ОБЗОР

site.btaДопускането на "Руснаци на война" във Венеция доказва, че руската мека сила настъпва на културния фронт, а не се отказва и от онлайн оръжия

Допускането на "Руснаци на война" във Венеция доказва, че руската мека сила настъпва на културния фронт, а не се отказва и от онлайн оръжия
Допускането на "Руснаци на война" във Венеция доказва, че руската мека сила настъпва на културния фронт, а не се отказва и от онлайн оръжия
Протест в канадския град Торонто срещу прожекция на документалния филм "Руснаци на война" по време на международния кинофестивал в града, 10 септември 2024. Снимка: The Canadian Press via AP/ Paige Taylor White

Показването на документалния филм „Руснаци на война“ на руско-канадската режисьорка Анастасия Трофимова на престижния фестивал във Венеция, макар и извън конкурсната програма, беше остро осъдено от украински политици и представители на културната сфера, които го нарекоха „крещяща пропаганда“. Министерството на външните работи в Киев разпространи на 8 септември официално изявление, заклеймяващо като руска пропаганда прожекцията на „Руснаци на война“ на фона на продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна.

В изявлението, цитирано от англоезичното издание „Киев пост“ (КП), се посочва, че „прожектирането на този филм във Венеция и неговата планирана премиера в Торонто е обида за жертвите на войната, започната от Русия. Документалният филм извращава истината за руската агресия и служи на Кремъл като пропаганден инструмент“.

Външното ведомство в Украйна призова международната общност да спре да предоставя платформи на Русия, от които тя да продължава „да прикрива своите престъпления“.

Трофимова казва, че е заснела „Руснаци на война“ докато е придружавала руски батальон в Източна Украйна без разрешението на военното ведомство в Москва. 

Режисьорката, която преди е работила за санкционираната на Запад руска държавна телевизия Ар Ти и е снимала филми в Сирия, Ирак и Конго, посочва, че целта й сега е била да покаже „обикновените хора“ в руската армия, противопоставяйки се на западния наратив, че всички руски войници са военнопрестъпници, посочва КП.

В текст, изпратен до Франс прес, Трофимова описва работата си като антивоенна и твърди, че е поела голям риск със заснемането на филма.

Ройтерс и АФП съобщават, че „Руснаци на война“ включва интервюта с войници, някои от които изразяват колебания относно участието си във войната, докато други признават, че се сражават главно заради заплащането.

В „Руснаци на война“ са показани остарели оръжия, лоши условия и войници, които се мъчат да се справят със ситуацията, в която са попаднали.

За Ройтерс Трофимова казва, че за нея най-големият шок е бил да види с очите си колко обикновени са войниците. „Съвсем обикновени момчета, със семейства, с чувство за хумор, със собствено разбиране на случващото се в тази война“.

Критиците на „Руснаци на война“ обаче изтъкват, че филмът така и не показва в пълнота разрушенията, предизвикани от руските войски в Украйна. Освен това филмовият „документ“ замазва обвиненията за военни престъпления срещу руски войници, един от които отхвърля тези твърдения като „невъзможни“.

„Настояваме да се сложи край на опитите да се предоставя на Русия международна културна сцена, която Руската федерация използва за прикриване на престъпленията си“, се подчертава в изявлението на украинското МВнР.

„Руските войници, които извършват зверства в Украйна, трябва да могат да говорят не на престижни филмови фестивали, а от подсъдимата скамейка“. В пост в социална медия началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак задава въпроса защо „Анастасия Трофимова, както и някои други руски представители на културната сфера от държава, която убива украинци, децата ни, всеки ден, могат въобще да работят в цивилизования свят“.

„Руснаци на война“ беше показан във Венеция на 5 септември. По-рано Трофимова съобщи в руски медии, че е снимала в окупирани украински територии, включително в Донецк и Луганск, където е прекарала 7 месеца.

В понеделник 21 украински депутати изпратиха писмо до своите канадски колеги с искане да не допускат прожектирането на пропагандния филм на фестивала в Торонто, съобщи Укринформ.

Според украинската депутатка Евгения Кравчук „този случай стана красноречив пример как Русия използва мека сила, за да прокарва свои наративи за „по-дълбоко разбиране на войната“. И, за съжаление, го върши доста успешно“. Кравчук отбелязва също, че създаването на  филма е било финансирано с 340 000 канадски долара от Канадския медиен фонд, който пък се подкрепя финансово от канадското правителство.

