site.bta* * *
ANALIZI 06:06:00 15-02-2022
AN150206.06
---- NEWS COLLECTION ---- (15-02-2022/06:06:00)
*
*
*
ANALIZI 08:51:02 14-02-2022
MI0849AN.005
Печат - Русия - Украйна
Зеленски кани Байдън
в Киев, Си Ен Ен не
очаква такава визита
Москва, 14 февруари /БТА/
Канцеларията на украинския президент потвърди информацията,
че в телефонен разговор Володимир Зеленски е поканил Джо Байдън
да посети Киев. Според него посещението на американския
президент ще улесни деескалацията. Белият дом смята, че Русия
може да нападне Украйна през следващите дни, съобщава в.
"Комерсант".
"Убеден съм, че посещението Ви в Киев през следващите дни,
които са от решаващо значение за стабилизиране на ситуацията, ще
изпрати силен сигнал и ще допринесе за деескалация", казал
Зеленски на Байдън. Думите му са цитирани на уебсайта на
украинския президент.
В разговора Зеленски изразил увереност, че Украйна ще успее
да спре всякаква ескалация. "Украинската столица Киев, другите
градове на нашата държава - Харков и Лвов, Днепър и Одеса - са в
безопасност и под надеждна защита", казал той.
По-рано източници на Cи Ен Ен съобщиха, че президентът на
САЩ е бил поканен в Украйна. Според тях Джо Байдън не е
отговорил положително. Събеседниците на телевизионния канал
смятат, че възможността за посещение е малко вероятна. Cи Ен Ен
също така съобщи, че Зеленски е поискал повече военна и
финансова подкрепа по време на разговорите.
Във връзка с кризата около Украйна френското посолство в
Киев все още не е излязло с препоръка към гражданите да напуснат
страната, но съветва намиращите се в тази страна французи да се
запасят с храна, вода, гориво и топли дрехи. Посолството също
така препоръчва да се отложат пътуванията до Украйна и "да се
прояви изключителна бдителност" към тези, които остават в
страната.
До момента близо 40 държави започнаха да евакуират своите
дипломати и граждани от Украйна на фона на изявлението на Белия
дом относно риска от руска инвазия преди края на Олимпийските
игри.
Оказва се, че не само чужденци напускат страната, констатира
в. "Украинская правда", който съобщава, че в неделя около 20
чартърни полета и частни самолети са излетели от Киев. Според
вестника такъв брой чартъри не е имало през последните шест
години. Твърди се, че тези полети са осъществени от "олигарси и
бизнесмени", съобщи руският в. "Комерсант".
Преговорите по разоръжаването ще отнемат много години, ще
бъдат трудни и с позиционни сблъсъци, заяви говорителят на
руския президент Дмитрий Песков, цитиран от в. "Известия".
"По отношение на въпроса за разоръжаването не всичко е наред и е
очевидно, че ни очакват години на тежки позиционни сблъсъци по
време на преговорите, чиято ефективност е под въпрос", казал той
пред РИА Новости.
По-рано Песков разказа за това как ще бъде прецизирана
концепцията на руската външна политика в условията на нестабилна
ситуация на световната политическа сцена и добави, че Москва е
заинтересована от сътрудничество с всички страни, включително
САЩ и Европа. В същото време Кремъл предпочита да изгражда
сътрудничеството си на принципите на реципрочност.
Песков също така отбелязва зависимостта на Европейския съюз
от отношението на САЩ, дори ако влиянието на САЩ накърнява
европейските интереси. Говорителят на Кремъл изрази надежда, че
приоритетът за повече суверенитет по въпросите на външната
политика ще надделее в Европа.
Вестник "Ведомости" посочва, че Украйна е поискала среща с
всички страни от Виенския документ, включително Русия, в рамките
на 48 часа. Изданието цитира съобщение от украинския външен
министър Дмитро Кулеба в профила му в Tуитър.
"Русия не е отговорила на искането ни относно Виенския документ.
Предприемаме следващата стъпка. През следващите 48 часа Украйна
свиква среща с Русия и всички участващи държави, за да обсъди
увеличаването на числеността и придвижването на руски войски по
границата ни и във временно окупирания Крим", заяви Кулеба. Той
посочва, че ако Русия е сериозна по отношение на изявленията си
за неделимостта на сигурността в ОССЕ, тя трябва да осигури
военна прозрачност, за да намали напрежението и да повиши
сигурността на всички участващи държави.
Виенският документ от 2011 г. беше подписан от 56 държави -
участнички в ОССЕ (без Монголия). Целта на документа е да укрепи
сигурността и доверието между държавите. Съгласно
споразуменията държавите членки обменят всяка година данни за
военните сили и основните оръжейни системи, планирането на
отбраната и военните бюджети. Документът предвижда консултации
във връзка с "необичайни военни дейности" и опасни инциденти.
Дали има връзка с кризата около Украйна не става ясно, но
днес 47 на сто от руснаците биха искали заплатите им да бъдат
обвързани с обменния курс на долара или еврото, докато 31
процента не смятат, че това е необходимо, съобщава РБК,
позовавайки се на резултатите от проучване на портала Superjob.
