site.btaБългарският посланик в Хърватия Ива Крулева: Стратегически външнополитически приоритет на България и Хърватия е присъединяването към ОИСР

Сътрудничеството между България и Хърватия в различни области и възможностите за неговото допълнително развитие, общият стремеж към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), културно-историческите връзки между двете страни са сред темите, които извънредният и пълномощен посланик на България в Република Хърватия Ива Крулева очерта в обширно интервю за хърватския ежедневник „Гласът на Славония“.

„България е на едно от първите места в света в производството на розово масло, розова вода и парфюми, съдържащи розово масло. Розоберът в България и Розовата долина е нещо, което трябва да се види. Вече е доказано, че българското кисело мляко допринася за дълголетието, а Христо Стоичков без съмнение остава легенда във футбола. Но това, с което най-много се гордеят българите, е богатата история на България и приноса ни към европейската, но и световната книжнина и култура“, казва посланик Ива Крулева в интервюто.

Като важни български празници посланик Крулева изтъкна 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, която без неоспоримия принос на България за съхраняване делото на Кирил и Методий би била невъзможна.

По думите на посланик Крулева  друг много важен български празник е 1 ноември – Денят на будителите, който е свързан с българското Възраждане. Тя отбеляза, че България счита за един от своите будители хърватския епископ Щросмайер, заради големия му принос за българското Възраждане, за образованието на младите българи и утвърждаване на българската национална идея.

Посланик Ива Крулева отдели специално място и на вековните връзки между България и Хърватия. Първото писмено доказателство за българо-хърватското приятелство датира от XIII век, когато българският цар Иван Асен II през 1230 г. издава грамота с разрешение на дубровнишките търговци, които нарича обични и верни гости, да търгуват свободно в земите на българското царство, което по това време се простира на значителна територия. 

„През богатата история на България сме свидетели и на много близки културни и образователни контакти между България и Хърватия. Бих искала да припомня, че единствената плоча – барелеф на чужденец в сградата на Българската академия на науките е тази на хърватския историк Франьо Рачки, автор и на „История на България“, открита като ръкопис и издадена в по-ново време“,  казва посланик Крулева.

В интервюто българският дипломат подчерта, че в последните десетилетия България е успяла да постигне основните си външнополитически приоритети – от 2004 г. е член на НАТО, а от 2007 г. – на Европейския съюз. В момента страната се стреми към присъединяване към еврозоната и води преговори за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Посланик Ива Крулева подчертава, че членството в ОИСР е стратегически външнополитически приоритет и на България, и на Хърватия.

На въпрос за напредъка на България в различни области като най-важни посланик Крулева посочи „ключови области, като дигитализация, инфраструктура и IT сектор."

През 2023 г.  БВП на България достига 185,3 млрд. лв. или с 1,9 на сто ръст спрямо предходната година. Градове като София, Пловдив и Варна се утвърдиха като хъбове за технологични компании. България работи активно за присъединяване към еврозоната, което има значение за привличане на чуждестранните инвестиции. Прогнозите на Министерството на финансите и на Европейската комисия сочат, че очаквано приемане на страната в еврозоната е второто полугодие на 2025 г. Днес България инвестира и в зелената енергия, като се увеличава капацитетът за производство на соларна и вятърна енергия. Енергийният преход в България, воден от вятърната енергия, разполагаме с приблизително 700 MW инсталирани мощности от вятърна енергия – голяма част от тях са в Североизточна България, е стратегически важен както за икономическото развитие, така и за енергийната независимост на страната. Планират се и други ключови проекти, включително газови интерконектори със съседни държави“, казва посланик Ива Крулева.

Тя посочи, че за България присъединяването към ЕС винаги е било естественият и цивилизационен избор, а българите винаги са се чувствали част от Европа.

Както и в други страни членки на ЕС, все още има предизвикателства в областта на реформите на правосъдната система, върховенството на правото и в борбата срещу корупцията. В глобален контекст всички виждаме, че демократичният път на държавите не е необратим и ценностите на демокрацията трябва да се защитават и утвърждават ежедневно, подчертава българският посланик.

По думите на посланик Крулева  преобладаващата си част от българите остават големи еврооптимисти, особено младите, които възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми.

Разбира се, както и във всички страни членки има и някои евроскептични настроения, но те остават в сянката на позитивните нагласи. Неудовлетворението на българските граждани произлиза преди всичко поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до водещите държави в ЕС, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, допълни българският дипломат.

„Скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. Към този момент 12 на сто от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС, 42% – донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени. Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в цяла Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19 на сто при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26 на сто одобрение при двойно по-високо неодобрение, увеличаването на правомощията на Европейската комисия за сметка на националните правителства – 77 на сто неодобрение“, цитира посланик Крулева социологическите изследвания, направени преди европейските избори през пролетта на 2024 г.

