Политическата 2023 година в Латинска Америка беше богата на емоции, закономерности и изненади. Ето някои ключови щрихи:
Завръщането на Лула
Политическата година в Латинска Америка започна с встъпването в длъжност на Луиз Инасио Лула да Силва като президент на Бразилия. Това стана в самото начало на календарната година - на 1 януари.
Лула да Силва, който е представител на левицата, стана за трети път бразилски президент, след като през октомври миналата година победи на президентските избори действащия тогава държавен глава Жаир Болсонаро, представител на крайната десница.
С връщането на Лула на власт Бразилия направи политически завой наляво, като новият президент си постави за цел да върне страната на световната дипломатическа сцена след относителната международна изолация по времето на Болсонаро.
Лула постави значителен акцент върху климатичната дипломация. Още с встъпването си в длъжност той обеща да превърне Бразилия в екологична суперсила и да сложи край на обезлесяването на Амазония, което беше характерно за управлението на Болсонаро.
Още на първия си работен ден (2 януари) Лула се срещна с лидерите на други латиноамерикански страни - президентите на Аржентина, Боливия, Еквадор, Чили и Колумбия - като с това показа, че иска страната му да играе по-активна роля както в света, така и на регионално ниво.
Началото на новия мандат на Лула бе помрачено от безредици на 8 януари. Тогава привърженици на Болсонаро щурмуваха сградите на бразилския Национален конгрес и на Върховния федерален съд, както и президентския дворец. Тези събития провокираха асоциации с щурма на Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 година. До сериозни политически катаклизми не се стигна, тъй като самият Болсонаро се разграничи от хората, извършили погром в емблематичните сгради.
Затопляне на отношенията между Венецуела и Колумбия
От 1 януари Венецуела и Колумбия изцяло отвориха общата си граница за преминаване на хора и стоки. Затоплянето на отношенията между двете страни бе провокирано от идването на власт в Колумбия на президента Густаво Петро, който е представител на левицата.
На 8 януари Петро направи кратка визита във Венецуела, в рамките на която се срещна с венецуелския президент Николас Мадуро. Посещението на Петро, реализирано броени дни след пълното отваряне на границата, се превърна в поредната индикация, че отношенията между Венецуела и Колумбия се подобряват.
"Имахме важна и много ползотворна среща. Имаме ясен път на съвместна работа, която ще продължи да дава положителни резултати за нашите страни в различни области, да живее съюзът между Колумбия и Венецуела!", написа Николас Мадуро в социалната платформа "Туитър" след срещата си с Густаво Петро.
През февруари затоплянето между Венецуела и Колумбия продължи. Двете страни обявиха, че започват отново да прилагат търговското си споразумение от 2011 г., чието действие беше преустановено в продължение на четири години заради скъсване на двустранните връзки. Връзките между двете страни бяха скъсани през 2019 година заради политически разногласия, възникнали около президентската криза във Венецуела.
Протестна инерция в Перу
В Перу годината започна с подновяване на протестите във връзка с отстраняването от властта на бившия президент Педро Кастильо.
Кастильо, който стана първият от десетилетия президент на Перу, дошъл на власт, без да е представител на елитите, бе отстранен от длъжността си през декември миналата година, след като бе обвинен в бунт. В парламента се готвеше гласуване по искане за импийчмънта му, когато той реши да обяви, че разпуска законодателния орган. Именно този му опит да разпусне парламента (и с това да избегне импийчмънт) доведе до отстраняването му от власт по обвинение в бунт и до неговия арест.
Отстраняването на Кастильо и идването на власт на вицепрезидентката Дина Болуарте станаха причина за протести, които през декември миналата година доведоха до смъртта на повече от 20 души. Протестите в Перу продължиха и през тази година.
Обвинения в корупция и разследвания за необявени подаръци
В началото на март еквадорски съд одобри искането на прокуратурата да бъдат повдигнати обвинения в корупция на бившия президент на Еквадор Ленин Морено във връзка с договор за строежа на водноелектрическа централа. В обвинителния акт по делото, в което беше замесено името на Морено, бяха включени имената на общо 37 души. Според акта в рамките на енергийния проект обвиняемите са получили подкупи на стойност 76 милиона долара, като част от корупционна схема от 2009 до 2018 година.
Също през март бразилският правосъден министър Флавио Дино нареди на полицията да започне разследване на предполагаем опит за внасяне в страната на недекларирани бижута на стойност 3,2 милиона долара. Става дума за диамантена огърлица, пръстен, часовник и обеци, подарени на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро и на съпругата му Мишел от саудитското правителство. Подаръците бяха намерени от митнически служители на международното летище в Сао Пауло през октомври 2021 година в раницата на правителствен служител, пътувал до Рияд заедно с тогавашния министър на енергетиката Бенто Албукерке.
Хондурас скъса връзките си с Тайван
Най-интересната политическа новина от Латинска Америка през март може би обаче е решението на Хондурас да установи дипломатически отношения с Китай и да скъса връзките си с Тайван. По този начин бе сложен край на едни отношения, продължили десетилетия.
"Правителството на Република Хондурас признава съществуването на един-единствен Китай в света и че правителството на Китайската народна република представлява Китай в неговата цялост", заяви хондураското външно министерство в изявлението, с което оповести решението на хондураските власти да установят отношения с Китай.
Влошаване на отношенията на Перу с други латиноамерикански страни заради вътрешнополитическата криза
В края на март перуанското правителство обяви, че "окончателно отзовава" своя посланик в Колумбия, като обвини Богота в намеса в перуанските вътрешни работи. Това стана месец след като Лима изтегли по същите причини посланика си в Мексико.
Перуанското външно министерство поясни, че мярката е била взета заради "намесите и оскърбителните изказвания на президента Густаво Петро" във връзка с политическата криза в Перу, настъпила след отстраняването от власт и ареста на левия президент Педро Кастильо през декември миналата година.
Тези изказвания "сериозно влошиха отношенията между Перу и Колумбия, които в исторически план са отношения на приятелство, сътрудничество и взаимно уважение", заяви перуанското външно министерство.
Колумбийският президент Густаво Петро публично изрази подкрепа за Педро Кастильо, издигнал се като него от редиците на левите сили.
Перу отзова посланика си в Мексико на 25 февруари, след като мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор разкритикува ареста на Кастильо.
Перу уточни, че запазва дипломатически отношения с Колумбия на равнище шарже д'афер.
Борбата на Еквадор с престъпността
В началото на април властите на Еквадор обявиха извънредно положение в района на главното еквадорско пристанище и в две провинции, засегнати от трафика на наркотици и престъпността.
Мярката бе обявена от президента Гилермо Ласо с обръщение, излъчено по радиото и телевизията. Тя засегна градовете Гуаякил, Дуран и Самборондон, както и провинциите Санта Елена и Лос Риос.
Еквадорската конституция дава възможност на президента да обявява извънредно положение и да вика на помощ армията, когато страната е изправена пред сериозни вътрешни сътресения.
"Имаме общ враг: престъпността, трафика на наркотици и организираната престъпност", заяви Ласо.
Извънредно положение бе обявявано в Гуаякил три пъти през миналата година. В крайбрежната провинция Есмералдас, която граничи с Колумбия и е една от най-засегнатите от престъпността и трафика на наркотици, 60-дневно извънредно положение беше въведено в началото на март.
Кубинският президент бе преизбран от парламента за нов мандат
Също през април Националното събрание на Куба преизбра президента Мигел Диас-Канел за нов петгодишен мандат.
През новия си мандат Диас-Канел има за задача да се бори с инфлацията и с недостига на храна, лекарства и енергия, тъй като Куба продължава да е подложена на строги санкции от страна на САЩ.
Избори в Парагвай
В края на април в Парагвай бяха произведени президентски избори. Те бяха спечелени от икономиста и бивш финансов министър Сантяго Пеня. Въпреки че е представител на консерваторите, Пеня заяви непосредствено след победата си, че ще възстанови дипломатическите отношения на Парагвай с Венецуела.
"Имам твърдото убеждение, че народите на Латинска Америка трябва да бъдат обединени. Това не е само политически въпрос, това е и икономически въпрос", каза Пеня, който встъпи в длъжност през август.
Парагвай скъса дипломатическите си отношения с Венецуела през 2019 година, във връзка с венецуелската президентска криза.
Еквадорският президент разпусна парламента
През май еквадорският президент Гилермо Ласо разпусна с указ парламента, като по този начин избегна опит на опозицията да го свали чрез импийчмънт.
Така в Еквадор се стигна до парламентарни и президентски избори.
Президентските избори бяха спечелени от Даниел Нобоа, който е син на влиятелния бананов барон и милиардер Алваро Нобоа. Нобоа, който встъпи в длъжност миналия месец, стана най-младият демократично избран президент на Еквадор, като той ще бъде държавен глава само за 17 месеца, тъй като довършва мандата на Гилермо Ласо.
Изборите в Еквадор бяха белязани от насилие.
По-малко от две седмици преди първия тур на президентските избори на 20 август бе убит кандидат-президентът Фернандо Вилявисенсио, който беше известен с борбата си срещу корупцията.
Президентът Гилермо Ласо обяви извънредно положение в Еквадор във връзка с убийството на Вилявисенсио.
Среща на южноамериканските лидери в Бразилия
В края на май президентите на южноамериканските държави се събраха в столицата на Бразилия за първата си среща на високо равнище от почти едно десетилетие. Срещата бе инициирана от бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
На срещата в Бразилия бяха поканени президентите на всички южноамерикански страни без Перу. Преговорите им се фокусираха върху борбата с климатичните изменения и високата инфлация в един регион, в който бедността и гладът се увеличават.
През юни в Колумбия имаше протести срещу президента Густаво Петро
На 20 юни хиляди антиправителствени демонстранти преминаха в шествие в големите градове на Колумбия, за да протестират срещу икономическите и социалните реформи, предприети от правителството на колумбийския президент Густаво Петро.
Петро, който встъпи в длъжност през август миналата година като първия президент на Колумбия от левицата, спечели изборите с обещания да намали бедността и неравенството, както и да въведе политика на "пълен мир", за да сложи край на продължаващия почти шест десетилетия въоръжен конфликт в страната, в който са загинали най-малко 450 000 души.
Петро се изправи пред трудна парламентарна битка за прокарване на трудови, здравни и пенсионни реформи, след като неговата коалиция, разполагаща с мнозинство, се разпадна поради отказа на правителството да направи промени в предложенията.
Президентски избори в Гватемала
Социалдемократът Бернардо Аревало спечели на втория тур на президентските избори в Гватемала на 20 август.
Изненадващият победител, който по време на предизборната кампания стана обект на опити за дисквалифициране, спечели втория тур на изборите с обещанието да сложи край на корупцията в страната, измъчвана от бедност и насилие.
"Народът на Гватемала се изказа ясно и категорично", заяви 64-годишният Бернардо Аревало пред медиите след победата си, като произнесе реч срещу корупцията. Той каза още, че мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и президентът на Салвадор Наиб Букеле са му се обадили, за да го поздравят.
Посещение на Мадуро в Китай
Венецуелският президент Николас Мадуро пристигна през септември на посещение в Китай. Това беше първата му визита в азиатския гигант от 2018 година насам.
Мадуро осъществи визитата си по покана на китайския президент Си Цзинпин.
Китай и Венецуела ще издигнат връзките си до "всестранно стратегическо партньорство", каза китайският лидер на срещата си с венецуелския президент.
Китай иска да укрепи и задълбочи своето сътрудничеството с Венецуела в различни области, изтъкна Си.
Ево Моралес със заявка за участие на президентските избори в Боливия през 2025 година
В края на септември бившият боливийски президент Ево Моралес обяви намерение да се кандидатира на президентските избори в Боливия през 2025 година.
Моралес бешe начело на Боливия от 2006 до 2019 година. Той заяви, че е приел да се кандидатира, след като негови симпатизанти са го помолили да направи това.
Президентски избори в Аржентина
Ултралибералният икономист Хавиер Милей спечели втория тур на президентските избори на 19 ноември с обещанието да сложи край на дълбоката икономическа криза в Аржентина. Милей, който встъпи в длъжност на 10 декември и който се самоопределя като "анархокапиталист", заяви, че ще съкрати броя на аржентинските министерства (обещание, което вече изпълни) и че ще намали публичните разходи. Идейната платформа на Милей е базирана на разбирането, че държавата трябва да играе минимална роля в икономическия живот и че трябва да остави пазарът да реши проблемите на Аржентина. "Шоковата терапия" на Милей включва също планове за премахването на аржентинската централна банка и за преминаване към долара като национална валута.
Венецуелският референдум за Есекибо
На 3 декември венецуелските власти произведоха референдум за това дали богатият на ресурси регион Есекибо да бъде присъединен към Венецуела. Между Гвиана и Венецуела има териториален спор за Есекибо.
Според данните на венецуелските власти в референдума са взели участие около 10,4 милиона венецуелски гласоподаватели, като 95% от тях са подкрепили идеята регионът да стане част от страната им. Президентът Мадуро дори нареди на държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA) да издаде лицензи за добив на нефт и газ в Есекибо.
Президентът на Гвиана Ирфан Али заяви, че изявленията на Мадуро са заплаха за Гвиана.
Засега обаче изглежда, че по-скоро няма да се стигне до въоръжен сблъсък между двете страни за спорната територия, тъй като миналата седмица Мадуро и Ирфан Али се срещнаха и се споразумяха да не бъде използвана сила при решаването на разногласията.
Конституционен референдум в Чили
На 17 декември в Чили бе произведен референдум за нова конституция. Против предложените промени в конституцията гласуваха близо 56% от гласоподавателите, а около 44% от тях ги подкрепиха.
Това е вторият проект за нова конституция, който чилийците отхвърлят за две години.
/ПТА/
news.modal.text
