site.btaЧестваме паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски, днес е и задушница

Честваме паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски, днес е и задушница.

Съботата преди Петдесетница се нарича задушница, тоест ден на молитва за душите на починалите. Има още две такива съботи през годината: преди Великия пост и преди Рождественския (Коледния) пост. Всъщност всяка събота през годината е посветена на молитви за починалите. Обикновено в съботен ден всеки християнин си спомня в молитва за своите близки покойници, а на задушниците се молим за всички, които са починали било в самота или далече от дома си, или за които никой не си спомня. За всички тях днес казваме: "Бог да ги прости!".

Свети Евсевий, епископ на град Самосата (сега Самсат в Югоизточна Турция), живял в бурните времена на IV век, когато Църквата страдала от ереста на александрийския свещеник Арий (той отричал божествеността на Иисус Христос, на въплътения Божи Син). Тогавашният император Констанций, син на свети Константин Велики, поддържал тази ерес и жестоко преследвал онези, които се противопоставяли и съпротивлявали на неговите намерения арианството да стане официална вероизповед на цялата империя. 

Свети Евсевий бил учен човек и добър богослов, затова застанал на страната на православното учение за Света Троица, постановено от Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Това обаче му струвало много преследвания от властта, както и от арианстващи епископи. Когато се очаквало да настъпи спокойствие за Църквата, на власт дошъл император Юлиан Отстъпник. Той пък се опитал да възстанови езическата религия и затова преследвал всички епископи с цел да попречи на дейността на Църквата.

Сред пратените на заточение бил и епископ Евсевий, но светецът мъжествено понесъл преследванията. Същото се случило и при император Валент, горещ поддръжник на арианите. Светецът отново трябвало да защитава чистотата на православната вяра. За да не го заловят, преоблечен обикалял съседните области, за да насърчава вярващите и да поставя православно вярващи свещеници за духовни ръководители на народа. Затова отново бил пратен на заточение, но този път в далечна Тракия, а според други - край река Дунав. 

След смъртта на Валент светецът се върнал от изгнание в епископията си и започнал да работи за възстановяването на православната вяра сред народа. Въпреки напредналата си възраст, той обикалял села и градове. Един ден през 380 г. обаче бил нападнат от фанатични еретици и след нанесен побой починал от раните си.