"Днес броят на желаещите да фиксират заплатите си в
американски или европейски парични единици е най-голям от 2015
г. насам: преди седем години за това мечтаеха 32 на сто от
руснаците, а през август 2020 г. - 37 процента", съобщават
анализаторите.
За желанието да получават заплата в чуждестранна валута
по-често говорят мъжете - 55 процента срещу 41 процента от
жените, руснаците на възраст под 34 години - 56 на сто,
анкетираните с доходи над 80 000 рубли - 51 на сто.
Руснаците все по-често започват да спестяват пари в долари и
евро. Според проучване на "Сбер Асет Мениджмънт" процентът на
вложителите със спестявания в долари се е увеличил през годината
от 11 на 16,4 на сто а в евро - от 6 на 11 процента.
/Пламен Йотински/
/МИ/
---
ANALIZI 08:57:02 14-02-2022
MI0855AN.006
Печат - Великобритания - Украйна - криза
Джонсън предприема дипломатическа
инициатива за предотвратяване на руско
нахлуване в Украйна, пише в. "Дейли мейл"
Лондон, 14 февруари /БТА/
Британският премиер Борис Джонсън ще проведе дипломатическа
акция тази седмица, за да предотврати война в Украйна.
Следващите 48 часа са "решаващи" и Джонсън ще направи обиколка
из Европа, докато светът се подготвя за предстоящо руско
нахлуване в Украйна, пише в. "Дейли мейл".
Изданието цитира разузнавателни данни, които сочат, че
войските на Русия планират да преминат границата с Украйна
"всеки момент", вероятно още в сряда.
Вчера Джонсън предупреди, че кризата в Източна Европа е в
"критичен момент" и че той и други съюзници ще прекарат
следващите часове и дни в опити да допринесат за отдръпването на
Русия "от ръба" на войната.
Вчера Великобритания обеща "по-нататъшна икономическа
подкрепа за Украйна".
Министърът на отбраната Бен Уолъс ще участва в среща с
колегите си от НАТО в Брюксел тази седмица, за да подготви
отговора на алианса на всяко посегателство срещу украинския
суверенитет.
Американската разузнавателна информация, с която разполага
Пентагонът, сочи подробен план, според който Москва ще започне
бараж от ракетни и бомбени атаки тази сряда, последван от
пълномащабна сухопътна инвазия, посочва "Дейли мейл".
На фона на тази информация дойде изявлението на Джонсън, че ще
проведе допълнителни разговори със световните лидери с цел Русия
да се отдръпне "от ръба" на войната. От кабинета му не съобщиха
с кои световни лидери се надява да разговаря Джонсън или къде
планира да пътува, но се разбра, че той желае да се ангажира със
скандинавските и балтийските страни.
Вестник "Индипендънт" цитира говорителка на "Даунинг стрийт"
10, която е заявила: "Кризата по границата на Украйна достигна
критичен момент. Цялата информация, с която разполагаме, сочи,
че Русия може да планира инвазия в Украйна във всеки един
момент. Това би имало катастрофални последици както за Украйна,
така и за Русия."
/Пламен Йотински/
/МИ/
---
ANALIZI 10:34:02 14-02-2022
LM1033AN.001
БТА - МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИЯ - АНАЛИЗИ
В
емисията
днес:
Ройтерс - Може ли ООН да направи повече за кризата между Русия и
Украйна от това само да я обсъжда?
Асошиейтед прес - Макрон, който все още не е обявил официално,
че се кандидатира за нов мандат като президент на Франция, на
практика води предизборна кампания
Франс прес - Украйна: Ситуацията е критична, Шолц отива на
дипломатическа мисия в Киев и Москва
/ЛМ/
---
ANALIZI 13:07:02 14-02-2022
LM1306AN.007
Франция - президент - избори - Макрон
Макрон, който все още не е обявил официално,
че се кандидатира за нов мандат като президент
на Франция, на практика води предизборна кампания
Париж, 14 февруари (Силви Корбе от Асошиейтед прес)
Той разполага с цял предизборен екип, който кръстосва Франция
за срещи с избиратели. Изнася речи за плановете си за страната
през идните години. Какъв тогава е проблемът? Френският
президент Еманюел Макрон все още не е обявил официално, че се
кандидатира за нов мандат на президентските избори през април.
Критици казват, че той нечестно използва финансираната от
данъкоплатците президентска трибуна, за да води кампания за
втори мандат, макар да отлага очакваното от избирателите
обявяване на своята кандидатура колкото е възможно по-дълго.
По-малко от два месеца преди първия тур на президентските
избори на 10 април намеренията на Макрон остават загадка. Той
каза миналия месец, че има "желание" да се кандидатира за втори
мандат, но иска да изчака ситуацията с КОВИД-19 да се подобри,
преди да вземе решение. Крайният срок за официално издигане на
кандидатури за президентските избори е 4 март.
