски пленум и се радват на богатите плодове на априлската линия на Българската комунистическа партия във всички области на съвременния ни живот.

Това е още едно доказателство за любовта и грижата на нашата партия към проблемите на художественото творчество.

Говорейки за историята на Народния театър, свързана с големи политически събития в живота на страната, тя изтъкна, че оттук от централния балкон на фасадата, великият син на България Георги Димитров след завръщането си от страната на Съветите, за първи път отправи вдъхновените си слова към софийските трудещи се, към целия български народ. Тук се състоя историческият Пети конгрес на нашата партия – първия конгрес на победилата социалистическа революция, Конгрес, който начерта пътя за изграждане основите на социализма в нашето отечество.

Людмила Живкова подчерта, че Народният театър „Иван Вазов“ е бил, е и винаги ще бъде крепост на истинския хуманизъм, на дълбоко демократични идеали и традиции в развитието на българското театрално дело. В годините след народната победа на 9 септември 1944 г. той разви и умножи прогресивните, артистични и сценични завоевания, издигна театралното изкуство на нов етап – етапа на социалистическия реализъм.

На този забележителен ден в историята на Партията и страната каза тя, ние дейците на изкуството и културата отправяме нашата гореща благодарност към Българската комунистическа партия, изразяваме нашата готовност да дадем своя достоен принос и участваме активно в изграждането на зрялото социалистическо общество, за всестранното и хармонично развитие на личността, за естетическото и комунистическото възпитание на трудещите се и младежта, за издигане духовното равнище на българския народ.

Пламва огънят на изкуството, пренесло от древността до наши дни своята непреходност, своята демократичност и сила.

На сцената оживяват хъшовете на Иван Вазов. Едно начало, символизиращо неизменната вярност на съвременния български театър към националните революционни традиции, преклонение пред свободолюбивия дух на българина и готовност за саможертва в името на народа.

Постановката на пиесата е посветена на Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия и стогодишнината на Априлската епопея. Тя е дело на народния артист Кръстьо Мирски, който заедно с Байчо Бачов е автор на драматизацията, художник на декорите е Георги Иванов, а на костюмите – Венера Наследникова, музиката е от народния артист Александър Райчев, в ролите играха първите сили на театъра: народните артисти Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Раданов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Андрей Чапразов, Стефан Великов, заслужилите артисти Мария Стефанова, Ванча Дойчева, Стефан Сърбов, артистите Георги Гайтаников, Виолета Гиндева, Николай Николаев, Сава Хашъмов и др.

Образите на хъшовете, на тези, с които поколения българи са израснали и са се възпитавали в искрено родолюбие и чист патриотизъм предизвикаха дълбоко вълнение.

Публиката продължително аплодира целия творчески колектив. Поднесени бяха много цветя.