site.btaПокойният патриарх Максим със своя дълъг 98-годишен живот даде твърде много уроци на нашия народ, заяви архимандрит Стефан от Троянския манастир

Покойният патриарх Максим със своя дълъг 98-годишен живот даде твърде много уроци на нашия народ, заяви архимандрит Стефан от Троянския манастир
Покойният патриарх Максим със своя дълъг 98-годишен живот даде твърде много уроци на нашия народ, заяви архимандрит Стефан от Троянския манастир
Снимка: БПЦ-БП

Днес се навършват 11 години от блажената кончина на приснопаметния български патриарх и Софийски митрополит Максим. По този повод, по решение на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП), ще бъде отслужена архиерейска заупокойна свeта литургия в Троянския манастир "Успение Богородично" от 9:00 часа. След нея, към 10:30 часа, в светата обител ще се извърши и панихида за упокоилия се първойерарх на Българската православна църква, съобщи за БТА архимандрит Стефан, заместник на игумена на Троянския манастир. 

БТА припомня, че патриарх Максим бе погребан в храма на манастира, зад чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица.

„Патриарх Максим е много свързан с нашия манастир, тъй като е роден в село Орешак, израснал край светата обител. Добре известен факт е, че той е обичал често да посещава манастира. Всяка година на празника Успение Богородично той е и отслужвал светата литургия. Затова е избрал още приживе за последен дом на своето тяло именно храма на светата обител“, каза архимандрит Стефан.

По думите му покойният патриарх Максим със своя дълъг 98-годишен живот даде твърде много уроци на нашия народ и на всички вярващи и невярващи. „Най-важното, което не бива да забравяме за него и от него, е неговата непреклонна вярност към светата православна църква. В своето служение е бил подложен на какво ли не. Първо, това да бъдеш патриарх в условията на една атеистична власт, след това се появява власт, която оспорва неговата легитимност изобщо и поставя началото на злополучния разкол. Без да обръща внимание на всичките външни фактори, той достойно и с чест носеше кръста, който Господ му бе възложил – тежкия кръст на патриаршеското служение“, добави духовникът.

Той посочи още, че животът на патриарх Максим е живо свидетелство за истинността на Евангелието, защото „без Божията помощ и без благодатната подкрепа на Свещеното писание във всеки един момент, тези неща, които патриарх Максим претърпя, те са непосилни за човешката воля и възможности. Неговият живот доказа именно това, че където Бог иска, той проявява своята сила. Когато сме добри човеци и християни, Бог никога не ни оставя. Това е неговият най-голям завет, който той ни остави чрез своя живот“, каза още архимандрит Стефан.

Българският патриарх и Софийски митрополит Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова, със светското име Марин. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", която завършва с отличие.

През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното наставничество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанската епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 г. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московскаaта патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Светия синод, като е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонично утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод от 13 март до 4 юли 1971 г.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква и за Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е начело на БПЦ от 4 юли 1971 г. до своята кончина - на 6 ноември 2012 г.

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:24 на 02.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация