Непосредствените перспективи, които смяната на властта в Сирия след свалянето на режима на Башар Асад очертава пред Израел, САЩ и Европа, са основна тема в западния печат.
През изминалата година съюзниците и враговете на Израел оказваха натиск върху премиера Бенямин Нетаняху да ограничи атаките си срещу Иран и съюзниците му – Ливан и Сирия, за да се предотврати ескалацията на насилието в региона, посочва американският в. "Ню Йорк таймс". Това обаче не спря Нетаняху, който възнамеряваше да отслаби т. нар. "ос на съпротивата", оглавявана от Техеран, продължава изданието.
Израелската армия бомбардира позиции на "Хизбула", предприе първите си открити нападения срещу Иран и редовно нанасяше удари по Сирия, опитвайки се да блокира маршрутите, по които Иран изпраща оръжия на ливанската шиитска групировка, пише "Ню Йорк таймс".
Израел разглежда отстраняването на дългогодишния съюзник на Иран Башар Асад като успех, увенчаващ едногодишната му кампания срещу Ислямската република въпреки всички отсенки на несигурност около въпроса какво ще последва оттук нататък. Израелците са загрижени за това кой ще наследи Асад, коментира американският вестник.
Основният опозиционен алианс "Хаят Тахрир аш Шам" от години се бори срещу "Хизбула" и нейните ирански съюзници в Сирия и едва ли ще позволи на Иран да продължи да доставя оръжия в Ливан през сирийска територия. Но "Хаят Тахрир аш Шам" е твърдолинейна ислямистка група, която не изпитва любов към еврейската държава, обръща внимание "Ню Йорк таймс".
Израел вече атакува сирийска военна инфраструктура, за която се опасява, че може да премине в ръцете на бунтовниците, допълва вестникът. Вчера израелският външен министър Гидеон Саар заяви пред журналисти, че се водят разговори с кюрдските бунтовници, които контролират североизточна Сирия. Саар отказа да оповести подробности, но според анализатори консултациите най-вероятно са свързани с опитите на Израел да засили влиянието си в следвоенна Сирия.
Кюрдите оглавяват светска военна коалиция, подкрепяна от САЩ, която през последното десетилетие изигра водеща роля в разгрома на джихадистките групировки в Сирия. Кюрдските фракции също така са в обтегнати отношения с ислямистките групировки, които оглавиха атаката срещу Дамаск и според анализатори Израел може да вижда в кюрдите противотежест на възраждането на джихадистите. Но израелски съюз с кюрдите е рискован ход, тъй като може да доведе до сблъсък с Турция, каза пред "Ню Йорк таймс" Итамар Рабинович, който е израелски експерт по Сирия. "Преди да се захване с нас", Турция трябва реши други въпроси, посочи Рабинович, цитиран от изданието.
Но ако Израел си партнира със сирийските кюрди, които Турция смята за заплаха, "това би било начин да превърнем Турция в истински враг", предупреди Рабинович. "Печалбата не оправдава риска", заключи той.
Вестник "Вашингтон пост" се фокусира върху политиката на САЩ по отношение на Сирия. "Това, което можем да направим, е да заявим ясно, че ще подкрепим сирийския народ по пътя към по-добро бъдеще", заяви вчера говорителят на Държавния департамент Матю Милър. "В крайна сметка това е процес, който трябва да бъде ръководен от сирийците, а не от САЩ, нито от която и да е друга страна в региона", подчерта Милър, цитиран от изданието.
Високопоставен представител на американското правителство каза пред "Вашингтон пост", че е "твърде рано да се каже" дали "Хаят Тахрир аш Шам" ще спази обещанията си за плурализъм и демокрация. Засега не е ясно какви са по-широките цели на групировката. По думите му представители на Байдън са провели "конструктивни" разговори относно Сирия с екипа на новоизбрания президент Доналд Тръмп.
През 2017 г. Тръмп, който по това време оглавяваше Белия дом, разреши изстрелването на 59 крилати ракети по сирийска военновъздушна база, от която според американското разузнаване Асад е нанесъл удари с химически оръжия по собствения си народ, припомня изданието. Миналата седмица обаче Тръмп заяви в социалните мрежи, че САЩ трябва да стоят настрана от настоящия конфликт. "ТОВА НЕ Е НАШАТА БОРБА. ОСТАВЕТЕ Я ДА СЕ РАЗВИЕ. НЕ СЕ НАМЕСВАЙТЕ", подчерта той, цитиран от "Вашингтон пост".
"Израел, САЩ и Турция предприеха удари по Сирия, за да защитят интересите си", извежда в заглавие британският в. "Гардиън".
Американската армия порази обекти, свързани с "Ислямска държава", в Централа Сирия, а Турция атакува подкрепяните от Вашингтон кюрдски сили. Появиха се и съобщения, че след настъплението на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия вчера е било постигнато споразумение за изтегляне на кюрдските сили от северния град Манбидж, пише още "Гардиън".
Междувременно Израел потвърди, че е изпратил свои сили в буферната зона отвъд окупираните Голански възвишения и в някои райони на планината Хермон, където до неотдавна бяха разположени части на сирийската армия, отблелязва "Гардиън". Израел определи този ход като "временна мярка", посочва британският вестник.
Сирийският център за наблюдение на човешките права заяви, че след падането на режима на Асад Израел е "унищожил най-важните военни обекти в Сирия", нанасяйки около 250 въздушни удара. През последните 48 часа израелската армия е атакувала летища и складове, самолетни ескадрили, радари, военни сигнални станции и множество складове за оръжия и боеприпаси, обръща внимание "Гардиън".
Друг британски вестник - "Телеграф", се спира на заплахите, които хаосът в Сирия пораждат пред Европа. "Обединеното кралство е изправено пред риска от завръщането на британски джихадисти от Сирия", пише изданието, като се позовава на служители от сферата на сигурността.
Около дузина закоравели бойци на "Ислямска държава" от Великобритания се намират в затвори в Северна Сирия, която е контролирана от кюрдските сили. Възможно е обаче след отстраняването на Асад лагерите и затворите, в които са държани екстремисти, да престанат да функционират и джихадистите да се завърнат на Острова, предупреждава изданието.
Британското вътрешно министерство вчера обяви, че спира да обработва молби за убежище на лица от Сирия. Няколко европейски страни също предприеха тази мярка, а Австрия дори заяви, че се готви да депортира сирийци, които вече са се установили на нейна територия.
Немското сп. "Шпигел" пише, че в Германия живеят около 1 000 000 сирийци, по-голямата част от които са пристигнали в страната по време на гражданската война. Точният им брой към края на миналата година е възлизал на 975 000. За сравнение, десет години по-рано те са били едва 60 000.
Федералната служба за миграцията и бежанците вчера обяви, че повече няма да обработва молби за убежище на сирийци заради неясната ситуация след отстраняването на Асад. Това решение засяга 47 000 кандидатите за убежище от Сирия, по чиито молби все още няма решение, отбелязва "Шпигел".
Засега не е ясно какво ще стане със стотиците хиляди сирийци, които са получили временен бежански статут. Все повече политици от Християндемократическия съюз се застъпват за идеята тези бежанци да бъдат върнати обратно в родината им. Представители на Зелените и на Германската социалдемократическа партия обаче призоваха за сдържаност с оглед на неясната ситуация в Сирия, обобщава германското списание.
/ИТ/
news.modal.text
