ОБЗОР

site.btaМелони отбеляза две години на власт в момент на първи препятствия пред една от знаковите мерки на правителството й

Мелони отбеляза две години на власт в момент на първи препятствия пред една от знаковите мерки на правителството й
Мелони отбеляза две години на власт в момент на първи препятствия пред една от знаковите мерки на правителството й
Италианският премиер Джорджа Мелони на съвместна пресконференция с ливанския си колега Наджиб Микати в Бейрут, 18 октомври 2024 г. (AP Photo/Hassan Ammar)

Миналата седмица се навършиха две години от идване на власт в Италия на дясното правителство на Джорджа Мелони.  По традиция на подобна годишнина медиите и анализатори обобщават положителните и отрицателните страни на управлението на един кабинет, неговите успехи и провали.

„Докато имаме подкрепата на гражданите, ще продължим да работим решително и с високо вдигната глава, за да изпълним програмата си и да помогнем на Италия да се развива, да стане силна, авторитетна и уважавана. Дължим го на италианците, на тези, които са ни избрали, и на тези, които, въпреки че не са гласували за нас, се надяват, че ще свършим добре нашата задача - да работим неуморно и без страх“, написа Мелони в акаунта си във Фейсбук по повод годишнината. Тя публикува пак в акаунта си във Фейсбук и видео, в което обобщи свършеното от правителството й за две години и каза, че Италия отново заема централно място на международната сцена.

Централно място в програмата на правителството на Мелони пък заема борбата с незаконната миграция. Тази тема тя превърна във водеща в изказванията си на редица международни прояви и успя да я наложи на челно място и в европейския дневен ред. Мелони и нейните поддръжници изтъкват, че мерките, които за две години взе правителството й в тази насока, са дали резултат. От началото на настоящата година през централносредиземноморския миграционен маршрут от Северна Африка в Южна Италия са пристигнали 54 129 незаконни мигранти спрямо 140 481 за същия период на миналата година, според данни на италианското вътрешно министерство, цитирани от италиански медии и от Франс прес. Европейската агенция за охрана на външните граници на ЕС -  Фронтекс, също отчете на 15 октомври намаляване с 64 процента на трафика на незаконни мигранти през централното Средиземноморие за периода януари – септември на настоящата година. Има намаляване и със 79 процента на миграционния трафик през западнобалканския миграционен път, допълни Фронтекс. Но от друга страна има увеличение със 192 процента на трафика на мигранти по източното направление, тоест на изток от Полша и нарастване със 100 процента на трафика на мигранти от Западна Африка към Европа, констатира Фронтекс. Което показва, че мигрантите може би по-скоро избират други маршрути, посочва Франс прес

Други европейски страни, които е сблъскват със същото миграционно предизвикателство, хвалят също миграционната политика на Мелони, като например лявото правителство на британския премиер Киър Стармър, посетил неотдавна Рим.

Противници на Мелони и правозащитни организации обаче критикуват нейната миграционна политика, която според тях съдържа радикални мерки, които противоречат на международното право, отбелязва Франс прес. Силни критики поражда например едно от първите решения в тази насока на правителството на Мелони. Преди две години, малко след като дойде на власт, то въведе ограничения върху дейността на неправителствените организации, спасяващи мигранти по море. Според Мелони корабите на подобни организации насърчават незаконното потегляне на мигранти. Според експерти подобно твърдение не е подкрепено от доказателства. Самата Мелони в миналото обвини освен това неправителствените организации, че са финансирани от трафиканти на мигранти, нещо, което те отрекоха категорично, отбелязва Франс прес в аналитичен материал, озаглавен „Италианската миграционна политика в ерата на Мелони“. Правителството на Мелони признава все пак, че корабите на неправителствените организации спасяват в Средиземно море и докарват в Италия много по-малко мигранти в сравнение с корабите на италианската бреговата охрана. Въпреки това Рим прие законодателство, забраняващо на корабите на неправителствените организации да предприемат няколко последователни спасителни операции. Веднага след първото спасяване на мигранти те трябва да уведомят властите, които решават към кое пристанище да бъде насочен корабът. Често пъти това пристанище е отдалечено от мястото на спасителната операция. За нарушителите са предвидени солени глоби и конфискация на плавателния съд. Правителството казва, че по този начин спасените мигранти са откарвани незабавно до място, на което да им се окаже подходяща помощ, вместо, както беше досега, те да бъдат струпвани в корабите на неправителствените организации и да остават дни наред наблъскани там. Неправителствените организации казват, че разпоредбите на новото законодателство им пречат да спасяват повече мигранти и ги  отдалечават от обичайното им място на действие. Според неправителствените организации това законодателство противоречи на морското право, което постановява, че те трябва да се притекат на всеки бедстващ плавателен съд.

