Спирането на транзита на руски природен газ през територията на Украйна след изтичането на подписаното през 2019 г. споразумение е сред водещите теми в западния печат.
От месеци насам украинският президент Володимир Зеленски предупреждаваше, че няма да поднови петгодишния договор, който изтече в полунощ на 31 декември, пише в. "Ню Йорк таймс". Сделката беше подписана преди нахлуването на Русия в Украйна, но след завземането на Крим, отбелязва изданието.
Газопроводът "Уренгой-Помари-Ужгород" е построен през съветската епоха, за да пренася сибирски газ до европейските пазари. "Уренгой-Помари-Ужгород" представляваше последният голям газов коридор на Русия към Европа след извършения през 2022 г. саботаж на газопровода "Северен поток" към Германия и спирането на транзита на руски газ през Беларус към Полша, пише още "Ню Йорк таймс".
Украйна и нейните западни съюзници искат да подкопаят възможността на Москва да финансира военните си действия и да ограничат възможностите на Кремъл да използва енергията като лост за влияние в Европа, коментира вестникът. Според експерти затварянето на газопровода може да намали приходите на Русия от продажба на газ с около 6,5 млрд. долара годишно.
Спирането на газопровода крие и някои рискове за Украйна, посочва "Ню Йорк таймс". Според военни анализатори Русия може да реши да бомбардира украинската мрежа от тръбопроводи, която досега до голяма степен щадеше.
Изтичането на срока на действие на споразумението за транзит на газ се очакваше отдавна, което даде на европейските държави време да се подготвят. Не се очаква това да окаже съществено влияние върху цените на газа, тъй като има алтернативни доставки, отбелязва "Ню Йорк таймс".
През 2021 г. на Русия се падаха над 40% от вноса на газ в ЕС, но през трите години след началото на войната в Украйна този дял рязко намаля, като по данни на ЕС миналата година е възлизал на по-малко от 15%. Същевременно тръбопроводът през Украйна през миналата година осигуряваше само около 5% от вноса на газ в Европа. Прекъсването на тези доставки обаче може да засили натиска върху газовия сектор, прогнозира изданието.
Бенчмарковите цени през последната година се повишиха с повече от 50%, въпреки че остават далеч под високите стойности, достигнати малко след началото на руската инвазия, пише още "Ню Йорк таймс".
В. "Уолстрийт джърнъл" се спира на мерките, които ЕС предприе, за да намали зависимостта си от руските газови доставки, като например намаляване на потреблението на газ и диверсифициране на доставките. Търсенето на газ в ЕС вече е намаляло с 18% спрямо 2022 г., а в края на октомври миналата година ЕК съобщи, че газовите хранилища в страните членки са запълнени на 95%.
Освен това в хода на конфликта в Украйна държави като Германия побързаха да изградят терминали за втечнен природен газ, за да доставят синьо гориво от страни като САЩ и Катар. Държавите членки на ЕС също така увеличиха доставките от Норвегия, Азербайджан и Алжир, посочва американският вестник. ЕС прогнозира, че през 2023 г. Норвегия ще бъде най-големият доставчик, осигурявайки около 30% от вноса на газ в блока, следвана от САЩ с 19%, допълва "Уолстрийт джърнъл".
Словакия, Унгария и Австрия все още разчитат на руски газ, пише британският в. "Гардиън". Единственият руски газов маршрут към Европа, който все още функционира, е "Турски поток", по който се доставя газ до Сърбия и Унгария, припомня изданието.
Приятелски настроените към Русия лидери на Словакия и Унгария – Роберт Фицо и Виктор Орбан, разкритикуваха спирането на доставките на руски газ през Украйна. Словакия е изчислила, че може да претърпи загуби в размер на около 150 млн. евро под формата на увеличени такси. Миналия месец Фицо заплаши Киев, че ако прекъсне доставките на руски газ, Словакия ще обмисли възможността да прекрати доставките на електроенергия за Украйна, припомня "Гардиън".
Стотици хиляди жители на молдовския сепаратистки регион Приднестровие са изправени пред перспективата да останат през зимата без отопление и електричество, съобщава изданието "Политико".
Рано сутринта в сряда местните власти в спорната територия обявиха, че прекъсват доставките на топла вода и отопление за жилищните сгради заради недостига на газ. Те посъветваха хората да уплътнят прозорците си, тъй като температурите се движат около нулата, разказва още "Политико".
Съветникът по националната сигурност на Молдова Станислав Секриеру заяви пред изданието, че Русия, "използва износа на енергия", за да "дестабилизира Молдова икономически и социално, да отслаби реформаторското правителство преди изборите и да предизвика политическото желание за връщане на проруските сили на власт". Секриеру също така заяви, че Молдова, която от началото на инвазията на Москва е ревностен поддръжник на Украйна и вече има статут на кандидатка за членство в ЕС, не е изправена пред "енергийна криза". "Това е умишлено предизвикана криза на сигурността и операция за формиране на имидж преди парламентарните избори през 2025 г.", допълни молдовският съветник по национална сигурност.
В Молдова през лятото предстоят ключови парламентарни избори, след като вписването в молдовската конституция на стремежа към членство в Европейския съюз бе подкрепено с минимална преднина на референдум, произведен успоредно с президентските избори през октомври, отбелязва "Политико". Санду предложи хуманитарна помощ за Приднестровието, но местните лидери засега отхвърлят предложението.
Водещи европейски политици смятат, че Приднестровието е основна пречка за присъединяването на Молдова към ЕС, тъй като в управляваната от сепаратистите област са разположени над хиляда руски военнослужещи, пише още "Политико".
/БЗ/
news.modal.text
