Сърбия вече има ново правителство, след като предишният премиер Милош Вучевич подаде оставка през януари на фона на масовите протести в страната след падането на козирката на гарата в северния сръбски в Нови Сад миналата година, отнело живота на 16 души. В състава на кабинета обаче има имена, предизвикали сериозни критики и обществено недоволство още преди да пристъпят прага на министерствата си.
Парламентът днес одобри състава на новия кабинет на безпартийния премиер Джуро Мацут, в който той е запазил повечето министри. Правителството е съставено от 25 министерства и 30 министри – петима са без портфейл. В него влизат както безпартийни, ката и представители на спечелилата изборите през 2023 година Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич и Социалистическата партия на Сърбия.
Джуро Мацут каза вчера в парламента, че сред членовете на кабинета си е предложил хора, които имат професионален и организационен опит и са експерти в своите области.
В правителството не влиза досегашният премиер Милош Вучевич и проруският вицепремиер Александър Вулин, който е в санкционния списък на САЩ.
Новият кабинет е формиран, след като управляващите не приеха предложението на опозицията, граждани и студенти за експертно правителство като изход от политическата криза след трагедията в Нови Сад.
Вълна от протести начело със студенти заля Сърбия след падането на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември, в резултат на което загинаха 16 души. В рамките на протестните действия студентите блокират около 60 факултета в страната. Според протестиращите до трагедията се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата. Те искат да бъде понесена политическата и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние.
След трагедията миналата година тогавашният министър на транспорта, инфраструктурата и строителството Горан Весич подаде оставка, а след него от поста си се оттегли и министърът на вътрешната и външната търговия Томислав Момирович.
В състава на новото правителство обаче влизат министри, които предизвикаха бурна обществена реакция и към които бяха отправени сериозни критики още преди да са поели ресорите си.
Заради ситуацията в страната най-деликатното министерско кресло в момента е това на министъра на образованието. Постът е поверен на преподавателя от Факултета по педагогика в университета в Белград Деян Вук Станкович. Опозиционните медии съобщават, че той е известен като анализатор, изявяващ се предимно в проправителствени медии и като цяло защитаващ действията на управляващите.
От началото на студентските блокади Деян Вук Станкович е един от малкото, но гласовити преподаватели от университета в Белград, които не подкрепят своите студенти, а неколкократно е говорил срещу тях, пише в. Данас.
След като стана ясно, че Станкович е номиниран за министър, той коментира пред ТВ Първа, че в момента тече най-голямата криза в образованието в Сърбия и посочи, че трябва бързо да бъде преодоляна. Станкович каза, че ако бързо се постигне споразумение с университетските ръководства, може и трябва да бъде спасена академичната година.
Преподавателите, които са преустановили занятията или не ги провеждат поради блокади на училища и факултети, получават намалени заплати. Първо бяха намалени заплатите на учителите в училищата, а след това и на преподавателите в университетите, припомня Радио Свободна Европа.
Филип Шварм от сръбския седмичник „Време“ коментира пред телевизия Ен1, че управляващите са решили да дадат на студентите за министър някого, който идва от университетските среди, но за когото се говори, че е предимно “анализатор на режима”.
Съветът на протестиращите студени от педагогическия факултет оцени назначаването на Станкович за министър на образованието като обида за всички студенти и работещи в сферата на образованието, които всекидневно полагат усилия за качествено образование, професионализъм и зачитане на етничните норми.
Сдружението за овластяване и развитие на гражданките и гражданите "ОснаЖена" организира петиция с искане да бъде оттеглено предложението Станкович да бъде министър на образованието, пише „Данас“.
Организаторите на петицията посочват три основни причини, поради които смятат, че Станкович не трябва да бъде назначен за министър: неуважение към студентските искания и игнориране на принципите за законни и отговорни действия от страна на институциите; насърчаване на авторитарни методи на управление, които според тях задълбочават социалната криза; обвинения в сексуален тормоз над студентки по време на работата му във Факултета по педагогика, които многократно са отправяни в социалните медии и са докладвани на феминистки организации.
Като се има предвид, че неговото избиране се натъкна на най-голяма съпротива и критики точно от хората, с които трябва да седне на една и съща маса – студенти, преподаватели в университетите и в училищата, трудно е човек да си представи, че въобще ще се стигне до диалог. Впечатлението е, че не е имало такъв стремеж при съставянето на новото правителство, пише сръбското издание „НИН“.
Другият изключително противоречив министър е министърът на информацията и телекомуникациите Борис Братина, за когото опозиционните медии в Сърбия пишат, че е известен на обществеността с това, че е запалил знамето на ЕС, а Парада на гордостта е определял като „шествие на болни“.
Той е бил член на крайнодесни организации като “Сръбско народно движение 1389”, чиято забрана прокуратурата поиска заради предизвикване на национална, религиозна и сексуална нетърпимост, отбелязва Радио Свободна Европа.
На митинг на 24 март 2009 година в Белград по повод 10-ата годишнина от бомбардировките на НАТО срещу Сърбия Братина е запалил знамето на ЕС.
"Или сте сърби и сте против влизането в ЕС, или сте против Сърбия. Сега ще ви покажем какво мислим за влизането в ЕС (…) Сърбия, Русия, не ни трябва Съюз," заявил тогава Братина, цитиран от Ен1.
„Наистина мнението ми по отношение на ЕС не е напълно положително и може би по това се различавам от останалите. Не бих насърчил прекален ентусиазъм за ЕС, тъй като и той има прекалено много проблеми," каза за Радио Свободна Европа Братина.
На въпрос за отношението към LGBTQ общността каза, че приветства всички хора от тази общност „които са патриоти“.
Организаторите на белградския Прайд поиска да бъде изтеглена кандидатурата на Братина.
През декември 2024 година в началото на студентските протести Братина каза, че всичко това, което се случва с университетите в Сърбия е „чиста злоупотреба и на нея трябва да се реагира според закона“. По думите му случващото се в сръбските университети е „истински срам“, но не е нова поява във висшите учебни заведения.
Той е член на инициативния комитет за създаване на Движение за народ и държава на президента Александър Вучич.
Тамара Филипович Стеванович от Независимото сдружение на сръбските журналисти оцени пред Радио Свободна Европа, че предложението Братина да бъде министър на информацията „представлява директна подигравка с професионалната журналистическа общност и гражданите.“
„Братина не е известен в обществото с това, че е специалист в областта на медиите и комуникациите, а с екстремистките му позиции, антиевропейската реторика, поддръжка на забраната за прайда, атаки срещу журналисти,“ каза Стеванович.
/ПК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