Крайнодесният кандидат за президент Ерик Земур обвини Макрон,
че се опитва да използва пандемията като предлог, за да накара
френските избиратели да забравят, по думите му, упадъка на
Франция.
"Използва ли Макрон здравната криза, за да започне
предизборната си кампания? Отговорът е "да", каза другата
крайнодясна кандидатка Марин Льо Пен. Както САЩ и повечето
европейски държави Франция неотдавна започна да облекчава
повечето антиковидни ограничения, след като разпространението на
коронавируса се забави.
Макрон обясни също, че първо иска да се фокусира върху
кризата между Украйна и Русия. По време на полета си от Москва
до Киев миналата седмица той каза пред журналисти, че ще
"обмисли" обявяването на кандидатурата си по късно. "Всичко ще
дойде с времето си", каза той.
Неотдавнашните му пътувания във френските региони обаче
започват все повече да приличат на предизборни събития.
Пътуване този месец в Северна Франция, по време на което
Макрон обяви отпускането на допълнителни 100 млн. евро за
стимулиране на икономиката в бивш миньорски район, бе отразено
от десетки журналисти от национални и чуждестранни медии,
нетърпеливи да разберат дали той ще възприеме предизборен тон.
Среща с местни служители, включи контакти с неговия ключов
политически съперник от партия "Републиканците", Ксавие Бертран,
който води активна предизборна кампания с консервативната
кандидатка Валери Пекрес.
Толкова близо до изборите "това посещение е
кандидатпрезидентска визита, с лъжи и неистини. Лицемерието
трябва да спре. Предизборна обиколка не може да бъде платена от
държавата", каза Бертран, след като изслуша плановете на Макрон
за района.
Председателят на партия "Републиканците" Кристиан Жакоб осъди
"злоупотребата с държавни средства" и каза, че е поставил
въпроса пред Националната комисия по финансиране на изборите.
Във Франция има строги правила за финансирането на
президентската кампания. Сумата, която е позволено да изхарчи на
първи тур един кандидат за президент е около 16,8 млн. евро
(19,1 млн. долара), плюс допълнителни 5,6 млн. евро (6,4 млн.
долара) за онези кандидати, които се класират на балотаж. След
изборите държавата възстановява на кандидати, които са спечелили
най-малко 5 процента от гласовете, половината от разходите им
за предизборна кампания.
През 2012 г. бившият консервативен президент Никола Саркози
обяви, че ще се кандидатира за втори мандат само два месеца
преди изборите, които загуби от социалиста Франсоа Оланд.
Националната комисия по финансиране на изборите постанови
по-късно, че някои разходи, които е направил няколко месеца
по-рано, за да организира митинг в Южна Франция е трябвало да
бъдат включени в разходите за предизборната му кампания, въпреки
че към онзи момент все още не бе обявил официално кандидатурата
си.
Миналата година Саркози бе осъден на една година домашен
арест за незаконно финансиране на предизборната му кампания. Той
обжалва присъдата.
Партията на Макрон започна също така наречената "кампания за
президентско мнозинство", която е разгърната в цялата страна с
лепене на плакати и разпространяване на листовки, рекламиращи
сайт, наречен "С Вас". На сайта не се споменава името на Макрон,
но се подканят интернет потребителите да се абонират за
информационен бюлетин, за да следят "новини от кампанията".
Конституционният съвет неотдавна обяви, че Макрон е първият,
получил 500 подписа на избрани държавни служители, които се
изискват според френските закони, за да се позволи на някой да
се кандидатира на президентските избори. Правилото има за цел да
ограничи броя на кандидатите.
От 1 януари от френските телевизии и радиа се изисква също
съгласно закона да осигуряват "честно" отразяване на всички
кандидати и потенциални кандидати, съобразено с тяхната
относителна тежест в кампанията. Правилото не се отнася да самия
Макрон, прилагането му обаче е комплексно, защото всички
изказвания, които се смятат за част от политическия дебат се
вземат предвид, но не и онези, които се отнасят до ролята на
президентската институция.
Границата понякога може да изглежда тънка. В четвъртък Макрон
посети източния град Белфор, за да обяви изграждането на шест
нови ядрени реактора. В правомощията на президента влиза да
определя енергийната стратегия на Франция.
В своята реч той остро разкритикува също "онези, които
казват, че не се нуждаем от ядрена енергия", имайки предвид
предизборните платформи на "Зелените" и крайнолевите кандидати.
"Може ли да си представите Франция след 30 години с 40 000
ветрогенератора, вместо сегашните 8000?", попита Макрон. "Това
е, което привържениците на постепенния отказ от ядрена енергия
предлагат днес на французите. Това не е сериозно", добави
президентът.
Съперниците му казват също, че проевропейски настроеният
Макрон използва шестмесечното председателство от Франция на
Съвета на Европейския съюз като трамплин за преизбирането си.