Критици на Мелони казват, че много мерки в миграционната политика на нейното правителство са скъпи, но дават малък резултат. Комисията по човешките права към Съвета на Европа заяви миналия декември, че Италия продължава да се фокусира върху спешни решения, вместо да съсредоточи усилията си върху засилване на дългосрочната подкрепа за системата й за прием на мигранти и предоставяне на убежище, отбелязва Франс прес.

Критици на правителството на Мелони изтъкват също, че докато се работи за ограничаване на незаконната миграция, кабинетът увеличава броя на издадените работни визи за граждани на страни извън ЕС, които да работят в сферата на туризма и на селското стопанство в Италия. През 2018 г. и 2019 г. по-малко от 31 000 работници на година получиха разрешително за временна работа в страната. Но сега дясното правителство на Мелони разреши на над 450 000 души да дойдат да работят временно в страната до 2025 г., отбелязва Франс прес. Според разбивка на сайта на италианското министерство на труда и социалните политики това разрешение позволява съответно на 136 000, 151 000 и 165 000 чужденци от страни извън ЕС да дойдат да работят в Италия съответно през 2023 г., 2024 и 2025 г.

Една от знаковите мерки в миграционната политика на кабинета на Мелони са споразуменията за двустранно сътрудничество в областта на овладяване на незаконната миграция към Италия. Рим има такива договори с Тунис и Либия. През ноември м.г. Италия сключи иновативно споразумение с Албания за изграждане на два изнесени италиански центъра за мигранти на албанска територия. В тях определени категории мигранти изчакват разглеждането на молбите ми за предоставяне на убежище в Италия и онези, на които такова бъде отказано, ще бъдат депортирани оттам. Центровете заработиха в началото на октомври. На 14 октомври към тях беше насочена първата група от незаконни мигранти, прехванати от италианските власти в международните води на Средиземно море. Общо 16 мъже от Бангладеш и Египет бяха докарани на 16 октомври в първия от двата центъра за настаняване в Албания – този в Шънджин. Но веднага четирима мигранти бяха прехвърлени оттам към Италия, защото се оказаха непълнолетни или с влошено здраве – две категории мигранти, които според договора с Тирана нямат право да бъдат настанявани в центровете на албанска територия.

Договорът между Италия и Албания породи много критики от страна на лявата опозиция в Италия, на опозицията в Албания и на правозащитници. Задействането на работата по него се следеше с интерес от страни, които са привърженици на твърдата миграционна политика, като Нидерландия или Австрия, но също и от страни, към които се насочват вторичните миграционни потоци, като Германия и Франция. Франс прес отбелязва обаче, че "страните тежка категория" в ЕС вече изразиха скептицизъм относно договора между Италия и Албания. Според германския канцлер Олаф Шолц подобни изнесени центрове са само капка във водата, а не решение на миграционните проблеми. Френският президент Еманюел Макрон също се показа скептичен по въпроса. А френският външен министър Жан-Ноел Баро направо омаловажи италиано-албанския модел. „Тук ми говорите за 16 прехвърлени мигранти, а аз ви говоря за решението на Джорджа Мелони да предостави 425 000 работни визи на чужденци“, заяви той, цитиран от Франс прес. Френският вътрешен министър Брюно Рьотайо, който е привърженик на твърдата миграционна политика, изрази от своя страна съжаление, че европейското законодателство прави почти невъзможно репатрирането на мигранти към страните им на произход. На 14 октомври председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да проучи по-подробно идеята за центрове, подобни на двата изнесени италиански центъра в Албания, от които мигрантите да бъдат връщани оттам, откъдето са дошли, отбелязва Франс прес.

