site.btaБорел призова Сърбия и Косово да вървят към „нова европейска епоха“, като приложат Охридското споразумение, прието преди година

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че сега е времето Косово и Сърбия да сложат край на кризата и напрежението и да вървят напред към „нова европейска епоха“, като приложат споразумението за нормализиране на отношенията помежду им, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.

Борел каза това снощи, ден преди първата годишнина от постигането на споразумението между Косово и Сърбия в Охрид на 18 март 2023 г. Той допълни, че е „за съжаление въпреки всеобхватните опити от страна на ЕС и международната общност, до момента Косово и Сърбия са отбелязали много ограничен напредък в изпълнението на задълженията, договорени между тях съгласно с това споразумение“.

На 27 февруари 2023 г. в Брюксел Косово и Сърбия постигнаха т. нар. Основно споразумение, а на 18 март 2023 г. беше договорен Анекс за прилагането му (познат като Охридското споразумение – бел. ред.). Двете страни приеха споразумението и анекса към него, но сръбската страна не го подписа.

Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Сърбия и Косово водят диалог за нормализация на отношенията под егидата на ЕС.

Основното споразумение от 11 члена предвижда както определено ниво на самоуправление на сръбската общност в Косово, така и взаимно признаване на държавните символи. От Прищина и Белград се изисква също да приложат всички предишни споразумения, постигнати в рамките на диалога.

Брюксел обвини и двете страни, че не прилагат споразумението, отбелязва Радио Свободна Европа. 

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността каза, че очаква от лидерите на Косово и Сърбия да покажат „отговорност, визия и лидерство, като отбележат напредък в прилагането на споразумението без отлагане“.

Високопоставени представители на Косово и Сърбия непрекъснато изразяваха позиции, с които даваха да се разбере, че не са готови да се придържат към споразумението, подчертава медията.

Косовският премиер Албин Курти настоя за подписване на споразумението, тъй като според него това ще гарантира, че и Сърбия ще изпълни задълженията си по него.

През януари миналата година той каза също така, че Съюзът на сръбските общини (ССО) „не е приоритет“ за нормализирането на отношенията със Сърбия и не трябва да бъде разглеждан отделно.

Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви по-рано, че няма да подпише споразумение, което би означавало признаване на Косово или членството му в ООН.

На 14 декември премиерът на Сърбия Ана Бърнабич изпрати официално писмо до централата на Европейския съюз, в което изрази резерви относно задълженията, произтичащи от споразумението и анекса за прилагането му.

Борел заяви, че във време на „невиждани войни на нашия континент“ постигането на споразумение, което обещава мир, стабилност и добросъседски отношения, е било „историческо постижение“.

Той предупреди Косово и Сърбия, че европейското им бъдеще зависи от прилагането на споразумението и че то е тяхно задължение съгласно международното право.

„Липсата на прилагане (на споразумението от Брюксел и анекса към него от Охрид) не само застрашава европейската интеграция на двете страни, но и вреди на репутацията им като надеждни партньори“, каза Борел.

Напрежението между Косово и Сърбия нарасна от 1 февруари, когато в сила влезе решение на Централната банка на Косово (ЦБК), което предвижда еврото да бъде единствената валута за разплащания в брой, с което употребата на сръбския динар в Косово беше забранена, припомня Радио Свободна Европа.

Сръбската държава отделя милиони евро за заплати, пенсии и допълнителни помощи на сърбите в Косово, които им изплаща в динари чрез паралелна система в Косово.

ЕС съобщи, че на 19 март в Брюксел ще се проведе нова среща между главните преговарящи на Сърбия и Косово, на която ще бъде обсъден въпросът със сръбския динар.

Европейският съюз, но и САЩ критикуваха решението за динара, като заявиха, че то е взето без предварителни консултации и без да бъде взето предвид негативното му въздействие върху сръбската общност в Косово.

Вашингтон поиска от Косово да отложи прилагането на решението на ЦБК, но до момента косовското правителство не е дало сигнали, че ще се оттегли от него, отбелязва медията.