(БТА)
(Алексей Маргоевски)
/ЛМ/
---
ANALIZI 14:02:02 14-02-2022
LM1401AN.001
Украйна - Германия - Русия - дипломация - канцлер
Ситуацията около Украйна е критична,
германският канцлер е на дипломатическа
мисия в Киев и Москва
Киев, 14 февруари (Олга Недбаева и Ясин льо Форестие от Франс
прес)
САЩ отново заявиха вчера, че Украйна може да бъде нападната
"по всяко време" от Русия след провала на последните
дипломатически усилия - една "критична" ситуация, която
германският канцлер Олаф Шолц ще се опита да направи по-малко
опасна днес в Киев и утре в Москва.
В телефонен разговор снощи президентът на САЩ Джо Байдън и
украинският му колега Володимир Зеленски се уговориха да
продължават с "дипломацията" и "възпирането" спрямо Москва.
Често обвинявана в прекалено угодничене към Русия,
притеснената Германия възприе вчера по-твърд тон.
"Изправени сме пред риск от военен конфликт, от война в
Източна Европа и Русия е тази, която носи отговорността за
това", заяви германският президент Франк-Валтер Щайнмайер в деня
на преизбирането си.
Канцлерът Олаф Шолц, от своя страна, предупреди, че санкциите
на Запада в случай на руско нашествие в Украйна ще бъдат
наложени "незабавно".
Напрежението е във връхна точка със 130 000 руски войници,
струпани на украинската граница, които извършват разнообразни
маневри.
"Много опасна" ситуация
================
Вчера Вашингтон отново заяви, че руснаците може да нападнат
Украйна "всеки момент", ден след разговор между президентите на
САЩ Джо Байдън и на Русия Владимир Путин, който не им даде
"повод за оптимизъм".
Ситуацията достигна "критична" точка, заяви от своя страна
германски правителствен източник. "Нашето притеснение нарасна.
Смятаме, че ситуацията е критична, много опасна".
Остава да видим дали тази констатация ще накара Германия да
преразгледа нежеланието си спрямо доставките на оръжие за
Украйна, които блокира в рамките на НАТО, както и бъдещето на
Северен поток 2, противоречивият газопровод, построен за
доставка на руски газ на нейна територия, заобикаляйки Украйна.
Миналата седмица германският канцлер увери група американски
сенатори, че газопроводът "няма да прогресира", ако Русия нахлуе
в Украйна.
"Пет пари не даваме за санкциите"
=======================
Въпреки този не особено окуражаващ контекст, вчера
украинското правителство обеща, че въздушното пространство над
Украйна ще остане отворено.
В събота нидерландската компания Ка Ел Ем спря всички полети
през украинското въздушно пространство до второ нареждане. Тя
вече не спря полетите си над Източна Украйна след катастрофата
на полет MH17, който свързваше Амстердам с Куала Лумпур. Той
беше свален в този регион на 17 юли 2014 г., при което загинаха
283-мата пътници на борда и 15-те членове на екипажа. Москва
винаги е отричала каквато и да е връзка със случая.
За да се справи с евентуално нарастване на търсенето, предвид
отмяната на полети на други компании, Еър Франс "повиши
капацитета" на своите полети, "като използва Еърбъс A321, вместо
обичайните по-малки A319".
"Най-разумният избор е да напуснете Украйна сега": на летище
Бориспол в Киев мароканският предприемач Емран Бузиан е
облекчен, че полетът му не е отменен.
"Да, напускам заради ситуацията, защото се страхувам за
живота (си)", свидетелства 23-годишният Емран Бузиан. "Какво
може да се случи? Инвазия. Путин може да нахлуе. Той го е правил
преди, може да го направи отново."
Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви вчера, че в
тази криза "във въздуха се носи уханието на Мюнхен", визирайки
сключеното през 1938 г. споразумение с нацистка Германия, което
не успя да попречи на Втората световна война.
Въпреки че Джо Байдън отново обеща "бърз и решителен" отговор
от Съединените щати, в координация със съюзниците им, Москва
"пет пари не дава" за възможността да бъде подложена на западни
санкции, предупреди направо няколко часа по-рано руският
посланик в Швеция Виктор Татаринцев в интервю за шведския в.
"Афтонбладет".
Русия също така заяви, че е "притеснена" от "преместването"
на служители на Организацията за сигурност и сътрудничество в
Европа (ОССЕ), които досега се намираха в Украйна.
"Някои държави участнички решиха, че техните пратеници в
Специалната мисия за наблюдение трябва да напуснат Украйна през
идните дни", но мисията "ще продължи да изпълнява одобрения от
ОССЕ мандат със свои наблюдатели, разположени в 10 града в
Украйна", се казва в изявление на ОССЕ.
ОССЕ обединява около шестдесет държави, включително САЩ,
Русия и водещите страни от Западна Европа. Организацията е
форум, целящ да насърчава диалога и сътрудничеството по
въпросите на сигурността с участието на всички страни.