На 17 и 18 октомври, преди срещата на върха на ЕС в Брюксел, на която миграционната тема беше отново водеща, Мелони представи модела на миграционната сделка с Албания. Това стана по време на минисреща на върха, която Мелони съпредседателства с колегите си от Дания и Нидерландия. На форума присъстваха представители на центристки и десни правителства от Гърция, Кипър, Естония, Словакия, Малта, Австрия, Полша, Унгария, обобщава Европейският нюзрум. На срещата присъства и председателката на ЕК, което породи критики от страна на левицата и на Зелените в Европарламента. Говорител на ЕК впоследствие поясни, че Фон дер Лайен е била поканена на този минифорум и че ролята на председателят на ЕК е да разговаря със страните членки, предаде Франс прес. След срещата чешкият премиер Петър Фиала заяви, че лидерите са се съгласили, че трябва да бъдат по-смели и по-бързи в отговорите за решаване на проблема с незаконната миграция, се припомня в публикация на Европейкия нюзрум.  Самата Мелони изтъкна в пост в „Екс“, че „цяла Европа дискутира италианската миграционна инициатива“, допълва Франс прес.
Като цяло същинската среща на върха в Брюксел на 17 и на 18 октомври беше белязана от втвърдяване на тона по миграционното досие и беше отправено колективно искане от 27-те страни членки на ЕС за нов спешен закон, който да ускори експулсирането на мигранти, на които е отказано убежище в блока.

Но докато в Брюксел приключваше Европейският съвет и оттам Мелони се отправи в Ливан, за да изрази подкрепа за миротворческите сили ООН, в които Италия играе водеща роля и които попаднаха под кръстосания огън на конфликта между „Хизбула“ и Израел, от Рим дойде удар по италиано-албанския миграционен модел. Съдии от секцията по миграционните въпроси към Римския градски съд анулираха решението на италианските власти за прехвърляне на мигранти в центровете в Албания. Съдиите се аргументираха с това, че мигрантите са от Египет и Бангладеш – две страни, за които не може да се каже, че са напълно сигурни. В Бангладеш неотдавна бяха извършени политически промени, които направиха обстановката несигурна за привърженици на предходното правителство на шейх Хасина Вазед. В допълнение се смята, че представителите на ЛГБТ общността в Бангладеш не са достатъчно защитени в тази страна. А когато се споменат човешки права и Египет в едно изречение, мнозина в Италия си спомнят за случая с италианския докторант Джулио Реджени, който беше убит през зимата на 2016 г. в Кайро, докато подготвяше изследване за независимите работнически синдикати в тази страна. Случаят обтегна отношенията между Италия и Египет. Сега в Италия се води дело срещу четирима представители на египетските служби за сигурност, заподозрени в убийството на Реджени и съдени в тяхно отсъствие, припомня Би Би Си.

Египет и Бангладеш са в списъка на Италия с така наречените сигурни страни. Той беше разширен през май и в него попаднаха и Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Камерун, Кабо Верде, Колумбия, Кот д’Ивоар, Гамбия, Грузия, Гана, Косово, Република Северна Македония, Мароко, Черна Гора, Нигерия, Перу, Сенегал, Сърбия, Шри Ланка и Тунис, припомня на сайта си италианската Асоциация за юридически изследвания на миграцията. Съгласно споразумението между Рим и Тирана в италианските центрове в Албания могат да бъдат изпращани само мигранти, произхождащи от сигурни страни, защото ако им бъде отказано убежище и бъде разпоредено, че те трябва да се върнат в родината си, то животът им там не трябва да бъде застрашен.

В началото на октомври Европейският съд взе решение във връзка със случай на молдовец, искащ убежище в Чехия и обжалващ отказа на Прага да му предостави такова с аргумента, че идва от сигурна страна, каквато е Молдова, без да отчита, че в пределите на Молдова е и Приднестровието. Казусът на пръв поглед няма нищо общо със сделката на Рим и Тирана. Но в решението на Европейския съд се казваше, че страните членки на ЕС могат да дефинират като сигурни държави само тези, в които цялата територия е сигурна, а не само определени райони. На 18 октомври съдиите от Римския съд, взели решението срещу споразумението между Италия и Албания, се позоваха именно на становището на Европейския съд. Мелони реагира още по време на визитата си в Ливан. „Не мисля, че е от компетенцията на съдиите да решават кои страни са сигурни и кои не. Това е от компетенцията на правителството“, каза тя.  Случилото се тя определи като слагане на прът в колелата на италиано-албанското споразумение в момент, в който други страни гледат с интерес към него. „Италианците поискаха от мен да спра незаконната имиграция и ще направя всичко възможно, за да удържа на дадената дума и да спра трафика на хора“, заяви още Мелони. Тя насрочи за 21 октомври спешно заседание на правителството си, на което да се реши как да се заобиколи това препятствие. Италианският вътрешен министър Матео Пиантедози обяви, че ще има обжалване на съдебното решение. Той каза, че решението на римските магистрати се основава на едно европейско съдебно становище, което е комплексно, което е било публикувано на френски и което може би римските съдии не са разбрали напълно, допълват АНСА и Франс прес.

