С наближаването на изборите за европарламент през юни и президентските избори в САЩ през ноември следващата година се засилва и натискът върху Белград и Прищина за напредък в диалога за нормализация на отношенията. Според анализатори „принудителното споразумение“ между страните би могло да се окаже контрапродуктивно и дори да ескалира напрежението и все пак „предизборната кампания“ в Европа и САЩ набляга на постигането на резултати на всяка цена.
Сърбия, както и косовските сърби в Северно Косово, отказват да признаят обявената през 2008 г. независимост на бившата сръбска провинция Косово. С Брюкселското споразумение от 2013 г. бе постигнато определено съгласие за интеграцията на сърбите в косовската система и създаването на Съюз на сръбските общини (ССО) за самоуправление на четири, предимно населени със сърби, общини в Северно Косово. Последвалият десетгодишен застой в отношенията бе прекъснат от подновените усилия за разширяване на Европейския съюз и съответно от интензивни преговори между Белград и Прищина под егидата на ЕС и с участието на САЩ.
В последната година натискът от страна на ЕС и САЩ се засили още повече, тъй като през 2024 г. предстоят избори, преди които настоящите управляващи могат да засвидетелстват напредък в преговорите между Сърбия и Косово. Промяната на управляващите партии обаче може да се окаже и решаваща за по-нататъшния път на диалога Белград-Прищина според сръбски анализатори.
Сръбският президент Александър Вучич посочи неотдавна, че Сърбия е изправена пред тежки седмици и месеци, защото „ключовата цел на международната общност е да принуди Белград по един или друг начин да признае независимостта на Косово“.
Професор Слободан Зечевич, научен съветник в Института за европейски науки в Белград, посочва пред „Косово онлайн“, че международната общност има две цели по отношение на диалога Белград-Прищина - създаването на ССО от страна на Косово и признаване на независимостта на Косово от страна на Сърбия. Така сръбското малцинство в Косово ще получи относителна автономност, а Косово ще получи зелена светлина за присъединяване към международни организации.
„Западът иска някакво компромисно решение, което според тях ще предполага определени права за сръбския народ в Косово, но от друга страна все пак ще означава и укрепване на властта на тази територия“, коментира Зечевич и допълва, че бъдещето на независимо и международно признато Косово най-вероятно ще бъде следване на албанските политики и дори евентуално сливане на Косово и Албания.
Според него това, че резултатите от изборите за Европарламент през юни биха могли да променят политическата карта на европейските институции с надмощие на крайнодесни партии, предизвиква желание за по-бързо постигане на резултати в диалога. Евентуалното завръщане на републиканците на американската политическа сцена пък може да намали вниманието на САЩ към диалога, заради несъгласията на страната с ЕС, каквато беше ситуацията през мандата на Доналд Тръмп.
„В такъв случай (на победа на републиканците) ще се стигне до относително забавяне, защото виждаме, че Комисията по външните работи в Конгреса, който е съставен основно от републиканци, има по-различен поглед върху това как трябва да се решава този конфликт. Те преди всичко предпочитат някои политици от предишното косовско правителство“, отбелязва сръбският анализатор Драгослав Рашета от сръбската неправителствена организация „Нов трети път“. Според него, ако се стигне до преизбиране на Джо Байдън на президентския пост, можем да станем свидетели и на ускоряване на процеса на диалог.
Сърбия и Косово не са част от Европейския съюз и нормализирането на отношенията е един от основните приоритети по европейския им път. Диалогът Белград-Прищина обаче не е основна точка в предизборните кампании нито в ЕС, нито в САЩ. Затова според сръбски анализатори натискът върху двете страни за постигане на някакъв напредък ще се усили преди началото на предизборните кампании, които най-вероятно ще започнат през януари в ЕС и през март в САЩ.
„Целта на настоящата администрация във Вашингтон до президентските избори през ноември е диалогът и процесът на нормализация на отношенията между Белград и Прищина да напредне дотолкова, че да не може повече да се постави под въпрос това дали в крайна сметка ще бъде завършен“, посочва Рашета.
Фокусът на ЕС върху отношенията между Сърбия и Косово все пак може да бъде удължен до края на мандата на настоящия специален пратеник на ЕС за диалога Мирослав Лайчак, който приключва през април 2024 г. Лайчак води диалога вече три години и съществуват спекулации, че няма да има удължаване на мандата му на тази позиция. Появата на нов специален пратеник може да върне диалога с няколко стъпки назад, според специалисти, заради евентуалния период на опознаване на проблема.
Според някои анализатори голямо значение за процеса на диалог между Белград и Прищина имат и парламентарните избори в Сърбия на 17 декември. Самият избор на ново правителство, според политическия анализатор от Прищина Шкелзен Маличи, няма да бъде решаващ – всички партии, участващи в изборите са единодушни по "косовския въпрос". Но натискът върху Сърбия след изборите ще се увеличи.
Въпреки нежеланието на Сърбия и Косово да изпълнят всички точки от постигнатите споразумения, анализаторите са убедени, че те ще бъдат „принудени“ по някакъв начин да го направят или ще бъдат изправени пред сериозни санкции от страна на ЕС и САЩ.
/РА/
news.modal.text