Москва обвини мисията на организацията в Украйна, че е била
"въвлечена умишлено в подклажданата от Вашингтон милитаристична
психоза и използвана като инструмент за евентуална провокация"
чрез изтеглянето на служители. (БТА)
(АГ)
/ЛМ/
---
AN150206.06
---- NEWS COLLECTION ---- (15-02-2022/06:06:00)
*
*
*
ANALIZI 08:51:02 14-02-2022
MI0849AN.005
Печат - Русия - Украйна
Зеленски кани Байдън
в Киев, Си Ен Ен не
очаква такава визита
Москва, 14 февруари /БТА/
Канцеларията на украинския президент потвърди информацията,
че в телефонен разговор Володимир Зеленски е поканил Джо Байдън
да посети Киев. Според него посещението на американския
президент ще улесни деескалацията. Белият дом смята, че Русия
може да нападне Украйна през следващите дни, съобщава в.
"Комерсант".
"Убеден съм, че посещението Ви в Киев през следващите дни,
които са от решаващо значение за стабилизиране на ситуацията, ще
изпрати силен сигнал и ще допринесе за деескалация", казал
Зеленски на Байдън. Думите му са цитирани на уебсайта на
украинския президент.
В разговора Зеленски изразил увереност, че Украйна ще успее
да спре всякаква ескалация. "Украинската столица Киев, другите
градове на нашата държава - Харков и Лвов, Днепър и Одеса - са в
безопасност и под надеждна защита", казал той.
По-рано източници на Cи Ен Ен съобщиха, че президентът на
САЩ е бил поканен в Украйна. Според тях Джо Байдън не е
отговорил положително. Събеседниците на телевизионния канал
смятат, че възможността за посещение е малко вероятна. Cи Ен Ен
също така съобщи, че Зеленски е поискал повече военна и
финансова подкрепа по време на разговорите.
Във връзка с кризата около Украйна френското посолство в
Киев все още не е излязло с препоръка към гражданите да напуснат
страната, но съветва намиращите се в тази страна французи да се
запасят с храна, вода, гориво и топли дрехи. Посолството също
така препоръчва да се отложат пътуванията до Украйна и "да се
прояви изключителна бдителност" към тези, които остават в
страната.
До момента близо 40 държави започнаха да евакуират своите
дипломати и граждани от Украйна на фона на изявлението на Белия
дом относно риска от руска инвазия преди края на Олимпийските
игри.
Оказва се, че не само чужденци напускат страната, констатира
в. "Украинская правда", който съобщава, че в неделя около 20
чартърни полета и частни самолети са излетели от Киев. Според
вестника такъв брой чартъри не е имало през последните шест
години. Твърди се, че тези полети са осъществени от "олигарси и
бизнесмени", съобщи руският в. "Комерсант".
Преговорите по разоръжаването ще отнемат много години, ще
бъдат трудни и с позиционни сблъсъци, заяви говорителят на
руския президент Дмитрий Песков, цитиран от в. "Известия".
"По отношение на въпроса за разоръжаването не всичко е наред и е
очевидно, че ни очакват години на тежки позиционни сблъсъци по
време на преговорите, чиято ефективност е под въпрос", казал той
пред РИА Новости.
По-рано Песков разказа за това как ще бъде прецизирана
концепцията на руската външна политика в условията на нестабилна
ситуация на световната политическа сцена и добави, че Москва е
заинтересована от сътрудничество с всички страни, включително
САЩ и Европа. В същото време Кремъл предпочита да изгражда
сътрудничеството си на принципите на реципрочност.
Песков също така отбелязва зависимостта на Европейския съюз
от отношението на САЩ, дори ако влиянието на САЩ накърнява
европейските интереси. Говорителят на Кремъл изрази надежда, че
приоритетът за повече суверенитет по въпросите на външната
политика ще надделее в Европа.
Вестник "Ведомости" посочва, че Украйна е поискала среща с
всички страни от Виенския документ, включително Русия, в рамките
на 48 часа. Изданието цитира съобщение от украинския външен
министър Дмитро Кулеба в профила му в Tуитър.
"Русия не е отговорила на искането ни относно Виенския документ.
Предприемаме следващата стъпка. През следващите 48 часа Украйна
свиква среща с Русия и всички участващи държави, за да обсъди
увеличаването на числеността и придвижването на руски войски по
границата ни и във временно окупирания Крим", заяви Кулеба. Той
посочва, че ако Русия е сериозна по отношение на изявленията си
за неделимостта на сигурността в ОССЕ, тя трябва да осигури
военна прозрачност, за да намали напрежението и да повиши
сигурността на всички участващи държави.
Виенският документ от 2011 г. беше подписан от 56 държави -
участнички в ОССЕ (без Монголия). Целта на документа е да укрепи
сигурността и доверието между държавите. Съгласно
споразуменията държавите членки обменят всяка година данни за
военните сили и основните оръжейни системи, планирането на
отбраната и военните бюджети. Документът предвижда консултации
във връзка с "необичайни военни дейности" и опасни инциденти.
Дали има връзка с кризата около Украйна не става ясно, но
днес 47 на сто от руснаците биха искали заплатите им да бъдат
обвързани с обменния курс на долара или еврото, докато 31
процента не смятат, че това е необходимо, съобщава РБК,
позовавайки се на резултатите от проучване на портала Superjob.