Левоцентристката италианска опозиция приветства решението на съдиите в Рим. „Предсказахме го и то не защото държим магическо кристално кълбо, а защото четем законите“, заяви лидерката на левоцентристката опозиционна Демократическа партия Ели Шлайн. „Сега отправям призив към правителството и към госпожа Мелони: Спрете и се върнете по стъпките си. Трябва да демонтирате всичко и да поискате прошка от италианците“, заяви тя, визирайки демонтаж на миграционните центрове в Албания, предадоха АНСА и Франс прес. В допълнение евродепутатите от Демократическата партия поискаха от Брюксел да започне срещу Италия официална процедура за нарушение на европейското законодателство заради италиано-албанското миграционно споразумение. По този повод Мелони припомни, че левицата в Италия нарича „незаконно“ това споразумение, въпреки че то е било одобрено от италианския парламент. Тя добави, че левоцентристите искат Италия да бъде наказана от Брюксел само защото хората са избрали Италия да бъде управлявана от десноцентристите и са поискали от правителството да спре масовата незаконна имиграция. „Това са „демократите“, които срещу волята на мнозинството от италианците искат външна подкрепа, за да принудят Италия да не зачита волята на мнозинството от своите граждани. Това е едно чисто и просто скандално и безотговорно поведение“, заяви Мелони и подчерта, че онези, които искат това са, склонни да навредят на Италия просто за да накажат едно правителство, което не им харесва.

А докато между управляващите и опозицията се водеше вербална престрелка, в интернет се завъртя колаж, на който Мелони и албанският й колега Еди Рама са в ролите на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет в емблематичната сцена на носа на "Титаник" от едноименния филм за зрелищното потъване през 1912 г. на иновативния и амбициозен за времето си круизен кораб, оприличен в колажа на амбициозната и иновативна италиано-албанска миграционна сделка.

На 21 октомври на извънредно заседание на италианското правителство беше взето решение, с което се преодолява съдебното решение на римския съд. Министерският съвет дефинира нов списък на сигурните страни. От него изключи Камерун, Нигерия и Колумбия, но все пак остави Египет и Бангладеш, предаде АНСА. Списъкът беше включен в така нареченото първично законодателство, което влиза в сила незабавно. Съгласно системата в Италия едно първично законодателство не може да бъде оспорвано от обикновен съд. То може само да бъде обжалвано пред Конституционния съд, ако бъде сметнато за противоконституционно. Досегашният списък на сигурните страни фигурираше в така нареченото вторично законодателство, подготвено след съгласуване между вътрешното и външното министерство. Прилагането на разпоредбите на това вторично законодателство по-лесно беше анулирано от обикновен съд, поясняват АНСА, Ройтерс и Франс прес.

Веднага след това говорител на ЕК заяви, че италианските миграционни мерки, в това число и италианските центрове в Албания, трябва да са в съответствие с европейското законодателство, припомня „Европейският нюзрум“. Той подчерта, че към момента няма европейски списък на трети сигурни страни,  а всяка една страна членка си има свой собствен списък. 

Понастоящем съгласно Третия дъблински регламент, подписан през 2013 г. между страните членки на ЕС, има възможност да се прехвърли молбата за предоставяне на убежище на даден мигрант към европейска страна, която е дефинирана като „суперсигурна“ и която съблюдава особено високи стандарти във връзка със спазването на човешките права и защитата на бежанците. Такива „суперсигурни страни“ са Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, отбелязва Франс прес. Но обичайната практика е първата страна в ЕС, в която е влязъл незаконен мигрант, да се занимава с неговата молба за убежище. Италия изтъква, че, въпреки че праща мигранти в Албания, тя се занимава с молбите им за убежище и то по ускорена процедура.

Великобритания планираше въвеждане на подобна на италианската схема, само че в Руанда. Но британските съдилища прецениха, че този проект е незаконен от гледна точка на международното право, след като Върховният комисариат на ООН за бежанците прецени, че Руанда няма система за предоставяне на убежище, която да е ефикасна и справедлива и припомни, че тази страна отхвърля всички молби за предоставяне на убежище на граждани на страни в зона на конфликт, като Сирия, Йемен и Афганистан, припомня Франс прес.

Извън ЕС, Австралия изпраща хиляди мигранти, опитващи се да стигнат до нейната територия с плавателни съдове през океана, към центрове за задържане на остров Манус в Папуа Нова Гвинея и в Науру, малка държава в Тихия океан.

Въпреки че правителството на Мелони успя да преодолее първата спънка пред споразумението с Албания, полемиката по миграционния въпрос се разрасна в разнородни посоки. Един от шестимата съдии от Римския съд, който взе на 18 октомври решението срещу споразумението  - магистратката Силвия Албано, обяви, че е започнала да получава смъртни заплахи, предаде АНСА. Албано е председател на лявата фракция „Демократична магистратура“ в съдебния синдикат „Национална асоциация на магистратите“. „Демократична магистратура“ припомни, че подобни заплахи са били оправени и срещу прокурори от Палермо, които неотдавна поискаха присъда от шест години затвор срещу вицепремиера и крайнодесен лидер Матео Салвини по дело за възпрепятстване на кораб на хуманитарна организация да свали в Италия спасени мигранти в Средиземно море. По случая Салвини  е обвиняван в принудително задържане на над 100 мигранти на борда на кораба преди пет години, когато той беше вътрешен министър на Италия.

На 20 октомври премиерката Мелони разпространи в социалните мрежи откъси от вътрешен имейл на италиански съдия, адресиран до „Националната асоциация на магистратите“, публикувани в консервативното италианско издание „Темпо“. В имейла Мелони беше обрисувана като „по-силна и по-опасна“ от бившия премиер Силвио Берлускони. „Трябва да намерим решение на това“, казваше в един от публикуваните откъси от имейла съдията Марко Патарнело, който е представител на „Демократична магистратура“. Според Мелони това било доказателство, че съдиите действат срещу нейното правителство, предадоха АНСА и Франс прес. Италианската опозиция веднага заяви, че Мелони не е публикувала целия текст на имейла, а само пасажи, които са в подкрепа на тезата й, че съдиите водели война с нейния кабинет. Опозицията каза, че в писмото на Патарнело е имало и друг пасаж, в който се казвало, че съдиите не трябва да се превръщат в политическа опозиция на Мелони, а трябва да защитават съдилищата и правото на гражданите на независимо правосъдие, предаде Франс прес.

В понеделник „Демократична магистратура“ публикува пълното съдържание на имейла на Патарнело, за да не бъдат правени „сюреалистични манипулации“ относно съдържанието му, предаде АНСА. В изявление към публикувания пълен текст на имейла „Демократична магистратура“ казва, че в имейла се отчита, че срещу премиерката Мелони няма висящи съдебни разследвания, както беше едно време срещу Берлускони. Посочва се, че тя не действа следователно водена от личен интерес, а действията й се базират на една политическа визия. Казва се, че тя е политически силна и подкрепяна от силно мнозинство. Добавя се, че нейната визия за съдебната система обаче не е приемлива. Препоръчва се магистратите да не действат като политически опоненти на Мелони и на нейното правителство, а да бъдат единни и ясни в предупрежденията си относно онова, което би компрометирало правата на гражданите.

Според италианския вицепремиер Матео Салвини съдията, написал породилия скандал имейл, не трябва да заема повече поста си. Президентът Серджо Матарела заяви дипломатично, че институциите принадлежат и са подотчетни на цялото общество и всеки трябва да може да се припознава в тях. Полемиката беше коментирана и в интервю за в. „Република“ от председателя на италианския Сенат Иняцио Ла Руса, който е от партията на Мелони. Някои пасажи от интервюто му обаче бяха разтълкувани от опозицията като искане от негова страна съдиите в Италия да бъдат поставени под контрола на изпълнителната власт. Ла Руса отрече да е искал да каже подобно нещо и заяви, че ясно е казал в интервюто, че мнозинството, опозицията и съдебната система трябва да постигнат съгласие по въпроса за границите между политическите функции и тези на съдебната система.

Председателят на „Националната асоциация на магистратите“ Джузепе Санталучия пък отрече на 21 октомври, че италианските съдии и прокурори се противопоставят на правителството на Мелони. „Би било абсурдно да се мисли, че съдебната система, една държавна институция, се противопоставя на друга държавна институция“, заяви той пред телевизия „РАИ Тре“. „Ние не се стремим към институционален сблъсък, ние искаме да защитим автономията и независимостта на нашата съдебна система“, добави той. Два дни по-късно, на 23 октомври, Санталучия отново призова за завръщане към уважителния диалог между правителството и съдебната система в Италия. Той също така подчерта, че Мелони „не е опасна“, както се твърдеше в имейла на съдията Патарнело и допълни, че подобен епитет по неин адрес е бил "неадекватен", съобщава „Скай Ти Джи 24“. Съдията Патарнело в миналото е бил член на Висшия съдебен съвет, после е бил заместник на главния прокурор на Касационния съд, а сега е магистрат в надзорния орган в Рим, който следи дали се изпълняват съдебните решения, постановени от италиански съдилища, припомня „Унита“.