Обявеното за чуждестранен агент англоезично издание „Москоу таймс“ (МТ) публикува материал по темата, озаглавен „В опит да представи човешкото лице на руските войници, „Руснаци на война“ замазва зверствата им“.

МТ пише, че разбирането защо и как войници могат да извършват военни престъпления и как страничен наблюдател може етично да създаде произведение, което дава думата на извършителите, без да изпитва емпатия към тях, е обект на разгорещени дебати между учени и анализатори от Втората световна война насам. И този дебат отново става център на внимание благодарение на спорното решение на утвърдените международни филмови фестивали във Венеция и Торонто да покажат работата на руско-канадската документалистка.

Твърди се, че режисьорката показва живота и „саможертвата“ на руски войници, чиито гласове, тези на „съвсем обикновени момчета“ по думите на Трофимова, не са били чути. В резюмето на филма на сайта на международния фестивал в Торонто „Руснаци на война“ е представен като изследване на колонизацията и войната и „безсрамно е обявен за антивоенен филм“, подчертава МТ.

И нещо нечувано, пише по-нататък изданието, в „Руснаци на война“ не се споменава за нашествието на Москва в Крим през 2014 г., нито се говори или показва какви са резултатите от насилието, извършвано от руските войски в Украйна. Това предполага, че подходът на Трофимова я е вкарал в капан, в който се оказва всеки учен и човек на изкуството, който изследва психиката на военнопрестъпниците: тънката линия между деконструкцията и безкритичното възпроизвеждане на наративите, които подчинените и техните командири поддържат.

Освен това, твърдението на Трофимова, че е работила на своя глава и свой риск, е неиздържано, смята МТ. Защото в страна, където независимата журналистика просто не съществува, а достъпът до военни обекти и позиции е строго контролиран, не изглежда вероятно кинорежисьор да може да прекара месеци на фронта без знанието на властите и изричното им разрешение. А Трофимова следва да бъде попитана как така не е била арестувана.

МТ обръща внимание, че разказът на Трофимова напомня на тези на руските военни блогъри, а не на независим западен журналист. Изданието пише, че Кремъл използва тези блогъри, за да създаде привидност за свобода на изразяване, докато на практика засилва объркването на какво всъщност да се вярва и кое е истинско и кое – лъжа.

И Трофимова е направила с филма си нещо подобно. Тя предлага на част от западното общество предполагаемата скрита страна на съпроводения с насилие конфликт, който на практика е отнел живота на хиляди украинци, а много други са станали жертва на изтезания и сексуално насилие.

Нейните руски войници, подчертава МТ, са превърнати в пасивни оръдия на държавната власт: като „пешки в подла игра“, които просто изпълняват заповеди. Както казва един от войниците във филма, „водят ни като слепи котенца“.

Така руските военнопрестъпници са превърнати от изпълнители в инструменти на историята – наратив, който им опрощава всякаква морална отговорност. Това обаче е нещо подобно на разказите, които са били обичайни в ранните обсъждания за ролята на обикновените германски войници в Холокоста, обобщава МТ.

В „Руснаци на война“ Трофимова утвърждава пред камерата, че „мъглата на войната е толкова гъста, че не можеш да видиш човешките истории, от които тя се състои“. Но чрез избрания от нея подход, който заобикаля въпросите за украинските страдания и собствения й творчески процес, тя е обречена да създаде филм, който не прави нищо друго, освен да сгъсти допълнително мъглата на войната, заключава МТ.

Като цяло Русия принудително затвори и последните останали независими медии в страната малко след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., припомня Си Ен Ен. Чуждестранните медии са блокирани, а повечето опозиционни журналисти са или в затвора, или извън страната. След началото на руското нахлуване в съседната държава влиянието на руските военни блогъри, наричани военкори, нарасна, отбелязва Си Ен Ен и допълва, че това е свързано и с последвалата разправа със социални медийни платформи като „Туитър“ и „Инстаграм“ в Русия.

Както отбелязва за Си Ен Ен Катерина Степаненко – специалист по Русия в базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната, „те (блогърите) колективно започнаха да се прехвърлят в „Телеграм“.

Същевременно Ивана Страднер и Джейсън Джей Смарт пишат в анализ за КП, че т.нар. активисти за защита на свободата на словото скочиха да бранят основателя на „Телеграм“ Павел Дуров след ареста му  във Франция. Но те удобно забравят, че Русия превърна неговата медийна онлайн платформа в свое оръжие.

