site.btaЧестваме паметта на преподобния Исакий Далматски и на света Еммелия

Свети Исакий бил родом от Сирия и живял по времето на император Валент (364-378 г.), яростен привърженик на арианската ерес. По-голямата част от народа и духовенството били открито настроени срещу религиозната политика на Валент. В самозабравата си обаче той предприемал мерки срещу православните, много хора били затваряни и дори избивани в стремежа на императора да контролира положението в страната. 

Същевременно империята била нападана от всички страни, при нахлуването на готите в Тракия била заплашена и столицата. Преподобният Исакий, тогава игумен на Далматския манастир в Цариград, излязъл и срещнал тръгналия на поход Валент. Предложил му да спре преследването на православните християни и да ги пощади, за да го пощади и него Бог. Но призивът му не бил чут. По нареждане на владетеля войници заловили преподобния и го върнали под стража в обителта му. А след няколко дни, на 9 август 378 г., край град Адрианопол (днес Одрин) Валент загубил битката с готите и сам намерил смъртта си.

Свети Исакий присъствал на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Упокоил се в 396 г. Паметта му се почита и на 3 август.

Преподобната Еммелия (името й в превод означава "съзвучие", "хармония") живяла в IV век в град Кесария, област Кападокия, Мала Азия. Баща й станал мъченик по време на последните гонения в началото на века. Тя се омъжила и нейни деца били забележителните духовници и светци на Църквата - Василий Велики, Григорий Нисенски, Петър Севастийски, монахиня Макрина и монах Навкратий. 

Самата Еммелия преживяла много скърби в живота си, но това я калило и тя била истинска християнска майка. Учела децата си на вяра и добродетелност не толкова с наставления, колкото с личния си пример. Завършила живота си като монахиня в обителта, където дъщеря й - преподобната Макрина, била игумения.