"Днес броят на желаещите да фиксират заплатите си в
американски или европейски парични единици е най-голям от 2015
г. насам: преди седем години за това мечтаеха 32 на сто от
руснаците, а през август 2020 г. - 37 процента", съобщават
анализаторите.
За желанието да получават заплата в чуждестранна валута
по-често говорят мъжете - 55 процента срещу 41 процента от
жените, руснаците на възраст под 34 години - 56 на сто,
анкетираните с доходи над 80 000 рубли - 51 на сто.
Руснаците все по-често започват да спестяват пари в долари и
евро. Според проучване на "Сбер Асет Мениджмънт" процентът на
вложителите със спестявания в долари се е увеличил през годината
от 11 на 16,4 на сто а в евро - от 6 на 11 процента.
/Пламен Йотински/
/МИ/
---
ANALIZI 08:57:02 14-02-2022
MI0855AN.006
Печат - Великобритания - Украйна - криза
Джонсън предприема дипломатическа
инициатива за предотвратяване на руско
нахлуване в Украйна, пише в. "Дейли мейл"
Лондон, 14 февруари /БТА/
Британският премиер Борис Джонсън ще проведе дипломатическа
акция тази седмица, за да предотврати война в Украйна.
Следващите 48 часа са "решаващи" и Джонсън ще направи обиколка
из Европа, докато светът се подготвя за предстоящо руско
нахлуване в Украйна, пише в. "Дейли мейл".
Изданието цитира разузнавателни данни, които сочат, че
войските на Русия планират да преминат границата с Украйна
"всеки момент", вероятно още в сряда.
Вчера Джонсън предупреди, че кризата в Източна Европа е в
"критичен момент" и че той и други съюзници ще прекарат
следващите часове и дни в опити да допринесат за отдръпването на
Русия "от ръба" на войната.
Вчера Великобритания обеща "по-нататъшна икономическа
подкрепа за Украйна".
Министърът на отбраната Бен Уолъс ще участва в среща с
колегите си от НАТО в Брюксел тази седмица, за да подготви
отговора на алианса на всяко посегателство срещу украинския
суверенитет.
Американската разузнавателна информация, с която разполага
Пентагонът, сочи подробен план, според който Москва ще започне
бараж от ракетни и бомбени атаки тази сряда, последван от
пълномащабна сухопътна инвазия, посочва "Дейли мейл".
На фона на тази информация дойде изявлението на Джонсън, че ще
проведе допълнителни разговори със световните лидери с цел Русия
да се отдръпне "от ръба" на войната. От кабинета му не съобщиха
с кои световни лидери се надява да разговаря Джонсън или къде
планира да пътува, но се разбра, че той желае да се ангажира със
скандинавските и балтийските страни.
Вестник "Индипендънт" цитира говорителка на "Даунинг стрийт"
10, която е заявила: "Кризата по границата на Украйна достигна
критичен момент. Цялата информация, с която разполагаме, сочи,
че Русия може да планира инвазия в Украйна във всеки един
момент. Това би имало катастрофални последици както за Украйна,
така и за Русия."
/Пламен Йотински/
/МИ/
---
ANALIZI 10:34:02 14-02-2022
LM1033AN.001
БТА - МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИЯ - АНАЛИЗИ
В
емисията
днес:
Ройтерс - Може ли ООН да направи повече за кризата между Русия и
Украйна от това само да я обсъжда?
Асошиейтед прес - Макрон, който все още не е обявил официално,
че се кандидатира за нов мандат като президент на Франция, на
практика води предизборна кампания
Франс прес - Украйна: Ситуацията е критична, Шолц отива на
дипломатическа мисия в Киев и Москва
/ЛМ/
---
ANALIZI 13:07:02 14-02-2022
LM1306AN.007
Франция - президент - избори - Макрон
Макрон, който все още не е обявил официално,
че се кандидатира за нов мандат като президент
на Франция, на практика води предизборна кампания
Париж, 14 февруари (Силви Корбе от Асошиейтед прес)
Той разполага с цял предизборен екип, който кръстосва Франция
за срещи с избиратели. Изнася речи за плановете си за страната
през идните години. Какъв тогава е проблемът? Френският
президент Еманюел Макрон все още не е обявил официално, че се
кандидатира за нов мандат на президентските избори през април.
Критици казват, че той нечестно използва финансираната от
данъкоплатците президентска трибуна, за да води кампания за
втори мандат, макар да отлага очакваното от избирателите
обявяване на своята кандидатура колкото е възможно по-дълго.
По-малко от два месеца преди първия тур на президентските
избори на 10 април намеренията на Макрон остават загадка. Той
каза миналия месец, че има "желание" да се кандидатира за втори
мандат, но иска да изчака ситуацията с КОВИД-19 да се подобри,
преди да вземе решение. Крайният срок за официално издигане на
кандидатури за президентските избори е 4 март.
Крайнодесният кандидат за президент Ерик Земур обвини Макрон,
че се опитва да използва пандемията като предлог, за да накара
френските избиратели да забравят, по думите му, упадъка на
Франция.
"Използва ли Макрон здравната криза, за да започне
предизборната си кампания? Отговорът е "да", каза другата
крайнодясна кандидатка Марин Льо Пен. Както САЩ и повечето
европейски държави Франция неотдавна започна да облекчава
повечето антиковидни ограничения, след като разпространението на
коронавируса се забави.
Макрон обясни също, че първо иска да се фокусира върху
кризата между Украйна и Русия. По време на полета си от Москва
до Киев миналата седмица той каза пред журналисти, че ще
"обмисли" обявяването на кандидатурата си по късно. "Всичко ще
дойде с времето си", каза той.
Неотдавнашните му пътувания във френските региони обаче
започват все повече да приличат на предизборни събития.
Пътуване този месец в Северна Франция, по време на което
Макрон обяви отпускането на допълнителни 100 млн. евро за
стимулиране на икономиката в бивш миньорски район, бе отразено
от десетки журналисти от национални и чуждестранни медии,
нетърпеливи да разберат дали той ще възприеме предизборен тон.
Среща с местни служители, включи контакти с неговия ключов
политически съперник от партия "Републиканците", Ксавие Бертран,
който води активна предизборна кампания с консервативната
кандидатка Валери Пекрес.
Толкова близо до изборите "това посещение е
кандидатпрезидентска визита, с лъжи и неистини. Лицемерието
трябва да спре. Предизборна обиколка не може да бъде платена от
държавата", каза Бертран, след като изслуша плановете на Макрон
за района.
Председателят на партия "Републиканците" Кристиан Жакоб осъди
"злоупотребата с държавни средства" и каза, че е поставил
въпроса пред Националната комисия по финансиране на изборите.
Във Франция има строги правила за финансирането на
президентската кампания. Сумата, която е позволено да изхарчи на
първи тур един кандидат за президент е около 16,8 млн. евро
(19,1 млн. долара), плюс допълнителни 5,6 млн. евро (6,4 млн.
долара) за онези кандидати, които се класират на балотаж. След
изборите държавата възстановява на кандидати, които са спечелили
най-малко 5 процента от гласовете, половината от разходите им
за предизборна кампания.
През 2012 г. бившият консервативен президент Никола Саркози
обяви, че ще се кандидатира за втори мандат само два месеца
преди изборите, които загуби от социалиста Франсоа Оланд.
Националната комисия по финансиране на изборите постанови
по-късно, че някои разходи, които е направил няколко месеца
по-рано, за да организира митинг в Южна Франция е трябвало да
бъдат включени в разходите за предизборната му кампания, въпреки
че към онзи момент все още не бе обявил официално кандидатурата
си.
Миналата година Саркози бе осъден на една година домашен
арест за незаконно финансиране на предизборната му кампания. Той
обжалва присъдата.
Партията на Макрон започна също така наречената "кампания за
президентско мнозинство", която е разгърната в цялата страна с
лепене на плакати и разпространяване на листовки, рекламиращи
сайт, наречен "С Вас". На сайта не се споменава името на Макрон,
но се подканят интернет потребителите да се абонират за
информационен бюлетин, за да следят "новини от кампанията".
Конституционният съвет неотдавна обяви, че Макрон е първият,
получил 500 подписа на избрани държавни служители, които се
изискват според френските закони, за да се позволи на някой да
се кандидатира на президентските избори. Правилото има за цел да
ограничи броя на кандидатите.
От 1 януари от френските телевизии и радиа се изисква също
съгласно закона да осигуряват "честно" отразяване на всички
кандидати и потенциални кандидати, съобразено с тяхната
относителна тежест в кампанията. Правилото не се отнася да самия
Макрон, прилагането му обаче е комплексно, защото всички
изказвания, които се смятат за част от политическия дебат се
вземат предвид, но не и онези, които се отнасят до ролята на
президентската институция.
Границата понякога може да изглежда тънка. В четвъртък Макрон
посети източния град Белфор, за да обяви изграждането на шест
нови ядрени реактора. В правомощията на президента влиза да
определя енергийната стратегия на Франция.
В своята реч той остро разкритикува също "онези, които
казват, че не се нуждаем от ядрена енергия", имайки предвид
предизборните платформи на "Зелените" и крайнолевите кандидати.
"Може ли да си представите Франция след 30 години с 40 000
ветрогенератора, вместо сегашните 8000?", попита Макрон. "Това
е, което привържениците на постепенния отказ от ядрена енергия
предлагат днес на французите. Това не е сериозно", добави
президентът.
Съперниците му казват също, че проевропейски настроеният
Макрон използва шестмесечното председателство от Франция на
Съвета на Европейския съюз като трамплин за преизбирането си.