Страднер и Смарт посочват, че след ареста на Дуров на 24 август на парижко летище Кремъл извлича изгода от идеята, че западните държави, които уж са ангажирани със свободата на словото, са арестували човек, за когото твърдят, че е застъпник за тази свобода. Зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев каза, че задържането на Дуров е било политически мотивирано, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков допълни, че „това е пряк опит за ограничаване на свободата на общуване“. 

Според руския комисар по човешките права Татяна Москалкова причината за ареста на Дуров е желание за закриване на „Телеграм“ – платформа, където може да бъде открита истината за случващото се по света… и всеки, който се стреми към свобода на словото, протестира срещу това“.

Оценката на говорителката на руското МВнР Мария Захарова по въпроса, цитирана от "Киев пост", е, че Франция е „потъпкала международните норми в областта на защитата на свободата на словото и изразяването. Становището на руския първи дипломат Сергей Лавров е, че руско-френските отношения се определят донякъде и от позицията, възприета от Париж по отношение на свободата на словото, свободата за разпространяване на информация и зачитането на професията на журналиста като цяло.

Както обикновено, отбелязва КП, руските власти настървено твърдяха, че Вашингтон  дърпа конците на планираното превземане на „Телеграм“. Председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин каза, че арестът на Дуров е организиран от американците, а не толкова от французите. „Телеграм“ е един от малкото,… над които САЩ нямат влияние. В навечерието на американските президентски избори за Байдън е важно да вземе „Телеграм“ под свой контрол“, обявява Володин. 

Интересно е, посочва КП, че американският журналист Тъкър Карлсън, който интервюира Дуров през април, месеци след интервюто му с президента Владимир Путин, написа в „Екс“, че Дуров е в затвора, защото е позволил на хората да се ползват от свобода на словото.

Всъщност Русия превръща свободното слово в свое оръжие и обвиненията срещу Франция в подкопаване на свободата на словото намират отклик у френските граждани, а и у американците и други хора на Запад, които живеят в сходни по социална структура общества, обобщават Страднер и Смарт в "Киев пост".

Успоредно с превръщането на свободното слово в оръжие, насочено на Запад, този месец Путин каза, че руските медии са свободни. Руският лидер обаче удобно остави настрана факта, че руските власти са блокирали западните социални медийни платформи. Важно е да се припомни на западните радетели за свобода на словото, пише КП, че за руското министерство на отбраната информацията е оръжие.

Навлизането на руската държава в медийното пространство започна още през 2012 г., припомня КП. Разправата ескалира след февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна. Москва незабавно въведе закони за военна цензура, които криминализираха протестите срещу войната.

Редно е да се отбележи, подчертава КП, че арестът на Дуров почти няма допирни точки  със свободата на словото, защото руската пропаганда от години използва „Телеграм“ като свое оръжие. Нещо повече – Дуров е разследван по различни обвинения, свързани със сексуално насилие и злоупотреба с малолетни, измама, наркотрафик, организирана престъпност и насърчаване на тероризма, изброява КП.

Свободното слово позволява на гражданите в демократични държави да говорят каквото мислят, да критикуват правителствата си и длъжностни лица, да вземат отношение към състоянието на икономиката, да рекламират бизнеса си и т.н., но това не дава право на никого да разпространява насилие или да вреди на другите чрез слово и изразяване, обобщава изданието „Киев пост“.

Затова арестът на Дуров не е заради свободата на словото, а заради използването на „Телеграм“ като руско оръжие, заключават Ивана Страднер и Джейсън Джей Смарт.

В изявление, разпространено вчера, Международният филмов фестивал в Торонто (TIFF) обяви, че е решил да отмени всякакви по-нататъшни прожекции на пропагандния документален филм „Руснаци на война“, предаде днес Укринформ. Генералният консул на Украйна в Торонто Олег Николенко приветства отмяната на прожекциите. „Прекратяването от Международния филмов фестивал в Торонто на прожекциите на „Руснаци на война“ от бивш режисьор документалист на „Ръша тудей“ (Russia Today) е единственото правилно решение. Този проект вече нанесе значителни щети на репутацията на фестивала и даде на Русия шанс да подкопае още повече демокрацията“, посочи Николенко.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:41 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация