site.btaЗа година са идентифицирани 40 пътни участъка с брой катастрофи над критичния минимум, заяви експертът от ДАБДП Иван Табаков

За последната година бяха идентифицирани 40 участъка с брой на катастрофите над критичния минимум за концентрация. Това каза в интервю за БТА д-р инж. Иван Табаков, държавен експерт в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“(ДАБДП) и одитор по пътна безопасност.

„Всяка година този брой е различен, защото оценката е на годишна база, а процесите по пътищата се променят динамично“, уточни експертът. 

Според Иван Табаков има пътни отсечки, които всяка година са с концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП), но те са малко. „Например Автомагистрала „Тракия“ в района на Ихтиман, където ежегодно се случват инциденти при мокра настилка. Или Прохода на републиката, където има участъци, които са с концентрация ежегодно през последните десет години“, поясни той. 

Участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия са места, на които настъпват повече произшествия в сравнение с други подобни отсечки от пътната мрежа. Могат да възникнат на различни места - кръстовища, прави участъци, завои и др. След като бъдат идентифицирани, целта е да бъдат посочени какви са необходимите подобрения за повишаване безопасността на движението, каза Иван Табаков. По думите му такива подобрения могат да бъдат изграждане, експлоатация или поддържане на пътните елементи, например разделяне на движението чрез мантинели, поставяне на нови пътни знаци, кръгови кръстовища и др.

В България критерият за концентрация е натрупване на определен брой произшествия в зависимост от интензивността на движението на едно място или в един участък на пътя за даден период от време, уточни експертът. 

Възникването на участъци с концентрация на ПТП се свързва единствено със състоянието и особеностите на пътната инфраструктура. През един такъв участък преминават различен брой и вид превозни средства, управлявани от водачи с различен профил на поведение и начин на шофиране, каза Табаков. Единственото постоянно нещо на този участък са елементите на пътната инфраструктура. Тоест водачите попадат на конкретен недостатък или комбинация от недостатъци на пътната инфраструктура, които са предпоставка за настъпване на произшествия, заяви експертът. По думите на Иван Табаков, когато има натрупване на дадено място, това е сигурен знак, че има проблем в пътя.

„Няма „лекарство“ за всяка причина за възникване на концентрация на пътнотранспортни произшествия на даден участък. Много хубаво би било да има, но за жалост истината е, че цялата система на пътното движение е изключително сложен и динамичен процес, при който на практика на идентични участъци се наблюдават различни резултати от предприетите мерки. Затова е изключително важно последващото наблюдение, което да проследи ефекта върху безопасността на движението и при необходимост да се нанесат нужните корекции“, каза още Иван Табаков.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Табаков, често в общественото пространство се споменават участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Какво представляват те и как се определят?

Участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия са места, на които настъпват повече произшествия в сравнение с други подобни отсечки от пътната мрежа. Могат да възникнат на различни места - кръстовища, прави участъци, завои и др. След като бъдат идентифицирани, целта е да бъдат посочени какви са необходимите подобрения за повишаване безопасността на движението. Такива подобрения могат да бъдат изграждане, експлоатация или поддържане на пътните елементи, например разделяне на движението чрез мантинели, поставяне на нови пътни знаци, кръгови кръстовища и др.

В България критерият за концентрация е натрупване на определен брой произшествия в зависимост от интензивността на движението на едно място или в един участък на пътя за даден период от време. Трафикът има значение, защото при по-висока интензивност на движението има по-голям риск от настъпване на произшествие. Целта е да се определят участъци, където има ясно изразено повишено ниво на катастрофите, спрямо останалите участъци с подобна интензивност на движение.

Колко участъка с концентрация има у нас? Може ли да цитирате конкретни пътища?

За последната година бяха идентифицирани 40 участъка с брой на катастрофите над критичния минимум за концентрация. Всяка година този брой е различен, защото оценката е на годишна база, а процесите по пътищата се променят динамично. Има пътни отсечки, които всяка година са с концентрация на ПТП, но те са малко. Например, Автомагистрала „Тракия“ в района на Ихтиман, където ежегодно се случват инциденти при мокра настилка. Или Прохода на републиката, където има участъци, които са с концентрация ежегодно през последните десет години.

Печално известни пътни отсечки като Русе-Бяла попадат ли в този списък?