(БТА)
(Алексей Маргоевски)
/ЛМ/
---
ANALIZI 14:02:02 14-02-2022
LM1401AN.001
Украйна - Германия - Русия - дипломация - канцлер
Ситуацията около Украйна е критична,
германският канцлер е на дипломатическа
мисия в Киев и Москва
Киев, 14 февруари (Олга Недбаева и Ясин льо Форестие от Франс
прес)
САЩ отново заявиха вчера, че Украйна може да бъде нападната
"по всяко време" от Русия след провала на последните
дипломатически усилия - една "критична" ситуация, която
германският канцлер Олаф Шолц ще се опита да направи по-малко
опасна днес в Киев и утре в Москва.
В телефонен разговор снощи президентът на САЩ Джо Байдън и
украинският му колега Володимир Зеленски се уговориха да
продължават с "дипломацията" и "възпирането" спрямо Москва.
Често обвинявана в прекалено угодничене към Русия,
притеснената Германия възприе вчера по-твърд тон.
"Изправени сме пред риск от военен конфликт, от война в
Източна Европа и Русия е тази, която носи отговорността за
това", заяви германският президент Франк-Валтер Щайнмайер в деня
на преизбирането си.
Канцлерът Олаф Шолц, от своя страна, предупреди, че санкциите
на Запада в случай на руско нашествие в Украйна ще бъдат
наложени "незабавно".
Напрежението е във връхна точка със 130 000 руски войници,
струпани на украинската граница, които извършват разнообразни
маневри.
"Много опасна" ситуация
================
Вчера Вашингтон отново заяви, че руснаците може да нападнат
Украйна "всеки момент", ден след разговор между президентите на
САЩ Джо Байдън и на Русия Владимир Путин, който не им даде
"повод за оптимизъм".
Ситуацията достигна "критична" точка, заяви от своя страна
германски правителствен източник. "Нашето притеснение нарасна.
Смятаме, че ситуацията е критична, много опасна".
Остава да видим дали тази констатация ще накара Германия да
преразгледа нежеланието си спрямо доставките на оръжие за
Украйна, които блокира в рамките на НАТО, както и бъдещето на
Северен поток 2, противоречивият газопровод, построен за
доставка на руски газ на нейна територия, заобикаляйки Украйна.
Миналата седмица германският канцлер увери група американски
сенатори, че газопроводът "няма да прогресира", ако Русия нахлуе
в Украйна.
"Пет пари не даваме за санкциите"
=======================
Въпреки този не особено окуражаващ контекст, вчера
украинското правителство обеща, че въздушното пространство над
Украйна ще остане отворено.
В събота нидерландската компания Ка Ел Ем спря всички полети
през украинското въздушно пространство до второ нареждане. Тя
вече не спря полетите си над Източна Украйна след катастрофата
на полет MH17, който свързваше Амстердам с Куала Лумпур. Той
беше свален в този регион на 17 юли 2014 г., при което загинаха
283-мата пътници на борда и 15-те членове на екипажа. Москва
винаги е отричала каквато и да е връзка със случая.
За да се справи с евентуално нарастване на търсенето, предвид
отмяната на полети на други компании, Еър Франс "повиши
капацитета" на своите полети, "като използва Еърбъс A321, вместо
обичайните по-малки A319".
"Най-разумният избор е да напуснете Украйна сега": на летище
Бориспол в Киев мароканският предприемач Емран Бузиан е
облекчен, че полетът му не е отменен.
"Да, напускам заради ситуацията, защото се страхувам за
живота (си)", свидетелства 23-годишният Емран Бузиан. "Какво
може да се случи? Инвазия. Путин може да нахлуе. Той го е правил
преди, може да го направи отново."
Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви вчера, че в
тази криза "във въздуха се носи уханието на Мюнхен", визирайки
сключеното през 1938 г. споразумение с нацистка Германия, което
не успя да попречи на Втората световна война.
Въпреки че Джо Байдън отново обеща "бърз и решителен" отговор
от Съединените щати, в координация със съюзниците им, Москва
"пет пари не дава" за възможността да бъде подложена на западни
санкции, предупреди направо няколко часа по-рано руският
посланик в Швеция Виктор Татаринцев в интервю за шведския в.
"Афтонбладет".
Русия също така заяви, че е "притеснена" от "преместването"
на служители на Организацията за сигурност и сътрудничество в
Европа (ОССЕ), които досега се намираха в Украйна.
"Някои държави участнички решиха, че техните пратеници в
Специалната мисия за наблюдение трябва да напуснат Украйна през
идните дни", но мисията "ще продължи да изпълнява одобрения от
ОССЕ мандат със свои наблюдатели, разположени в 10 града в
Украйна", се казва в изявление на ОССЕ.
ОССЕ обединява около шестдесет държави, включително САЩ,
Русия и водещите страни от Западна Европа. Организацията е
форум, целящ да насърчава диалога и сътрудничеството по
въпросите на сигурността с участието на всички страни.
Москва обвини мисията на организацията в Украйна, че е била
"въвлечена умишлено в подклажданата от Вашингтон милитаристична
психоза и използвана като инструмент за евентуална провокация"
чрез изтеглянето на служители. (БТА)
(АГ)
/ЛМ/
---
news.modal.header
news.modal.text