Българо-хърватското двустранно сътрудничество в областта на културата и образованието имат здрава традиция, което допринася за засилване на приятелските отношения и взаимопомощ между двете страни, особено през последните повече от 30 години. 

„България винаги твърдо е подкрепяла Хърватия от периода на обявяване, признаване и защита на нейната независимост и териториална цялост, до присъединяването й към ЕС, НАТО и други международни организации.

Българският посланик в Загреб изрази благодарността си към Хърватия за подкрепата за прекратяването на мониторинговия Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) и за влизането на България в Шенген, както и за споделения опит в процеса на присъединяване към еврозоната.

И в бъдеще ще работим за стратегическо измерение на отношенията с Хърватия чрез задълбочаване и засилване на сътрудничеството си в ключови области като сигурност и отбрана, търговско-икономически връзки, туризъм, образование, наука и култура, каза посланик Крулева.

 Тя отбеляза изключително важната роля на представителите на българското национално малцинство в Хърватия, което не е многобройно, но е много активно в посока промотиране на българската култура и в дейността си да се опази жива паметта за вековното българо-хърватско приятелство. 

Принос за развитие на двустранните ни отношения имат дейността на Българската национална общност с председател Рашко Иванов, Хърватско-българското дружество с главен секретар Диана Гласнова, а така също и дейността на представителя на българите в град Загреб Перо Дянков, които имат подкрепата на посолството в тяхната дейност и проекти“, подчертава българският дипломат.

По думите на посланик Крулева политическите и икономическите отношения между България и Хърватия традиционно се характеризират с приятелство и сътрудничество, но и със значителен потенциал за разширяване и задълбочаване в редица области. В икономическата област двустранната търговия между България и Хърватия бележи значителен ръст през последните години, но все още е сравнително скромна на фона на възможностите на двете страни. Общият стокообмен за 2023 г. е 491 767  млн. евро, а има потенциал за развитие в сектори като селско стопанство, хранителна промишленост, туризъм и IT технологии. И двете страни са атрактивни туристически дестинации, което предлага възможности за обмен на добри практики и съвместни туристически пакети.

„В областта на образованието и научните изследвания съществува възможност за сътрудничество в съвместни проекти и програми за обмен между висши учебни заведения и научни институции от двете страни. Надяваме се да продължи и в бъдеще с подкрепата на институциите от двете страни и уникалната форма на сътрудничество между БАН и Хърватската академия на науките и изкуствата , които всеки две години организират научен форум в България или Хърватия, посветен на българо-хърватските отношения и след това издават сборник с трудовете, представени на форума“, казва посланик Крулева.

Българският дипломат отбеляза, че България е помагала в тежки моменти от формирането на хърватската държава, а това прави и сега. Тя припомни, че в знак на солидарност във връзка с опустошителните земетресения в Загреб и Сисачако-мославачка област през 2020 г., правителството на Република България, град София и редица български компании предоставиха хуманитарна помощ в размер на около 83 600 евро. Отпусната бе и финансова помощ от 100 000 евро за възстановяване на емблематичните за България сгради – Горноградската гимназия и Хърватската академия на науките и изкуствата (по 50 хиляди евро за всяка).

Посланик Ива Крулева се спря и на плановете на посолството за следващата година, в които се предвижда продължаване на усилията за изграждане на отношения на стратегическо партньорство с Хърватия по въпроси от дневния ред на ЕС, НАТО,  Инициативата „Три морета“ и други организации, както и активен двустранен политически диалог.  През 2025 г. Посолството на Република България в Загреб ще продължи да развива културни и обществени инициативи, насочени към укрепване на българо-хърватските отношения и популяризиране на българската култура. Предвидени са събития като Дни на българската култура в Загреб, които включват фестивал на българския филм, литературни четения,  концерти и изложби, както и сътрудничество в областта на изкуствата и музиката. Също се работи по инициативи за привличане на вниманието към българския принос в европейската култура и история. Посолството активно подкрепя културни срещи, фолклорни събития и инициативи.

„Богатата ни културна програма възнамеряваме да реализираме заедно с Националната общност на българите в Хърватия, Хърватско – българското дружество, представителя на българите в Град Загреб, Българо-хърватския бизнес клуб, Българското неделно училище „Иван Вазов“, лектората по български език в Загребския университет и с почетния консул на България в Сплит Здравко Плазонич, завършва интервюто си посланик Ива Крулева, пожелавайки на всички хърватски граждани здраве, щастие, просперитет и една по-сигурна нова 2025 г.