В последните години участък с концентрация по този път беше кръговото кръстовище при град Бяла. То влизаше в регистрите всяка година, откакто беше построено. Предприетите през 2021 г. мерки по организация на движението дадоха резултат и за последната година там не е отчетен повишен брой инциденти, което не означава, че те напълно липсват. За съжаление това не решава проблема. Това, че в момента произшествия с жертви и ранени не са концентрирани на цитираното кръгово кръстовище, не означава, че не се случват. ПТП  има по цялата дължина на участъка Русе-Бяла, а не на конкретно място, което може да се идентифицира като участък с концентрация. 

Каква е разликата между пътя Русе-Бяла и участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия?

Основната разлика е, че произшествията не се натрупват на конкретен участък с малка дължина. Именно дължината е един от критериите за идентифициране на концентрация. На дълги участъци не може да търсим натрупване, тъй като условията на движение са много различни. Възникването на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия се свързва единствено със състоянието и особеностите на пътната инфраструктура. През един такъв участък преминават различен брой и вид превозни средства, управлявани от водачи с различен профил на поведение и начин на шофиране. Единственото постоянно нещо на този участък са елементите на пътната инфраструктура. Тоест водачите попадат на конкретен недостатък или комбинация от недостатъци на пътната инфраструктура, които са предпоставка за настъпване на произшествия. На пътя Русе-Бяла, както и на много други пътища, се случват инциденти, но те са разпределени хаотично, поради което не може да се търси зависимост от състоянието на елементите на пътя. Когато има натрупване на дадено място, това е сигурен знак, че има проблем в пътя.

Споменахте, че причините за възникване на концентрация на инциденти се корени в пътната инфраструктура. Какви са най-често срещаните проблеми по нея, които водят до струпване на произшествия на дадено място?

Огледите, които извършихме на място съвместно Държавна агенция „Безопасност ма движението по пътищата“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и контролните органи на МВР показаха ясно изразени тенденции в проблемите на пътя. Открояват се недостатъци като лошо отводняване, избуяла растителност, която пречи на движението и на видимостта в завои. Състоянието на пътните знаци и пътната маркировка не е добро на места, но по-тревожното е, че те не се поставят спрямо нормативните документи и конкретната пътнотранспортна обстановка. Не на последно място стои геометрията на пътя. Често срещани участъци с концентрация са завои, които са предшествани от дълги прави участъци и водачите на практика изпускат завоя и излизат извън пътя.

Предприемат ли се мерки за обезопасяване на тези участъци и какви са те?

В зависимост от ресурса, който изискват, мерките се делят на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните включват дейности по поддържане и промяна на организацията на движение. Средносрочните и дългосрочните мерки изискват по-голям финансов и времеви ресурс, защото са по-сложни за изпълнение. Такива мерки са основен ремонт, реконструкция, ситуационни изменения и др. В последните години дейностите се ограничават единствено до краткосрочните мерки, като дори при тях се наблюдава отлагане във времето или частично изпълнение. Значителен ефект върху пътната безопасност в България ще бъде постигнат, когато успеем да изпълним голям обем на предписани дейности по всички мерки и по всички участъци с концентрация. 

Ефективни ли са предприетите мерки?

Няма „лекарство“ за всяка причина за възникване на концентрация на ПТП на даден участък. Много хубаво би било да има, но за жалост истината е, че цялата система на пътното движение е изключително сложен и динамичен процес, при който на практика на идентични участъци се наблюдават различни резултати от предприетите мерки. Затова е изключително важно последващото наблюдение, което да проследи ефекта върху безопасността на движението и при необходимост да се нанесат нужните корекции.

Възможно ли е да бъде предотвратено възникването на участъци с концентрация и ако да, какъв е начинът?

Възможно е. Ключът е проактивният подход, при който се извършва постоянно наблюдение и оценка на безопасността на пътната инфраструктура, без да се чака да настъпят инциденти или да възникнат участъци с концентрация. Колкото по-рано се открие даден недостатък на пътя, толкова по-лесно, бързо и евтино ще е отстраняването му.

Какво ще посъветвате нашите читатели относно поведението им, когато преминават през участъци с концентрация?

Бих ги посъветвал на тези участъци да се движат с максимална концентрация на съзнанието към процеса на шофиране, без да се разсейват, без да държат телефон в ръка, без да си отклоняват вниманието от пътя нито за секунда. Разбира се това важи за цялото им пътуване, но е важно да повишат още повече вниманието си на тези участъци, да съобразят скоростта и поведението си с конкретните особености на пътната инфраструктура. 

На пътя никой не иска да страда, да умира или да убива и всички трябва да си дадем сметка, че шофирането не е игра и последиците от произшествията са необратими.

Още интересна и полезна информация в сферата на пътната безопасност може да намерите в рубриката „На пътя животът е с предимство“, реализирана съвместно между Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и БТА.