А след като стана ясно, че съдийката Албано е получила смъртни заплахи Санталучия заяви, че не трябва да има повече такива лични нападки. Той добави, че отделни магистрати не може да бъдат набеждавани, че са врагове на народа и че това е послание, което опетнява обществения дебат. По този начин той визира и изявленията на правосъдния министър Карло Нордио, че решението на римския съд от 18 октомври срещу споразумението между Рим и Тирана е ненормално.

Висшият съдебен съвет на Италия след цялата тази полемика пък призова на 22 октомври за създаване на специална процедура, която да защитава независимостта и автономията на съдиите. Към призива се присъединиха почти всички магистрати от Висшия съдебен съвет – от левицата, от центристите, безпартийни, но не и тези, които са от консервативното крило, припомня АНСА.

Друго напрежение във връзка с миграционната политика на Мелони се породи, когато на 22 октомври Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа публикува доклад, обобщаващ изводите от петгодишен анализ на ситуацията в Италия, предадоха Франс прес и АНСА. В документа се съдържаха разнородни критики към Рим, като например това че ЛГБТ общността продължава да е обект на дискриминация. Докладът съдържаше и критики към италианската полиция, че действа въз основа на расово профилиране. Една от критиките беше във връзка с незаконните мигранти. В доклада се констатираше, че незаконните мигранти са изложени в Италия на висок риск от трудова експлоатация и рядко разкриват пред властите този род издевателства над тях, защото ще страхуват, че ако подадат сигнал в крайна сметка властите ще установят, че те са незаконно в страната и ще ги експулсират, отбелязва Франс прес.

В същия ден председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви по време на визита в Тирана и на обща пресконференция с албанския премиер Еди Рама, че ЕК следи внимателно развитието на ситуацията около договора между Италия и Албания за миграционните центрове, предаде АНСА.  Това изявление на Фон дер Лайен беше разтълкувано двуяко – като индиректна критика към договора между Рим и Тирана, или като подчертаващо засилен интерес към решенията, предлагани в него.

Пак на 23 октомври, докато Фон дер Лайен коментираше италиано-албанската миграционна сделка, ЕК беше подложена на критики заради европейско-тунизийското споразумение за миграцията, сключено през лятото на 2023 г., предаде Франс прес. То предвижда Тунис да възпира незаконните потегляния на мигранти от тунизийските брегове към ЕС в замяна на финансова подкрепа. Но и тази сделка, подобно на италиано-албанската, породи много критики от левицата и от неправителствени организации заради авторитаризма на тунизийския президент Каис Сайед и нарушенията на човешките права на субсахарските мигранти в Тунис, припомня агенцията. На 23 октомври европейският омбудсман Емили О’Райли оповести изводите си от разследване на договора, започнало през април. О’Райли констатира, че има липса на прозрачност от страна на ЕС спрямо европейците във връзка със сделката между блока и Тунис и това е ясен източник на безпокойство. О’Райли допълва, че ЕК трябва да е по-ясна и относно критериите, които трябва да спазва трета страна, с която Брюксел постига споразумения във връзка с миграцията. ЕК трябва да е по-ясна и във връзка с условията, които могат да доведат до суспендиране на прилагането на подобно споразумение с трета страна, заяви омбудсманът. Тези критики дойдоха месец, след като британският в. „Гардиън“ публикува серия от свидетелски разкази на мигранти, обвиняващи членове на тунизийската Национална гвардия в сексуални издевателства. Статията подтикна ЕС да поиска от Тунис разследване, а властите на Тунис заявиха, че става дума за безпочвени твърдения, припомня Франс прес.

На 25 октомври пък съвместен доклад на Департамента по политически науки към университета в Бари и неправителствената организация „Екшън ейд“ разкритикува ниския процент на депортиране на мигранти, за които има издадено такова решение в Италия, предаде АНСА. През миналата година от 28 347 мигранти с издадено разпореждане за депортиране едва 2987 са напуснали действително територията на Италия.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:19 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация