Баки Байрактари никога не е мислел, че наличието на водород в мината за хром в Булкиза, Североизточна Албания, в която работи, би могло да бъде добра новина: негов колега загина в експлозия през 2011 г., когато работници удариха газов джоб.
Байрактари обаче промени мнението си след като изследване, публикувано през януари в списание „Наука“ („Science“), разкри резервоар, съдържащ между 5000 и 50 000 тона водород, заключен под мината, който в крайна сметка би могъл да помогне за откриването на решение за намаляването на емисиите от региона.
„Ако успеят да прокарат този водород през тръбопроводи, това би било голяма инвестиция и печалба за Булкиза и за Албания", каза Байрактари.
В опитите си бързо да изпълнят целите за емисии на ЕС страните от Западните Балкани се присъединяват към редица нации по света, които искат да вкарат в експлоатация летливия газ.
Водородът се получава чрез електролиза на вода и се смята за чист, ако се произвежда чрез възобновяема или ядрена енергия или чрез природен газ с технология за улавяне на въглерод.
ЕС планира да инвестира до 470 милиарда евро във възобновяем водород до 2050 г. САЩ заявиха миналия месец, че ще отпуснат 750 милиона долара (близо 700 милиона евро) за проекти, в рамките на които се изгражда капацитет за производство и използване на чист водород.
Експерти по енергетика казват, че Балканите имат голям потенциал във възобновяемата енергия за увеличаване на производството на водородна енергия, но и че предизвикателствата това да се случи остават. Сред тях са стимулирането на частните инвестиции и разширяването на мрежата.
Експертът по водород и декарбонизация на пазара на газ от Бостънската консултантска група Ерик Ракху каза, че правителствата трябва да дадат стимули на индустрията за използване на водорода за гориво.
„Той ли (водородът) е единственото решение? Абсолютно не“, каза Ракху за Ройтерс. „Винаги е на второ място, но винаги е част от решението за тяхната декарбонизация и енергиен прагматизъм“, каза Ракху.
ДОБРО ОТКРИТИЕ
Политическият импулс за водород с ниски емисии нараства, но въвеждането му е възпрепятствано от несигурна перспектива за търсене и липса на инфраструктура за доставка на горивото до потребителите, отбеляза Международната агенция по енергетика през януари, като понижи прогнозата си за растеж на технологията.
Балканските страни продължават обаче напред, частично мотивирани от целта да намалят тежката си зависимост от изкопаемите горива за производство на електричество.
В Сърбия, където димните комини на въглищните централи бълват замърсяване над главните градове, местни и китайски компании се договориха за инвестиция от два милиарда евро, която включва изграждането на водородно съоръжение с годишен капацитет от около 30 000 метрични тона до 2028 г.
Хърватия планира да инсталира до 2030 г. 70 мегавата от захранван с водород капацитет и 2750 мегавата до 2050 г. Република Северна Македония и Хърватия търсят инвеститори, които да превърнат въглищните електроцентрали в газови и водородни централи.
Скопие строи и 123-километров газопровод с Гърция, за който се надява един ден също да транспортира водород.
Количествата, открити в мината в Булкиза в планините на Северна Албания, са малки и добивът им ще бъде скъп, се казва в изследването от януари. Но дават известна надежда.
„Концентрацията на такова високо ниво на водород в резервоар е добро откритие, което да тласне повече изследователи да търсят подобни открития другаде", каза Бардюл Мучеку, един от авторите на изследването.
Превод от английски език: Магдалена Димитрова
/СГ/
news.modal.text
